Не мърдам от вкъщи без музика на телефона си.
Никога не закъснявам за интервю на живо.
Все си повтарям, че животът е прекрасен!
Обикновено съм в компанията на приятели, вкъщи или на гости, в домашна обстановка и домашно приготвена храна.
Беше велико, когато ходихме на палатки с голяма компания в най-прекрасното за мен място в България - Родопите. Пяхме и танцувахме свободни под звездите. Иска ми се медиите да подкрепят малко повече младите артисти, но може би хората предпочитат да залагат на сигурно. Влизам в огъня заради семейството и приятелите си.
Дойде ми до гуша от простотията.
Не казвам на никого, че понякога плача. Най-големият ми страх е да не би да не ме харесват хората. В крайна сметка аз не правя музика само заради самата музика. Иска ми се да споделя голямата си любов към изкуството и с останалите.
Страшно се изложих, когато забравих текста на песента си на концерт. Вместо да замажа положението с някакви думи обаче, пях с „на-на-на" (смее се). Хората изглежда се забавляваха, но аз си умирах от срам. Майка ми често ми казва „Обличай се, да не настинеш!"
Искам да остарея като много щастлива, здрава и усмихната дама.
Правя се на луда, когато съм притеснена. Може би е някакъв вид защитна реакция. Скачам на бой, когато някой прекали с арогантността и наглостта си за моя сметка, или за сметка на някой мой близък. Не съм от тези, които скачат на бой, но в някои случаи е добре да се пазиш от мен.
И бих се сбила с надменни, нагли хора, които нямат мярка.
Убивам за шоколад! ФИЛМИТЕ
Последно гледах Чудната петорка.
Големите актьори за мен са Мерил Стрийп, Робът Де Ниро, Джак Никълсън, Ал Пачино, Дъстин Хофман, Том Ханкс, Ема Стоун.
Харесвам режисьори като Роберто Бенини, Уди Алън, Тейт Тейлър, Куентин Тарантино.
Няма по-глупав филм от Фантастичната четворка.
Много се смях на Анализирай това.
Планирам да видя На Рим с любов. МУЗИКАТА
Обикновено слушам различни изпълнители в стиловете джаз, соул, госпъл, фънк, аренби.
Никога няма да ми омръзнат Рейчъл Ферел, Лиз Райт, Боби Макферин, Ерика Баду, Джил Скот, Алиша Кийс, Бионсе, Стиви Уондър, Доринда Кларк Коул.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Алиша Кийс в Белград през 2008-а.
В София искам да дойдат от споменатите - всичките до един! КНИГИТЕ
Книгата на книгите е все още непрочетена.
Сега чета Монахът, който продаде своето ферари на Робин Шарма.
Много ми говорят за Избрани писма на Чайковски. Един мой колега пианист ми я препоръча горещо и мисля скоро да я прочета.
Най-добре пише писателят с въображение и смелост. ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото изкуството, изпълнено на живо, е по-въздействащо и зареждащо.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е моноспектакълът на Мариус Куркински Сътресение по разкази на Николай Хайтов - любим автор.
Обичам текстовете за театър на много и различни автори. Колкото и да е силен един текст, губи много, ако не е изигран от правилния актьор.
Последно гледах I Wish - танцово-театрален спектакъл в НАТФИЗ. Постановка на Петя Стойкова. Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев
Усмихва се, все едно ще запее всеки момент. Никой няма да й се разсърди, така или иначе, но за друго сме се събрали. Искаме да я питаме как са холандците, защото съвсем наскоро се върна от фестивал в Грьонинген, където, подочухме, доста са я харесали. Криста попада в селекцията, след като е спечелила специалната награда на конкурса на БНР за нова българска поп и рок музика. Тогава пианистът Теодор Петков-Тото прави някакви страшни фънки аранжименти на парчетата й и отиват с чисто нова програма - Get Funky, която скоро ще чуем и на местна почва.
Та, оказа се, че холандците са много добре и доста са се впечатлили от Криста и бенда й. Особено в частта, когато един от любимите й джаз стандарти - „You don't know what love is" се прелива в родопска песен. Ето тогава ги е спечелила съвсем.
По същия начин успява да спечели и комисията в Консерваторията, нищо че я гледали малко накриво заради бекграунда й с фолклора. Само че Криста има особена връзка с него - майка й е народна певица, от истинските, и тя е закърмена с чиста проба народна музика, а не с адаптирани за маси и кръчми хора и ръченици. Освен това финият й музикантски слух лесно събира джаза и родопската песен в едно - според нея звученето на Родопите е подходящо за всякакви джаз проекти.
