София сама по себе си е едно необичайно и емблематично място, което винаги има с какво да те изненада. Но като говорим за изненади (от всякакъв тип), безспорно квартал Люлин се нарежда на челна позиция.
Люлин е една микровселена със свои собствени правила. Град в града. На границата между паралелната реалност и абсолютната действителност. И най-често там всичко се оказва такова, каквото изглежда- без излишна метафора и дълбок, скрит смисъл.
Жителите на квартала биха могли да се нарекат “гостоприемни”, но е добре да бъдеш отлично запознат с люлинските правила, защото те гарантират оцеляването ти.
Виж кои са основните от тях:
Забрави за думи като “мизерия”, “гето” или “простотия”
Представителите на квартал Люлин се гордеят с всичко, което той може да им предложи и не толерират обидни епитети. Колкото и да са ти неприятни панелките, проявите на вандализъм и не особено интелектуалните диалози, се постарай да си максимално тактичен и любезен. Все пак, ти си един, а люлинчаните - много… и трябва да задействаш инстинкта си за самосъхранение на макс.
Вместо: “Страшна мизерия е в това гето и простотията те залива отвсякъде", кажи: “Може да не е кой знае какъв лукс тук, но поне хората не са лицемери. А и ето - Еминем е живял на улицата, пък виж колко много е постигнал". Фрази от типа на “Има и свестни гангстери и дилъри” също са за предпочитане.
Недей да мразиш чалгата и дискотеките
За голяма част от люлинчаните тези две неща са издигнати в култ и те рядко могат да си представят, че има хора, които не намират за смислено и забавно да прекарват вечерите си по препълнени дискотеки, пресушавайки половин бутилка уиски под звуците на някой мазен кючек. За тях чалгата е начин на изразяване. Без значение дали става дума за любовно разочарование, уволнение или някакви житейка дилема, тази “музика” е в състояние да излекува всичките им душевни терзания. Неслучайно я наричат “музика за душата”, все пак. Ако не искаш да бъдеш гледан накриво и да предизвикаш явното им раздразнение, спести си тирадите против музикалните им предпочитания. И за нищо на света не се опитвай да им обясняваш какво харесваш и слушаш ти. Люлинчани не обичат да им натрапват разни “шантави” неща...
Не ги наричай “селяни”
Да кажеш на някого от Люлин, че е селянин е нож с две остриета и такава обида трудно се понася. Абстрахирай се от това, че много от жителите на квартала гордо показват този манталитет и си ходят за уикендите по родните места. Веднъж щом вече са дошли в София (дори да е било буквално онзи ден), то те са част от градския елит. По-точно от люлинския. Защото както вече казахме, Люлин е самостоятелно съществуващо пространство, пред което останалите места в София изглеждат като обикновени придатъци. И според много люлинчани центърът на града всъщност е този в техния квартал. А другият, официалният - той е просто едно бледо копие, което е получило титлата си незаслужено.
Никакви deep conversations
Ако предпочиташ deep conversations пред small talks, най-добре е да си по-мълчалив по време на престоя ти в Люлин.
Хората там масово се радват на живота по простички начини и не се задълбочават в разговори за неща, които не ги вълнуват особено. Може би много ти се иска да им споделиш своите впечатления от последната книга, която си чел, да им предложиш да отидете заедно до някоя галерия, да им препоръчаш вълнуваща театрална постановка, която да посетят, да обсъждате биографиите на най-емблематичните творци или да си припомняте с носталгия стойността на музиката преди Сузанита и компания. Но е малко вероятно да осъществиш подобни разговори.
Ако все пак държиш да блеснеш и да те запомнят с добро, говори така, сякаш си над нещата и не виждаш особен смисъл да се обясняваш. Заключения от типа на: “Ми де да знам”, “Се тая, брат”, “Квот, такова” са идеални за постигането на тази цел.
Документирай изявите им
Като претендент за центъра на Вселената, Люлин винаги има с какво да изуми и шокира интернет пространството и представителите му обожават да бъдат непрестанен обект на коментари, обсъждане и документиране. Те са на принципа, че няма лоша реклама и за тях да се изложат публично всъщност е златна възможност да станат феймъси.
Ето защо, ако притежаваш репортерски нюх и се сблъскваш с нещо интересно (скандално, абсурдно), не чакай, а веднага го заснеми и качи материала в популярни групи от рода на "Забелязано в София". Люлинчаните са изключително признателни на всички, които дръзнат да ги популяризират. В квартала ежедневно можеш да попаднеш на какви ли не атракции - светещи табели с надписи, предизвикващи недоразумения, групичка пияни чалга фенки, носещи на гръб надуваемо фламинго, мургави събратя, яхнали бял кон, който пресича пешеходна пътека, младеж, крачещ гордо по улицата с рицарски шлем, камила, която свободно се разхожда между панелните блокове…
Каквото и да видиш, не забравяй, че си в Люлин, където всичко е възможно.
София сама по себе си е едно необичайно и емблематично място, което винаги има с какво да те изненада. Но като говорим за изненади (от всякакъв тип), безспорно квартал Люлин се нарежда на челна позиция.
Люлин е една микровселена със свои собствени правила. Град в града. На границата между паралелната реалност и абсолютната действителност. И най-често там всичко се оказва такова, каквото изглежда- без излишна метафора и дълбок, скрит смисъл.
Жителите на квартала биха могли да се нарекат “гостоприемни”, но е добре да бъдеш отлично запознат с люлинските правила, защото те гарантират оцеляването ти.
Виж кои са основните от тях:
Забрави за думи като “мизерия”, “гето” или “простотия”
Представителите на квартал Люлин се гордеят с всичко, което той може да им предложи и не толерират обидни епитети. Колкото и да са ти неприятни панелките, проявите на вандализъм и не особено интелектуалните диалози, се постарай да си максимално тактичен и любезен. Все пак, ти си един, а люлинчаните - много… и трябва да задействаш инстинкта си за самосъхранение на макс.
Вместо: “Страшна мизерия е в това гето и простотията те залива отвсякъде", кажи: “Може да не е кой знае какъв лукс тук, но поне хората не са лицемери. А и ето - Еминем е живял на улицата, пък виж колко много е постигнал". Фрази от типа на “Има и свестни гангстери и дилъри” също са за предпочитане.
Недей да мразиш чалгата и дискотеките
За голяма част от люлинчаните тези две неща са издигнати в култ и те рядко могат да си представят, че има хора, които не намират за смислено и забавно да прекарват вечерите си по препълнени дискотеки, пресушавайки половин бутилка уиски под звуците на някой мазен кючек. За тях чалгата е начин на изразяване. Без значение дали става дума за любовно разочарование, уволнение или някакви житейка дилема, тази “музика” е в състояние да излекува всичките им душевни терзания. Неслучайно я наричат “музика за душата”, все пак. Ако не искаш да бъдеш гледан накриво и да предизвикаш явното им раздразнение, спести си тирадите против музикалните им предпочитания. И за нищо на света не се опитвай да им обясняваш какво харесваш и слушаш ти. Люлинчани не обичат да им натрапват разни “шантави” неща...
Не ги наричай “селяни”
Да кажеш на някого от Люлин, че е селянин е нож с две остриета и такава обида трудно се понася. Абстрахирай се от това, че много от жителите на квартала гордо показват този манталитет и си ходят за уикендите по родните места. Веднъж щом вече са дошли в София (дори да е било буквално онзи ден), то те са част от градския елит. По-точно от люлинския. Защото както вече казахме, Люлин е самостоятелно съществуващо пространство, пред което останалите места в София изглеждат като обикновени придатъци. И според много люлинчани центърът на града всъщност е този в техния квартал. А другият, официалният - той е просто едно бледо копие, което е получило титлата си незаслужено.
Никакви deep conversations
Ако предпочиташ deep conversations пред small talks, най-добре е да си по-мълчалив по време на престоя ти в Люлин.
Хората там масово се радват на живота по простички начини и не се задълбочават в разговори за неща, които не ги вълнуват особено. Може би много ти се иска да им споделиш своите впечатления от последната книга, която си чел, да им предложиш да отидете заедно до някоя галерия, да им препоръчаш вълнуваща театрална постановка, която да посетят, да обсъждате биографиите на най-емблематичните творци или да си припомняте с носталгия стойността на музиката преди Сузанита и компания. Но е малко вероятно да осъществиш подобни разговори.
Ако все пак държиш да блеснеш и да те запомнят с добро, говори така, сякаш си над нещата и не виждаш особен смисъл да се обясняваш. Заключения от типа на: “Ми де да знам”, “Се тая, брат”, “Квот, такова” са идеални за постигането на тази цел.
Документирай изявите им
Като претендент за центъра на Вселената, Люлин винаги има с какво да изуми и шокира интернет пространството и представителите му обожават да бъдат непрестанен обект на коментари, обсъждане и документиране. Те са на принципа, че няма лоша реклама и за тях да се изложат публично всъщност е златна възможност да станат феймъси.
Ето защо, ако притежаваш репортерски нюх и се сблъскваш с нещо интересно (скандално, абсурдно), не чакай, а веднага го заснеми и качи материала в популярни групи от рода на "Забелязано в София". Люлинчаните са изключително признателни на всички, които дръзнат да ги популяризират. В квартала ежедневно можеш да попаднеш на какви ли не атракции - светещи табели с надписи, предизвикващи недоразумения, групичка пияни чалга фенки, носещи на гръб надуваемо фламинго, мургави събратя, яхнали бял кон, който пресича пешеходна пътека, младеж, крачещ гордо по улицата с рицарски шлем, камила, която свободно се разхожда между панелните блокове…
Каквото и да видиш, не забравяй, че си в Люлин, където всичко е възможно.
Гласували общо: 1 потребители