Още от Нещо ново

  • Филип Лхамсурен

    Запознахме се с Филип преди няколко години, когато тръгваше на поредното си приключение в Монголия. Натам го влече по обясними причини - фамилията, а и кръвта му, са монголски, има роднини по онези места и ако изобщо може да се търсят корените му някъде (защото все пак Филип е дете на света), то те са именно там. Няма да изпадаме в подробности какъв

  • Цветан Цветанов

    Връзката на Цветан с радиото вече е навършила пълнолетие, но той казва, че е станал водещ по неволя. Ето какво се случило: петнайсетгодишен се обажда в местния михайловградски вестник, за да разбере кога трябва да вземе хонорара за свой публикуван разказ. Случайно вдига (не)подходящият човек - собственик на вестник, радио и телевизия и възкликва:

  • Виктор Троянов

    Виктор Троянов е ходил на лятна студентска бригада в Аляска и на Антарктида като техническо лице с двайстата българска експедиция, но не си вади заключения преди да ти издадем, че тайната му мисъл, цел и посока и в двата случая е била, и винаги ще си остане, да пусне някой и друг неприветлив връх и да хване суровия чар на природата. И сега пак

  • Андрей Рашев

    Когато две поколения подред държат здраво фотоапарата и камерата, някак естествено ти идва да продължиш в същия професионален коловоз. И при Андрей е така. От едната му страна стои наследството на дядо му Емил Рашев, който със своята специфична техника на обработване на негатива на ръка (подобно на днешния Photoshop, но далеч по-трудоемко) привлича

  • Десислава Панчева

    Да започнем историята от арт колежа в Брайтън, където Деси заминава след Италианския лицей и Втора английска гимназия, където започват да я наричат Деси Меси и където погрешка я настаняват в африканското общежитие. В мемоарите й един ден тази глава от живота й ще започне така: „Бях едно суперобъркано, тъжно дете, което не знаеше

  • Юлиан Вергов

    Как се справяш с пяната на дните?Понякога я отмествам встрани, понякога дълбоко се потапям в нея.Чий скелет криеш в гардероба?На миналото. И малко позабравеното самочувствие. Къде прокарваш острието на бръснача?Най-често през нервите на любимите ми хора.От кого се криеш в червената трева?От страховете си. Един от тях си остава излизането пред публика. Кой

  • Неда Соколовска

    Накратко, вербатим театърът е театър, базиран на документални интервюта. В него актьорите разиграват текста без никаква промяна или импровизации, като задължително на сцената се демонстрират и някакви автентични ритуали. Резултатът се съчетава с живата емоция на изпълнителите и се създава усещането за експеримент, в който публиката е силно

  • Боян Бенев

    Боян е единственият човек, когото познаваме, който може да докара изречение като „Когато бях малък и се занимавах с маркетинг...". От визитката му вече си разбрал, че не го е свъртало още като младеж, така че е решил да си устрои малък спретнат бизнес и да види какво ще излезе от цялата работа. И няколко години по-късно взели, че го обявили за млад

  • Сава Чанков

    Еднакво вероятно е да хванеш Сава Чанков да рине оборска тор и да пие вода от не-може-да-си-представиш-колко-красив водопад в сърцето на Родопите, да пише JavaScript-ове по нощите, или да прави вкусна биоградинка в двора на ЦДГ №93 „Славейче", плътно обграден от ентусиазирани до козирката хлапета. Напълно вероятно е и въобще

  • Гергана Димитрова

    Тихите води са най-дълбоки. Зад сдържаната й фасада и леката, загадъчна усмивка те чака в бойна готовност един от най-смелите джедаи на свободната театрална сцена у нас. Гергана Димитрова ходи неуморно по медиите, за да бистри културните политики и да обяснява що е то свободен театър (и, да, естествено, че има почва у нас). По-интересно

  • Йешим Устаоглу

    Йешим Устаоглу впечатлява не само защото е една от малкото жени в професията, но и с искрения подход към обществените нагласи и човешки вълнения във филмите си: смело насочва камерата към някоя история и я разнищва до дъно, за да покаже колко универсални са проблемите, желанията и съдбите ни. И това, без да завива към мелодрамата. Последната й лента

  • Хуан Пабло Вилялобос

    Когато разбира, че жена му е бременна, Хуан Пабло Вилялобос изживява шока от хубавата новина, като сяда да пише роман. Решава, че така може да покаже на бъдещия си син, че не всичко, което си пожелаеш, е възможно. Но, както често се случва в живота и в литературата, човек мисли едно, то става съвсем друго. Така се ражда Пир в бърлогата - роман за малкия

  • Иван Москов

    Гледа малко свъсено, обаче няма проблеми - съвсем си е от нашите (разбирай, от добрите). Даваме си сметка, че интервютата не са му сила. Той също: „Интервютата са най-глупавото нещо на света. Иначе вие работете. Но това е толкова мимолетно нещо. Особено в днешно време, дето всяко чудо е за три дни, даже за три часа." Пази си личното пространство

  • Том Йорк

    „Знам, че съм параноик и невротик. От това направих кариера." И то каква, бихме казали ние - без значение дали е сам, с Radiohead или с най-пресния си проект Atoms for Peace. Срамежлив, затворен, мълчалив, често пъти Том Йорк предпочита музиката да говори вместо него. Труден за интервюиране, без да се е взел насериозно, той ловко отбягва въпросите

  • Мадс Микелсен

    Както и да въртим и сучем, освен Аста Нилсен, която е звезда на нямото кино и се е вихрила на екран някъде между 1910-а и 1925-а, и Бригит Нилсен, която ще си остане с единия Роки IV и кратък брак със Сталоун в биографията, Мадс Микелсен май е най-известният извън страната си датски актьор. При това от тежката артилерия - превъплътил се е хладнокръвно и органично в

  • Биляна Балева

    Като малка с еднакъв плам Били се записвала на кръжоци по електротехника, поезия или театър. Като по-голяма, без изобщо да се чуди, се записала в специалност Библиотечно-информационни науки в Софийския и с огромно удоволствие я завършила, като мушнала в раницата и по малко социология, психология, философия и политология за обща култура.

  • Любомир Младенов

    Няма да те лъжем, не е от най-приказливите. Но пък е от онези хора, които се изразяват по особен начин. През цялото време ти е интересно какво ще каже, защото си мери думите все едно има специално уважение към тях и не иска да ги изрича току-тъй. Любомир е режисьор на Витоша, който ще открие тазгодишния София филм фест. Самият той все още не може

  • Марко Маркович

    Главата и душата (разбирай лидер и главен солист) на култовия сръбски Оркестър на Бобан и Марко Маркович от седем години, в момента е на 25. Виртуозен тромпетист с талант на композитор и безмерна любов към музиката и свиренето. Баща му Бобан Маркович е царят на балканската духова музика. С тромпета и циганския си бенд от пет петилетки пленява бивша

  • Мария Каракушева

    Отдалече й личи, че е музикант. Не ни питай как, като я видиш, ще ти стане ясно. Просто се движи по друг начин, сяда на стола различно, протяга ръце, за да си оправи косата, все едно ще засвири във всеки един момент. И това не бива да те изненадва, защото пианото е 90% от живота й. Няма ли да й омръзне? „Да ми омръзне?!“, каза, тръсна глава назад и

  • Детска радост

    По последни научни данни децата са приложения за смартфони. Да, точно така. Даваш им един смартфон и те директно се прилагат сами към него. Понякога не е много ясно дали изобщо може да си получиш машинката обратно, или се налага батерията й да се изчерпи веднъж завинаги и чак тогава малкото да склони да ти я върне. И сега, имайки това велико знание под ръка, вече