Амир: А аз - с чаша кафе, възможно най-силното.
Кон: Не мърдам от вкъщи, без да съм си измил зъбите.
Амир: Не мърдам от вкъщи без ключ и пари. В Ню Йорк е такава скъпотия, без кинти си изгубен.
Кон: Никога не закъснявам за самолета.
Амир: Първо правило - никога не си изпускай полета, мен.
Кон: Но понякога се случва. Така се запознах със Стиви Уондър впрочем. Нямахме време да си говорим кой знае колко. Само „здравей" - „здрасти".
Кон: Никога не умирам от срам. Ако на някой не му харесва какво правя, майната му.
Амир: Чак от срам не умирам. По-скоро съжалявам за някакви кофти решения.
Кон: (тихичко) Той беше стриптизьор по едно време...
Амир: Да, бе. Но понякога ме е яд, че напуснах Бостън и се преместих в Ню Йорк. Много е тъпкано с хора.
Кон: Все си повтарям - не закъснявай!
Амир: А аз - имай си доверие, не позволявай хората да те дърпат назад.
Кон: Идеалната вечер е навън. Обичам слънцето твърде много, така че ако все още е светло, веднага излизам. Иначе вкъщи предпочитам нещо готино за ядене - салата, пиле, чесново хлебче. Малко пиене, малко нещо за пушене, дори телевизия веднъж в седмицата. Чакай, сега започва баскетболният сезон (вдига ръце)! Аз съм як фен на Бостън Селтик! Значи повече телевизия оттук нататък!
Амир: И аз съм така, но без баскетбола. Не съм бил на плаж от десет години, така че това е номер едно в списъка. Ако ще е вечеря - пържола с вино и с някоя млада мадама (Кон се хили).
Кон: Никога не танцувам на класическа музика.
Амир: Аз - на кънтри. Обаче не подценявай кънтрито, голяма работа е в Америка. Има сума ти стъпки и варианти.
Амир: Влизам в огъня заради майка ми. Или някой много близък. И за свободата на словото.
Кон: Май и аз така.
Кон: Дойде ми до гуша от хора, които не се интересуват как работи светът. Които не са изследователи, не задават въпроси. Имам предвид всичко - музика, религия и готвене дори.
Амир: На мен ми дойде до гуша от консерваторите. Вижте какво става във Франция и Англия, какви са им правителствата само. Същото е и в Америка. Много зле.
Амир: Не казвам на никого истинското си име. Знаят го само трима души в света и, вероятно, бъдещата ми жена.
Амир: Майка ми често ми казва: „Грижи се за себе си, как иначе ще се погрижиш за другите."
Кон: Моята почина, но преди това все повтаряше: „Никога не ходи за зелен хайвер."
Кон: Скачам на бой, когато трябва да защитавам истината.
Амир: А аз, когато някой се държи зле с родителите ми. Преди време бяхме на лекар с майка ми и той й надрънка такива глупости, че ми се искаше да му вкарам една.
(в един глас) Бих убил за малко сън!
задават се още две Reel Feel вечери
– блондинката с черен глас Алис Ръсел е на 6-и,
а на 25-и – британецът Уил Холънд,
по-известен като Куонтик. Мястото е същото - Sofia Live Club
Кон (на преден план в кадъра): Събуждам се на тъмно и винаги следобед.
Никога не ставам сутрин, но когато стана, ям боб с препечена филия.
Амир: А аз - с чаша кафе,
възможно най-силното.
Кон: Не мърдам от вкъщи, без да съм си измил зъбите.
Амир: Не мърдам от вкъщи без ключ и пари. В Ню Йорк е такава скъпотия, без кинти си изгубен.
Кон: Никога не закъснявам за самолета.
Амир: Първо
правило - никога не си изпускай полета, мен.
Кон: Но понякога
се случва. Така се запознах със Стиви Уондър впрочем. Нямахме време да си
говорим кой знае колко. Само „здравей" - „здрасти".
Кон: Никога не умирам от срам. Ако на някой не му харесва какво правя, майната
му.
Амир: Чак от срам не умирам. По-скоро съжалявам за някакви кофти решения.
Кон: (тихичко) Той беше стриптизьор по едно време...
Амир: Да, бе. Но понякога ме е яд,
че напуснах Бостън и се преместих в Ню Йорк. Много е тъпкано с хора.
Кон: Все си повтарям - не
закъснявай!
Амир: А аз - имай си доверие, не
позволявай хората да те дърпат назад.
Кон: Идеалната вечер е навън. Обичам
слънцето твърде много, така че ако все още е светло, веднага излизам. Иначе вкъщи
предпочитам нещо готино за ядене - салата, пиле, чесново хлебче. Малко пиене,
малко нещо за пушене, дори телевизия веднъж в седмицата. Чакай, сега започва
баскетболният сезон (вдига
ръце)! Аз съм як фен на Бостън Селтик! Значи
повече телевизия оттук нататък!
Амир: И аз съм така, но без баскетбола. Не съм бил на плаж
от десет години, така че това е номер едно в списъка. Ако ще е вечеря - пържола
с вино и с някоя млада мадама (Кон се
хили).
Кон: Никога не
танцувам на класическа музика.
Амир: Аз - на кънтри. Обаче не
подценявай кънтрито, голяма работа е в Америка. Има сума ти стъпки и варианти.
Амир: Влизам в
огъня заради майка ми. Или някой много близък. И за свободата на словото.
Кон: Май и аз
така.
Кон: Дойде ми до
гуша от хора, които не се интересуват как работи светът. Които не са
изследователи, не задават въпроси. Имам предвид всичко - музика, религия и
готвене дори.
Амир: На мен ми
дойде до гуша от консерваторите. Вижте какво става във Франция и Англия, какви
са им правителствата само. Същото е и в Америка. Много зле.
Амир: Не казвам
на никого истинското си име. Знаят го само трима души в света и, вероятно, бъдещата
ми жена.
Амир: Майка ми
често ми казва: „Грижи се за себе си, как иначе ще се погрижиш за другите."
Кон: Моята почина, но преди това все повтаряше:
„Никога не ходи за зелен хайвер."
Кон: Скачам на
бой, когато трябва да защитавам истината.
Амир: А аз, когато някой се държи зле с родителите ми.
Преди време бяхме на лекар с майка ми и той й надрънка такива глупости, че ми
се искаше да му вкарам една.
(в един глас) Бих убил
за малко сън!
задават се още две Reel Feel вечери
– блондинката с черен глас Алис Ръсел е на 6-и,
а на 25-и – британецът Уил Холънд,
по-известен като Куонтик. Мястото е същото - Sofia Live Club