Да, така е. Беше голям шок. По принцип по света се случват ужасни работи, но ето че сега стана нещо и близо до нас, част от което се разигра в сферата, в която ние музикантите работим. Човек няма как да не остане потресен. Сега ме е страх как ще реагират големите държави в отговор на тази атака. Опасявам се, че крайно десните движения ще се засилят и всичките онези хора, които в момента идват в Европа с надежда за нещо по-добро, ще останат тежко разочаровани. А когато ти отнемат дори надеждата, вече си способен на всякакви радикални действия. Така че положението в момента е доста кофти.
Не и не мисля, че това е добра идея. Ясно е, че сме шокирани от случилото се, но не смятам, че ще променим нещата ако се скрием. Много по-добре би било да кажем на терористите „майната ви, няма да ни попречите да свирим". Така бихме предали едно много положително послание. Смятам, че не трябва да им позволяваме да ни пречат да живеем. Така че ние продължаваме с турнето. Да поговорим за нещо по-весело, като например новия албум на Sofa Surfers - Scrambles, Anthems and Odysseys. Той излезе преди повече от месец. Доволни ли сте от начина, по който се приема засега и от това как се получиха записите, тъй като се знае, че вие сте много прецизни в студиото и никога не избързвате с нещо, което не е напълно готово?
Прав си, работим толкова дълго, колкото е необходимо. Понякога се бавим с албумите, защото всеки от групата участва и в много други проекти. Някои от нас правят и филмова музика, и така нататък. Иначе сме много доволни от това как се получи настоящия запис. Засега и отзивите са доста окуражаващи. Концертите също минават добре. Стараем се с всеки нов албум да опитваме различни неща, най-малкото заради самите нас. Макар че при 20-годишна кариера, не винаги е лесно да измислиш нещо ново, хаха. Този път решихме да направим подчертано електронен албум. Разбира се, на концерти свирим на живи инструменти, така че трябваше да измислим как да пресъздадем звука на албума чрез тях, но смятам, че успяхме.
Мани се вдъхновява от нещата, които го заобикалят. Понякога пише политически текстове, както и социални такива. Наскоро написа нещо за бежанците. Той винаги оставя текста да диша и място за слушателя, който да си състави собствено мнение. Освен това Мани е страхотен танцьор и това му помага да е увлекателен фронтмен. Вече не е в първа младост, но още се държи. (смее се) Като спомена социалните текстове, какви би казал, че са социалните проблеми в днешна Виена?
Те са същите както и в цяла Австрия. Основният проблем тук е, че крайно десните политически сили спечелиха над 30% от гласовете на последните избори. Те и лидерът им Шрахе боравят с популистки методи и лесно разпалват част от населението. От друга страна близо 70% от нас гласуваха против тях, така че... Във всеки случай малко ме е срам от тези последни резултати. Във Виена е по-различно. Хората от провинциите обаче, са по-консервативни и повечето подкрепа за десните идва от там. Хубавото е, че два от общо осемте милиона австрийци живеят във Виена, където хората са много по-демократични. Може би, като столица, ще успеете да влеете малко разум в главите на останалите.
За съжаление много хора просто отказват да променят мисленето си. Сега използват социални платформи като Facebook, за да разпространяват много повърхностни и вредни идеи. В Австрия хората имат много висок жизнен стандарт, тук никой не се притеснява за оцеляването си. Обаче някои смятат, че нямат достатъчно висок социален статус и това ги кара да развиват десни възгледи. Когато някой пропагандира омраза, много бързо си намира сподвижници. Хубавото е, че тук всички предимно говорят и се заканват, но почти никога не действат. Прекалено мързеливи са, хаха.
О, да. С нас ще бъдат новите визуални артисти, с които работим сега. Винаги сме държали на този елемент от концертното изпълнение и навремето бяхме едни от първите. А го правим вече двайсет години. В последните години много групи предлагат така-наречения meet and greet на феновете си, с някои екстри, но срещу заплащане. Виждам че на вашия уебсайт има подобна оферта.
Това е просто ей така - експеримент. Предлагаме на феновете ни да станат пети член на групата за един ден, да бъдат с нас в студиото във Виена и т.н. Искахме да видим какво ще стане. Но да ти кажа, засега никой не се е възползвал. (смее се) Миналата година ти продуцира един проект, в който участваше китаристът на Мориси - Боз Бурър. Какво стана с него?
Ами, да, един негов приятел, който има лейбъл, ме покани за музикален продуцент. После обаче, той и Боз се изпокараха и така и нищо не бе издадено, освен едно парче в Youtube. Такива неща се случват непрекъснато в музикалния бизнес и така потъват страшно много хубави проекти. Текст Насо Русков
Преди съботния концерт в Mixtape 5, някои от нас докопаха служебния телефон в офиса и без знанието на другите, най-безцеремонно навъртяхме приятно дълъг разговор с Виена, където намерихме Маркус Кинцл - един от основателите на Sofa Surfers и ключова фигура в групата. Те вече близо двайсет години преоткриват и развиват свой собствен бранд (пфу, и ние се продадохме) космична електронна музика, изпълнена с поразително майсторство и топлина на живо от фантастичните инструменталисти и техния възнесен вокалист Мани Обейа.
Здравей Маркус,
хващам те в добър момент за групата ти, но не особено приятен за Европа,
предвид какво се случи онзи ден в Париж...
Да, така е. Беше голям шок. По принцип по света се случват
ужасни работи, но ето че сега стана нещо и близо до нас, част от което се
разигра в сферата, в която ние музикантите работим. Човек няма как да не остане
потресен. Сега ме е страх как ще реагират големите държави в отговор на тази
атака. Опасявам се, че крайно десните движения ще се засилят и всичките онези
хора, които в момента идват в Европа с надежда за нещо по-добро, ще останат
тежко разочаровани. А когато ти отнемат дори надеждата, вече си способен на
всякакви радикални действия. Така че положението в момента е доста кофти.
Кофти е и по
границите. В тази връзка, вие в момента сте на турне. Някои групи отмениха свои
концерти от съображения за сигурност. На вас хрумна ли ви подобно нещо?
Не и не мисля, че това е добра идея. Ясно е, че сме шокирани
от случилото се, но не смятам, че ще променим нещата ако се скрием. Много
по-добре би било да кажем на терористите „майната ви, няма да ни попречите да
свирим". Така бихме предали едно много положително послание. Смятам, че не
трябва да им позволяваме да ни пречат да живеем. Така че ние продължаваме с
турнето.
Да поговорим за нещо
по-весело, като например новия албум на Sofa Surfers - Scrambles, Anthems and Odysseys. Той излезе
преди повече от месец. Доволни ли сте от начина, по който се приема засега и от
това как се получиха записите, тъй като се знае, че вие сте много прецизни в
студиото и никога не избързвате с нещо, което не е напълно готово?
Прав си, работим толкова дълго, колкото е необходимо.
Понякога се бавим с албумите, защото всеки от групата участва и в много други
проекти. Някои от нас правят и филмова музика, и така нататък. Иначе сме много
доволни от това как се получи настоящия запис. Засега и отзивите са доста
окуражаващи. Концертите също минават добре. Стараем се с всеки нов албум да
опитваме различни неща, най-малкото заради самите нас. Макар че при 20-годишна
кариера, не винаги е лесно да измислиш нещо ново, хаха. Този път решихме да
направим подчертано електронен албум. Разбира се, на концерти свирим на живи инструменти, така че
трябваше да измислим как да пресъздадем звука на албума чрез тях, но смятам, че
успяхме.
От десет години с вас
пее Мани Обейа, който освен това е и професионален хореограф и танцьор. Когато
го взехте в групата, казахте че искате някой, който пише малко по-поетични
текстове. На каква тематика са текстовете в новия албум?
Мани се вдъхновява от нещата, които го заобикалят. Понякога
пише политически текстове, както и социални такива. Наскоро написа нещо за
бежанците. Той винаги оставя текста да диша и място за слушателя, който да си
състави собствено мнение. Освен това Мани е страхотен танцьор и това му помага
да е увлекателен фронтмен. Вече не е в първа младост, но още се държи. (смее се)
Като спомена
социалните текстове, какви би казал, че са социалните проблеми в днешна Виена?
Те са същите както и в цяла Австрия. Основният проблем тук
е, че крайно десните политически сили спечелиха над 30% от гласовете на последните
избори. Те и лидерът им Шрахе боравят с популистки методи и лесно разпалват
част от населението. От друга страна близо 70% от нас гласуваха против тях,
така че... Във всеки случай малко ме е срам от тези последни резултати. Във Виена
е по-различно. Хората от провинциите обаче, са по-консервативни и повечето
подкрепа за десните идва от там. Хубавото е, че два от общо осемте милиона
австрийци живеят във Виена, където хората са много по-демократични.
Може би, като
столица, ще успеете да влеете малко разум в главите на останалите.
За съжаление много хора просто отказват да променят
мисленето си. Сега използват социални платформи като Facebook, за да разпространяват много
повърхностни и вредни идеи. В Австрия хората имат много висок жизнен стандарт,
тук никой не се притеснява за оцеляването си. Обаче някои смятат, че нямат
достатъчно висок социален статус и това ги кара да развиват десни възгледи.
Когато някой пропагандира омраза, много бързо си намира сподвижници. Хубавото
е, че тук всички предимно говорят и се заканват, но почти никога не действат.
Прекалено мързеливи са, хаха.
Ще има ли визуални
изненади на концерта в събота?
О, да. С нас ще бъдат новите визуални артисти, с които
работим сега. Винаги сме държали на този елемент от концертното изпълнение и навремето
бяхме едни от първите. А го правим вече двайсет години.
В последните години
много групи предлагат така-наречения meet and greet на феновете си, с някои екстри, но срещу заплащане. Виждам
че на вашия уебсайт има подобна оферта.
Това е просто ей така - експеримент. Предлагаме на феновете
ни да станат пети член на групата за един ден, да бъдат с нас в студиото във
Виена и т.н. Искахме да видим какво ще стане. Но да ти кажа, засега никой не се
е възползвал. (смее се)
Миналата година ти
продуцира един проект, в който участваше китаристът на Мориси - Боз Бурър.
Какво стана с него?
Ами, да, един негов приятел, който има лейбъл, ме покани за
музикален продуцент. После обаче, той и Боз се изпокараха и така и нищо не бе
издадено, освен едно парче в Youtube.
Такива неща се случват непрекъснато в музикалния бизнес и така потъват страшно
много хубави проекти.
Текст Насо Русков