По-скоро много обичам шалове, най-вече големи и в ярки цветове, а любими сезони са ми пролетта и лятото - обичам навън да е топло и слънчево, това ме кара да се чувствам позитивно настроена към света. Харесвам в зимата коледните празници и хубавото усещане, което създават. Коя картина си представяш, когато помислиш за зима?
Картината, която веднага изниква в съзнанието ми, е "В надпревара с шейната" от Ярослав Вешин - един от най-значимите художници в българското изкуство от края на XIX, началото на XX век, майстор на зимния пейзаж. Щастлива съм от възможността да мога да й се любувам всеки ден. Докато не намери собственик, разбира се (смее се).
Работата на галериста е много разнообразна - особено в моя случай, тъй като ние в Енакор организираме търгове на картини, изложби, различни тематични събития, а в същото време галерията ни освен с произведения на изкуството е пълна и с висок клас антикварни предмети. Занимавам се както с техническата част в работата на една галерия, така и с експонирането на картини за търговете и изложби, а и с най-интересната за мен част, тъй като специалността ми е изкуствознание - проучвания на картини и художници. Денят ти протича сред разнообразни пейзажи и пред погледите на портрети от минали времена - спираш ли да ги забелязваш понякога?
Стените в Енакор винаги са запълнени с прекрасни картини, не спирам да ги забелязвам, а по-скоро ги преоткривам - картините се променят от светлината, от гледната точка, дори и от настроението ми. Винаги можеш да откриеш нещо ново в една картина!
Много художници успяват да ме развълнуват. Още повече, когато познавам творчеството им и творческия им път. За мен най-интересен период в българското изкуство са първите години на XX век. В момента дори пиша дипломната си работа за художник от този период. Името му е Христо Йончев-Крискарец, който често е наричан "художникът на планината", защото Рила планина е основна тема в творчеството му.
Не съм си представяла да попадна на картина на Крискарец по-този начин, но никога не се знае. Ако се случи веднага бих я взела, бих я разгледала много подробно, за да потвърдя автентичността ѝ и в зависимост от състоянието ѝ, бих се погрижила внимателно за нея. Но е интересно, че задаваш такъв въпрос, от който се замислям и за отношението към произведения на изкуството - "изхвърлена на боклука" за картина не звучи добре. Хубаво ще е да не се стига дотам, затова мисля, че трябва да сме възпитани да ценим изкуството, дори да не го разбираме всеки път, но да имаме нужното отношение към него.
Ако става дума за изкуство, искам да намирам, по-скоро да попадам на хубави и стойностни картини, разбира се. Дори на такива в окаяно състояние, които да можем да върнем към стария им блясък. Пожелавам си за предстоящата 2018 година да бъдем по-усмихнати, отворени към света и изпълнени с желание да го превръщаме в по-добър такъв.
Не мърдам от вкъщи без чанта, пълна с всевъзможни неща. Никога не закъснявам за работа, разбира се.
Умирам от срам, когато не успея да свърша нещо както съм го планувала. Все си повтарям, че ще бъде светлина.
Идеалната вечер е в компанията на любим човек и чаша хубаво питие. Падам си по изкуството.
Влизам в огъня заради нещата, в които вярвам. Дойде ми до гуша от безразличие.
Под леглото ми има надявам се не и чудовища (смее се). Майка ми често ми казва да вярвам в себе си.
Искам да остарея като щастлив човек. Правя се на лудa, когато съм в подходящо настроение.
Заспивам на сериала Приятели, който знам наизуст. ФИЛМИТЕ
Последно гледах Междузвездни войни: Последните джедаи.
Харесвам режисьори като Тарантино.
Планирам да видя Да обичаш Винсент. МУЗИКАТА
Никога няма да ми омръзнат The Rolling Stones.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Роджър Уотърс. КНИГИТЕ
Сега чета Български хроники, том 3 на Стефан Цанев. ТЕАТЪРЪТ
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Колко е важно да бъдеш сериозен и Секс, наркотици и рокендрол в Театър Българска армия.
Последно гледах Черна комедия в Театър Българска Армия. Горещо препоръчвам. ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, беше в СГХГ - Иконата, символ и образ в модерното българско изкуство.
Любимият ми художник е далеч не е само един. От българските художници обичам Христо Йончев-Крискарец, Борис Денев, Васил Иванов, Борис Георгиев. От западните художници - Караваджо, Ботичели... Снимки: Славея Йорданова Текст: Елисавета Петрова
Постоянно си с разни шалове, зимата ли е любимият ти сезон?
