Марий Росен и Константин Тимошенко

По шегичките им веднага усещаш колко добре се разбират, но това, като се замислим, си личи и в тяхната музика. Намират се през 2003-та на уъркшоп в естонския Poli Talu Art Center, за който и двамата печелят стипендии. Там правят първия си общ проект - инсталация от видео, музика на живо и актьорска игра, а през 2008-а се разписват като Help Me Jones под дебютното си парче „Метеорити", което обаче оставят за лична употреба. Половин година по-късно започват да качват свои тракове в SoundCloud и там в момента изскачат над десет техни заглавия - чуй поне любимата ни "X Lover" или "Little Miss" и "Grown Up", ако вече не си го направил, всъщност. Въпрос на седмици е да излезе и дебютният им сингъл „Мракът свети", а междувременно готвят и албум (ще се казва Made in China), който не знаем кога точно ще ни огрее. Всичките им записи - и в студиото, и на живо, не минават без гласа на прекрасната Рони.

Вероятно си бил и на някои от сетовете на Костя (вдясно на снимката) със старо, истинско диско, но той пуска все по-рядко, защото работи само с винили, а тук, за съжаление, грамофоните са на изчезване. Затова и напоследък предпочита да свири по домашни партита, които „в момента са много популярни не само у нас, но и в цяла Европа, понеже си свободен, пушиш на воля и не даваш пари за невероятно скъп алкохол." Роден е в Алмати, един от най-големите градове в Казахстан, а през 2008-а рязко сменя обстановката и се мести в София. Като му стане мъчно за родното място, поглежда през прозореца от дома си в Манастирски ливади, за да види Витоша и Кулата - гледката го успокоява, защото му напомня на Алмати.

Марий отдавна е признат режисьор и актьор. Кое от двете обаче го влече повече, той си каза най-добре: „Режисурата ми е по на сърце. Там ти си Богът, отговорно е, но е много вълнуващо. В актьорската професия има друг адреналин, от който също не мога да се откажа - заставаш пред публиката и директно защитаваш нещо." Портфолиото му е толкова дебело, че го нарече „грозна гледка", но все пак успяхме да измъкнем това-онова от него. Сред последните му представления са Отровата на театъра, което се играе в Народния, Аз съм емоционално създание и постановката Хамлет, която поставя в тандем с режисьорката Валерия Вълчева. Има куп роли, сред които В Тоскана, Август в Оклахома и Тапетите на времето.

Но сега влизаме зад кулисите за един друг разговор.

С какво се събуждате сутрин?
Костя: С чаша топла вода и лимон, след което правя няколко класически тибетски упражнения и си пускам плоча на грамофона - вчера например слушах британската ню уейв банда Бланманш. Фен съм на винила - от корицата до звука (имитира пукането). Чак след тия три неща си сипвам първото кафе и паля цигара.
Марий: Пия половин литър гореща вода на гладно и после, в най-добрия случай, ама този, с който цял ден се гордея, минавам на йога. Преди три години спрях цигарите, а и кафето заради хомеопатията, значи се излагам отвсякъде (смее се). Понякога преди представление или концерт ходя на плуване - супер е, особено за дишането.

Без какво не мърдате от вкъщи?
Марий: Без джиесем и чанта, но се уча да не я взимам, когато нямам нужда от нея.
Костя: Аз мога да изляза без всичко, включително без портфейл и ключове. Много съм разсеян (смее се).
Точни ли сте?
Марий: За мен е много важно да си точен, но забелязвам, че в музикалните среди това не е основно качество. Кажеш ли някакъв час за саундчек например, това означава между половин и два часа по-късно, което изключително ме изтормозва. В театъра съм научен да цепя секундата.
Костя: Непрекъснато се опитвам да съм навреме, но винаги закъснявам (смее се). В Алмати живеех срещу училището и тръгвах пет минути преди да бие звънецът. Оттогава все си мисля, че за пет минути ще стигна навсякъде, но не става (повдига невинно вежди и се усмихва).

Кога последно си умряхте от срам?
Марий: Оу, каква глупост казах веднъж, чакай да се сетя (замисля се). А, да, обяснявах  пред някаква англичанка как съм се „ексползвал" на слънцето, а тя (имитира я) ме погледна ококорена и попита: „Какво, седял си гол на слънцето?!" Умрях от срам. Но това не е всичко. Пред същата дама и още един англичанин после казах, че моето куче има „бад хабитс", вместо „нот трейнд", при което те се спогледаха, а тя махна с ръка и му обясни: „Спокойно, явно е пиело и пушило."
Костя: Напоследък съм станал безсрамен (смее се). Притеснявам се най-вече от издънки, когато пускам - мисля си, че всичко е супер, а на другия ден, като направя анализ на предишната вечер, разбирам, че просто съм бил леко пиян и май само на мен ми е харесало.
Марий: Обикновено и другите са толкова пияни, че няма от кого да се срамуваш.

Кога паднахте от смях?
Костя: Много ми е смешна случката с Пуси Райът. Цялата история е раздута и с нея руснаците прикриват нещо голямо, което правят в момента. Такава постъпка не заслужава друго освен глоба и порицание или общественополезен труд. Административно наказание, както се казваше по времето на СССР. В интернет има доста забавни постери по темата - последния, на който много се смях, беше с четири момиченца, които танцуват пред свещеник, а отдолу пише „Pussy Riot: The Beginning" (смее се).

Какво все си повтаряте?
Костя: Ооо, да спра да пуша, да не пия всеки ден по една-две бири, по-рано да си лягам и съответно - да ставам. Да не хвърлям толкова пари за плочи, защото вече всички работят с компютър и малко заведения имат грамофони. Това с компютъра ми е доста скучно, по-добре да си пуснеш плейъра и да спиш (смее се).
Марий: Опитвам се да съм малко по-спокоен, да приема, че нещата не зависят само от мен. Човек трябва да си повтаря това, което иска да му се случи, и то се случва.

Как си представяте идеалната вечер?
Костя: Аз много добре си представям идеалната вечер (и двамата избухват в смях). Това е прекрасно, уютно място, където се пуши и всички се забавляват, докато аз пускам, като от време на време се включвам в разговорите.
Марий: (обръща се към Костя) Бих добавил и това - да е някъде на моренце, спомняш ли си къде бяхме решили да умираме?
Костя: (клати глава в знак на съгласие) В Чили.
Марий: Или в Перу. Когато остареем и имаме достатъчно пари...
Костя: (прекъсва го) като станем на 90...
Марий: ...ще си отворим приятелски старчески дом и ще умираме там един след друг, като правим партита за всяко погребение.

Добре звучи, а сега къде можем да ви засечем след залез слънце?
Костя: Младостта ми беше много клубна, затова предпочитам да си стоя вкъщи и на практика не излизам.
Марий: Аз съм по-социално животно, ходя на различни места, а когато той пуска, винаги съм там. Иначе след представление с артистите редовно се събираме някъде, но вече ми е скучно в клубовете. Зависи какво целиш, де - ако искаш да танцуваш, е друг въпрос.

На какво никога не танцувате?
Марий: Ако си мъртво пиян, нямаш никакъв проблем с музиката. (замисля се) И предразсъдъци нямаш (двамата избухват в смях).
Костя: Последният път така се бях разтанцувал на Джанет Джаксън, че си счупих крака.
Марий: На точния момент се чу едно (имитира) „Дуп" и после - „Аааа!"
Костя: Да, пееше се "You never find a love as true as mine" и аз с джексън-фемили-пирует паднах на пода.

Освен по музика и театър по какво друго си падате?
Костя: Обичам да готвя.
Марий: (със замечтан тон) И хубаво го прави. Завиждам му.
Костя: Повече експериментирам, приготвям хубаво китайско например, а вчера правих здравословен хляб, който го месих на ръце, а не с машина. Следя и сериали, любимият ми е Star Trek, аз съм трейки (и се подсмихва доволно).
Марий: Докато репетирахме Пинокио, ми викаха „судокио", защото все редях судоку. Чета много романи, разкази - по-малко, гледам филми и сериали. В момента съм на шестия сезон от Dexter и вече едва го додрапвам, защото започна да ми омръзва.
Костя: (обръща се към Марий) Между другото, не знам дали ти казах, но попаднах на един много добър мини сериал - Black Mirror, виж го.

Скачате ли на бой?
Марий: Не, но ако на някой приятел му налетят, ще се намеся.
Костя: И аз така. Два пъти скочих и двата пъти свърших в болница, повече не искам.
А с кого бихте се сбили?
Костя: Несериозно е, но като чуя едно парче на Лейди Гага, искам да я убия (започва да тананика началото на „Bad Romancе").
Марий: Спокойно, ще се намери заместничка (смеят се). Тя дори се появи малко по-рано, отколкото беше предвидено - Мадона още е тук, жива и здрава.

Кога се правите на луди?
Костя: Когато сме на сцената, иначе няма да сме интересни на публиката. Докато пускам - също, просто отлитам. Иначе давам „игнор" на всички баптисти, свидетели на Йехова и клошари, които ми говорят глупости.
Марий: В общи линии, и при мен е така.

Какво криете под леглата си?
Марий: Майко мила! (натъртва) Какво ли няма там, всъщност нямам под-легло (избухват в смях).
Костя: А под моето е само прах, защото съм на новото място от четири години и още не съм събрал толкова ненужни неща.

На какво заспивате?
Марий: Само на тишина.
Костя: Същото. Даже се дразня, когато чуя съседите да си говорят на балкона.

 

ТЕАТЪРЪТ
Марий: Сред последните постановки, които много ме впечатлиха, са Лов на диви патици в Народния театър на руския режисьор Юрий Бутусов; независимото представление Праехидно на Гергана Димитрова и кукленият Свят/о на Дуда Пайва.
Костя: Да, Свят/о беше много яко, дълбоко и приятно. Иначе харесвам тези на Марий (и повдига вежди). Всички.
Марий: (смее се) Ах, как се измъкна! От чуждите режисьори са ми интересни латвиецът Херманис, италианецът Кастелучи и руснакът Бутусов, а от българските няма да изброявам, за да не пропусна някого.

ФИЛМИТЕ
Марий: Много ми хареса Раздяла на иранския режисьор Ашгар Фархади, както и предишният му Историята на Ели.
Костя: А на мен – Сделката на доктор Парнасъс на Тери Гилиъм. За най-голям актьор в киното не се сещам – това е професия, в която днес си голям, а утре си никой.
Марий: Всъщност актьорът е голям, когато попадне на ролята си.
Костя: Последните на Кристофър Уокън бяха неудачни например. Канадският режисьор Атом Егоян ми е страшно интересен, негови са Araratи Exotica.
Марий: Аз съм по британските режисьори и британското кино въобще.

МУЗИКАТА
Марий: В компютъра ми има абсолютно всичко, дори и по-комерсиалните Моби и Дайдо. Музикален тюрлю гювеч, но контрастите между стиловете ми действат добре.
Костя: Ще кажа какво не мога да слушам. Напоследък не понасям хаус, защото е монотонен и не се развива повече от 20 години. Както хеви метъл и рок, особено тийнейджърските банди, понеже са глупави. Но уважавам всичко, което е направено от сърцето. Първите три любими групи, за които се сещам, са Ток Ток, Михаел Бунт и Кабаре Волтер.
Марий: На мен пък ми идват Били Маккензи, Кокороузи и Дъ Найф. На живо искам да чуя Ани Ленъкс.
Костя: А аз – Джой Дивижън, Били Макензи и Фалко, въпреки че те вече не са на тази планета.

КНИГИТЕ
Марий: Авторът на авторите е Джеръм Селинджър с Девет разказа и Семейство Глас. Гениален. Скоро силно ме впечатли Милен Русков, който е изключителен разказвач и те води за носа. Много ми харесаха Животът на Пи от Ян Мартел, В очакване на варварите на Кутси, както и първата книга с разкази за възрастни на прекрасната Туве Янсон.
Костя: Майстора и Маргарита на Булгаков е единствената, която съм чел може би десет пъти. Британският актьор Стивън Фрай пише доста забавно, а най-добрият разказвач е Чехов.
Марий: Ооо, и до ден-днешен този човек е фантастичен.

