☰
✕

Йоши Ямазаки

6310 Категория: Нещо ново
Харесахме си го от панела на Sofia Architecture Week Азиатски подем и понеже разбрахме, че не се притеснява да говори за проблемите на града ни така, както си трябва - смело и смислено, решихме да го попитаме това-онова за София и Токио. За наша най-голяма изненада (така учудени рядко си ни виждал) Йоши ни отвори, че тук и там не е чак толкова различно. Оказа се, че и двата народа нямат кой знае какво отношение към градския пейзаж.

В Япония например градът се променял горе-долу на всеки десет години - събаряли един куп сгради под претекст, че са стари или неустойчиви. При нас те сами си падат, но да, съгласихме се ние, не е много яко днес да е така, а утре не съвсем... Друго си е обаче, ако говорим за положителната промяна, която напоследък се опитват да ни убедят, че се случва и в нашия град. Но за Йоши промяна няма. Което не е непременно нещо лошо, както ще разбереш.

В разговора ни помагаше съпругата на Йоши, архитект Надя Иванова, за което искрено й благодарим. Добре, че не ни остави на произвола на съдбата с нашия никакъв японски и лош руски.

Какво трябва да стане, за да се промени София видимо?
Смятам, че пренареждането на паваж или слагането на една саксия с цветя е по-скоро декорация. Не е нищо ново. По принцип генералната промяна е трудна. Винаги съм мислел града като човешко тяло. Има си кръвоносна и двигателна система. И според мен ако един град не е устроен добре, той ще умре.
Всъщност има ли нужда от драстична промяна?
Мисля, че не. Тук не е толкова драматично, както си мислят повечето хора. В основни линии, като градоустройство, не е лошо. В много градове трудно може да се намери голям парк, който да е толкова близо до центъра - Борисовата градина, Южният парк и т.н. Хората си мислят, че тук не е добре, защото не познават достатъчно света.

Накъде тогава да насочим положителната енергия и вниманието си?
Най-важното е хората, които живеят в София, да имат отношение към града. Да вземем жилищните кооперации - когато някой реши да си подменя дограмата, въобще не се съобразява с нищо. На единия апартамент е така, на другия - по друг начин. Един си остъклява балкона, друг си го приобщава. Когато човек няма визия за градския пейзаж, се получава едно голямо село. Честно казано, в Япония също няма такова отношение. Токио няма цялостна градска естетика, което си е азиатски манталитет - справка Истанбул. (Надя: Да, но поне в Япония не може всеки да си смени дограмата, както намери за добре.) В Япония, когато се строи кооперацията, се създават и ясни норми за ползването й. Тук също има закони, просто не се спазват. Хората правят промени по жилищата си без разрешение от общината. Само искат да си сменят дограмата.
Какви други проблеми може да формулирате?
За мен е изключително важно човек да учи за града си. Моят син сега е в осми клас. Откакто е тръгнал на училище, много се интересувам от учебниците му и забелязах, че няма уроци за града. Един-два пъти правят екскурзии все едно са туристи. Всъщност децата не познават града си и не могат да се научат да го обичат. Наличието на такива уроци, докато си малък, ще рефлектира после в един адекватен към градската среда възрастен.

Къде ви е любимо в София?
По принцип се разхождам в центъра, защото живея там. Правя си разходка по 2-3 километра, разглеждам къщите, обръщам внимание на архитектурата. Не мога да отбележа конкретно място или сграда, градът ми харесва като цяло.
Защо всички се разхождат само в центъра? Ние не сме чували Западен парк да е любимо място за разходки.
Кварталите не са толкова лоши. Когато дойдох тук преди 20 години, живеех близо до гарата в панелен блок. (Надя: Даже ги харесва...)
Издадоха ви!
Докато учех в университета, това си беше модерна архитектура - и като планировка, и като конструкция, и като визия. Кварталите ми се струваха като реална фантазия. И сега ми е суперинтересно как се развиват в годините.

Сърбят ли ви ръцете да подхванете нещо от София?
Мисля, че не е възможно един архитект да се заеме с промяната на цял град. Скучно е. Ще стане като Димитровград. Но има нещо в София, което ме интересува (суперекзалтирано) - разкопките на Сердика. Искам тях да правя. Но не знам още какво (смее се). Ще ми се архитектите да се занимават повече със Сердика. Ако всичко се мисли с идеята за стария град, тогава може би ще започне нов етап за столицата.
Къде тогава е главният архитект на София?
До мен не достига информация от главния архитект. Не знам кой е той. (Надя: Виждал си го на архитектурните седмици. Напоследък чухме, че има някаква идея за София, но беше безкрайно неясно.) Не ме интересува (доволно безразличен). Защо мен не ме интересува?

Защо?
Защото няма никакви идеи, няма метод за архитектура. По принцип тук, в архитектурното училище (УАСГ, бел. ред.), не учат хората на архитектурни методи. От време навреме се интересувам от работата в университета.
И?
От социалистическо време нищо не се променя. Задачите към студентите са едни и същи.
Това означава ли, че всички млади архитекти, които излизат в момента от университета, не могат нищо да променят в града?
Ако разчитат само на знанията, които им се дават там, няма да могат. Когато тук идва световно известен архитект, за да изнесе лекция, имам чувството, че нашите (българските, бел. ред.) архитекти нищо не разбират. Защото едни и същи думи, може да имат различно значение. Може би нямат достатъчно знания, за да разберат какво им се говори, но по-скоро самата система не е добра. Не че студентите са лоши, просто не ги учат да мислят. Показват им някой известен архитект, всички ахват по него и започват да правят същите неща. Това е много интересен феномен. Виждал съм го и в Москва. Бил съм там, още докато имаше Съветски съюз. В Московския архитектурен институт 95% от хората правеха едно и също. Най-важното е да се променят хората, защото градският пейзаж е огледало на културата на хората.

Ние искаме да се променим. Препоръчайте ни нещо от Sofia Architecture Week за начало на промяната.
Намирам архитектурните разходки в София за много интересни. Това преминаване през важните точки на столицата е от значение за архитектите. Даже не само за тях, а за всички, за цялата архитектурна култура. Важно е да й се обръща внимание, а не просто да се знаят сградите по име. Човек трябва да има идея как функционира тази сграда, защо е построена, каква е историята й. Например операта е много интересна.
С какво?
Това е съветска архитектура, строена по времето на Сталин. Визията й е класическа, но като пропорция е съвсем друго. Интересно е как главният вход на тази огромна сграда всъщност е обърнат към малката уличка. Ситуирана е доста характерно. Вътре даже има и нещо като тайно място. Бил съм долу, като шпионин (смее се). Сега там се помещава някакъв клуб и зад него си има нещо като тайна стая без прозорци, което си е абсолютно руско пространство. Даже е със стенопис на Червения площад и мавзолея на Ленин.

Това не го знаехме. Ето, сега ни е паднало да питаме - какво правим с паметника пред НДК?
Трябва да си остане така, разглобен. На мен ми харесва като феномен. Защо не го оставят и не направят интересно пространството около него, нещо като музей за град София? Паметникът ще е като експонат. Тогава човек може да разбере, че това е социалистически паметник, че е издигнат пред НДК, че е имало Тодор Живков и т.н. Аз смятам, че това е важно. Жалко е, че събориха мавзолея, макар че когато дойдох за първи път тук, вече го ползваха като тоалетна. (Надя: Всички явно изпитваха удоволствие да го препикават.) Качвах се горе на платформата като Тодор Живков и си наблюдавах.
Разбираме защо е жалко, че са го съборили, но нали все пак направиха музей на социалистическото изкуство?
Бил съм там и не ми харесва как са експонирани нещата. (Надя: Мъртво място е. Всичко е събрано накуп, сложено е под ключ и какво ни носи това? Нека да е част от града, нека хората да могат да комуникират с тази история.) В Япония е същото, защото след войната искаха да махнат фашистките паметници. Това си е политика - фашизмът, социализмът... След тях идва нова политика. Не може да се сменя всичко със смяната на политиката. Вижте Партийния дом - много по-красиво щеше да е отгоре да има звезда, а не знаме, защото сградата, чисто пропорционално, си е мислена да е с петолъчка (абсолютно чистосърдечно).
Йоши, какво ще кажете на всички, които ще прочетат това интервю и ще решат, че сте комунист?
Нямам нищо общо с политиката. Не съм комунист (и никога няма да бъда, бел. ред.). Просто мисля нещата от естетическа гледна точка.

Представянето на Йоши Ямазаки на Азиатски подем в рамките на Sofia Architecture Week е на 1 декември от 14:00 до 14:30 в зала 7 на НДК.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Харесахме си го от панела на Sofia Architecture Week Азиатски подем и понеже разбрахме, че не се притеснява да говори за проблемите на града ни така, както си трябва - смело и смислено, решихме да го попитаме това-онова за София и Токио. За наша най-голяма изненада (така учудени рядко си ни виждал) Йоши ни отвори, че тук и там не е чак толкова различно. Оказа се, че и двата народа нямат кой знае какво отношение към градския пейзаж.

В Япония например градът се променял горе-долу на всеки десет години - събаряли един куп сгради под претекст, че са стари или неустойчиви. При нас те сами си падат, но да, съгласихме се ние, не е много яко днес да е така, а утре не съвсем... Друго си е обаче, ако говорим за положителната промяна, която напоследък се опитват да ни убедят, че се случва и в нашия град. Но за Йоши промяна няма. Което не е непременно нещо лошо, както ще разбереш.

В разговора ни помагаше съпругата на Йоши, архитект Надя Иванова, за което искрено й благодарим. Добре, че не ни остави на произвола на съдбата с нашия никакъв японски и лош руски.

Какво трябва да стане, за да се промени София видимо?
Смятам, че пренареждането на паваж или слагането на една саксия с цветя е по-скоро декорация. Не е нищо ново. По принцип генералната промяна е трудна. Винаги съм мислел града като човешко тяло. Има си кръвоносна и двигателна система. И според мен ако един град не е устроен добре, той ще умре.
Всъщност има ли нужда от драстична промяна?
Мисля, че не. Тук не е толкова драматично, както си мислят повечето хора. В основни линии, като градоустройство, не е лошо. В много градове трудно може да се намери голям парк, който да е толкова близо до центъра - Борисовата градина, Южният парк и т.н. Хората си мислят, че тук не е добре, защото не познават достатъчно света.

Накъде тогава да насочим положителната енергия и вниманието си?
Най-важното е хората, които живеят в София, да имат отношение към града. Да вземем жилищните кооперации - когато някой реши да си подменя дограмата, въобще не се съобразява с нищо. На единия апартамент е така, на другия - по друг начин. Един си остъклява балкона, друг си го приобщава. Когато човек няма визия за градския пейзаж, се получава едно голямо село. Честно казано, в Япония също няма такова отношение. Токио няма цялостна градска естетика, което си е азиатски манталитет - справка Истанбул. (Надя: Да, но поне в Япония не може всеки да си смени дограмата, както намери за добре.) В Япония, когато се строи кооперацията, се създават и ясни норми за ползването й. Тук също има закони, просто не се спазват. Хората правят промени по жилищата си без разрешение от общината. Само искат да си сменят дограмата.
Какви други проблеми може да формулирате?
За мен е изключително важно човек да учи за града си. Моят син сега е в осми клас. Откакто е тръгнал на училище, много се интересувам от учебниците му и забелязах, че няма уроци за града. Един-два пъти правят екскурзии все едно са туристи. Всъщност децата не познават града си и не могат да се научат да го обичат. Наличието на такива уроци, докато си малък, ще рефлектира после в един адекватен към градската среда възрастен.

Къде ви е любимо в София?
По принцип се разхождам в центъра, защото живея там. Правя си разходка по 2-3 километра, разглеждам къщите, обръщам внимание на архитектурата. Не мога да отбележа конкретно място или сграда, градът ми харесва като цяло.
Защо всички се разхождат само в центъра? Ние не сме чували Западен парк да е любимо място за разходки.
Кварталите не са толкова лоши. Когато дойдох тук преди 20 години, живеех близо до гарата в панелен блок. (Надя: Даже ги харесва...)
Издадоха ви!
Докато учех в университета, това си беше модерна архитектура - и като планировка, и като конструкция, и като визия. Кварталите ми се струваха като реална фантазия. И сега ми е суперинтересно как се развиват в годините.

Сърбят ли ви ръцете да подхванете нещо от София?
Мисля, че не е възможно един архитект да се заеме с промяната на цял град. Скучно е. Ще стане като Димитровград. Но има нещо в София, което ме интересува (суперекзалтирано) - разкопките на Сердика. Искам тях да правя. Но не знам още какво (смее се). Ще ми се архитектите да се занимават повече със Сердика. Ако всичко се мисли с идеята за стария град, тогава може би ще започне нов етап за столицата.
Къде тогава е главният архитект на София?
До мен не достига информация от главния архитект. Не знам кой е той. (Надя: Виждал си го на архитектурните седмици. Напоследък чухме, че има някаква идея за София, но беше безкрайно неясно.) Не ме интересува (доволно безразличен). Защо мен не ме интересува?

Защо?
Защото няма никакви идеи, няма метод за архитектура. По принцип тук, в архитектурното училище (УАСГ, бел. ред.), не учат хората на архитектурни методи. От време навреме се интересувам от работата в университета.
И?
От социалистическо време нищо не се променя. Задачите към студентите са едни и същи.
Това означава ли, че всички млади архитекти, които излизат в момента от университета, не могат нищо да променят в града?
Ако разчитат само на знанията, които им се дават там, няма да могат. Когато тук идва световно известен архитект, за да изнесе лекция, имам чувството, че нашите (българските, бел. ред.) архитекти нищо не разбират. Защото едни и същи думи, може да имат различно значение. Може би нямат достатъчно знания, за да разберат какво им се говори, но по-скоро самата система не е добра. Не че студентите са лоши, просто не ги учат да мислят. Показват им някой известен архитект, всички ахват по него и започват да правят същите неща. Това е много интересен феномен. Виждал съм го и в Москва. Бил съм там, още докато имаше Съветски съюз. В Московския архитектурен институт 95% от хората правеха едно и също. Най-важното е да се променят хората, защото градският пейзаж е огледало на културата на хората.

Ние искаме да се променим. Препоръчайте ни нещо от Sofia Architecture Week за начало на промяната.
Намирам архитектурните разходки в София за много интересни. Това преминаване през важните точки на столицата е от значение за архитектите. Даже не само за тях, а за всички, за цялата архитектурна култура. Важно е да й се обръща внимание, а не просто да се знаят сградите по име. Човек трябва да има идея как функционира тази сграда, защо е построена, каква е историята й. Например операта е много интересна.
С какво?
Това е съветска архитектура, строена по времето на Сталин. Визията й е класическа, но като пропорция е съвсем друго. Интересно е как главният вход на тази огромна сграда всъщност е обърнат към малката уличка. Ситуирана е доста характерно. Вътре даже има и нещо като тайно място. Бил съм долу, като шпионин (смее се). Сега там се помещава някакъв клуб и зад него си има нещо като тайна стая без прозорци, което си е абсолютно руско пространство. Даже е със стенопис на Червения площад и мавзолея на Ленин.

Това не го знаехме. Ето, сега ни е паднало да питаме - какво правим с паметника пред НДК?
Трябва да си остане така, разглобен. На мен ми харесва като феномен. Защо не го оставят и не направят интересно пространството около него, нещо като музей за град София? Паметникът ще е като експонат. Тогава човек може да разбере, че това е социалистически паметник, че е издигнат пред НДК, че е имало Тодор Живков и т.н. Аз смятам, че това е важно. Жалко е, че събориха мавзолея, макар че когато дойдох за първи път тук, вече го ползваха като тоалетна. (Надя: Всички явно изпитваха удоволствие да го препикават.) Качвах се горе на платформата като Тодор Живков и си наблюдавах.
Разбираме защо е жалко, че са го съборили, но нали все пак направиха музей на социалистическото изкуство?
Бил съм там и не ми харесва как са експонирани нещата. (Надя: Мъртво място е. Всичко е събрано накуп, сложено е под ключ и какво ни носи това? Нека да е част от града, нека хората да могат да комуникират с тази история.) В Япония е същото, защото след войната искаха да махнат фашистките паметници. Това си е политика - фашизмът, социализмът... След тях идва нова политика. Не може да се сменя всичко със смяната на политиката. Вижте Партийния дом - много по-красиво щеше да е отгоре да има звезда, а не знаме, защото сградата, чисто пропорционално, си е мислена да е с петолъчка (абсолютно чистосърдечно).
Йоши, какво ще кажете на всички, които ще прочетат това интервю и ще решат, че сте комунист?
Нямам нищо общо с политиката. Не съм комунист (и никога няма да бъда, бел. ред.). Просто мисля нещата от естетическа гледна точка.

Представянето на Йоши Ямазаки на Азиатски подем в рамките на Sofia Architecture Week е на 1 декември от 14:00 до 14:30 в зала 7 на НДК.

Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се

  • Сладък живот в Baci Dolci: Здравословни лакомства и неустоим вкус

    Ако някой ни попита кое е едно от любимите ни места на света, то най-вероятно бихме казали следното: ароматна, приветлива и уютна сладкарница, където всяка хапка сякаш има вкус на щастие. Точно каквато е Baci Dolci. Тяхната вълнуваща история се пише вече в продължение на цели две десетилетия, а всичко започва с много мечти, кулинарна страст… и едно вълшебно