А станах консултант по информационна сигурност.
Режих, че е по-добре да завърша нещо, което да ми помогне да си намеря сигурна работа. За да мога да си финансирам проектите, свързани с това, което обичам.
Не искам епизодите да имат 500 хиляди отваряния, а да се гледат от хора с интерес, на които наистина биха им свършили работа. Опитът и знанията ми идват най-вече от практиката. Но чета и доста литература, следя чужди предавания. Толкова грешки съм правил в стари филмчета и от техническа, и от естетическа гледна точка. Но се научаваш и повече не ги допускаш.
Най-голямата ми грешка и до ден днешен е, че продължавам да неглижирам качеството на звука при запис на терен - и то поради липса на възможности. Но в екипа на филма, който сега снимам, дойде едно момче - звукар, и той си разбира от работата. Даже ще участва в някой от следващите епизоди на Кино Буквар и ще обяснява за звука - болната тема за българското кино. Заобиколен съм от хора, с които се подкрепяме, помагаме и гледаме в една посока.
Добрият екип не е просто важен, той е същността. Филмите са екипна работа. Преди бях човека-оркестър, което не е добре. Затова исках в екипа на предаването да има хора за всичко.
По душа съм малко хахо, не съм много в час (смее се). Винаги търся хумора, опитвам да предизвиквам забавните моменти.
Никога не работя без добро настроение
Никога не работя с хора, които ме дразнят. Проблемът ми е, че доста лесно се доверявам. И понякога много говоря.
Идеите ми идват различно. Може да ме впечатли нещо, веднага да си го представя като кадър и после покрай него да завържа цялостна история. Друг път просто избирам посланието и му търся сюжет. Но това, към което се стремя, е филмчетата ми винаги да имат обрат. За мен най-кофти е човек да усети какво ще стане накрая и да вземе да се окаже прав.
Ако имах всичките пари на света, бих заснел история, достатъчно мащабна и динамична, за да влезе в трилогия или в сериал. Иска ми се да направя късометражен филм с идея, която да доразвия някой ден в пълнометражен. Блокирам, когато се притесня, че нещата отиват на зле; паникьосвам се, казвам, че не мога повече. Но като постоя малко насред хаоса, се връщам обратно в крачка.
Грешките са необходимото зло. Те не ме демотивират, напротив - искам да ги оправям.
Компромисите също са неизбежни - правят се с всичко. Няма филмче, което да съм правил, и да се е получил първоначалният замисъл. В това, което снимам в момента, имаше сцена с блъскащи се колички. Какво ли не опитах, не се получи. И затова го направихме с рикши в Южния парк.
Критичен съм към себе си, но нямам този перфекционизъм, при който ако нещо не е достатъчно добро, да се откажа и да го скрия от света. Това е грешен подход. Болната самокритичност води до запушване и липса на развитие. Просто не трябва да се отказваш. Работата по Кино Буквар си е удоволствие. Някои епизоди се правят в рамките на ден, други отнемат повече. Уча се постоянно. За да покажа някой трик например, първо трябва да го проуча добре и да го направя самият аз.
Съревновавам се с липсата на идеи. Боря я в брейнсторминг с останалите от екипа. Противник съм на индивидуалността в тази работа. Никога не знам дали ще ми стигне времето.
Току що разбрах, че от ул. „Христо Белчев" не може да направиш ляв завой по ул. „Неофит Рилски", а трябва да заобиколиш по „Хан Аспарух" и „Ангел Кънчев". Кино Буквар следи тук, а дейността на Кирил и Clapboard Studio се помещава тук Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев
Кирил Тотев много добре знае, че е пълно с хора като него, които изгарят да правят кино и то - на добро ниво. Добре си спомня също, че когато преди десетина години започва да снима късометражни филмчета, му е било доста трудно да добере до каквато и да било полезна практическа информация. Принуден от обстоятелствата, тогава се учи на принципа на опита и грешката - ефективен, но бавен процес. После минава през интензивните школи на НАТФИЗ, в които за кратък период усвоява голяма част от основите на работата пред, със и зад камерата.
Сега му се иска да подаде ръка на прохождащите кинаджии в начинанието да постигнат по-качествена картинка и го прави с Кино Буквар - предаването, което вече е във втория си сезон. Не крие и че по този начин надгражда наученото, защото всяка отделна тема изисква добра предварителна подготовка - за да може да си предаде „урока" коректно, кратко, ясно и без излишни приказки.
Точно това ни грабна в Кино Буквар - епизодите не изобилстват от преразказана суха теория, макар и да са се опрели здраво на нея. В тях Кирил предпочита информацията да идва във вид на практическо решение на даден проблем - учи ни как да направим стоп кадър анимация или как да създадем илюзия, че снимаме живи играчки, дори и да не разполагаме със специалния за това обектив. Сред другите трикчета, които Кирил и неговият екип (Деян Георгиев и Станислав Христозов) ни споделят, са: как да направиш забавен кадър, как да се клонираш, как да спреш времето, както и основи в киното като кадрова композиция, цветова корекция при монтажа, стабилизиране на кадъра и сториборд. Най-добър обаче биха били най-често срещаните аматьорски грешки - може спокойно да си водиш записки и да бягаш през глава от тях.
Мислех
си да стана режисьор.
А станах консултант по
информационна сигурност.
Режих, че е по-добре да завърша
нещо, което да ми помогне да си намеря сигурна работа. За да мога да си
финансирам проектите, свързани с това, което обичам.
Кино Буквар е доста полезен за хора, които тепърва прохождат в областта. Това са неща, които съм учил с
времето. Има и доста епизоди по зрителски въпроси. Нов се появява веднъж на две
седмици.
Не искам епизодите да имат 500
хиляди отваряния, а да се гледат от хора с интерес, на които наистина биха им
свършили работа.
Опитът
и знанията ми идват най-вече от практиката. Но чета и доста
литература, следя чужди предавания. Толкова грешки съм правил в стари филмчета
и от техническа, и от естетическа гледна точка. Но се научаваш и повече не ги
допускаш.
Най-голямата ми грешка и до ден
днешен е, че продължавам да неглижирам качеството на звука при запис на терен -
и то поради липса на възможности. Но в екипа на филма, който сега снимам, дойде
едно момче - звукар, и той си разбира от работата. Даже ще участва в някой от
следващите епизоди на Кино Буквар и
ще обяснява за звука - болната тема за българското кино.
Заобиколен
съм от хора, с които се подкрепяме, помагаме и гледаме в
една посока.
Добрият екип не е просто важен, той
е същността. Филмите са екипна работа. Преди бях човека-оркестър, което не е
добре. Затова исках в екипа на предаването да има хора за всичко.
Сред
приятелите ми минавам за забавен, винаги съм весел, може и
малко откачен да им се струвам.
По душа съм малко хахо, не съм много
в час (смее се). Винаги търся хумора, опитвам да предизвиквам забавните
моменти.
Никога не работя без добро
настроение
Никога не работя с хора, които ме
дразнят.
Проблемът
ми е, че доста лесно се доверявам. И понякога много говоря.
Идеите ми идват различно. Може да ме
впечатли нещо, веднага да си го представя като кадър и после покрай него да
завържа цялостна история. Друг път просто избирам посланието и му търся сюжет.
Но това, към което се стремя, е филмчетата ми винаги да имат обрат. За мен
най-кофти е човек да усети какво ще стане накрая и да вземе да се окаже прав.
Ако имах всичките пари на света, бих заснел история, достатъчно мащабна и динамична, за да влезе в трилогия или в
сериал. Иска ми се да направя късометражен филм с идея, която да доразвия някой
ден в пълнометражен.
Блокирам,
когато се притесня, че нещата отиват на зле; паникьосвам се,
казвам, че не мога повече. Но като постоя малко насред хаоса, се връщам обратно
в крачка.
Грешките са необходимото зло. Те не
ме демотивират, напротив - искам да ги оправям.
Компромисите също са неизбежни -
правят се с всичко. Няма филмче, което да съм правил, и да се е получил
първоначалният замисъл. В това, което снимам в момента, имаше сцена с блъскащи
се колички. Какво ли не опитах, не се получи. И затова го направихме с рикши в
Южния парк.
Критичен съм към себе си, но нямам
този перфекционизъм, при който ако нещо не е достатъчно добро, да се откажа и
да го скрия от света. Това е грешен подход. Болната самокритичност води до
запушване и липса на развитие. Просто не трябва да се отказваш.
Работата
по Кино Буквар си е удоволствие. Някои епизоди се
правят в рамките на ден, други отнемат повече. Уча се постоянно. За да покажа
някой трик например, първо трябва да го проуча добре и да го направя самият аз.
Съревновавам се с липсата на идеи.
Боря я в брейнсторминг с останалите от екипа. Противник съм на индивидуалността
в тази работа.
Никога
не знам дали ще ми стигне времето.
Току що разбрах, че от ул. „Христо
Белчев" не може да направиш ляв завой по ул. „Неофит Рилски", а трябва да
заобиколиш по „Хан Аспарух" и „Ангел Кънчев".
Кино Буквар следи тук, а дейността на Кирил и Clapboard Studio се помещава тук
Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев