Втори август, 33 градуса, а населението на София е спаднало наполовина. Всички са на море – някои четат от шезлонга, други посрещат изгревите от шумен бийч бар. А на тези от нас, които са закотвени в столицата, не ни остава нищо друго, освен да скучаем, да се правим, че работим и да завиждаме (не)благородно. Или поне да си мислим за морето, за нашето любимо място за почивка и да разберем какво казва то за нас.
Созопол: Много хора идват на почивка тук – и млади, и стари, и кифли, и батки – Созопол приютява всички. Но нас ни интересуват истинските познавачи, тези, които летуват тук година след година и познават всяко паве в Стария град. Те са романтични, артистични и разбира се, различни. Слушат Молец от колонки и знаят поне три начина за отваряне на бутилка бира без отварачка. Имат отворена сметка в “Малката Текила” и тен на кецове, а когато не са на море, най-вероятно са на Народен.
Градина: Макар и само на километри от Созопол, плажната ивица на Градина е съвсем отделен свят. Свят на безгрижие, забавление и лежерност, които те омагьосват още с пристигането. Ако ходиш на море тук, ти си точно по средата – живееш в каравана, но нямаш нищо против да си купиш фрапе за 12 лева. Ходиш бос и събираш мидички през деня, но вечерта си в ЕХЕ. Обичаш еднакво спокойната и дивата страна на Градина. Обичаш най-вече и Бате Наско.
Карадере: За теб няма нищо по-непонятно от идеята да дадеш 30 лева за чадър и шезлонг, а all-inclusive хотелите те ужасяват. Гледаш лошо, когато видиш как някой ходи на море с куфар (че и повече) – ти можеш да събереш половината си апартамент в раница. Не си част от “стадото”, както сам обичаш да казваш, затова бягаш от него при всяка възможност. Трябва ти само хубава палатка, чадър, който се предава в семейството от вече 2 поколения и поредната книга, задължително оценена от критиците, за да си щастлив.
Слънчака: Ти всъщност не отиваш на море, а на купон. Денят ти се състои от наргиле, коктейли и стереотипи, а вечерите от участия на Галена. Познаваш се отлично с охраната на повечето заведения, знаеш всичко за всеки, имаш диагоналка и луксът те успокоява. Навалиците, шумът и високите цени изобщо не те притесняват, а напротив – сред тях се чувстваш като у дома си. Все пак една лятна почивка брои ли се изобщо, ако после си я спомняш?
Гърция: Минал си на следващото ниво. Еволюирал си. Обиколил си цялото българско Черноморие и сега търсиш нещо ново и различно, което да утоли жаждата ти за истинско синьо лято. Ходиш в някое селце толкова близо до границата, че в него почти не можеш да чуеш гръцка реч. Ядеш гироси и сувлаки, пиеш узо, поръчваш си всичко на български, но накрая завършваш с ευχαριστώ и се гордееш с лингвистичните си умения. А когато се прибереш у дома, надуваш главите на всички, че “такива плажове, такова гостоприемство по нашето море няма!”.
Автор: Лидия НайденоваВтори август, 33 градуса, а населението на София е спаднало наполовина. Всички са на море – някои четат от шезлонга, други посрещат изгревите от шумен бийч бар. А на тези от нас, които са закотвени в столицата, не ни остава нищо друго, освен да скучаем, да се правим, че работим и да завиждаме (не)благородно. Или поне да си мислим за морето, за нашето любимо място за почивка и да разберем какво казва то за нас.
Созопол: Много хора идват на почивка тук – и млади, и стари, и кифли, и батки – Созопол приютява всички. Но нас ни интересуват истинските познавачи, тези, които летуват тук година след година и познават всяко паве в Стария град. Те са романтични, артистични и разбира се, различни. Слушат Молец от колонки и знаят поне три начина за отваряне на бутилка бира без отварачка. Имат отворена сметка в “Малката Текила” и тен на кецове, а когато не са на море, най-вероятно са на Народен.
Градина: Макар и само на километри от Созопол, плажната ивица на Градина е съвсем отделен свят. Свят на безгрижие, забавление и лежерност, които те омагьосват още с пристигането. Ако ходиш на море тук, ти си точно по средата – живееш в каравана, но нямаш нищо против да си купиш фрапе за 12 лева. Ходиш бос и събираш мидички през деня, но вечерта си в ЕХЕ. Обичаш еднакво спокойната и дивата страна на Градина. Обичаш най-вече и Бате Наско.
Карадере: За теб няма нищо по-непонятно от идеята да дадеш 30 лева за чадър и шезлонг, а all-inclusive хотелите те ужасяват. Гледаш лошо, когато видиш как някой ходи на море с куфар (че и повече) – ти можеш да събереш половината си апартамент в раница. Не си част от “стадото”, както сам обичаш да казваш, затова бягаш от него при всяка възможност. Трябва ти само хубава палатка, чадър, който се предава в семейството от вече 2 поколения и поредната книга, задължително оценена от критиците, за да си щастлив.
Слънчака: Ти всъщност не отиваш на море, а на купон. Денят ти се състои от наргиле, коктейли и стереотипи, а вечерите от участия на Галена. Познаваш се отлично с охраната на повечето заведения, знаеш всичко за всеки, имаш диагоналка и луксът те успокоява. Навалиците, шумът и високите цени изобщо не те притесняват, а напротив – сред тях се чувстваш като у дома си. Все пак една лятна почивка брои ли се изобщо, ако после си я спомняш?
Гърция: Минал си на следващото ниво. Еволюирал си. Обиколил си цялото българско Черноморие и сега търсиш нещо ново и различно, което да утоли жаждата ти за истинско синьо лято. Ходиш в някое селце толкова близо до границата, че в него почти не можеш да чуеш гръцка реч. Ядеш гироси и сувлаки, пиеш узо, поръчваш си всичко на български, но накрая завършваш с ευχαριστώ и се гордееш с лингвистичните си умения. А когато се прибереш у дома, надуваш главите на всички, че “такива плажове, такова гостоприемство по нашето море няма!”.
Автор: Лидия Найденова
Гласували общо: 1 потребители