По-скоро много обичам шалове, най-вече големи и в ярки цветове, а любими сезони са ми пролетта и лятото - обичам навън да е топло и слънчево, това ме кара да се чувствам позитивно настроена към света. Харесвам в зимата коледните празници и хубавото усещане, което създават.
Коя картина си представяш, когато помислиш за зима?
Картината, която веднага изниква в съзнанието ми, е "В надпревара с шейната" от Ярослав Вешин - един от най-значимите художници в българското изкуство от края на XIX, началото на XX век, майстор на зимния пейзаж. Щастлива съм от възможността да мога да й се любувам всеки ден. Докато не намери собственик, разбира се (смее се).
Разкажи за работата на галериста - какво всъщност правиш?
Работата на галериста е много разнообразна - особено в моя случай, тъй като ние в Енакор организираме търгове на картини, изложби, различни тематични събития, а в същото време галерията ни освен с произведения на изкуството е пълна и с висок клас антикварни предмети. Занимавам се както с техническата част в работата на една галерия, така и с експонирането на картини за търговете и изложби, а и с най-интересната за мен част, тъй като специалността ми е изкуствознание - проучвания на картини и художници.
Денят ти протича сред разнообразни пейзажи и пред погледите на портрети от минали времена - спираш ли да ги забелязваш понякога?
Стените в Енакор винаги са запълнени с прекрасни картини, не спирам да ги забелязвам, а по-скоро ги преоткривам - картините се променят от светлината, от гледната точка, дори и от настроението ми. Винаги можеш да откриеш нещо ново в една картина!
Кой художник особено те вълнува?
Много художници успяват да ме развълнуват. Още повече, когато познавам творчеството им и творческия им път. За мен най-интересен период в българското изкуство са първите години на XX век. В момента дори пиша дипломната си работа за художник от този период. Името му е Христо Йончев-Крискарец, който често е наричан "художникът на планината", защото Рила планина е основна тема в творчеството му.
Представяш ли си да попаднеш на оригинална творба на Крискарец, изхвърлена на боклука, за каквито находни чуваме понякога?
Не съм си представяла да попадна на картина на Крискарец по-този начин, но никога не се знае. Ако се случи веднага бих я взела, бих я разгледала много подробно, за да потвърдя автентичността ѝ и в зависимост от състоянието ѝ, бих се погрижила внимателно за нея. Но е интересно, че задаваш такъв въпрос, от който се замислям и за отношението към произведения на изкуството - "изхвърлена на боклука" за картина не звучи добре. Хубаво ще е да не се стига дотам, затова мисля, че трябва да сме възпитани да ценим изкуството, дори да не го разбираме всеки път, но да имаме нужното отношение към него.
Какво друго търсиш или би искала да намериш, какво си пожелаваш за 2018?
Ако става дума за изкуство, искам да намирам, по-скоро да попадам на хубави и стойностни картини, разбира се. Дори на такива в окаяно състояние, които да можем да върнем към стария им блясък. Пожелавам си за предстоящата 2018 година да бъдем по-усмихнати, отворени към света и изпълнени с желание да го превръщаме в по-добър такъв.
Събуждам се с мисли за предстоящия ден.
Не мърдам от вкъщи без чанта, пълна с всевъзможни неща.
Никога не закъснявам за работа, разбира се.
Умирам от срам, когато не успея да свърша нещо както съм го планувала.
Все си повтарям, че ще бъде светлина.
Идеалната вечер е в компанията на любим човек и чаша хубаво питие.
Падам си по изкуството.
Влизам в огъня заради нещата, в които вярвам.
Дойде ми до гуша от безразличие.
Под леглото ми има надявам се не и чудовища (смее се).
Майка ми често ми казва да вярвам в себе си.
Искам да остарея като щастлив човек.
Правя се на лудa, когато съм в подходящо настроение.
Заспивам на сериала Приятели, който знам наизуст.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Междузвездни войни: Последните джедаи.
Харесвам режисьори като Тарантино.
Планирам да видя Да обичаш Винсент.
МУЗИКАТА
Никога няма да ми омръзнат The Rolling Stones.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Роджър Уотърс.
КНИГИТЕ
Сега чета Български хроники, том 3 на Стефан Цанев.
ТЕАТЪРЪТ
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Колко е важно да бъдеш сериозен и Секс, наркотици и рокендрол в Театър Българска армия.
Последно гледах Черна комедия в Театър Българска Армия. Горещо препоръчвам.
ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, беше в СГХГ - Иконата, символ и образ в модерното българско изкуство.
Любимият ми художник е далеч не е само един. От българските художници обичам Христо Йончев-Крискарец, Борис Денев, Васил Иванов, Борис Георгиев. От западните художници - Караваджо, Ботичели...
Снимки: Славея Йорданова
Текст: Елисавета Петрова