Надяваме се някой ден да чуем какво точно има предвид, но преди това чакаме първия й албум. Пет години след дебюта си Криста най-сетне е на път да се сдобие с него. Не е ли много това време? Тя не се колебае в отговора: „Музиката не е кило краставици и няма срок на годност. И ако се изисква време, за да се изпипат нещата, нека така да е."
Събуждам се с усмивка на лице. Освен
когато не съм се наспала - тогава съм с доста кисела физиономия.
Не мърдам от вкъщи без музика на телефона си.
Никога не закъснявам за интервю на живо.
Умирам от срам, когато не си
спомня някого, с когото вече съм се запознала. Случвало ми се е да се запозная
с един и същи човек три пъти. Ето тогава се чувствам по-малка и от мравка.
Все си повтарям, че животът е прекрасен!
Идеалната вечер е различна и нова всеки път.
Обикновено съм в компанията на приятели, вкъщи или на гости, в домашна обстановка и
домашно приготвена храна.
Падам си по джунджурии! Обожавам да
майсторя всякакви видове аксесоари, най-вече обеци, и мога да прекарам часове в
магазините за мъниста и камъчета.
Беше велико, когато ходихме на палатки с голяма компания в най-прекрасното за
мен място в България - Родопите. Пяхме и танцувахме свободни под звездите.
Иска ми се медиите да подкрепят малко повече младите артисти, но може би хората предпочитат да залагат на сигурно.
Влизам в огъня заради семейството
и приятелите си.
Дойде ми до гуша от простотията.
Не казвам на никого, че понякога плача.
Най-големият ми страх е да не би да не ме харесват хората. В крайна сметка аз не правя музика само заради самата музика. Иска ми се да споделя голямата си любов към изкуството и с останалите.
Под леглото ми има всякакви неща, дори ако погледна сега, сигурно ще се
изненадам. Знам със сигурност, че има куфар, изкуствена елха и кутия с
инструменти.
Страшно се изложих, когато забравих текста на песента си на концерт. Вместо да замажа
положението с някакви думи обаче, пях с „на-на-на" (смее се). Хората изглежда се забавляваха, но аз си умирах от срам.
Майка ми често ми казва „Обличай се, да не настинеш!"
Искам да остарея като много щастлива, здрава и усмихната дама.
Правя се на луда, когато съм притеснена. Може би е някакъв вид защитна реакция.
Скачам на бой, когато някой прекали с арогантността и наглостта си за
моя сметка, или за сметка на някой мой близък. Не съм от тези, които скачат на
бой, но в някои случаи е добре да се пазиш от мен.
И бих се сбила с надменни, нагли хора, които нямат мярка.
Убивам за шоколад!
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Чудната петорка.
Големите актьори за мен са Мерил Стрийп, Робът Де Ниро, Джак Никълсън, Ал Пачино, Дъстин Хофман,
Том Ханкс, Ема Стоун.
Харесвам режисьори като Роберто Бенини, Уди Алън, Тейт Тейлър, Куентин Тарантино.
Няма по-глупав филм от Фантастичната
четворка.
Много се смях на Анализирай това.
Планирам да видя На Рим с любов.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам различни изпълнители в стиловете джаз, соул, госпъл, фънк,
аренби.
Никога няма да ми омръзнат Рейчъл Ферел, Лиз Райт, Боби Макферин, Ерика Баду, Джил
Скот, Алиша Кийс, Бионсе, Стиви Уондър, Доринда Кларк Коул.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Алиша Кийс в Белград през 2008-а.
В София искам да дойдат от споменатите - всичките до един!
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е все още непрочетена.
Сега чета Монахът, който продаде
своето ферари на Робин Шарма.
Много ми говорят за Избрани писма на Чайковски. Един мой колега пианист ми я препоръча
горещо и мисля скоро да я прочета.
Най-добре пише писателят с въображение и смелост.
ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото изкуството, изпълнено на живо, е по-въздействащо и
зареждащо.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е моноспектакълът на Мариус Куркински Сътресение по разкази на Николай Хайтов - любим автор.
Обичам текстовете за театър на много и различни автори. Колкото и да е силен един текст,
губи много, ако не е изигран от правилния актьор.
Последно гледах I Wish -
танцово-театрален спектакъл в НАТФИЗ. Постановка на Петя Стойкова.
Текст Боряна Телбис / Фотография Васил Танев