Кристиан 'mrChreesa' Рахнев

Сгащихме Крис в последния ден преди да отлети отново за Англия. Отидохме му на гости, където - вместо ние да му подарим нещо - той ни подари ново запознанство. Беше звъннал на Бояна - прекрасен музикант, с когото са работили заедно преди време и са свирили в Аявис. И някак всичко се случи естествено - разговорът тръгна около музиката, а атмосферата беше чудесно допълнена от красивите рисунки на Точка по стените (виж първата снимка в текста). Започнахме с една от неизбежните теми - сцената в България, вреден ли е комерсиализмът за артиста, полезно ли е да се рискува и други важни въпроси, чиито отговори обикновено се откриват с проба-грешка. В България Крис е имал шанс да натрупа опит, благодарение на поп / инди рок групата Аявис, с която свири в продължение на пет години. С тях прави няколко сингъла, цял албум, дори клип (който, обаче, не изкарват) и турне в десет града, изцяло организирано от бандата. С две думи - пълен DIY проект, от любимите ни. След турнето нещата с Аявис се разбутват, а на Крис му се отваря опция за работа в Лондон, която той приема, за да помогне на майка си. Там веднага се сдушва с готини музиканти, а по-късно с един от тях - Антонио Хайнс, създава триото V Y M Λ N Λ. Макар и само трима души, в Лондон се оказва трудно да се намира време за съвместни репетиции, защото наемите са високи и е нужно да бачкаш на пълен ден. С групата нещата малко се забавят, но пък преди няколко месеца се захващат с нов проект - собствен лейбъл. Сега работят върху самостоятелни EP-та на всеки от групата, а догодина искат да насочат енергията си към мениджмънт на конкретен артист. Стискаме им палци, мятаме ти това и това, за да се потопиш в атмосферата и те оставяме да четеш.

Събуждам се с благодарност. А след това си пускам комедия. Ако денят ти започне със смях, отиваш на друго ниво. Харесвам Jimmy Fallon, Kevin Heart и други. А! Правилната закуска за деня също е много важна. И тренировката.
Аз съм по-креативен и продуктивен през деня, особено сутринта. Идеалистично за мен е да мога да си лягам рано и да ставам рано, което не се случва често, защото работя по барове.

Обикновено съм в чил зоната.
Знам, че даването е по-хубаво от взимането.
Най-велико е тук и сега.

Времето е понятие, което сме си го измислили ние.
Никога не закъснявам за приятели, ангажименти.

Майка ми често ми казва да бъда себе си.
Влизам в огъня, за да уча.

Вдъхновява ме хип-хопът, електронната музика с дропове, трапове.
За електронната музика няма нужда да се ходи в студиа и да се правят записи. Вече всеки има достъп до музикален софтуер, до камери. Музиката тръгва в съвсем друга посока - преди си имал контрол върху конкретен инструмент, а сега можеш да имаш върху цял оркестър. Не до такова професионално ниво, разбира се, но ще се открият нови неща.

Падам си по интелектуални разговори.
Дойде ми до гуша от прагматици.

Не си позволявам да чувствам лошите неща.
Начинът да отдалечиш нещо негативно от себе си е първо да го опознаеш и след това да го пуснеш, тоест да не се страхуваш да грешиш.

Не казвам на никого това, което няма да кажа и на вас.
Все си повтарям, че не искам да изпитвам негативни чувства. Просто не го приемам. Когато стигат до мен, ги отказвам. Отивам на друг етап, в който виждам само доброто. Ако се фокусирам върху позитивните неща, съм винаги зареден.

Страшно се изложих няколко пъти, в които използвах неточните думи на английски.
Искам да остарея в Амстердам.
Убивам за приятелите си.

Идеалната вечер е ако не съм ял - кефя се да не вечерям късно. И да има пълнолуние.
Под леглото ми има чудовища.
Заспивам с книга.

В гимназията нямах сериозни музикални влечения, тогава бях във визуалното изкуство заради майка ми, която рисува. Веднъж обаче ми пуснаха един джаз контрабасист - соло. В този момент си казах: това съм аз на 100% и нищо друго няма значение. Беше повратен момент. Взех си контрабас и бас китара, двете вървяха успоредно.

Музикантите в България имат много идеалистично мислене - ще си свиря осем часа на ден вкъщи и ще чакам някой да дойде и да ми каже колко съм велик и да започне да ми дава пари. А другият момент е когато си казваш - аз правя музиката за себе си, на мен да ми харесва, правя нещо уникално, невероятно... Това не е професионално, защото си седиш в комфортната зона. Правиш само това, което на теб ти е окей, нямаш риск, нямаш трудности. Когато си професионалист, трябва да имаш достъп до музата си във всеки един момент - не само, когато ти дойде. Музикалната индустрия е развлекателен бизнес. Ако искаш да влезеш в индустрията, тогава го правиш за хората, не за себе си. Това е бизнес. Музикалното изкуство е друго нещо - има много музика, гении, които са останали във времето, без да са били правени с комерсиална цел. Но когато си в бизнеса, подходът е друг.
Бо: Аз мисля, че няма нищо лошо в това един музикант да бъде направляван от професионалист, защото музикантът мисли с друго полукълбо. Но наистина има хора, които не искат - нямат тази необходимост. Правят го за себе си и се чувстват добре от това.
Да, например занимават се с друго нещо и правят музика като хоби.
Бо: Да, обаче, ако човек чувства тази отговорност - даден ти е талант, трябва да направиш нещо с него... Винаги съм си мислила, че всеки, ама всеки има някакъв талант, дори няколко.
О, да, всеки е уникален.
Бо: Да, и това е като един пъзел. Тоест, ако ти не поставиш твоето парче от пъзела и не извървиш пътя си, никой друг няма да го направи и това ще бъде нещо, което не се е случило. Човек трябва да слуша своя вътрешен порив.

Много е важно да не ни е срам да бъдем себе си и останалите да ни помагат в това. Всеки един е уникално Божие създание и има таланта да бъде себе си.
Аз вярвам, че нашите души са вечни и са тук на земята, за да спечелят опит. Според мен единственото, за което сме тук, е да се радваме, че имаме този опит.

Много съм благодарен за възможностите, които ни дава Европейският съюз - за обмяна на опит между държавите членки, за обогатяване от срещата с различни култури. Ние сме първото поколение, което може да пътува, живее и работи във всяка държава от ЕС само с лична карта.
Животът ми в чужбина ми отваря очите за невероятно много възможности в България, които се забелязват по-лесно, когато си навън.
Моята цел е да се обогатя и да взема колкото може повече опит от развитата музикална индустрия във Великобритания и когато имам и капитал, да се върна и да развивам тази у нас.

Процесът да стигнеш до пазара, до хората, не е само репетиции. Има много други неща, които трябва да се направят. Спомням си след турнето как Вальо Пасков искаше да се занимава с нас (Аявис) и ни каза „Вие имате всичко, но музиката ви липсва". Това супер много ни обиди, защото за нас тогава музиката беше всичко. Чак сега осъзнавам какво е искал да каже.
Докато бях в Лондон, много исках да помогна на V Y M Λ N Λ в това отношение и записах музикален мениждмънт в  London Metropolitan University. Супер доволен съм от образованието там, преподавателите ни мотивираха страшно много - след лекции се прибирах и започвах да работя. В един момент ми спряха заема и много се разочаровах, но обърнах разочарованието в мотивация.

В музикалния мениджмънт, както всеки друг мениджмънт, най-важното са опитът и връзките. Дипломата не ти дава работа, трябва ти стаж, трябва да познаваш хората. Най-благодарен съм на университета за това, че ме научи как да се самообучавам след това, как да задържа високата мотивация.
В началото ми беше криво, че трябва да работя нещо друго, докато ми се занимава с музика. Но тогава чух за концепцията да бъдеш в настоящия момент на 100%. Само така можеш да си щастлив с всичко, което правиш - когато даваш 100% от себе си. По този начин знаеш, че каквото и да се случи, няма за какво да съжаляваш, а ако не се е получило, си научил нещо, което следващия път да промениш. Или ако се е получило - отиваш на следващото ниво.

В момента се опитвам да не ме е срам за нищо, което ми идва отвътре.
Най-важното нещо за един артист и човек който си гони мечтите, който има цел в живота, е да се заобикаля само с хора, които го мотивират, поддържат го и не му вкарват никакви съмнения за това, което прави. Негативни хора категорично съм решил да не допускам до себе си - само такива, които на 100% ме подкрепят. И те могат да очакват същото от мен. Сега идеята е с тримата продуценти от лейбъла да си вземем къща и да заживеем заедно, да си направим студио 24/7, да се отдадем на работата.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Чапи.
Един от най-големите актьори за мен е Уил Смит.
Харесвам режисьори като Кристофър Нолан, Гай Ричи, Дарън Арнофски.
Няма по-глупав филм от този, който сами си вкарваме.
Планирам да видя Immortal.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам денс неща.
Никога няма да ми омръзне джаз музиката.
Любимата ми група / изпълнител / композитор е Skepta Section.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на The XX в Radio City Hall.
В София искам да дойде Borgore.

КНИГИТЕ
Сега чета Rupert Sheldrake.
Много ми говорят за Fotochetene.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е невероятно изживяване.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, е The Britain.
Любимият ми художник е John Constable, Salvador Dali, Gustav Klimt и много други.

Текст и фотография Деяна Узунова

Сгащихме Крис в последния ден преди да отлети отново за Англия. Отидохме му на гости, където - вместо ние да му подарим нещо - той ни подари ново запознанство. Беше звъннал на Бояна - прекрасен музикант, с когото са работили заедно преди време и са свирили в Аявис. И някак всичко се случи естествено - разговорът тръгна около музиката, а атмосферата беше чудесно допълнена от красивите рисунки на Точка по стените (виж първата снимка в текста). Започнахме с една от неизбежните теми - сцената в България, вреден ли е комерсиализмът за артиста, полезно ли е да се рискува и други важни въпроси, чиито отговори обикновено се откриват с проба-грешка. В България Крис е имал шанс да натрупа опит, благодарение на поп / инди рок групата Аявис, с която свири в продължение на пет години. С тях прави няколко сингъла, цял албум, дори клип (който, обаче, не изкарват) и турне в десет града, изцяло организирано от бандата. С две думи - пълен DIY проект, от любимите ни. След турнето нещата с Аявис се разбутват, а на Крис му се отваря опция за работа в Лондон, която той приема, за да помогне на майка си. Там веднага се сдушва с готини музиканти, а по-късно с един от тях - Антонио Хайнс, създава триото V Y M Λ N Λ. Макар и само трима души, в Лондон се оказва трудно да се намира време за съвместни репетиции, защото наемите са високи и е нужно да бачкаш на пълен ден. С групата нещата малко се забавят, но пък преди няколко месеца се захващат с нов проект - собствен лейбъл. Сега работят върху самостоятелни EP-та на всеки от групата, а догодина искат да насочат енергията си към мениджмънт на конкретен артист. Стискаме им палци, мятаме ти това и това, за да се потопиш в атмосферата и те оставяме да четеш.

Събуждам се с благодарност. А след това си пускам комедия. Ако денят ти започне със смях, отиваш на друго ниво. Харесвам Jimmy Fallon, Kevin Heart и други. А! Правилната закуска за деня също е много важна. И тренировката.
Аз съм по-креативен и продуктивен през деня, особено сутринта. Идеалистично за мен е да мога да си лягам рано и да ставам рано, което не се случва често, защото работя по барове.

Обикновено съм в чил зоната.
Знам, че даването е по-хубаво от взимането.
Най-велико е тук и сега.

Времето е понятие, което сме си го измислили ние.
Никога не закъснявам за приятели, ангажименти.

Майка ми често ми казва да бъда себе си.
Влизам в огъня, за да уча.

Вдъхновява ме хип-хопът, електронната музика с дропове, трапове.
За електронната музика няма нужда да се ходи в студиа и да се правят записи. Вече всеки има достъп до музикален софтуер, до камери. Музиката тръгва в съвсем друга посока - преди си имал контрол върху конкретен инструмент, а сега можеш да имаш върху цял оркестър. Не до такова професионално ниво, разбира се, но ще се открият нови неща.

Падам си по интелектуални разговори.
Дойде ми до гуша от прагматици.

Не си позволявам да чувствам лошите неща.
Начинът да отдалечиш нещо негативно от себе си е първо да го опознаеш и след това да го пуснеш, тоест да не се страхуваш да грешиш.

Не казвам на никого това, което няма да кажа и на вас.
Все си повтарям, че не искам да изпитвам негативни чувства. Просто не го приемам. Когато стигат до мен, ги отказвам. Отивам на друг етап, в който виждам само доброто. Ако се фокусирам върху позитивните неща, съм винаги зареден.

Страшно се изложих няколко пъти, в които използвах неточните думи на английски.
Искам да остарея в Амстердам.
Убивам за приятелите си.

Идеалната вечер е ако не съм ял - кефя се да не вечерям късно. И да има пълнолуние.
Под леглото ми има чудовища.
Заспивам с книга.

В гимназията нямах сериозни музикални влечения, тогава бях във визуалното изкуство заради майка ми, която рисува. Веднъж обаче ми пуснаха един джаз контрабасист - соло. В този момент си казах: това съм аз на 100% и нищо друго няма значение. Беше повратен момент. Взех си контрабас и бас китара, двете вървяха успоредно.

Музикантите в България имат много идеалистично мислене - ще си свиря осем часа на ден вкъщи и ще чакам някой да дойде и да ми каже колко съм велик и да започне да ми дава пари. А другият момент е когато си казваш - аз правя музиката за себе си, на мен да ми харесва, правя нещо уникално, невероятно... Това не е професионално, защото си седиш в комфортната зона. Правиш само това, което на теб ти е окей, нямаш риск, нямаш трудности. Когато си професионалист, трябва да имаш достъп до музата си във всеки един момент - не само, когато ти дойде. Музикалната индустрия е развлекателен бизнес. Ако искаш да влезеш в индустрията, тогава го правиш за хората, не за себе си. Това е бизнес. Музикалното изкуство е друго нещо - има много музика, гении, които са останали във времето, без да са били правени с комерсиална цел. Но когато си в бизнеса, подходът е друг.
Бо: Аз мисля, че няма нищо лошо в това един музикант да бъде направляван от професионалист, защото музикантът мисли с друго полукълбо. Но наистина има хора, които не искат - нямат тази необходимост. Правят го за себе си и се чувстват добре от това.
Да, например занимават се с друго нещо и правят музика като хоби.
Бо: Да, обаче, ако човек чувства тази отговорност - даден ти е талант, трябва да направиш нещо с него... Винаги съм си мислила, че всеки, ама всеки има някакъв талант, дори няколко.
О, да, всеки е уникален.
Бо: Да, и това е като един пъзел. Тоест, ако ти не поставиш твоето парче от пъзела и не извървиш пътя си, никой друг няма да го направи и това ще бъде нещо, което не се е случило. Човек трябва да слуша своя вътрешен порив.

Много е важно да не ни е срам да бъдем себе си и останалите да ни помагат в това. Всеки един е уникално Божие създание и има таланта да бъде себе си.
Аз вярвам, че нашите души са вечни и са тук на земята, за да спечелят опит. Според мен единственото, за което сме тук, е да се радваме, че имаме този опит.

Много съм благодарен за възможностите, които ни дава Европейският съюз - за обмяна на опит между държавите членки, за обогатяване от срещата с различни култури. Ние сме първото поколение, което може да пътува, живее и работи във всяка държава от ЕС само с лична карта.
Животът ми в чужбина ми отваря очите за невероятно много възможности в България, които се забелязват по-лесно, когато си навън.
Моята цел е да се обогатя и да взема колкото може повече опит от развитата музикална индустрия във Великобритания и когато имам и капитал, да се върна и да развивам тази у нас.

Процесът да стигнеш до пазара, до хората, не е само репетиции. Има много други неща, които трябва да се направят. Спомням си след турнето как Вальо Пасков искаше да се занимава с нас (Аявис) и ни каза „Вие имате всичко, но музиката ви липсва". Това супер много ни обиди, защото за нас тогава музиката беше всичко. Чак сега осъзнавам какво е искал да каже.
Докато бях в Лондон, много исках да помогна на V Y M Λ N Λ в това отношение и записах музикален мениждмънт в  London Metropolitan University. Супер доволен съм от образованието там, преподавателите ни мотивираха страшно много - след лекции се прибирах и започвах да работя. В един момент ми спряха заема и много се разочаровах, но обърнах разочарованието в мотивация.

В музикалния мениджмънт, както всеки друг мениджмънт, най-важното са опитът и връзките. Дипломата не ти дава работа, трябва ти стаж, трябва да познаваш хората. Най-благодарен съм на университета за това, че ме научи как да се самообучавам след това, как да задържа високата мотивация.
В началото ми беше криво, че трябва да работя нещо друго, докато ми се занимава с музика. Но тогава чух за концепцията да бъдеш в настоящия момент на 100%. Само така можеш да си щастлив с всичко, което правиш - когато даваш 100% от себе си. По този начин знаеш, че каквото и да се случи, няма за какво да съжаляваш, а ако не се е получило, си научил нещо, което следващия път да промениш. Или ако се е получило - отиваш на следващото ниво.

В момента се опитвам да не ме е срам за нищо, което ми идва отвътре.
Най-важното нещо за един артист и човек който си гони мечтите, който има цел в живота, е да се заобикаля само с хора, които го мотивират, поддържат го и не му вкарват никакви съмнения за това, което прави. Негативни хора категорично съм решил да не допускам до себе си - само такива, които на 100% ме подкрепят. И те могат да очакват същото от мен. Сега идеята е с тримата продуценти от лейбъла да си вземем къща и да заживеем заедно, да си направим студио 24/7, да се отдадем на работата.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Чапи.
Един от най-големите актьори за мен е Уил Смит.
Харесвам режисьори като Кристофър Нолан, Гай Ричи, Дарън Арнофски.
Няма по-глупав филм от този, който сами си вкарваме.
Планирам да видя Immortal.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам денс неща.
Никога няма да ми омръзне джаз музиката.
Любимата ми група / изпълнител / композитор е Skepta Section.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на The XX в Radio City Hall.
В София искам да дойде Borgore.

КНИГИТЕ
Сега чета Rupert Sheldrake.
Много ми говорят за Fotochetene.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е невероятно изживяване.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, е The Britain.
Любимият ми художник е John Constable, Salvador Dali, Gustav Klimt и много други.

Текст и фотография Деяна Узунова

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