 

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев

По шегичките им веднага усещаш колко добре се разбират, но това, като се замислим, си личи и в тяхната музика. Намират се през 2003-та на уъркшоп в естонския Poli Talu Art Center, за който и двамата печелят стипендии. Там правят първия си общ проект - инсталация от видео, музика на живо и актьорска игра, а през 2008-а се разписват като Help Me Jones под дебютното си парче „Метеорити", което обаче оставят за лична употреба. Половин година по-късно започват да качват свои тракове в SoundCloud и там в момента изскачат над десет техни заглавия - чуй поне любимата ни "X Lover" или "Little Miss" и "Grown Up", ако вече не си го направил, всъщност. Въпрос на седмици е да излезе и дебютният им сингъл „Мракът свети", а междувременно готвят и албум (ще се казва Made in China), който не знаем кога точно ще ни огрее. Всичките им записи - и в студиото, и на живо, не минават без гласа на прекрасната Рони.

Вероятно си бил и на някои от сетовете на Костя (вдясно на снимката) със старо, истинско диско, но той пуска все по-рядко, защото работи само с винили, а тук, за съжаление, грамофоните са на изчезване. Затова и напоследък предпочита да свири по домашни партита, които „в момента са много популярни не само у нас, но и в цяла Европа, понеже си свободен, пушиш на воля и не даваш пари за невероятно скъп алкохол." Роден е в Алмати, един от най-големите градове в Казахстан, а през 2008-а рязко сменя обстановката и се мести в София. Като му стане мъчно за родното място, поглежда през прозореца от дома си в Манастирски ливади, за да види Витоша и Кулата - гледката го успокоява, защото му напомня на Алмати.

Марий отдавна е признат режисьор и актьор. Кое от двете обаче го влече повече, той си каза най-добре: „Режисурата ми е по на сърце. Там ти си Богът, отговорно е, но е много вълнуващо. В актьорската професия има друг адреналин, от който също не мога да се откажа - заставаш пред публиката и директно защитаваш нещо." Портфолиото му е толкова дебело, че го нарече „грозна гледка", но все пак успяхме да измъкнем това-онова от него. Сред последните му представления са Отровата на театъра, което се играе в Народния, Аз съм емоционално създание и постановката Хамлет, която поставя в тандем с режисьорката Валерия Вълчева. Има куп роли, сред които В Тоскана, Август в Оклахома и Тапетите на времето.

Но сега влизаме зад кулисите за един друг разговор.

С какво се събуждате сутрин?
Костя: С чаша топла вода и лимон, след което правя няколко класически тибетски упражнения и си пускам плоча на грамофона - вчера например слушах британската ню уейв банда Бланманш. Фен съм на винила - от корицата до звука (имитира пукането). Чак след тия три неща си сипвам първото кафе и паля цигара.
Марий: Пия половин литър гореща вода на гладно и после, в най-добрия случай, ама този, с който цял ден се гордея, минавам на йога. Преди три години спрях цигарите, а и кафето заради хомеопатията, значи се излагам отвсякъде (смее се). Понякога преди представление или концерт ходя на плуване - супер е, особено за дишането.

Без какво не мърдате от вкъщи?
Марий: Без джиесем и чанта, но се уча да не я взимам, когато нямам нужда от нея.
Костя: Аз мога да изляза без всичко, включително без портфейл и ключове. Много съм разсеян (смее се).
Точни ли сте?
Марий: За мен е много важно да си точен, но забелязвам, че в музикалните среди това не е основно качество. Кажеш ли някакъв час за саундчек например, това означава между половин и два часа по-късно, което изключително ме изтормозва. В театъра съм научен да цепя секундата.
Костя: Непрекъснато се опитвам да съм навреме, но винаги закъснявам (смее се). В Алмати живеех срещу училището и тръгвах пет минути преди да бие звънецът. Оттогава все си мисля, че за пет минути ще стигна навсякъде, но не става (повдига невинно вежди и се усмихва).

Кога последно си умряхте от срам?
Марий: Оу, каква глупост казах веднъж, чакай да се сетя (замисля се). А, да, обяснявах  пред някаква англичанка как съм се „ексползвал" на слънцето, а тя (имитира я) ме погледна ококорена и попита: „Какво, седял си гол на слънцето?!" Умрях от срам. Но това не е всичко. Пред същата дама и още един англичанин после казах, че моето куче има „бад хабитс", вместо „нот трейнд", при което те се спогледаха, а тя махна с ръка и му обясни: „Спокойно, явно е пиело и пушило."
Костя: Напоследък съм станал безсрамен (смее се). Притеснявам се най-вече от издънки, когато пускам - мисля си, че всичко е супер, а на другия ден, като направя анализ на предишната вечер, разбирам, че просто съм бил леко пиян и май само на мен ми е харесало.
Марий: Обикновено и другите са толкова пияни, че няма от кого да се срамуваш.

Кога паднахте от смях?
Костя: Много ми е смешна случката с Пуси Райът. Цялата история е раздута и с нея руснаците прикриват нещо голямо, което правят в момента. Такава постъпка не заслужава друго освен глоба и порицание или общественополезен труд. Административно наказание, както се казваше по времето на СССР. В интернет има доста забавни постери по темата - последния, на който много се смях, беше с четири момиченца, които танцуват пред свещеник, а отдолу пише „Pussy Riot: The Beginning" (смее се).

Какво все си повтаряте?
Костя: Ооо, да спра да пуша, да не пия всеки ден по една-две бири, по-рано да си лягам и съответно - да ставам. Да не хвърлям толкова пари за плочи, защото вече всички работят с компютър и малко заведения имат грамофони. Това с компютъра ми е доста скучно, по-добре да си пуснеш плейъра и да спиш (смее се).
Марий: Опитвам се да съм малко по-спокоен, да приема, че нещата не зависят само от мен. Човек трябва да си повтаря това, което иска да му се случи, и то се случва.

Как си представяте идеалната вечер?
Костя: Аз много добре си представям идеалната вечер (и двамата избухват в смях). Това е прекрасно, уютно място, където се пуши и всички се забавляват, докато аз пускам, като от време на време се включвам в разговорите.
Марий: (обръща се към Костя) Бих добавил и това - да е някъде на моренце, спомняш ли си къде бяхме решили да умираме?
Костя: (клати глава в знак на съгласие) В Чили.
Марий: Или в Перу. Когато остареем и имаме достатъчно пари...
Костя: (прекъсва го) като станем на 90...
Марий: ...ще си отворим приятелски старчески дом и ще умираме там един след друг, като правим партита за всяко погребение.

Добре звучи, а сега къде можем да ви засечем след залез слънце?
Костя: Младостта ми беше много клубна, затова предпочитам да си стоя вкъщи и на практика не излизам.
Марий: Аз съм по-социално животно, ходя на различни места, а когато той пуска, винаги съм там. Иначе след представление с артистите редовно се събираме някъде, но вече ми е скучно в клубовете. Зависи какво целиш, де - ако искаш да танцуваш, е друг въпрос.

На какво никога не танцувате?
Марий: Ако си мъртво пиян, нямаш никакъв проблем с музиката. (замисля се) И предразсъдъци нямаш (двамата избухват в смях).
Костя: Последният път така се бях разтанцувал на Джанет Джаксън, че си счупих крака.
Марий: На точния момент се чу едно (имитира) „Дуп" и после - „Аааа!"
Костя: Да, пееше се "You never find a love as true as mine" и аз с джексън-фемили-пирует паднах на пода.

Освен по музика и театър по какво друго си падате?
Костя: Обичам да готвя.
Марий: (със замечтан тон) И хубаво го прави. Завиждам му.
Костя: Повече експериментирам, приготвям хубаво китайско например, а вчера правих здравословен хляб, който го месих на ръце, а не с машина. Следя и сериали, любимият ми е Star Trek, аз съм трейки (и се подсмихва доволно).
Марий: Докато репетирахме Пинокио, ми викаха „судокио", защото все редях судоку. Чета много романи, разкази - по-малко, гледам филми и сериали. В момента съм на шестия сезон от Dexter и вече едва го додрапвам, защото започна да ми омръзва.
Костя: (обръща се към Марий) Между другото, не знам дали ти казах, но попаднах на един много добър мини сериал - Black Mirror, виж го.

Скачате ли на бой?
Марий: Не, но ако на някой приятел му налетят, ще се намеся.
Костя: И аз така. Два пъти скочих и двата пъти свърших в болница, повече не искам.
А с кого бихте се сбили?
Костя: Несериозно е, но като чуя едно парче на Лейди Гага, искам да я убия (започва да тананика началото на „Bad Romancе").
Марий: Спокойно, ще се намери заместничка (смеят се). Тя дори се появи малко по-рано, отколкото беше предвидено - Мадона още е тук, жива и здрава.

Кога се правите на луди?
Костя: Когато сме на сцената, иначе няма да сме интересни на публиката. Докато пускам - също, просто отлитам. Иначе давам „игнор" на всички баптисти, свидетели на Йехова и клошари, които ми говорят глупости.
Марий: В общи линии, и при мен е така.

Какво криете под леглата си?
Марий: Майко мила! (натъртва) Какво ли няма там, всъщност нямам под-легло (избухват в смях).
Костя: А под моето е само прах, защото съм на новото място от четири години и още не съм събрал толкова ненужни неща.

На какво заспивате?
Марий: Само на тишина.
Костя: Същото. Даже се дразня, когато чуя съседите да си говорят на балкона.

 

ТЕАТЪРЪТ
Марий: Сред последните постановки, които много ме впечатлиха, са Лов на диви патици в Народния театър на руския режисьор Юрий Бутусов; независимото представление Праехидно на Гергана Димитрова и кукленият Свят/о на Дуда Пайва.
Костя: Да, Свят/о беше много яко, дълбоко и приятно. Иначе харесвам тези на Марий (и повдига вежди). Всички.
Марий: (смее се) Ах, как се измъкна! От чуждите режисьори са ми интересни латвиецът Херманис, италианецът Кастелучи и руснакът Бутусов, а от българските няма да изброявам, за да не пропусна някого.

ФИЛМИТЕ
Марий: Много ми хареса Раздяла на иранския режисьор Ашгар Фархади, както и предишният му Историята на Ели.
Костя: А на мен – Сделката на доктор Парнасъс на Тери Гилиъм. За най-голям актьор в киното не се сещам – това е професия, в която днес си голям, а утре си никой.
Марий: Всъщност актьорът е голям, когато попадне на ролята си.
Костя: Последните на Кристофър Уокън бяха неудачни например. Канадският режисьор Атом Егоян ми е страшно интересен, негови са Araratи Exotica.
Марий: Аз съм по британските режисьори и британското кино въобще.

МУЗИКАТА
Марий: В компютъра ми има абсолютно всичко, дори и по-комерсиалните Моби и Дайдо. Музикален тюрлю гювеч, но контрастите между стиловете ми действат добре.
Костя: Ще кажа какво не мога да слушам. Напоследък не понасям хаус, защото е монотонен и не се развива повече от 20 години. Както хеви метъл и рок, особено тийнейджърските банди, понеже са глупави. Но уважавам всичко, което е направено от сърцето. Първите три любими групи, за които се сещам, са Ток Ток, Михаел Бунт и Кабаре Волтер.
Марий: На мен пък ми идват Били Маккензи, Кокороузи и Дъ Найф. На живо искам да чуя Ани Ленъкс.
Костя: А аз – Джой Дивижън, Били Макензи и Фалко, въпреки че те вече не са на тази планета.

КНИГИТЕ
Марий: Авторът на авторите е Джеръм Селинджър с Девет разказа и Семейство Глас. Гениален. Скоро силно ме впечатли Милен Русков, който е изключителен разказвач и те води за носа. Много ми харесаха Животът на Пи от Ян Мартел, В очакване на варварите на Кутси, както и първата книга с разкази за възрастни на прекрасната Туве Янсон.
Костя: Майстора и Маргарита на Булгаков е единствената, която съм чел може би десет пъти. Британският актьор Стивън Фрай пише доста забавно, а най-добрият разказвач е Чехов.
Марий: Ооо, и до ден-днешен този човек е фантастичен.

 

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