Чудно, вчера ходих до Рилския манастир - впечатляващо място.
Така е. Дай да си поговорим за професията ти обаче. Караме направо - правил ли си някога компромиси с ревютата, които пишеш, защото у нас авторите на такъв тип текстове имат този навик?
Гледам да се пазя. (дълга пауза) Но напрежението е наистина огромно - живея в град на големи филмови компании, които се опитват да влияят на всеки. Наясно съм с това и никога не го забравям, защото най-лесната жертва са тези, дето си повтарят: „Това никога няма да ми се случи." Те вече са предали фронта, но просто не го осъзнават.
Как така?
Защото се заблуждават. Наивни са по отношение на натиска и не разбират колко убедителни и настойчиви са хората срещу тях, колко трудно е да им отстояваш. Затова трябва да си нащрек, да се бориш и да имаш едно наум - все някога ще те хванат натясно.
Добре де, случвало ли ти се е все пак?
Не се сещам за такъв случай. Всъщност никой не иска от теб да кажеш на черното бяло, а само да те побутне в желаната от него посока. Затова бойно си отстоявам мнението - то е единственото, което имам.
Съмняваш ли се в него, особено ако то напълно се различава от останалите?
Разбира се. Непрекъснато си задавам въпроса дали съм прав и дали не съм изпуснал някоя подробност. Но винаги се опитвам да бъда истински пред себе си, това е най-трудното.
Имаш ли си малки тайни за писане на ревюта?
Първо - винаги си водя бележки, докато гледам. След това хвърлям написаното в компютъра и едновременно мисля как точно ще сглобя цялото ревю. И второ... (чуди се за момент) - всъщност второ няма, нито има формула. Един филм трябва да изпълни своята мисия - ако е комедия - да ме разсмее. Тогава се питам защо се смея или обратното - защо не се смея.
Искало ли ти се е някога да режисираш?
(категорично) Никога.
Защо?
Смятам се за късметлия, а не за неосъществен режисьор (смее се). Адски трудно е да се направи филм, а да се напише сценарий още повече, защото винаги го променят и нямаш никакъв контрол върху него.
Кой жанр най ти пасва - драми, хорър,...?
...Ооо, въобще не харесвам хоръри. Плашат ме.
Ти си истински щастливец - на нас все по-рядко ни се случва някой наистина да ни изплаши...
...Аз пък нямам никакво желание нито да ги гледам, нито да пиша за тях. Иначе харесвам драми, комедии... Всичко, но не и хоръри (смее се).
Какво обичаш да гледаш рано сутрин?
Знам за какво говорите - прожекциите за журналисти обикновено са тогава, но не избирам и съм навит на каквото и да е по всяко време.
Но предимно независимо кино, така ли?
Да, то ми е по-интересно, защото независимото кино е това, което беше Холивуд през златните си години - от 30-те до бума на телевизията. Тогава е имало драматични истории - да вземем Казабланка например, а в днешно време пускат филми с продължения, филми по видеоигри и дори филми по увеселителни атракции в Дисниленд - говоря за Карибски пирати. Всичко е само за пари.
И за нищо друго?
Да. Холивуд се учи от грешките си и не допуска провали като Майло на Марс, да кажем. Затова се правят продължения - факт е, че ако един филм е успешен, то за втората му част ще дойдат поне 70% от хората, които са видели първата. Ето ви гарантирана печалба.
Защо въобще се гледат в такъв случай?
Публиката не винаги има избор - така е само в големите градове, където се радват на салони за блокбъстъри и салони за независими филми. Но в по-малките често съществува само едно кино и се досещате какви прожекции въртят там.
Защо Холивуд спря да снима интересни драми?
Не се продават. Има една интересна подробност - холивудските филми правят повече пари в чужбина, отколкото на вътрешния пазар. А в чужбина искат екшъни, големите студиа се съобразяват и затова получавате глупости като Трансформърс.
А как се справя независимото кино?
Много добре. Е, не всички филми, но като култура се развива доста успешно. Производството е по-евтино заради дигиталната техника, фестивалите са повече, специализираните кина - също.
Гледал ли си нещо добро напоследък?
Веднага ще препоръчам Like Crazy - романтична история за двама младежи и техните проблеми, направена от млад режисьор, а актьорите импровизират през голяма част от времето.
А нещо българско?
Преди да дойда, помолих да ми пратят някоя ваша продукция и успях да видя TILT.
Хареса ли ти?
Определено. Увлекателна история, солидна режисура и най-важното - разказа ми повече за страната. За промените след комунизма, за това, че на някои хора им се е наложило да заминат, а силните фигури от старото време са направили пари при капитализма... Беше ми интересно какво ще стане с героите, значи се е получила добра драма.
На нас също ни беше интересно. Разбрахме за драмите, дай сега една хубава комедия.
Смях се от сърце на ирландския The Guard - напомни ми малко на Ченгето от Бевърли Хилс.
А плакал ли си на филми?
(смее се) Не ми се случва често, даже не мога да се сетя кога беше за последно.
В живота плачеш ли?
(пак се смее) О, да, но няма да ви кажа кога.
Често ли ти се случва да излизаш по средата на прожекция?
На филмови фестивали - всеки ден, особено на Сънданс, но в Ел Ей - никога. Там авторите са много чувствителни и го приемат като лична обида.
Стана въпрос за Сънданс - струва ли ти се претенциозен напоследък?
Не бих казал. Младите кинаджии са изключително нахъсани и наистина им пука за киното. Лицето на Сънданс може да е малко напудрено, но в сърцето си фестивалът е останал същият и все още е най-добрият, особено за документални филми.
Кой ти е любимият злодей?
Нямам такъв персонаж, но англичанина Джейсън Айзъкс е много убедителен, когато играе злодеи.
А супергерой?
(смее се) Такъв също! Но съм голям почитател на Кристофър Нолън, затова ще кажа Батман в началото и Черният рицар. Нолън дойде от независимото кино и сега прави интелигентни блокбъстъри на високо ниво.
Какво мислиш за Генезис?
Изключителен е. По принцип големите студиа не биха вложили средства в такъв филм, но Кристофър Нолън им направи много пари с предните си, затова те просто му подариха този.
Не, но ми препоръчаха Мисия Лондон.
Ние пък ти препоръчваме Източни пиеси. Виж двата и ни пиши какво мислиш.
Непременно. Кенет Тюрън беше тук за втория филм фест So! Independent,
който продължава до 5 ноември (събота) Фотография Васил Танев
Здравей Кенет, как
изкарваш в България?
Чудно, вчера
ходих до Рилския манастир - впечатляващо
място.
Така е.
Дай да си поговорим за професията ти
обаче. Караме направо - правил ли си
някога компромиси с ревютата, които
пишеш, защото у нас авторите на такъв
тип текстове имат този навик?
Гледам
да се пазя. (дълга пауза) Но напрежението
е наистина огромно - живея в град на
големи филмови компании, които се опитват
да влияят на всеки. Наясно съм с това и
никога не го забравям, защото най-лесната
жертва са тези, дето си повтарят: „Това
никога няма да ми се случи." Те вече са
предали фронта, но просто не го осъзнават.
Как така?
Защото се
заблуждават. Наивни са по отношение на
натиска и не разбират колко убедителни
и настойчиви са хората срещу тях, колко
трудно е да им отстояваш. Затова трябва
да си нащрек, да се бориш и да имаш едно
наум - все някога ще те хванат натясно.
Добре де, случвало ли
ти се е все пак?
Не се сещам за такъв
случай. Всъщност никой не иска от теб
да кажеш на черното бяло, а само да те
побутне в желаната от него посока. Затова
бойно си отстоявам мнението - то е
единственото, което имам.
Съмняваш ли се в него,
особено ако то напълно се различава от
останалите?
Разбира се. Непрекъснато
си задавам въпроса дали съм прав и дали
не съм изпуснал някоя подробност. Но
винаги се опитвам да бъда истински пред
себе си, това е най-трудното.
Имаш ли си малки тайни
за писане на ревюта?
Първо - винаги
си водя бележки, докато гледам. След
това хвърлям написаното в компютъра и
едновременно мисля как точно ще сглобя
цялото ревю. И второ... (чуди се за
момент) - всъщност второ няма, нито
има формула. Един филм трябва да изпълни
своята мисия - ако е комедия - да ме
разсмее. Тогава се питам защо
се смея или обратното - защо
не се смея.
Искало ли ти се е
някога да режисираш?
(категорично) Никога.
Защо?
Смятам се
за късметлия, а не за неосъществен
режисьор (смее се). Адски трудно е
да се направи филм, а да се напише сценарий
още повече, защото винаги го променят
и нямаш никакъв контрол върху него.
Кой жанр най ти пасва
- драми, хорър,...?
...Ооо,
въобще не харесвам хоръри. Плашат ме.
Ти си истински щастливец
- на нас все по-рядко ни се случва някой
наистина да ни изплаши...
...Аз
пък нямам никакво желание нито да ги
гледам, нито да пиша за тях. Иначе харесвам
драми, комедии... Всичко, но не и хоръри
(смее се).
Какво обичаш да гледаш
рано сутрин?
Знам
за какво говорите - прожекциите за
журналисти обикновено са тогава, но не
избирам и съм навит на каквото и да е по
всяко време.
Но предимно независимо
кино, така ли?
Да, то ми е по-интересно,
защото независимото кино е това, което
беше Холивуд през златните си години -
от 30-те до бума на телевизията. Тогава
е имало драматични истории - да вземем
Казабланка например, а в днешно
време пускат филми с продължения, филми
по видеоигри и дори филми по увеселителни
атракции в Дисниленд - говоря за Карибски
пирати. Всичко е само за пари.
И за нищо друго?
Да.
Холивуд се учи от грешките си и не допуска
провали като Майло на Марс,
да кажем. Затова се правят продължения
- факт е, че ако един филм е успешен, то
за втората му част ще дойдат поне 70% от
хората, които са видели първата. Ето ви
гарантирана печалба.
Защо въобще се гледат
в такъв случай?
Публиката не винаги
има избор - така е само в големите
градове, където се радват на салони за
блокбъстъри и салони за независими
филми. Но в по-малките често съществува
само едно кино и се досещате какви
прожекции въртят там.
Защо Холивуд спря да
снима интересни драми?
Не се продават.
Има една интересна подробност -
холивудските филми правят повече пари
в чужбина, отколкото на вътрешния пазар.
А в чужбина искат екшъни, големите студиа
се съобразяват и затова получавате
глупости като Трансформърс.
А как се справя
независимото кино?
Много добре. Е,
не всички филми, но като култура се
развива доста успешно. Производството
е по-евтино заради дигиталната техника,
фестивалите са повече, специализираните
кина - също.
Гледал ли си нещо
добро напоследък?
Веднага ще
препоръчам Like Crazy - романтична история за двама младежи
и техните проблеми, направена от млад
режисьор, а актьорите импровизират през
голяма част от времето.
А нещо българско?
Преди
да дойда, помолих да ми пратят някоя
ваша продукция и успях да видя TILT.
Хареса ли ти?
Определено.
Увлекателна история, солидна режисура
и най-важното - разказа ми повече за
страната. За промените след комунизма,
за това, че на някои хора им се е наложило
да заминат, а силните фигури от старото
време са направили пари при капитализма...
Беше ми интересно какво ще стане с
героите, значи се е получила добра драма.
На нас също ни беше
интересно. Разбрахме за драмите, дай
сега една хубава комедия.
Смях се
от сърце на ирландския The
Guard - напомни ми малко на Ченгето от Бевърли
Хилс.
А плакал ли си на
филми?
(смее се) Не ми се случва
често, даже не мога да се сетя кога беше
за последно.
В живота плачеш
ли?
(пак се смее) О, да, но няма да ви кажа кога.
Често ли ти се случва
да излизаш по средата на прожекция?
На
филмови фестивали - всеки ден, особено
на Сънданс, но в Ел Ей - никога. Там
авторите са много чувствителни и го
приемат като лична обида.
Стана въпрос за Сънданс
- струва ли ти се претенциозен
напоследък?
Не бих казал. Младите
кинаджии са изключително нахъсани и
наистина им пука за киното. Лицето на
Сънданс може да е малко напудрено, но в
сърцето си фестивалът е останал същият
и все още е най-добрият, особено за
документални филми.
Кой ти е любимият
злодей?
Нямам такъв персонаж, но
англичанина Джейсън Айзъкс е много убедителен, когато играе злодеи.
А супергерой?
(смее
се) Такъв също! Но съм голям почитател
на Кристофър Нолън, затова ще кажа Батман
в началото и Черният рицар. Нолън
дойде от независимото кино и сега прави
интелигентни блокбъстъри на високо
ниво.
Какво мислиш за Генезис?
Изключителен
е. По принцип големите студиа не биха
вложили средства в такъв филм, но
Кристофър Нолън им направи много пари
с предните си, затова те просто му
подариха този.
Последно - спомена TILT, успя ли да
гледаш нещо друго от България?
Не,
но ми препоръчаха Мисия Лондон.
Ние пък ти препоръчваме Източни пиеси. Виж двата и
ни пиши какво мислиш.
Непременно.
Кенет Тюрън
беше тук за втория филм фест So!
Independent,
който продължава до 5 ноември (събота)
Фотография Васил Танев