☰
✕

Манол Пейков

8309 Категория: Нещо ново
Чий скелет криеш в гардероба?
Скелета на мъж, който се е родил на грешното място в грешното време. Както казва Меган Фокс, „днес по-голяма драма е да загубиш мобилния си телефон, отколкото девствеността си". Чувствам се в разрез с настоящето, колкото и да го приемам и да се опитвам да направя най-доброто в него.

В какво вярва един наивник на средна възраст?
В чувството за достойнство например - за мен то си остава най-фундаменталното нещо в общуването между хората. Споделям напълно и думите на Пърси Биш Шели, че поетите са непризнатите законодатели на този свят.
Накъде би отпрашил с машината на времето?
Аз не искам да живея другаде. Детството е най-съкровеният ни момент и ние имаме кармична връзка с мястото, където сме израснали. Не мога да се освободя от тази връзка. Оттук идва и страхотната драма на вътрешното емигрантство – безалтернативно е. 

Какво закусват шампионите?
Представа си нямам, аз съм аутсайдер.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Фабриката вече се задвижва, без да има нужда някой да я управлява. Машината се е юрнала по нанадолнището и няма спиране.

Какъв е героят на нашето време?
Егоист до безразсъдство. Разпадането на двуполюсната система за нас изигра положителна роля, но иронично в глобален план доведе до утвърждаването на изконно грешния вълчи модел на "безгрешния" пазарен механизъм, който управлява света. А корпоративните интереси ги е грижа единствено абсолютната стойност под чертата да расте. Говорим за цифри. Не за букви, не за хора. За мен това е нечовешко и ако не се промени, ще ни доведе до пълна катастрофа.

В колко часа идва апокалипсисът?
Мисля, че дните на цивилизацията във вида, в който я познаваме, са преброени. Ние не, но децата и внуците ни ще доживеят истинския й крах. Какво ще последва - не знам, защото Изтокът, който надига глава, не е нито по-хуманен, нито по-смислен.

Колко книги на илюзиите си изгорил досега?
В последните четири години - доста. Кризата оголва отношенията, сваля фалшивите пластове - като на война, макар и не толкова драстично. Ще прозвучи грубо, но една от драмите на България е, че тя не е преживяла тежка война. Народите не се учат от историята, казваше Вера Мутафчиева - разбират само от кютек. За пример даваше Германия и Япония, които са най-развитите държави в края на ХХ век благодарение на това колко много са страдали и колко лобут са яли. Ние не сме яли лобут. Винаги сме минавали между капките и ни се струва, че може вечно да продължаваме така - да лъжем себе си и историята, да правим непрекъснато компромиси със същностните неща. Сега кризата ни отрезвява. И дори не е достатъчно сурова.

Как се справяш с пяната на дните?
Трудно. Изкуството помага, защото не е конюнктурно и не подлежи на ревизия. Бащинството - също. Винаги съм смятал, че хората, които превъзнасят родителството до небесата, леко се превземат. Оказа се, че не е така.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Предпочитам пиано баровете, защото пея. И всъщност го умея по-добре от почти всичко друго. Странно, нали? В нашето време и място малцина се занимават с това, което правят най-добре, и аз не съм изключение. Но се опитвам да бъда максимално близо до пеенето и превода на поезия - те ми носят най-голямо удовлетворение.
Какво свири вечерният тромпет?
Широк спектър от стилове и езици. Обединява ги смисленият текст, защото при мен в основата е поезията, музиката дойде вторично.

Как би умрял във Венеция?
Предпочитам да умра на своя земя и по възможност без страх. Това ми се струва най-голямото предизвикателство в живота на всеки човек. 
От кого се криеш в червената трева?
По-скоро имам проблем в другата крайност - нищо от себе си не крия, всяко действие е свързано с вътрешна потребност и изразява мен. Не знам как да притворствам, да премълчавам, да бъда друг. Просто изобщо не разбирам от политика.

Кой е твоят лек против спокойствие?
Неспокойният ми дух, който ме кара да захващам нови, различни дела, да не усядам, въпреки склонността ми да заспивам в мига и да му се наслаждавам по-дълго, отколкото е нужно. В психологията има едно течение, създадено от Адолф Адлер - той смята, че ни движи представата за нашия „fictional finalism", тоест представата ни за това какво бихме искали да сме постигнали, когато животът ни свърши. Изглежда, че моята летва е много висока. От дете са ми внушавали, че трябва да постигна нещо голямо, нещо специално, и аз никога не съм го подлагал на съмнение.

Къде изчезна повелителят на мухите?
Защо да е изчезнал? Не се ли таи по един абсолютен тиранин във всеки от нас?
Къде прокарваш острието на бръснача?
Между желанието да правя всичко непринудено и принудата да си изкарвам прехраната.

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Най-важното е да я сготвя с приятели и съмишленици, тогава нещата сами се случват. Подправките не са от такова значение, стига да са пресни. Не е необходимо да се следва и стриктна рецепта, хубаво е да се импровизира.
Какво пият на улица „Консервна"?
Вода, айран и фреш от портокал. В момента кофеинът временно е спрян, защото ми действа зле, иначе и кафе пия много. Алкохол - само като жест и ритуал. Ако ми се съберат сто грама за годината, пак добре. Не успявам да отключа в себе си тази страст, за която пишат по книгите. А нямам никакви нравствени или философски съображения, просто не ми е вкусен.

Какви пораснаха синовете на Великата мечка?
Хаа-хаа-хаа-ха! Май повечето станаха вампири и върколаци, а? (става сериозен) Мисля, че моето поколение, на 40-годишните, носи някакво клеймо. Ние изградихме ценностите си в едно време и в най-крехка възраст, точно когато бяхме навършили пълнолетие, идеалите ни драматично се преобърнаха на 180 градуса. Осъзнахме, че са били напълно сбъркани, фалшиви, бутафорни. Може ли да има по-голямо разочарование от това? Като да гледаш филм и да вярваш, че виждаш истинска улица с истински хора, магазини, живот. И изведнъж се оказва, че всичко е било декор, построен от шперплат, който на другия ден вече го няма. Отне ни повече от десетилетие да се съвземем и да се опитаме да намерим и преосмислим себе си.

Какво пише в записките на психопата?
Прокрадва се съмнението, че всъщност психопатията е в околния свят, а той самият е напълно нормален. Основната презумпция на понятието за нормалност е, че критерий за него са същите онези хора, които го определят. Аз например не ям плодове. Гроздето, доматите и ябълките пък направо ме отвращават, повече от човешките екскременти, да речем. И съм дълбоко убеден, че съм нормален, за разлика от всички, които си слагат тези плодове в устата. Аз психопат ли съм?
Амиии...
Ние идваме от хилядолетна история на стремеж към уеднаквяване. Но след като цветнокожите успяха да се еманципират, после и жените, а скоро, надявам се, и децата - ще става все по-ясно, че понятието за нормалност е илюзия.

Наесен Манол Пейков вади от печатницата на Жанет 45 „една от най-дискутираните книги на десетилетието" - Краткият чуден живот на Оскар Уао от Джуно Диас.
От Пекарната пък последно излязоха албумите на Оратница и Котарашки плюс номинираното за Златен глобус парче на Шинейд О'Конър от филма Албърт Нобс
„Lay Your Head Down". В края на септември чакат Юки Ямамото.  

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Чий скелет криеш в гардероба?
Скелета на мъж, който се е родил на грешното място в грешното време. Както казва Меган Фокс, „днес по-голяма драма е да загубиш мобилния си телефон, отколкото девствеността си". Чувствам се в разрез с настоящето, колкото и да го приемам и да се опитвам да направя най-доброто в него.

В какво вярва един наивник на средна възраст?
В чувството за достойнство например - за мен то си остава най-фундаменталното нещо в общуването между хората. Споделям напълно и думите на Пърси Биш Шели, че поетите са непризнатите законодатели на този свят.
Накъде би отпрашил с машината на времето?
Аз не искам да живея другаде. Детството е най-съкровеният ни момент и ние имаме кармична връзка с мястото, където сме израснали. Не мога да се освободя от тази връзка. Оттук идва и страхотната драма на вътрешното емигрантство – безалтернативно е. 

Какво закусват шампионите?
Представа си нямам, аз съм аутсайдер.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Фабриката вече се задвижва, без да има нужда някой да я управлява. Машината се е юрнала по нанадолнището и няма спиране.

Какъв е героят на нашето време?
Егоист до безразсъдство. Разпадането на двуполюсната система за нас изигра положителна роля, но иронично в глобален план доведе до утвърждаването на изконно грешния вълчи модел на "безгрешния" пазарен механизъм, който управлява света. А корпоративните интереси ги е грижа единствено абсолютната стойност под чертата да расте. Говорим за цифри. Не за букви, не за хора. За мен това е нечовешко и ако не се промени, ще ни доведе до пълна катастрофа.

В колко часа идва апокалипсисът?
Мисля, че дните на цивилизацията във вида, в който я познаваме, са преброени. Ние не, но децата и внуците ни ще доживеят истинския й крах. Какво ще последва - не знам, защото Изтокът, който надига глава, не е нито по-хуманен, нито по-смислен.

Колко книги на илюзиите си изгорил досега?
В последните четири години - доста. Кризата оголва отношенията, сваля фалшивите пластове - като на война, макар и не толкова драстично. Ще прозвучи грубо, но една от драмите на България е, че тя не е преживяла тежка война. Народите не се учат от историята, казваше Вера Мутафчиева - разбират само от кютек. За пример даваше Германия и Япония, които са най-развитите държави в края на ХХ век благодарение на това колко много са страдали и колко лобут са яли. Ние не сме яли лобут. Винаги сме минавали между капките и ни се струва, че може вечно да продължаваме така - да лъжем себе си и историята, да правим непрекъснато компромиси със същностните неща. Сега кризата ни отрезвява. И дори не е достатъчно сурова.

Как се справяш с пяната на дните?
Трудно. Изкуството помага, защото не е конюнктурно и не подлежи на ревизия. Бащинството - също. Винаги съм смятал, че хората, които превъзнасят родителството до небесата, леко се превземат. Оказа се, че не е така.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
Предпочитам пиано баровете, защото пея. И всъщност го умея по-добре от почти всичко друго. Странно, нали? В нашето време и място малцина се занимават с това, което правят най-добре, и аз не съм изключение. Но се опитвам да бъда максимално близо до пеенето и превода на поезия - те ми носят най-голямо удовлетворение.
Какво свири вечерният тромпет?
Широк спектър от стилове и езици. Обединява ги смисленият текст, защото при мен в основата е поезията, музиката дойде вторично.

Как би умрял във Венеция?
Предпочитам да умра на своя земя и по възможност без страх. Това ми се струва най-голямото предизвикателство в живота на всеки човек. 
От кого се криеш в червената трева?
По-скоро имам проблем в другата крайност - нищо от себе си не крия, всяко действие е свързано с вътрешна потребност и изразява мен. Не знам как да притворствам, да премълчавам, да бъда друг. Просто изобщо не разбирам от политика.

Кой е твоят лек против спокойствие?
Неспокойният ми дух, който ме кара да захващам нови, различни дела, да не усядам, въпреки склонността ми да заспивам в мига и да му се наслаждавам по-дълго, отколкото е нужно. В психологията има едно течение, създадено от Адолф Адлер - той смята, че ни движи представата за нашия „fictional finalism", тоест представата ни за това какво бихме искали да сме постигнали, когато животът ни свърши. Изглежда, че моята летва е много висока. От дете са ми внушавали, че трябва да постигна нещо голямо, нещо специално, и аз никога не съм го подлагал на съмнение.

Къде изчезна повелителят на мухите?
Защо да е изчезнал? Не се ли таи по един абсолютен тиранин във всеки от нас?
Къде прокарваш острието на бръснача?
Между желанието да правя всичко непринудено и принудата да си изкарвам прехраната.

Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Най-важното е да я сготвя с приятели и съмишленици, тогава нещата сами се случват. Подправките не са от такова значение, стига да са пресни. Не е необходимо да се следва и стриктна рецепта, хубаво е да се импровизира.
Какво пият на улица „Консервна"?
Вода, айран и фреш от портокал. В момента кофеинът временно е спрян, защото ми действа зле, иначе и кафе пия много. Алкохол - само като жест и ритуал. Ако ми се съберат сто грама за годината, пак добре. Не успявам да отключа в себе си тази страст, за която пишат по книгите. А нямам никакви нравствени или философски съображения, просто не ми е вкусен.

Какви пораснаха синовете на Великата мечка?
Хаа-хаа-хаа-ха! Май повечето станаха вампири и върколаци, а? (става сериозен) Мисля, че моето поколение, на 40-годишните, носи някакво клеймо. Ние изградихме ценностите си в едно време и в най-крехка възраст, точно когато бяхме навършили пълнолетие, идеалите ни драматично се преобърнаха на 180 градуса. Осъзнахме, че са били напълно сбъркани, фалшиви, бутафорни. Може ли да има по-голямо разочарование от това? Като да гледаш филм и да вярваш, че виждаш истинска улица с истински хора, магазини, живот. И изведнъж се оказва, че всичко е било декор, построен от шперплат, който на другия ден вече го няма. Отне ни повече от десетилетие да се съвземем и да се опитаме да намерим и преосмислим себе си.

Какво пише в записките на психопата?
Прокрадва се съмнението, че всъщност психопатията е в околния свят, а той самият е напълно нормален. Основната презумпция на понятието за нормалност е, че критерий за него са същите онези хора, които го определят. Аз например не ям плодове. Гроздето, доматите и ябълките пък направо ме отвращават, повече от човешките екскременти, да речем. И съм дълбоко убеден, че съм нормален, за разлика от всички, които си слагат тези плодове в устата. Аз психопат ли съм?
Амиии...
Ние идваме от хилядолетна история на стремеж към уеднаквяване. Но след като цветнокожите успяха да се еманципират, после и жените, а скоро, надявам се, и децата - ще става все по-ясно, че понятието за нормалност е илюзия.

Наесен Манол Пейков вади от печатницата на Жанет 45 „една от най-дискутираните книги на десетилетието" - Краткият чуден живот на Оскар Уао от Джуно Диас.
От Пекарната пък последно излязоха албумите на Оратница и Котарашки плюс номинираното за Златен глобус парче на Шинейд О'Конър от филма Албърт Нобс
„Lay Your Head Down". В края на септември чакат Юки Ямамото.  

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните