„Магията“ на футбола, издание 2022!

Мнозина твърдят, че спортът не е политика, но има достатъчно примери, доказващи обратното, като Олимпиадата в Берлин през 1936-та и световните първенства по футбол във фашистка Италия (1934), Аржентина на Пиночет (1978) и Путинова Русия (2018). Към този съвсем не изчерпагелен списък можем да добавим и течащото в момента съревнование в Катар.

И докато преобладаващата част от населението на планетата се вълнува дали Меси ще вдигне трофея, нека все пак си припомним някои факти, заметени под килима още с първия съдийски сигнал на 22-то световно по футбол. 

Деветдесет процента от населението на Катар е съставено от работници мигранти от Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал и Шри Ланка.

Това са същите хора, които построиха - някои от тях с цената на живота си - рекорден брой мегастадиони в ненормално кратки срокове.

Средната месечна заплата на тези работещи и живеещи в робски условия човешки същества, в една от най-богатите страни на планетата, е 250 евро!

Никой от тях не може да си позволи билет дори за най-скапания мач от началната фаза на това първенство, което без техния труд нямаше как да се проведе !

"Football Unites the World" e един от слоганите на ФИФА и на това световно.

Но когато някои играчи, като Хари Кейн и Върджил ван Дайк, поискаха да носят лентата ONE LOVE (онази с цветовете на дъгата), те бяха заплашени от автоматично насазание с жълт картон!

Защото въпреки „че "Football Unites the World", в Катар хората с различна сексуална ориентация биват пращани в затвора или убивани с камъни.

Разбира се, това не важи в пълна сила за последните няколко години, прекарани в изграждане на по-лицеприятен имидж (също като нацистите по време на олимпиадата през 1936-та, когато за известно време са престанали да преследват евреите.)

Освен бедните и по-„различните“, в Катар и жените не се ползват с кой знае какви права...

Но на кой му пука?

И тъй като освен да обединява, футболът има свойството и да промива мозъци, нищо от гореспоменатото няма да има значение ако Меси или Роналдо – защото очевидно други играчи не съществуват – ако някой от тях вдигне купата.

 

Автор: Насо Русков

Мнозина твърдят, че спортът не е политика, но има достатъчно примери, доказващи обратното, като Олимпиадата в Берлин през 1936-та и световните първенства по футбол във фашистка Италия (1934), Аржентина на Пиночет (1978) и Путинова Русия (2018). Към този съвсем не изчерпагелен списък можем да добавим и течащото в момента съревнование в Катар.

И докато преобладаващата част от населението на планетата се вълнува дали Меси ще вдигне трофея, нека все пак си припомним някои факти, заметени под килима още с първия съдийски сигнал на 22-то световно по футбол. 

Деветдесет процента от населението на Катар е съставено от работници мигранти от Индия, Пакистан, Бангладеш, Непал и Шри Ланка.

Това са същите хора, които построиха - някои от тях с цената на живота си - рекорден брой мегастадиони в ненормално кратки срокове.

Средната месечна заплата на тези работещи и живеещи в робски условия човешки същества, в една от най-богатите страни на планетата, е 250 евро!

Никой от тях не може да си позволи билет дори за най-скапания мач от началната фаза на това първенство, което без техния труд нямаше как да се проведе !

"Football Unites the World" e един от слоганите на ФИФА и на това световно.

Но когато някои играчи, като Хари Кейн и Върджил ван Дайк, поискаха да носят лентата ONE LOVE (онази с цветовете на дъгата), те бяха заплашени от автоматично насазание с жълт картон!

Защото въпреки „че "Football Unites the World", в Катар хората с различна сексуална ориентация биват пращани в затвора или убивани с камъни.

Разбира се, това не важи в пълна сила за последните няколко години, прекарани в изграждане на по-лицеприятен имидж (също като нацистите по време на олимпиадата през 1936-та, когато за известно време са престанали да преследват евреите.)

Освен бедните и по-„различните“, в Катар и жените не се ползват с кой знае какви права...

Но на кой му пука?

И тъй като освен да обединява, футболът има свойството и да промива мозъци, нищо от гореспоменатото няма да има значение ако Меси или Роналдо – защото очевидно други играчи не съществуват – ако някой от тях вдигне купата.

 

Автор: Насо Русков

Гласували общо: 1 потребители