☰
✕

Йоана Станчева

8937 Категория: Нещо ново
За новодошлите. Говорихме за дули в 13 точки и още тогава ти обещахме по-близка среща с една от тях. Ето я днес, в разгара на Световната седмица на дулата (22-28 март): Йоана Станчева, на 28, председател на Асоциацията на българските дули. Как точно практикуват древния си занаят ще видиш на 27-и (вторник) в документалния DOULA! The Ultimate Birth Companion, който проследява три раждания във Великобритания (на 30-и има още едно събитие - виж за него най-долу).

Парти зверчето Йоана Станчева духва по магистралата към днешната дула Йоана след челен сблъсък с философията на Жил Дельоз в университета в Амстердам, последван първо от бременност на добра приятелка, а после и от собственото й бебе. „Дельоз ми отключи куп неща, извади ме от постколониалната философия, в която теоретично няма изход от живота и всичко е обусловено от социални стереотипи. Освен това ме прехвърли и в тялото - той се занимава с него точно като с месо, отделно се вълнува от шизофренията като алтернативно състояние, в което може философски да се извличат истини за света." Ъъъ, дай пак?

„Приятелката ми, като забременя, каза: „Знаеш ли как ми резонират тия неща на Дельоз? Никак не ми се ражда в болница." Аз тогава хал хабер си нямам, още се въргалям в канавките петък вечер. Обаче се отварям: „Дай да прочетем в интернет, да се обучим тука." (направо се търкаля от смях). „Когато и аз забременях, разбрах какво правят бремеността и раждането със съзнанието и тялото ти. И си викам, ако Дельоз беше жена, нямаше да ходи в патологията да изследва шизофренията (смее се). През цялото време имах нужда от някого, който да ми казва, че всичко в главата ми е нормално. После научих, че се нарича дула."

Мислех си да стана кинорежисьор.
А станах предводител на революционен комитет.

Дула съм, защото обратното обижда чувството ми за справедливост. Около мен е пълно с готини бременни и виждам как минават под една и съща балтия и унизително отношение. Това са хора, които искат друго да им се случи - да бъдат активни агенти в раждането на детето си, най-малко. Пък то не може.

Чувствам се полезна, защото помагам животът да започва плавно и в мир.
Бременността и раждането са най-естествената и най-ненормалната промяна, която се случва на една жена. В този момент е нужна много комплексна грижа за емоционалното й здраве, която тук е зееща липса в женските права.

В първата ми бременност ходех на всички прегледи и изследвания, защото „така се прави", но пък родих, без да върша нищо пряко волята си. Отидох в болницата с 8 см разкритие, тоест почти накрая - на 10 см според тях започваш да напъваш.
Знаех, че не трябва да се ходи рано, защото там не ти е комфортно и могат да се случат каскада неща. Аз до последно се киснах във ваната.

В болницата бях спокойна и изключително учтива, макар че мога да съм груба, когато ме застрашават. Но тогава сякаш оперирах в някакъв периметър, в който каквото и да ми говориш, просто ще се случи така, както аз ти казвам.
Отказах да стоя неподвижна в предродилното. Те ми обясниха как ще ме вържат с колана (чрез който се следят тоновете на бебето - б.а.) и как ще лежа, а аз пък най-любезно им казах „не" и станах. Защото разкритието се уголемява, като се движиш. Те могат да видят дали тоновете са добре и да те пуснат, не съм им пречила.

Няма да забравя как, като излязоха акушерките, застанах на четири крака и се хванах за рамката на леглото. До мен имаше едно момиче, циганка, която ме гледа, гледа и тя застана така. След малко акушерките се връщат и викат: „Какво правите вие, бе?!?!" Беше като бунт на кораба (смее се). Едната идва при мене със супер дрезгав пушачески глас и ми казва: (драматично) „Една жена винаги трябва да запази грациозността си. Дори и в този момент." Очевидно намекваше, че изобщо не съм грациозна (бурен смях). Колко кинематографично, а?

По душа съм лесно ранима. Скривам се и си ближа раните.
Но мога да съм и лоша, когато ми настъпят правата. В Щатите осъзнах, че хората имат сила. Там за първи път видях и един такъв ищах да се бориш за нещо над личния ти интерес.
Скачам в дълбокото, когато видя, че се случва несправедливост.

Сред приятели минавам за издържливо куче.
В асоциацията ме смятат за мега организатор.
Заобиколена съм от хора, които дават много от себе си.

Убедих се, че жените са склонни да усетят силата си в компанията на други жени.
Перфектните „клиенти" са момичета, на които им е за първи път, никога не са се сблъсквали с бебета и нямат кърмещи приятелки, но са жадни за информация. И виждаш как, ако им посееш хубави семенца, самички тръгват в правилната посока.

От опита си научих, че лошият избор може да е причинен от липса на информация.
Сега, с второто бебе, не съм отишла на нито едно изследване. Даже почна да ме човърка мисълта „Абе, чувствам се добре, ама не трябва ли да отида все пак на нещо".

Два пъти пробвах да се запиша на консултация и в единия просто изхвърчах от кабинета. Лекарката беше любезна, а аз бях приела, че ще направим прегледа с ултразвук, защото е задължителен. Само че на бебето му действа все едно ей-така самолет му минава над главата. Не бива да се прекалява. Лекарката ме изслуша и почна бръм-бръм-бръм. В някакъв момент се обаждам: „Окей, мисля, че можем да поприключим?" Тя ме погледна с най-неразбиращото изражение - „Защо аз мога да поискам това?!" - и продължи. Все едно ме няма.

Мамка му стара, викам си, мога да продължа да бъда любезна или да стана и да й кажа: „Виж, говорим си на 10 см разстояние и аз десет пъти помолих да спреш. Ти се държиш, сякаш не съществувам." Така приключи този опит.

Никога не знам дали не съм казала повече, отколкото трябва. Дулата не си натрапва мнението, само съветва. Обаче понякога е трудно да не изтърсиш: „Абе мани ги тия работи!"

Съревновавам се с институции, с които всъщност не би трябвало да се съревновавам. Поставена съм в някаква измислена надпревара.
Компромисите са важни. На всеки етап човек трябва да има право да преразгледа това, което е решил или направил.

Проблемът ми е, че адски тежко преживявам грешките си. Влизам вътре в себе си и бия, бия, бия. Сигурно като малка са ми казвали, че добрите деца не правят така.
Проблемът на асоциацията е, че хората често бъркат дулите с домашните раждания. По кодекс ние нямаме право да асистираме извън болница!

Не проявявам грам уважение към тези, които нямат любопитство.
Идеите идват с близки приятели, когато изпаднем в състояние на невъздържание.

Току-що разбрах, че ми е трудно да съм само в една роля. Винаги съм между хиляда неща.
Иска ми се да сбъдна поне някоя от идеите за филми, които дълго време си записвах в едно тефтерче. Също така ми се диджейства. Колекционирам и слушам много музика, имам всякакви работи - странни, стари, нови. Май само тежката жица ми идва в повече. И ми се пуска за хора, да си танцуваме.

Ще ми се да бях измислила наръчник за самосправяне на личности с многофункционални интереси.
Или поне да си бях казала, преди да ми побелее косата: няма значение какво правиш, а как го правиш.

Запознай се с дулите от Асоциацията лично - на безплатната прожекция на
DOULA! The Ultimate Birth Companion, която е този вторник, 27 март, от 19:30 в +това,
но те ще са там още в 18:00. Виж датите за Варна и Велико Търново тук.

На 30 март (петък), но този път с Българския хелзинкски комитет, ни канят на същото място от 18:30, когато ще чуем презентации по конкретни теми от
чудния свят на раждането, а после ще продължим с питиета и тонове музика

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

За новодошлите. Говорихме за дули в 13 точки и още тогава ти обещахме по-близка среща с една от тях. Ето я днес, в разгара на Световната седмица на дулата (22-28 март): Йоана Станчева, на 28, председател на Асоциацията на българските дули. Как точно практикуват древния си занаят ще видиш на 27-и (вторник) в документалния DOULA! The Ultimate Birth Companion, който проследява три раждания във Великобритания (на 30-и има още едно събитие - виж за него най-долу).

Парти зверчето Йоана Станчева духва по магистралата към днешната дула Йоана след челен сблъсък с философията на Жил Дельоз в университета в Амстердам, последван първо от бременност на добра приятелка, а после и от собственото й бебе. „Дельоз ми отключи куп неща, извади ме от постколониалната философия, в която теоретично няма изход от живота и всичко е обусловено от социални стереотипи. Освен това ме прехвърли и в тялото - той се занимава с него точно като с месо, отделно се вълнува от шизофренията като алтернативно състояние, в което може философски да се извличат истини за света." Ъъъ, дай пак?

„Приятелката ми, като забременя, каза: „Знаеш ли как ми резонират тия неща на Дельоз? Никак не ми се ражда в болница." Аз тогава хал хабер си нямам, още се въргалям в канавките петък вечер. Обаче се отварям: „Дай да прочетем в интернет, да се обучим тука." (направо се търкаля от смях). „Когато и аз забременях, разбрах какво правят бремеността и раждането със съзнанието и тялото ти. И си викам, ако Дельоз беше жена, нямаше да ходи в патологията да изследва шизофренията (смее се). През цялото време имах нужда от някого, който да ми казва, че всичко в главата ми е нормално. После научих, че се нарича дула."

Мислех си да стана кинорежисьор.
А станах предводител на революционен комитет.

Дула съм, защото обратното обижда чувството ми за справедливост. Около мен е пълно с готини бременни и виждам как минават под една и съща балтия и унизително отношение. Това са хора, които искат друго да им се случи - да бъдат активни агенти в раждането на детето си, най-малко. Пък то не може.

Чувствам се полезна, защото помагам животът да започва плавно и в мир.
Бременността и раждането са най-естествената и най-ненормалната промяна, която се случва на една жена. В този момент е нужна много комплексна грижа за емоционалното й здраве, която тук е зееща липса в женските права.

В първата ми бременност ходех на всички прегледи и изследвания, защото „така се прави", но пък родих, без да върша нищо пряко волята си. Отидох в болницата с 8 см разкритие, тоест почти накрая - на 10 см според тях започваш да напъваш.
Знаех, че не трябва да се ходи рано, защото там не ти е комфортно и могат да се случат каскада неща. Аз до последно се киснах във ваната.

В болницата бях спокойна и изключително учтива, макар че мога да съм груба, когато ме застрашават. Но тогава сякаш оперирах в някакъв периметър, в който каквото и да ми говориш, просто ще се случи така, както аз ти казвам.
Отказах да стоя неподвижна в предродилното. Те ми обясниха как ще ме вържат с колана (чрез който се следят тоновете на бебето - б.а.) и как ще лежа, а аз пък най-любезно им казах „не" и станах. Защото разкритието се уголемява, като се движиш. Те могат да видят дали тоновете са добре и да те пуснат, не съм им пречила.

Няма да забравя как, като излязоха акушерките, застанах на четири крака и се хванах за рамката на леглото. До мен имаше едно момиче, циганка, която ме гледа, гледа и тя застана така. След малко акушерките се връщат и викат: „Какво правите вие, бе?!?!" Беше като бунт на кораба (смее се). Едната идва при мене със супер дрезгав пушачески глас и ми казва: (драматично) „Една жена винаги трябва да запази грациозността си. Дори и в този момент." Очевидно намекваше, че изобщо не съм грациозна (бурен смях). Колко кинематографично, а?

По душа съм лесно ранима. Скривам се и си ближа раните.
Но мога да съм и лоша, когато ми настъпят правата. В Щатите осъзнах, че хората имат сила. Там за първи път видях и един такъв ищах да се бориш за нещо над личния ти интерес.
Скачам в дълбокото, когато видя, че се случва несправедливост.

Сред приятели минавам за издържливо куче.
В асоциацията ме смятат за мега организатор.
Заобиколена съм от хора, които дават много от себе си.

Убедих се, че жените са склонни да усетят силата си в компанията на други жени.
Перфектните „клиенти" са момичета, на които им е за първи път, никога не са се сблъсквали с бебета и нямат кърмещи приятелки, но са жадни за информация. И виждаш как, ако им посееш хубави семенца, самички тръгват в правилната посока.

От опита си научих, че лошият избор може да е причинен от липса на информация.
Сега, с второто бебе, не съм отишла на нито едно изследване. Даже почна да ме човърка мисълта „Абе, чувствам се добре, ама не трябва ли да отида все пак на нещо".

Два пъти пробвах да се запиша на консултация и в единия просто изхвърчах от кабинета. Лекарката беше любезна, а аз бях приела, че ще направим прегледа с ултразвук, защото е задължителен. Само че на бебето му действа все едно ей-така самолет му минава над главата. Не бива да се прекалява. Лекарката ме изслуша и почна бръм-бръм-бръм. В някакъв момент се обаждам: „Окей, мисля, че можем да поприключим?" Тя ме погледна с най-неразбиращото изражение - „Защо аз мога да поискам това?!" - и продължи. Все едно ме няма.

Мамка му стара, викам си, мога да продължа да бъда любезна или да стана и да й кажа: „Виж, говорим си на 10 см разстояние и аз десет пъти помолих да спреш. Ти се държиш, сякаш не съществувам." Така приключи този опит.

Никога не знам дали не съм казала повече, отколкото трябва. Дулата не си натрапва мнението, само съветва. Обаче понякога е трудно да не изтърсиш: „Абе мани ги тия работи!"

Съревновавам се с институции, с които всъщност не би трябвало да се съревновавам. Поставена съм в някаква измислена надпревара.
Компромисите са важни. На всеки етап човек трябва да има право да преразгледа това, което е решил или направил.

Проблемът ми е, че адски тежко преживявам грешките си. Влизам вътре в себе си и бия, бия, бия. Сигурно като малка са ми казвали, че добрите деца не правят така.
Проблемът на асоциацията е, че хората често бъркат дулите с домашните раждания. По кодекс ние нямаме право да асистираме извън болница!

Не проявявам грам уважение към тези, които нямат любопитство.
Идеите идват с близки приятели, когато изпаднем в състояние на невъздържание.

Току-що разбрах, че ми е трудно да съм само в една роля. Винаги съм между хиляда неща.
Иска ми се да сбъдна поне някоя от идеите за филми, които дълго време си записвах в едно тефтерче. Също така ми се диджейства. Колекционирам и слушам много музика, имам всякакви работи - странни, стари, нови. Май само тежката жица ми идва в повече. И ми се пуска за хора, да си танцуваме.

Ще ми се да бях измислила наръчник за самосправяне на личности с многофункционални интереси.
Или поне да си бях казала, преди да ми побелее косата: няма значение какво правиш, а как го правиш.

Запознай се с дулите от Асоциацията лично - на безплатната прожекция на
DOULA! The Ultimate Birth Companion, която е този вторник, 27 март, от 19:30 в +това,
но те ще са там още в 18:00. Виж датите за Варна и Велико Търново тук.

На 30 март (петък), но този път с Българския хелзинкски комитет, ни канят на същото място от 18:30, когато ще чуем презентации по конкретни теми от
чудния свят на раждането, а после ще продължим с питиета и тонове музика

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно