Мария Конникова – „Най-големият блъф“

Мария Конникова не е толкова позната сред българските читатели, тъй като книгите й все още не са преведени на роден език. Историята покрай последния й проект обаче е доста интересна и любопитна и си заслужава вниманието.

Мария е родена в Русия, но прекарва почти целия си живот в Щатите. Тя изучава креативно писане в Харвард (където по същото време е преподавал и любимият ни Джон Майкъл Кутси) и психология в Колумбийския университет и бързо намира приложение на тези две специалности, като започва да пише книги на психологическа тематика. До момента авторката има 2 издадени книги : Mastermind: How to Think Like Sherlock Holmes и The Confidence Game: Why We Fall for It . . . Every Time.

Осъзнавайки, че съчетанието на думите „книги“ и „психология“ може да звучи леко стряскащо към скептичния читател, който прави асоциация с литературата за самопомощ, искаме да подчертаем, че в случая ни най-малко не става въпрос за това. Книгите на Конникова проследяват нейните собствени съждения, изследвания и наблюдения върху психиката и мисленето на отделни индивиди или групи хора. Те се превръщат в бест селъри на New York Times, а Мария се насочва към следващото предизвикателство.

Въпреки успехите на първите две книги обаче писателката преминава през етап от живота си, в който не всичко се случва така, както самата тя го иска. Именно това се превръща във вдъхновение за следващия й проект, свързан с вземането на решения и това до какво водят те в комбинация със заобикалящите ги фактори, които са извън нашия контрол. След известно проучване тя решава, че именно в това се корени играта на покер, а за да може да стигне до необходимите за книгата заключения, Мария трябва да изпита този опит от първа ръка. Така се ражда завършената идея за предстоящата книга – „Най-големият блъф“.

Преди около година тя започва частни уроци по покер при един от най-добрите играчи в световен план Ерик Сайдел, за да успее да навлезе в света на покера. Целта й е да обвърже уменията в играта на карти с тези в чисто житейски план, благодарение на които човек може да води по-успешен живот. Освен да изучава стратегии, тя се изправя срещу доста по-опитни в сферата играчи и започва да се състезава в турнири. Уменията, които започва да придобива, са подплатени и от знанията й в психологията, което в крайна сметка води до успешен резултат за експеримента. Едва година по-късно Мария се явява на един от най-големите световни турнири на PokerStars и си извоюва немалка печалба. Тя застава начело на едно от събитията на турнира, за което се състезават още 290 души и привлича вниманието на покерджиите.

Може да се каже, че това е доста успешен маркетинг за предстоящата книга, която се очаква да излезе до края на тази година, но не това е целта на писателката. Чрез постигнатото тя доказва, че когато искаш да постигнеш нещо и се потрудиш наистина много за него, то се получава. Успехът откровено я изненадва, но е и от голямо значение за самата книга, защото показва, че изминатият път от психологическа гледна точка също е бил успешен.

Надявам се историята ми да вдъхнови хората. Искам да си мислят „Аз също мога да го направя“.

 

От редакторите

А това можеш да го консумираш безотговорно.

Мария Конникова не е толкова позната сред българските читатели, тъй като книгите й все още не са преведени на роден език. Историята покрай последния й проект обаче е доста интересна и любопитна и си заслужава вниманието.

Мария е родена в Русия, но прекарва почти целия си живот в Щатите. Тя изучава креативно писане в Харвард (където по същото време е преподавал и любимият ни Джон Майкъл Кутси) и психология в Колумбийския университет и бързо намира приложение на тези две специалности, като започва да пише книги на психологическа тематика. До момента авторката има 2 издадени книги : Mastermind: How to Think Like Sherlock Holmes и The Confidence Game: Why We Fall for It . . . Every Time.

Осъзнавайки, че съчетанието на думите „книги“ и „психология“ може да звучи леко стряскащо към скептичния читател, който прави асоциация с литературата за самопомощ, искаме да подчертаем, че в случая ни най-малко не става въпрос за това. Книгите на Конникова проследяват нейните собствени съждения, изследвания и наблюдения върху психиката и мисленето на отделни индивиди или групи хора. Те се превръщат в бест селъри на New York Times, а Мария се насочва към следващото предизвикателство.

Въпреки успехите на първите две книги обаче писателката преминава през етап от живота си, в който не всичко се случва така, както самата тя го иска. Именно това се превръща във вдъхновение за следващия й проект, свързан с вземането на решения и това до какво водят те в комбинация със заобикалящите ги фактори, които са извън нашия контрол. След известно проучване тя решава, че именно в това се корени играта на покер, а за да може да стигне до необходимите за книгата заключения, Мария трябва да изпита този опит от първа ръка. Така се ражда завършената идея за предстоящата книга – „Най-големият блъф“.

Преди около година тя започва частни уроци по покер при един от най-добрите играчи в световен план Ерик Сайдел, за да успее да навлезе в света на покера. Целта й е да обвърже уменията в играта на карти с тези в чисто житейски план, благодарение на които човек може да води по-успешен живот. Освен да изучава стратегии, тя се изправя срещу доста по-опитни в сферата играчи и започва да се състезава в турнири. Уменията, които започва да придобива, са подплатени и от знанията й в психологията, което в крайна сметка води до успешен резултат за експеримента. Едва година по-късно Мария се явява на един от най-големите световни турнири на PokerStars и си извоюва немалка печалба. Тя застава начело на едно от събитията на турнира, за което се състезават още 290 души и привлича вниманието на покерджиите.

Може да се каже, че това е доста успешен маркетинг за предстоящата книга, която се очаква да излезе до края на тази година, но не това е целта на писателката. Чрез постигнатото тя доказва, че когато искаш да постигнеш нещо и се потрудиш наистина много за него, то се получава. Успехът откровено я изненадва, но е и от голямо значение за самата книга, защото показва, че изминатият път от психологическа гледна точка също е бил успешен.

Надявам се историята ми да вдъхнови хората. Искам да си мислят „Аз също мога да го направя“.

 

От редакторите

А това можеш да го консумираш безотговорно.

Гласували общо: 1 потребители