С кого надигаш чашката? Винаги пия сама и редувам дясна-лява ръка.
Говориш ли си? Понякога. Много е забавно. Лошото е, че когато си задам конкретен въпрос, не получавам отговор.
Какви са мезетата? Цигарка, задължително. (притваря очи) Нааай-доброто мезе. От професионални алкохолици знам, че е цяло изкуство да свършиш и цигарката, и питието едновременно.
Като оргазмите по филмите? Абсолютно, това е висш пилотаж. Не съм го постигнала, но го гоня. На прага на професионалистите съм, още малко ми трябва.
Висшата лига? Да. Вляза ли вътре, ще им пренаредя бутилките. Пардон, правилата.
Съседите надушват ли те? Не, защото само се усмихвам. Усмихвам се, обезоръжавам ги и продължавам нататък.
Накъде? Към Ада.
С Веничка Ерофеев виждате ли се? (смее се, но изведнъж става сериозна) Не, бе! Нали ви казах, че предпочитам да съм сама!
Как прикриваш следите? Не ги прикривам, нека знаят къде съм. И те знаят, но не смеят да припарят.
Алкохоликът има ли собствен правилник за движението? Абсолютно. Точка първа в него е той да бъде оставен на мира и никой да не чука на вратата му.
Медитираш ли зад нея? Не. Вдигам шум сама и като стане голяма дандания, кресвам „Тишина!"
Чуваш ли музиката на сферите? Не, казах! Само този звук (почуква с нокът по чашата) и този (вдишва дълбоко от цигарата, после издишва). Нищо повече.
Звучи като рапсодия. Да! Това е единствената музика, която мога да сътворя.
Какво правиш с бутилките? Рециклираш ли? (присвива очи) От бутилчиците правя храмове.
Поклонници идват ли? Не бе, не искам никой да идва! Нека се разберем веднъж завинаги!
Как ти викат зад гърба? Откъде да знам. Олигофрени. Защо трябва да ми викат? Въобще, не може ли малко по-тихо?
Как е в изтрезвителното? Бе вие луди ли сте? Нали ви казах, че работя за висшата лига!
За кого ще вдигнеш тост? (замисля се и отпива от виното) Всяка глътка е тост. Няма нужда да гърмим фойерверки - излишен преразход е това.
Какво има на дъното на бутилката? Там някъде е истината. Тя няма мирис и е леко мътна.
Какви ги вършиш на пияна глава? Летя. Толкова съм силна и мощна, че полетите ми са просто един разкош.
Пиеш и биеш или пиеш и плачеш? Предимно пия.
Любимо питие? Червено.
А бялото? Не пипам.
Вярно ли е, че по-страшно от пияна жена няма? Напротив, пияната жена е приказка, мечта.
Какво никога не пиеш? (пали нова цигара) Няма такова. Трябва да се пие мощно, методично и житейски достоверно.
Дай рецепта за коктейл. Никога не смесвам.
Любимият ти бар? Нямам - за нищо не стават. Пречат ми да мисля и дори да се напия.
Пишеш ли поезия по салфетките? Салфетки не използвам, нито химикалки. Всичко, което ражда главата ми, се дави в чашата. След което го изпивам и така затварям цикъла.
Дай един виц за пияници. Вицовете са тотално неразбиране на гилдията.
Какво пееш на висок глас в пет сутринта? (подчертава) Пи-я на висок глас, нищо не пе-я.
Изобщо изтрезняваш ли някога? Не, не си го позволявам. Какъв професионалист си, ако позволиш алкохолното ти ниво да падне?
Колко още ще изпиеш? Колкото мога повече.
Ти нас уважаваш ли ни? (става и си отива)Т Фотография Васил Танев
В колко се почваш
сутрин? (поглежда хладно) Първо, трябва да отворя очи. И
второ, в колко точно почвам си е моя работа.
С кого надигаш
чашката? Винаги пия сама и редувам дясна-лява ръка.
Говориш ли си? Понякога.
Много е забавно. Лошото е, че когато си задам конкретен въпрос, не получавам
отговор.
Какви са мезетата? Цигарка, задължително. (притваря очи) Нааай-доброто
мезе. От професионални алкохолици знам, че е цяло изкуство да свършиш и
цигарката, и питието едновременно.
Като оргазмите по филмите? Абсолютно, това е висш пилотаж. Не съм го постигнала, но го гоня. На прага на
професионалистите съм, още малко ми трябва.
Висшата лига? Да.
Вляза ли вътре, ще им пренаредя бутилките. Пардон, правилата.
Съседите надушват ли
те? Не, защото само се усмихвам. Усмихвам се, обезоръжавам ги и продължавам
нататък.
Накъде? Към Ада.
С Веничка Ерофеев
виждате ли се? (смее се, но изведнъж става
сериозна) Не, бе! Нали ви казах, че предпочитам да съм сама!
Как прикриваш
следите? Не ги прикривам, нека знаят къде съм. И те знаят, но не смеят да
припарят.
Алкохоликът има ли собствен
правилник за движението? Абсолютно. Точка първа в него е той да бъде оставен
на мира и никой да не чука на вратата му.
Медитираш ли зад нея? Не. Вдигам шум сама и като стане голяма дандания, кресвам „Тишина!"
Чуваш ли музиката на
сферите? Не, казах! Само този звук (почуква
с нокът по чашата) и този (вдишва дълбоко
от цигарата, после издишва). Нищо повече.
Звучи като рапсодия. Да! Това е единствената музика, която мога да сътворя.
Какво правиш с бутилките?
Рециклираш ли? (присвива очи) От бутилчиците
правя храмове.
Поклонници идват ли? Не бе, не искам никой да идва! Нека се разберем веднъж завинаги!
Как ти викат зад
гърба? Откъде да знам. Олигофрени. Защо трябва да ми викат? Въобще, не може
ли малко по-тихо?
Как е в
изтрезвителното? Бе вие луди ли сте? Нали ви казах, че работя за висшата
лига!
За кого ще вдигнеш
тост? (замисля се и отпива от виното) Всяка глътка е тост. Няма нужда да гърмим фойерверки - излишен преразход е това.
Какво има на дъното
на бутилката? Там някъде е истината. Тя няма мирис и е леко мътна.
Какви ги вършиш на пияна глава? Летя. Толкова съм силна и мощна, че
полетите ми са просто един разкош.
Пиеш и биеш или пиеш
и плачеш? Предимно пия.
Любимо питие? Червено.
А бялото? Не
пипам.
Вярно ли е, че по-страшно от пияна жена няма? Напротив, пияната
жена е приказка, мечта.
Какво никога не пиеш? (пали нова цигара) Няма такова. Трябва
да се пие мощно, методично и житейски достоверно.
Дай рецепта за коктейл. Никога не смесвам.
Любимият ти бар? Нямам - за нищо не стават. Пречат ми да мисля и дори да се напия.
Пишеш ли поезия по салфетките? Салфетки не използвам, нито химикалки. Всичко, което ражда
главата ми, се дави в чашата. След което го изпивам и така затварям цикъла.
Дай един виц за пияници. Вицовете са тотално неразбиране на гилдията.
Какво пееш на висок
глас в пет сутринта? (подчертава) Пи-я на висок глас, нищо не пе-я.
Изобщо изтрезняваш ли
някога? Не, не си го позволявам. Какъв професионалист си, ако позволиш алкохолното
ти ниво да падне?
Колко още ще изпиеш? Колкото мога повече.
Ти нас уважаваш ли ни? (става и си отива)Т
Фотография Васил Танев