80-те години на XX век - Ерата на сръбското
Лепа Брена, Весна Змиянац, Шабан Шаулич, Бобан Здравкович - колко банкети, сватби, изпращания на войници, рождени дни, абитуриентски балове и други масови мероприятия се озвучават с един касетофон и песните на тези и на много други знайни и незнайни герои от пантеона на новият музикален култ на България тогава - сръбското! Именно то подготвя почвата и атмосферата, които ще отгледат бъдещия музикален феномен на България - чалгата. Сръбското очертава морално-естетическите и музикално-концептуални контури на чалга първообразът - турбофолка...
Началото на 90-те години на XX век – Турбофолк инвазията
Турбофолкът е музикалният морално-естетически, визуален и вербален Франкенщайн на чалгата. Сглобен от пришити с бели конци парчета от сръбско, гръцко и арабско-турбофолкът се ражда от утробата на най-подсъзнателно потисканите през комунизма първосигнални страсти на низост и махленски битовизъм у българина. Появяват се умопомрачителни парчета като "Радка пиратка", "Тигре,тигре", "Тръгнала е Розовата пантера", "Я, елате, пиленца, при батко!", "Доко, Доко", които изправят турбофолка лице в лице с вече изчерпалата се и линееща естрада. Тя е прекалено компрометирана като стил, обслужвал тоталитарното минало, за да бъде ефективен морален контрапункт на турбопростотията, която превзема страната. Васил Найденов дори обявява бутафорно война на турбофолка, но тази война е с трагично предизвестен край. Защото в армията на турбофолка влиза цялото оскотяло и лумпенизирано от кризата на Прехода българско простолюдие, което има тотално количествено и агресивно превъзходство.
Средата на 90-те години на XX век - Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд легализират Чалгата
В играта се намесва и Слави Трифонов със своя остър нюх на търговец, търсещ залежи от злато в музиката. Зад него е Ку-Ку Бенд със своя безотказен талант да аранжира и да превръща в шлагерна музика всичко, до което се докосне. Слави надушва бизнес потенциалът на турбофолка и го подлага на пластичен хирург, за да му придаде морално приемлив, интелектуален вид. Резултатът е изумителен - турбофолкът получава човешко, дори героично ореолно лице, с което превзема и последните непревзети крепости в българското национално съзнание и подсъзнание. Така, ползвайки могъщото си манипулативно медийно влияние над масите, Слави легализира чалгата като официална музикална религия на България. Това създава благоприятните условия и среда за постепенното превръщане на чалгата от музикален стил в начин на живот и мислене на българите - черта на националния манталитет.
Краят на 90-те години на XX век - Опоетизирането на Чалгата и превръщането ù в Попфолк
Чалгата се опитва да се нагоди към набиращия сили поп стил в България. Нейният отговор е решителен - скъсване с варварски дивото уестърн минало на турбофолка и опит за еклектично разширяване на диапазона на музициране чрез смесване на ориент ритъма с поп електронното звучене, хип-хоп такта и мелодраматичното опоетизиране на текстовете на песните. Появяват се бисери на чалга поезията , които успяват леко да интелектуализират жанра. Но това са все още инцидентни проблясъци, които само потвърждават народната мъдрост, че една птичка пролет не прави. Повечето от текстовете и през този период са почти дебилни, несръчно римувани, третиращи теми от кухненско -кварталния битовизъм на българина.
Новият век на Преслава и Азис
През Новия век ставаме свидетели как попфолкът постепенно се превръща в едно от полетата на най-смели музикални експерименти в България. В търсенето на нови пазарни ниши и целеви групи от слушатели, стратезите от Империята на „Пайнер“ стратегически допускат Попфолкът да направи жесток компромис със себе си до степен на пълно идеологическо себеотричане. Така в еклектиката на неговото звучене освен етно, поп, хип-хоп и ар енд би, се включва и хард рока. Появява се песента на Преслава "Лъжа е", която е едно тотално хард рок парче, изпято с чалга бленда на гласа. Азис отива още по- далече в своята морална и визуална трансформация, заигравайки се с претенциозната роля на социално ангажиран бард, поставящ на фокус в своите песни полемични теми от съвремието на България. Резултатът е потресаващ - става ясно, че чалгата се е отказала завинаги от своето жанрово тесногръдие и фанатична крайност на изразните средства и се е превърнала в разумен компромис в името на чисто музикалното предизвикателство към слушателите. Остава само проблемът с чалга манталитетът, който е пуснал своите дълбоки корени през годините и започва да дава щедра реколта от (без)вкусово унифицирани поколения, възприели чалгата като догматична форма на поведенчески модел...
Може още много да се пише, но, каквото и да чувстваме и да мислим по отношение на чалгата - тя си остава феномен - колкото музикален, толкова и социален. Който по някакъв гротесков, сюрреалистичен начин отразява възходите и паденията, търсенията и лутанията на нашия национален дух и съдба през годините на Прехода.
Автор: Петър Донкин
80-те години на XX век - Ерата на сръбското
Лепа Брена, Весна Змиянац, Шабан Шаулич, Бобан Здравкович - колко банкети, сватби, изпращания на войници, рождени дни, абитуриентски балове и други масови мероприятия се озвучават с един касетофон и песните на тези и на много други знайни и незнайни герои от пантеона на новият музикален култ на България тогава - сръбското! Именно то подготвя почвата и атмосферата, които ще отгледат бъдещия музикален феномен на България - чалгата. Сръбското очертава морално-естетическите и музикално-концептуални контури на чалга първообразът - турбофолка...
Началото на 90-те години на XX век – Турбофолк инвазията
Турбофолкът е музикалният морално-естетически, визуален и вербален Франкенщайн на чалгата. Сглобен от пришити с бели конци парчета от сръбско, гръцко и арабско-турбофолкът се ражда от утробата на най-подсъзнателно потисканите през комунизма първосигнални страсти на низост и махленски битовизъм у българина. Появяват се умопомрачителни парчета като "Радка пиратка", "Тигре,тигре", "Тръгнала е Розовата пантера", "Я, елате, пиленца, при батко!", "Доко, Доко", които изправят турбофолка лице в лице с вече изчерпалата се и линееща естрада. Тя е прекалено компрометирана като стил, обслужвал тоталитарното минало, за да бъде ефективен морален контрапункт на турбопростотията, която превзема страната. Васил Найденов дори обявява бутафорно война на турбофолка, но тази война е с трагично предизвестен край. Защото в армията на турбофолка влиза цялото оскотяло и лумпенизирано от кризата на Прехода българско простолюдие, което има тотално количествено и агресивно превъзходство.
Средата на 90-те години на XX век - Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд легализират Чалгата
В играта се намесва и Слави Трифонов със своя остър нюх на търговец, търсещ залежи от злато в музиката. Зад него е Ку-Ку Бенд със своя безотказен талант да аранжира и да превръща в шлагерна музика всичко, до което се докосне. Слави надушва бизнес потенциалът на турбофолка и го подлага на пластичен хирург, за да му придаде морално приемлив, интелектуален вид. Резултатът е изумителен - турбофолкът получава човешко, дори героично ореолно лице, с което превзема и последните непревзети крепости в българското национално съзнание и подсъзнание. Така, ползвайки могъщото си манипулативно медийно влияние над масите, Слави легализира чалгата като официална музикална религия на България. Това създава благоприятните условия и среда за постепенното превръщане на чалгата от музикален стил в начин на живот и мислене на българите - черта на националния манталитет.
Краят на 90-те години на XX век - Опоетизирането на Чалгата и превръщането ù в Попфолк
Чалгата се опитва да се нагоди към набиращия сили поп стил в България. Нейният отговор е решителен - скъсване с варварски дивото уестърн минало на турбофолка и опит за еклектично разширяване на диапазона на музициране чрез смесване на ориент ритъма с поп електронното звучене, хип-хоп такта и мелодраматичното опоетизиране на текстовете на песните. Появяват се бисери на чалга поезията , които успяват леко да интелектуализират жанра. Но това са все още инцидентни проблясъци, които само потвърждават народната мъдрост, че една птичка пролет не прави. Повечето от текстовете и през този период са почти дебилни, несръчно римувани, третиращи теми от кухненско -кварталния битовизъм на българина.
Новият век на Преслава и Азис
През Новия век ставаме свидетели как попфолкът постепенно се превръща в едно от полетата на най-смели музикални експерименти в България. В търсенето на нови пазарни ниши и целеви групи от слушатели, стратезите от Империята на „Пайнер“ стратегически допускат Попфолкът да направи жесток компромис със себе си до степен на пълно идеологическо себеотричане. Така в еклектиката на неговото звучене освен етно, поп, хип-хоп и ар енд би, се включва и хард рока. Появява се песента на Преслава "Лъжа е", която е едно тотално хард рок парче, изпято с чалга бленда на гласа. Азис отива още по- далече в своята морална и визуална трансформация, заигравайки се с претенциозната роля на социално ангажиран бард, поставящ на фокус в своите песни полемични теми от съвремието на България. Резултатът е потресаващ - става ясно, че чалгата се е отказала завинаги от своето жанрово тесногръдие и фанатична крайност на изразните средства и се е превърнала в разумен компромис в името на чисто музикалното предизвикателство към слушателите. Остава само проблемът с чалга манталитетът, който е пуснал своите дълбоки корени през годините и започва да дава щедра реколта от (без)вкусово унифицирани поколения, възприели чалгата като догматична форма на поведенчески модел...
Може още много да се пише, но, каквото и да чувстваме и да мислим по отношение на чалгата - тя си остава феномен - колкото музикален, толкова и социален. Който по някакъв гротесков, сюрреалистичен начин отразява възходите и паденията, търсенията и лутанията на нашия национален дух и съдба през годините на Прехода.
Автор: Петър Донкин
Гласували общо: 1 потребители