И станах режисьор. И продуцент... И сценарист! (смее се)
Заобиколена съм от хора, които ме нервират. И обичам.
Добрият екип е важен, защото иначе не става нищо.
Вкъщи ме смятат за териториална алфа. Факт!
Сред приятели минавам за Майя.
По душа съм, иска ми се да съм мъдра.
А от моята работа научих, че всичко е възможно. Никога не работя без в ръцете ми да е една много смешна химикалка, която си донесох от Сантяго де Компостела. Тя е като някакъв жезъл - тъничка, червена, на нея пише „Сантяго де Компостела", а отгоре завършва с един кръст. Всъщност, не че ми помага реално да работя, но просто не ми върви, ако не си играя с нея. Така че напоследък не работя без нея.
Никога не работя с хора, които не харесвам (или поне не втори път).
Проблемът ми е, че искам всичко да е перфектно.
Получава ми се понякога.
Фотография Диляна Флорентин
Блокирам, когато никога не блокирам. Мога да полудея, да изтрещя, но не блокирам, слава Богу.
Грешките са поправими.
Компромисите не са позволени. Съревновавам се с никого, нито със себе си, защото това е абсолютно клише. Какво значи да се съревноваваш със себе си? Не се съревновавам, а просто си вървя по моята пътека, правя различни неща, които нямат нищо общо с мейнстрийма. Когато представяш нов проект, винаги те питат „Как ще изглежда твоят филм?". При мен архетипите винаги са в литературата, изобразителното изкуство и фотографията. Никога в киното, въпреки че имам един куп любими режисьори.
Скачам в дълбокото, когато се налага. А и когато не се налага. Просто си скачам нон-стоп в дълбокото.
Успехът е този неясен обект на желанието. Успехът всъщност се състои в други неща. Май... В това да си обичан и да обичаш, да живееш по начина, по който ти се иска да живееш. Това е истинският успех. А ако професионалните ти успехи ти донесат и това, още по-добре. Най-обичам да говоря с мъжа си.
Забелязала съм, че нещата не са толкова зле, колкото изглеждат. Наистина, първоначално има шокиращ момент, в който си мислиш, че всичко е черно, но после се виждат нюанси. Понякога черното е дори прозрачно. Ще видите, че дори в плаката на „Нощта е кино" има черен надпис, но той е прозрачен, така че се вижда зад него.
Никога не знам какво следва.
Ще ми се аз да съм измислила въпросите.
Или поне да бях казала "точните" отговори.
А нощта е за кино. Текст Неда Ковачева / Фотография личен архив на Майя Виткова
Тя е режисьор на Виктория - първият пълнометражен български филм, състезавал се на фестивала "Сънданс". Тя е автор и селекционер на програмата "Нощта е кино" - част от тазгодишното издание на НОЩ/Пловдив, което ще се проведе на 23 и 24 септември. Тя е искрена, тя е талантлива, обича работата си така, както обича и хората около себе си. Винаги е готова да скочи в дълбокото и знае, че нещата никога не са толкова зле, колкото изглеждат. Тя е Майя Виткова, с която непременно искаме да те запознаем.
Мислех си да стана актриса.
И станах режисьор. И продуцент... И сценарист! (смее се)
Заобиколена съм от хора, които ме нервират. И обичам.
Добрият екип е важен, защото иначе не става нищо.
Вкъщи ме смятат за териториална алфа. Факт!
Сред приятели минавам за Майя.
По душа съм, иска ми се да съм мъдра.
Работата е като любовта - не може без нея.
А от моята работа научих, че всичко е възможно.
Никога не работя без в ръцете ми да е една много смешна химикалка, която си донесох от Сантяго де Компостела. Тя е като някакъв жезъл - тъничка, червена, на нея пише „Сантяго де Компостела", а отгоре завършва с един кръст. Всъщност, не че ми помага реално да работя, но просто не ми върви, ако не си играя с нея. Така че напоследък не работя без нея.
Никога не работя с хора, които не харесвам (или поне не втори път).
Проблемът ми е, че искам всичко да е перфектно.
Получава ми се понякога.
Фотография Диляна Флорентин
Идеите идват неочаквано и са много красиви, защото наистина процесът е като при растение - тръгва от зрънце и става нещо невероятно, нещо, което ти не си очаквал. Това е най-ценното, което може да ти се случи, освен вярата и любовта на близките хора. Няма нищо, което да се сравни с идеите.
Блокирам, когато никога не блокирам. Мога да полудея, да изтрещя, но не блокирам, слава Богу.
Грешките са поправими.
Компромисите не са позволени.
Съревновавам се с никого, нито със себе си, защото това е абсолютно клише. Какво значи да се съревноваваш със себе си? Не се съревновавам, а просто си вървя по моята пътека, правя различни неща, които нямат нищо общо с мейнстрийма. Когато представяш нов проект, винаги те питат „Как ще изглежда твоят филм?". При мен архетипите винаги са в литературата, изобразителното изкуство и фотографията. Никога в киното, въпреки че имам един куп любими режисьори.
Скачам в дълбокото, когато се налага. А и когато не се налага. Просто си скачам нон-стоп в дълбокото.
Успехът е този неясен обект на желанието. Успехът всъщност се състои в други неща. Май... В това да си обичан и да обичаш, да живееш по начина, по който ти се иска да живееш. Това е истинският успех. А ако професионалните ти успехи ти донесат и това, още по-добре.
Най-обичам да говоря с мъжа си.
Забелязала съм, че нещата не са толкова зле, колкото изглеждат. Наистина, първоначално има шокиращ момент, в който си мислиш, че всичко е черно, но после се виждат нюанси. Понякога черното е дори прозрачно. Ще видите, че дори в плаката на „Нощта е кино" има черен надпис, но той е прозрачен, така че се вижда зад него.
Никога не знам какво следва.
Ще ми се аз да съм измислила въпросите.
Или поне да бях казала "точните" отговори.
Киното е като любов.
А нощта е за кино.
Текст Неда Ковачева / Фотография личен архив на Майя Виткова