☰
✕

Каролин Ейми

5641 Категория: Нещо ново
Когато бях малка, исках да стана принцеса. После се замислих, че като принцеса няма да правя нищо друго, освен да чакам принца, а това не е за мен. После си представях, че ще бъда адвокат.

Но станах учител. Винаги съм искала да работя с хора. Щом попаднах в университета Джорджтаун и започнах да работя със студенти, веднага разбрах, че съм голям късметлия. След това спечелих стипендия Фулбрайт и дойдох тук.

Явно съм луда, защото от всички страни по света, за които можех да се сетя, аз избрах именно България (смее се). Шегувам се, просто исках да бъда някъде в Източна Европа. Проучих всички, които ме интересуваха - Унгария, Полша, Румъния, Босна и Херцеговина - но си избрах България.

Била съм доста малка, когато Берлинската стена падна. Знаех, че става нещо много важно - даваха го по всички телевизии. Не разбирах точно за какво е цялата дандания, но после прочетох в едно вестниче, което се издаваше за децата в началното училище. Вътре беше обяснено с прости думи. И Източна Европа ми стана интересна.

Обърнах първата си домашна ракия в един вашингтонски апартамент. Когато разбрах, че съм спечелила Фулбрайт, потърсих някакви българи в САЩ. Бащата на едно от момичетата беше направил ракията в същата година, в която се бе родила и тя. По онова време трябва да е била около 25-годишна, беше страшно вкусна и аз ударих две или три чаши. Тогава човекът ми каза: „Не се притеснявай, ще се справиш в България."

Заобиколена съм от тийнейджъри, запалени да научат нови неща, от няколко американци и от доста българи. Щастлива съм, че се запознах с тези хора, които правят всичко със страхотна страст и желание.

В работата си минавам за прекалено отдадена и за човек, който в 07:45 сутринта идва с огромна усмивка в училище.
Чувството за хумор е много важно, особено ако си американка, която действа в България (смее се силно).

Най-големият ми успех е... (замисля се сериозно). Прочетох този въпрос на български, но ми е трудно да отговоря дори и на английски. (пак се замисля) Може би това, че дойдох тук, без да знам езика и без да познавам културата ви. Сега, 3 години по-късно, се чувствам далеч по-уверена. Тествах се емоционално, учих доста труден език, започнах да водя блога си. Хората го четат и дори ме спират, за да ми кажат, че го харесват. Той и България вървят ръка за ръка.

Благодарение на блога забелязвам неща, които иначе не бих. Например един билборд близо до ХИТ Маркет. Продава апартаменти в Младост 2 и показва мъж и жена, които стоят на балкона си някъде там, отпред има гора, цветя и изглеждат толкова щастливи. Всеки път, като мина оттам, си казвам: „Да не забравя да го снимам" и „Ще взема да проверя къде е това място". Ако не поддържах блог, може би нямаше да ми направи впечатление колко е безумен.

Истински ужасена съм, като видя някого с велосипед в София. Не мога да си представя, че ще карам колело в тази страна. Ако се придвижвах така, щях да псувам през цялото време - шофьорите, пешеходците, всички.

Другото типично българско, което ме изумява, е, че когато има някакъв празник в четвъртък, правителството ти отпуска почивка и в петък. Но после следва изненада (преправя си гласа като от реклама): „А сега ще работите в събота! Заповядайте!" Американката в мен си казва: (шепне) Тук нещо не е наред.

Имам приятелка, с която се запознах чрез блога си. Казва се Ивет и ми писа, след като пуснах статия, че ми трябва учител по български. В последните две години всяка неделя в 03:00 следобед ние се срещаме и аз уча един час езика. Освен това пътуваме из страната, ходили сме по къмпинги, вечеряме заедно. Невероятно е, че това ми се случи благодарение на блога.

Най-трудни са ми свършените и несвършени глаголи. (започва да говори на български) Всеки ден аз купя или аз купувам... Водя и малък блог на български, където хората ми пишат и ми помагат с каквото могат. Но с писането вече съм доста добре.

Българите сте толкова горди с историята и страната си, радвате се да говорите за Вазов или Левски. Но когато ви кажа например, че смятам през уикенда да ида до морето, вие ме питате: „Защо до Черно море? Защо не идеш до Италия?" Не разбирам защо смятате, че всичко в Западна Европа е по-хубаво. На мен наистина ми харесва тук и се чудя откъде идва това разочарование у вас.

Не зная защо нямаме повече малки магазинчета, които продават неща, изработени от местни хора. Може би е въпрос на време, пари или трето. Бих искала да видя повече българско самочувствие. Zona Urbana, да кажем, се доближава до това, за което говоря, но искам да са повече.

Сред любимите ми места в София е един малък бутик - Paradise Garage, имам куп дрехи от там. Харесвам и няколко магазини за шалове близо до Славейков. Абсолютно влюбена съм в ресторант Тавите. Харесвам също Lime, Paper Cake, а наскоро бях и в Take a Cake. Ходя и в Supa Star - името е страхотно попадение, и в Taqueria, където мексиканската храна не е точно, каквато трябва да бъде, но пак е вкусна.

Обичам енергията на този град, затова не съм в Берлин, в Париж или в Лондон. Дори ми харесва, че е малко мръсно, че можеш да се натъкнеш на неочаквани неща. Ако искаш да направиш бар, ресторант или друго - нямаш проблем, защото има пространство за нови места.

В София не ми достига... (смее се) това е невъзможно всъщност, но все пак ми се иска да обособим голям централен площад, както е в центъра на Прага, или пък пешеходен булевард като в немските градове. В Пловдив има подобна пешеходна зона, в Бургас - също. Ще е хубаво и да са повече интернационалните кухни, тайландски ресторант например няма.

Обичам да се разхождам из центъра в събота и неделя, да наблюдавам как градът се променя. Това лято бях шокирана, когато след ремонта McDonald's на "Славейков" загуби табелата си на кирилица. Сега е много модерен, но вече не е същият.

Когато се прибирах в САЩ, направих баница, а майка ми ми каза, че е много вкусно. Когато тя дойде тук, беше във възторг от лютеницата - затова винаги им нося по няколко бурканчета и едно шише ракия. Брат ми и приятелката му пък много харесват традиционните български калени съдове - започнах да им нося по четири чинии, две купи и т.н., а те въобще не са леки (смее се). Харесва ми да пазарувам от малки магазинчета, където продават местно правени неща.

Скачам в огъня за пътуване и за учениците си. Искам да опитам всичко ново, да използвам времето си възможно най-мъдро - лягам си късно и ставам рано. Опитвам се да живея до дупка.
Следващото, което ще направя, е да напиша книга за живота си в България. Мисля си и за детска книжка, но да видим какво ще стане.

София през синия поглед на една американка - тук

Фотография Васил Танев

Когато бях малка, исках да стана принцеса. После се замислих, че като принцеса няма да правя нищо друго, освен да чакам принца, а това не е за мен. После си представях, че ще бъда адвокат.

Но станах учител. Винаги съм искала да работя с хора. Щом попаднах в университета Джорджтаун и започнах да работя със студенти, веднага разбрах, че съм голям късметлия. След това спечелих стипендия Фулбрайт и дойдох тук.

Явно съм луда, защото от всички страни по света, за които можех да се сетя, аз избрах именно България (смее се). Шегувам се, просто исках да бъда някъде в Източна Европа. Проучих всички, които ме интересуваха - Унгария, Полша, Румъния, Босна и Херцеговина - но си избрах България.

Била съм доста малка, когато Берлинската стена падна. Знаех, че става нещо много важно - даваха го по всички телевизии. Не разбирах точно за какво е цялата дандания, но после прочетох в едно вестниче, което се издаваше за децата в началното училище. Вътре беше обяснено с прости думи. И Източна Европа ми стана интересна.

Обърнах първата си домашна ракия в един вашингтонски апартамент. Когато разбрах, че съм спечелила Фулбрайт, потърсих някакви българи в САЩ. Бащата на едно от момичетата беше направил ракията в същата година, в която се бе родила и тя. По онова време трябва да е била около 25-годишна, беше страшно вкусна и аз ударих две или три чаши. Тогава човекът ми каза: „Не се притеснявай, ще се справиш в България."

Заобиколена съм от тийнейджъри, запалени да научат нови неща, от няколко американци и от доста българи. Щастлива съм, че се запознах с тези хора, които правят всичко със страхотна страст и желание.

В работата си минавам за прекалено отдадена и за човек, който в 07:45 сутринта идва с огромна усмивка в училище.
Чувството за хумор е много важно, особено ако си американка, която действа в България (смее се силно).

Най-големият ми успех е... (замисля се сериозно). Прочетох този въпрос на български, но ми е трудно да отговоря дори и на английски. (пак се замисля) Може би това, че дойдох тук, без да знам езика и без да познавам културата ви. Сега, 3 години по-късно, се чувствам далеч по-уверена. Тествах се емоционално, учих доста труден език, започнах да водя блога си. Хората го четат и дори ме спират, за да ми кажат, че го харесват. Той и България вървят ръка за ръка.

Благодарение на блога забелязвам неща, които иначе не бих. Например един билборд близо до ХИТ Маркет. Продава апартаменти в Младост 2 и показва мъж и жена, които стоят на балкона си някъде там, отпред има гора, цветя и изглеждат толкова щастливи. Всеки път, като мина оттам, си казвам: „Да не забравя да го снимам" и „Ще взема да проверя къде е това място". Ако не поддържах блог, може би нямаше да ми направи впечатление колко е безумен.

Истински ужасена съм, като видя някого с велосипед в София. Не мога да си представя, че ще карам колело в тази страна. Ако се придвижвах така, щях да псувам през цялото време - шофьорите, пешеходците, всички.

Другото типично българско, което ме изумява, е, че когато има някакъв празник в четвъртък, правителството ти отпуска почивка и в петък. Но после следва изненада (преправя си гласа като от реклама): „А сега ще работите в събота! Заповядайте!" Американката в мен си казва: (шепне) Тук нещо не е наред.

Имам приятелка, с която се запознах чрез блога си. Казва се Ивет и ми писа, след като пуснах статия, че ми трябва учител по български. В последните две години всяка неделя в 03:00 следобед ние се срещаме и аз уча един час езика. Освен това пътуваме из страната, ходили сме по къмпинги, вечеряме заедно. Невероятно е, че това ми се случи благодарение на блога.

Най-трудни са ми свършените и несвършени глаголи. (започва да говори на български) Всеки ден аз купя или аз купувам... Водя и малък блог на български, където хората ми пишат и ми помагат с каквото могат. Но с писането вече съм доста добре.

Българите сте толкова горди с историята и страната си, радвате се да говорите за Вазов или Левски. Но когато ви кажа например, че смятам през уикенда да ида до морето, вие ме питате: „Защо до Черно море? Защо не идеш до Италия?" Не разбирам защо смятате, че всичко в Западна Европа е по-хубаво. На мен наистина ми харесва тук и се чудя откъде идва това разочарование у вас.

Не зная защо нямаме повече малки магазинчета, които продават неща, изработени от местни хора. Може би е въпрос на време, пари или трето. Бих искала да видя повече българско самочувствие. Zona Urbana, да кажем, се доближава до това, за което говоря, но искам да са повече.

Сред любимите ми места в София е един малък бутик - Paradise Garage, имам куп дрехи от там. Харесвам и няколко магазини за шалове близо до Славейков. Абсолютно влюбена съм в ресторант Тавите. Харесвам също Lime, Paper Cake, а наскоро бях и в Take a Cake. Ходя и в Supa Star - името е страхотно попадение, и в Taqueria, където мексиканската храна не е точно, каквато трябва да бъде, но пак е вкусна.

Обичам енергията на този град, затова не съм в Берлин, в Париж или в Лондон. Дори ми харесва, че е малко мръсно, че можеш да се натъкнеш на неочаквани неща. Ако искаш да направиш бар, ресторант или друго - нямаш проблем, защото има пространство за нови места.

В София не ми достига... (смее се) това е невъзможно всъщност, но все пак ми се иска да обособим голям централен площад, както е в центъра на Прага, или пък пешеходен булевард като в немските градове. В Пловдив има подобна пешеходна зона, в Бургас - също. Ще е хубаво и да са повече интернационалните кухни, тайландски ресторант например няма.

Обичам да се разхождам из центъра в събота и неделя, да наблюдавам как градът се променя. Това лято бях шокирана, когато след ремонта McDonald's на "Славейков" загуби табелата си на кирилица. Сега е много модерен, но вече не е същият.

Когато се прибирах в САЩ, направих баница, а майка ми ми каза, че е много вкусно. Когато тя дойде тук, беше във възторг от лютеницата - затова винаги им нося по няколко бурканчета и едно шише ракия. Брат ми и приятелката му пък много харесват традиционните български калени съдове - започнах да им нося по четири чинии, две купи и т.н., а те въобще не са леки (смее се). Харесва ми да пазарувам от малки магазинчета, където продават местно правени неща.

Скачам в огъня за пътуване и за учениците си. Искам да опитам всичко ново, да използвам времето си възможно най-мъдро - лягам си късно и ставам рано. Опитвам се да живея до дупка.
Следващото, което ще направя, е да напиша книга за живота си в България. Мисля си и за детска книжка, но да видим какво ще стане.

София през синия поглед на една американка - тук

Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните