☰
✕

Йоши Ямазаки

6300 Категория: Нещо ново
Харесахме си го от панела на Sofia Architecture Week Азиатски подем и понеже разбрахме, че не се притеснява да говори за проблемите на града ни така, както си трябва - смело и смислено, решихме да го попитаме това-онова за София и Токио. За наша най-голяма изненада (така учудени рядко си ни виждал) Йоши ни отвори, че тук и там не е чак толкова различно. Оказа се, че и двата народа нямат кой знае какво отношение към градския пейзаж.

В Япония например градът се променял горе-долу на всеки десет години - събаряли един куп сгради под претекст, че са стари или неустойчиви. При нас те сами си падат, но да, съгласихме се ние, не е много яко днес да е така, а утре не съвсем... Друго си е обаче, ако говорим за положителната промяна, която напоследък се опитват да ни убедят, че се случва и в нашия град. Но за Йоши промяна няма. Което не е непременно нещо лошо, както ще разбереш.

В разговора ни помагаше съпругата на Йоши, архитект Надя Иванова, за което искрено й благодарим. Добре, че не ни остави на произвола на съдбата с нашия никакъв японски и лош руски.

Какво трябва да стане, за да се промени София видимо?
Смятам, че пренареждането на паваж или слагането на една саксия с цветя е по-скоро декорация. Не е нищо ново. По принцип генералната промяна е трудна. Винаги съм мислел града като човешко тяло. Има си кръвоносна и двигателна система. И според мен ако един град не е устроен добре, той ще умре.
Всъщност има ли нужда от драстична промяна?
Мисля, че не. Тук не е толкова драматично, както си мислят повечето хора. В основни линии, като градоустройство, не е лошо. В много градове трудно може да се намери голям парк, който да е толкова близо до центъра - Борисовата градина, Южният парк и т.н. Хората си мислят, че тук не е добре, защото не познават достатъчно света.

Накъде тогава да насочим положителната енергия и вниманието си?
Най-важното е хората, които живеят в София, да имат отношение към града. Да вземем жилищните кооперации - когато някой реши да си подменя дограмата, въобще не се съобразява с нищо. На единия апартамент е така, на другия - по друг начин. Един си остъклява балкона, друг си го приобщава. Когато човек няма визия за градския пейзаж, се получава едно голямо село. Честно казано, в Япония също няма такова отношение. Токио няма цялостна градска естетика, което си е азиатски манталитет - справка Истанбул. (Надя: Да, но поне в Япония не може всеки да си смени дограмата, както намери за добре.) В Япония, когато се строи кооперацията, се създават и ясни норми за ползването й. Тук също има закони, просто не се спазват. Хората правят промени по жилищата си без разрешение от общината. Само искат да си сменят дограмата.
Какви други проблеми може да формулирате?
За мен е изключително важно човек да учи за града си. Моят син сега е в осми клас. Откакто е тръгнал на училище, много се интересувам от учебниците му и забелязах, че няма уроци за града. Един-два пъти правят екскурзии все едно са туристи. Всъщност децата не познават града си и не могат да се научат да го обичат. Наличието на такива уроци, докато си малък, ще рефлектира после в един адекватен към градската среда възрастен.

Къде ви е любимо в София?
По принцип се разхождам в центъра, защото живея там. Правя си разходка по 2-3 километра, разглеждам къщите, обръщам внимание на архитектурата. Не мога да отбележа конкретно място или сграда, градът ми харесва като цяло.
Защо всички се разхождат само в центъра? Ние не сме чували Западен парк да е любимо място за разходки.
Кварталите не са толкова лоши. Когато дойдох тук преди 20 години, живеех близо до гарата в панелен блок. (Надя: Даже ги харесва...)
Издадоха ви!
Докато учех в университета, това си беше модерна архитектура - и като планировка, и като конструкция, и като визия. Кварталите ми се струваха като реална фантазия. И сега ми е суперинтересно как се развиват в годините.

Сърбят ли ви ръцете да подхванете нещо от София?
Мисля, че не е възможно един архитект да се заеме с промяната на цял град. Скучно е. Ще стане като Димитровград. Но има нещо в София, което ме интересува (суперекзалтирано) - разкопките на Сердика. Искам тях да правя. Но не знам още какво (смее се). Ще ми се архитектите да се занимават повече със Сердика. Ако всичко се мисли с идеята за стария град, тогава може би ще започне нов етап за столицата.
Къде тогава е главният архитект на София?
До мен не достига информация от главния архитект. Не знам кой е той. (Надя: Виждал си го на архитектурните седмици. Напоследък чухме, че има някаква идея за София, но беше безкрайно неясно.) Не ме интересува (доволно безразличен). Защо мен не ме интересува?

Защо?
Защото няма никакви идеи, няма метод за архитектура. По принцип тук, в архитектурното училище (УАСГ, бел. ред.), не учат хората на архитектурни методи. От време навреме се интересувам от работата в университета.
И?
От социалистическо време нищо не се променя. Задачите към студентите са едни и същи.
Това означава ли, че всички млади архитекти, които излизат в момента от университета, не могат нищо да променят в града?
Ако разчитат само на знанията, които им се дават там, няма да могат. Когато тук идва световно известен архитект, за да изнесе лекция, имам чувството, че нашите (българските, бел. ред.) архитекти нищо не разбират. Защото едни и същи думи, може да имат различно значение. Може би нямат достатъчно знания, за да разберат какво им се говори, но по-скоро самата система не е добра. Не че студентите са лоши, просто не ги учат да мислят. Показват им някой известен архитект, всички ахват по него и започват да правят същите неща. Това е много интересен феномен. Виждал съм го и в Москва. Бил съм там, още докато имаше Съветски съюз. В Московския архитектурен институт 95% от хората правеха едно и също. Най-важното е да се променят хората, защото градският пейзаж е огледало на културата на хората.

Ние искаме да се променим. Препоръчайте ни нещо от Sofia Architecture Week за начало на промяната.
Намирам архитектурните разходки в София за много интересни. Това преминаване през важните точки на столицата е от значение за архитектите. Даже не само за тях, а за всички, за цялата архитектурна култура. Важно е да й се обръща внимание, а не просто да се знаят сградите по име. Човек трябва да има идея как функционира тази сграда, защо е построена, каква е историята й. Например операта е много интересна.
С какво?
Това е съветска архитектура, строена по времето на Сталин. Визията й е класическа, но като пропорция е съвсем друго. Интересно е как главният вход на тази огромна сграда всъщност е обърнат към малката уличка. Ситуирана е доста характерно. Вътре даже има и нещо като тайно място. Бил съм долу, като шпионин (смее се). Сега там се помещава някакъв клуб и зад него си има нещо като тайна стая без прозорци, което си е абсолютно руско пространство. Даже е със стенопис на Червения площад и мавзолея на Ленин.

Това не го знаехме. Ето, сега ни е паднало да питаме - какво правим с паметника пред НДК?
Трябва да си остане така, разглобен. На мен ми харесва като феномен. Защо не го оставят и не направят интересно пространството около него, нещо като музей за град София? Паметникът ще е като експонат. Тогава човек може да разбере, че това е социалистически паметник, че е издигнат пред НДК, че е имало Тодор Живков и т.н. Аз смятам, че това е важно. Жалко е, че събориха мавзолея, макар че когато дойдох за първи път тук, вече го ползваха като тоалетна. (Надя: Всички явно изпитваха удоволствие да го препикават.) Качвах се горе на платформата като Тодор Живков и си наблюдавах.
Разбираме защо е жалко, че са го съборили, но нали все пак направиха музей на социалистическото изкуство?
Бил съм там и не ми харесва как са експонирани нещата. (Надя: Мъртво място е. Всичко е събрано накуп, сложено е под ключ и какво ни носи това? Нека да е част от града, нека хората да могат да комуникират с тази история.) В Япония е същото, защото след войната искаха да махнат фашистките паметници. Това си е политика - фашизмът, социализмът... След тях идва нова политика. Не може да се сменя всичко със смяната на политиката. Вижте Партийния дом - много по-красиво щеше да е отгоре да има звезда, а не знаме, защото сградата, чисто пропорционално, си е мислена да е с петолъчка (абсолютно чистосърдечно).
Йоши, какво ще кажете на всички, които ще прочетат това интервю и ще решат, че сте комунист?
Нямам нищо общо с политиката. Не съм комунист (и никога няма да бъда, бел. ред.). Просто мисля нещата от естетическа гледна точка.

Представянето на Йоши Ямазаки на Азиатски подем в рамките на Sofia Architecture Week е на 1 декември от 14:00 до 14:30 в зала 7 на НДК.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Харесахме си го от панела на Sofia Architecture Week Азиатски подем и понеже разбрахме, че не се притеснява да говори за проблемите на града ни така, както си трябва - смело и смислено, решихме да го попитаме това-онова за София и Токио. За наша най-голяма изненада (така учудени рядко си ни виждал) Йоши ни отвори, че тук и там не е чак толкова различно. Оказа се, че и двата народа нямат кой знае какво отношение към градския пейзаж.

В Япония например градът се променял горе-долу на всеки десет години - събаряли един куп сгради под претекст, че са стари или неустойчиви. При нас те сами си падат, но да, съгласихме се ние, не е много яко днес да е така, а утре не съвсем... Друго си е обаче, ако говорим за положителната промяна, която напоследък се опитват да ни убедят, че се случва и в нашия град. Но за Йоши промяна няма. Което не е непременно нещо лошо, както ще разбереш.

В разговора ни помагаше съпругата на Йоши, архитект Надя Иванова, за което искрено й благодарим. Добре, че не ни остави на произвола на съдбата с нашия никакъв японски и лош руски.

Какво трябва да стане, за да се промени София видимо?
Смятам, че пренареждането на паваж или слагането на една саксия с цветя е по-скоро декорация. Не е нищо ново. По принцип генералната промяна е трудна. Винаги съм мислел града като човешко тяло. Има си кръвоносна и двигателна система. И според мен ако един град не е устроен добре, той ще умре.
Всъщност има ли нужда от драстична промяна?
Мисля, че не. Тук не е толкова драматично, както си мислят повечето хора. В основни линии, като градоустройство, не е лошо. В много градове трудно може да се намери голям парк, който да е толкова близо до центъра - Борисовата градина, Южният парк и т.н. Хората си мислят, че тук не е добре, защото не познават достатъчно света.

Накъде тогава да насочим положителната енергия и вниманието си?
Най-важното е хората, които живеят в София, да имат отношение към града. Да вземем жилищните кооперации - когато някой реши да си подменя дограмата, въобще не се съобразява с нищо. На единия апартамент е така, на другия - по друг начин. Един си остъклява балкона, друг си го приобщава. Когато човек няма визия за градския пейзаж, се получава едно голямо село. Честно казано, в Япония също няма такова отношение. Токио няма цялостна градска естетика, което си е азиатски манталитет - справка Истанбул. (Надя: Да, но поне в Япония не може всеки да си смени дограмата, както намери за добре.) В Япония, когато се строи кооперацията, се създават и ясни норми за ползването й. Тук също има закони, просто не се спазват. Хората правят промени по жилищата си без разрешение от общината. Само искат да си сменят дограмата.
Какви други проблеми може да формулирате?
За мен е изключително важно човек да учи за града си. Моят син сега е в осми клас. Откакто е тръгнал на училище, много се интересувам от учебниците му и забелязах, че няма уроци за града. Един-два пъти правят екскурзии все едно са туристи. Всъщност децата не познават града си и не могат да се научат да го обичат. Наличието на такива уроци, докато си малък, ще рефлектира после в един адекватен към градската среда възрастен.

Къде ви е любимо в София?
По принцип се разхождам в центъра, защото живея там. Правя си разходка по 2-3 километра, разглеждам къщите, обръщам внимание на архитектурата. Не мога да отбележа конкретно място или сграда, градът ми харесва като цяло.
Защо всички се разхождат само в центъра? Ние не сме чували Западен парк да е любимо място за разходки.
Кварталите не са толкова лоши. Когато дойдох тук преди 20 години, живеех близо до гарата в панелен блок. (Надя: Даже ги харесва...)
Издадоха ви!
Докато учех в университета, това си беше модерна архитектура - и като планировка, и като конструкция, и като визия. Кварталите ми се струваха като реална фантазия. И сега ми е суперинтересно как се развиват в годините.

Сърбят ли ви ръцете да подхванете нещо от София?
Мисля, че не е възможно един архитект да се заеме с промяната на цял град. Скучно е. Ще стане като Димитровград. Но има нещо в София, което ме интересува (суперекзалтирано) - разкопките на Сердика. Искам тях да правя. Но не знам още какво (смее се). Ще ми се архитектите да се занимават повече със Сердика. Ако всичко се мисли с идеята за стария град, тогава може би ще започне нов етап за столицата.
Къде тогава е главният архитект на София?
До мен не достига информация от главния архитект. Не знам кой е той. (Надя: Виждал си го на архитектурните седмици. Напоследък чухме, че има някаква идея за София, но беше безкрайно неясно.) Не ме интересува (доволно безразличен). Защо мен не ме интересува?

Защо?
Защото няма никакви идеи, няма метод за архитектура. По принцип тук, в архитектурното училище (УАСГ, бел. ред.), не учат хората на архитектурни методи. От време навреме се интересувам от работата в университета.
И?
От социалистическо време нищо не се променя. Задачите към студентите са едни и същи.
Това означава ли, че всички млади архитекти, които излизат в момента от университета, не могат нищо да променят в града?
Ако разчитат само на знанията, които им се дават там, няма да могат. Когато тук идва световно известен архитект, за да изнесе лекция, имам чувството, че нашите (българските, бел. ред.) архитекти нищо не разбират. Защото едни и същи думи, може да имат различно значение. Може би нямат достатъчно знания, за да разберат какво им се говори, но по-скоро самата система не е добра. Не че студентите са лоши, просто не ги учат да мислят. Показват им някой известен архитект, всички ахват по него и започват да правят същите неща. Това е много интересен феномен. Виждал съм го и в Москва. Бил съм там, още докато имаше Съветски съюз. В Московския архитектурен институт 95% от хората правеха едно и също. Най-важното е да се променят хората, защото градският пейзаж е огледало на културата на хората.

Ние искаме да се променим. Препоръчайте ни нещо от Sofia Architecture Week за начало на промяната.
Намирам архитектурните разходки в София за много интересни. Това преминаване през важните точки на столицата е от значение за архитектите. Даже не само за тях, а за всички, за цялата архитектурна култура. Важно е да й се обръща внимание, а не просто да се знаят сградите по име. Човек трябва да има идея как функционира тази сграда, защо е построена, каква е историята й. Например операта е много интересна.
С какво?
Това е съветска архитектура, строена по времето на Сталин. Визията й е класическа, но като пропорция е съвсем друго. Интересно е как главният вход на тази огромна сграда всъщност е обърнат към малката уличка. Ситуирана е доста характерно. Вътре даже има и нещо като тайно място. Бил съм долу, като шпионин (смее се). Сега там се помещава някакъв клуб и зад него си има нещо като тайна стая без прозорци, което си е абсолютно руско пространство. Даже е със стенопис на Червения площад и мавзолея на Ленин.

Това не го знаехме. Ето, сега ни е паднало да питаме - какво правим с паметника пред НДК?
Трябва да си остане така, разглобен. На мен ми харесва като феномен. Защо не го оставят и не направят интересно пространството около него, нещо като музей за град София? Паметникът ще е като експонат. Тогава човек може да разбере, че това е социалистически паметник, че е издигнат пред НДК, че е имало Тодор Живков и т.н. Аз смятам, че това е важно. Жалко е, че събориха мавзолея, макар че когато дойдох за първи път тук, вече го ползваха като тоалетна. (Надя: Всички явно изпитваха удоволствие да го препикават.) Качвах се горе на платформата като Тодор Живков и си наблюдавах.
Разбираме защо е жалко, че са го съборили, но нали все пак направиха музей на социалистическото изкуство?
Бил съм там и не ми харесва как са експонирани нещата. (Надя: Мъртво място е. Всичко е събрано накуп, сложено е под ключ и какво ни носи това? Нека да е част от града, нека хората да могат да комуникират с тази история.) В Япония е същото, защото след войната искаха да махнат фашистките паметници. Това си е политика - фашизмът, социализмът... След тях идва нова политика. Не може да се сменя всичко със смяната на политиката. Вижте Партийния дом - много по-красиво щеше да е отгоре да има звезда, а не знаме, защото сградата, чисто пропорционално, си е мислена да е с петолъчка (абсолютно чистосърдечно).
Йоши, какво ще кажете на всички, които ще прочетат това интервю и ще решат, че сте комунист?
Нямам нищо общо с политиката. Не съм комунист (и никога няма да бъда, бел. ред.). Просто мисля нещата от естетическа гледна точка.

Представянето на Йоши Ямазаки на Азиатски подем в рамките на Sofia Architecture Week е на 1 декември от 14:00 до 14:30 в зала 7 на НДК.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните