Това което ме кара да стана от леглото всяка сутрин е желанието ми за реализация. С други думи, правя всичко възможно да създам успех и щастие – първо за себе си, и след това за всеки, който има нужда. Не се смятам за специален, по-скоро съм фокусиран. Целя се да изградя живот, на който мога да се насладя, което предполагам е вярно за всеки, който чете това. Смятам че съм амбициозен и рационален човек. Обожавам бизнес и маркетинга, науката, технологиите и космоса. Винаги се стремя да предвидя следващия ход, но също така обичам да поемам рискове.
Тръгваш от един трийсетхиляден южен български град и стигаш до Оденсе, Дания. Трудно ли се извървява такъв път и защо реши да напуснеш България?
До колкото си спомням наистина нямаше голям „Аха“ момент, в който да взема решението. Всъщност, като че ли винаги съм имал чувството че ще замина, при това точно за Дания. Може да се каже че рационализирам до някаква степен, но реших да напусна България защото търсех по-широко професионално развитие. Допълнително, исках да науча още един език. Интересното е, че колкото повече наближаваше, толкова повече не можех да дочакам заминаването и планирах „новия“ си живот. И в действителност, всяко кътче в света днес е достъпно и затова знаех че тези за които ме е грижа са винаги на няколко часа полет.
Това е така. Всъщност, дойдох в Дания с целта да изучавам електроника и компютърно инженерство, но скоро разбрах че колкото и да харесвам специалността, тя не е това което се опитвам да постигна в живота. От средата с която бях обграден и информацията която намирах, скоро разбрах, че усилията ми ще бъдат по-оползотворени ако се насоча към бизнес, маркетинг и продажби. Случи се така, че имах няколко месеца преди да започна новата учебна програма, и тогава започнах по-сериозно да изучавам продажби. И в един такъв момент на кръстопът усетих че е време да тествам уменията си. Реших че ще е най-полезно за мен, ако намеря компания в която да се развивам и да се запозная с нови хора. Но тъй като нямах реален опит, сметнах за най-добре да работя като доброволец – и бях готов да приема която и да е оферта свързана с маркетинг и продажби. След няколко неуспешни опита се намери една компания, която реши да отвори врати и от доброволец, скоро станах консултант. По това време започнах и училище и намерих голям клиент, маркетингът към чийто онлайн магазин беше моя отговорност. Имах честта да се запозная с много талантливи хора, и още повече, да си намеря ментор, който ми помогна изключително много в професионалното ми развитие. От тогава се запалих по онлайн маркетинг и продажби и целия ми свят започна да се изгражда около тях. Тъй като винаги съм имал предприемачески дух скоро след това отворих своя агенция, където работих с няколко малки клиента. Планирам да развия онлайн бюрото си, но за сега имам още няколко неща за които трябва да се погрижа – и университетът е едно от тях. Отдавна исках да се преместя в по-голям град и наскоро имах възможността да започна работа в една от най-големите онлайн агенции в Дания, именно в Оденсе. Точно тук в момента провеждам и практиката, която е задължителна част от учебния процес, където произвеждаме и разпространяваме една нова платформа за дигитален маркетинг.
В България също на много места има тази специалност. С какво е по-различна тя в чужбина и кога реши, че искаш да учиш именно там?
Да знаеш и разбираш теорията в маркетинга (както и в много други професии) е полезно, но докато не видиш резултат от действията си и какво можеш да научиш от грешките си, не си научил достатъчно.
Затова, като заключение, смятам че с желание човек може да се реализира на което и да е място. С какво са по-различни хората в Дания с тези от България?
Хората в Дания са много по-обединени от тези в България. Има едно чувство за национална самоличност, за патриотизъм, който в същото време не трябва да бъде бъркан за национализъм. От това което виждам, датчаните са по-срамежливи и дори затворени и един проблем, който дори те признават, е че да споделяш своята радост и щастие с други е трудно. Доста добри и усмихнати хора са, освен факта че живеят в тесни социални кръгове, което често може да е лимитиращо.
Като цяло аз не чувствам никоя една страна като „по-близка“ и знам че мога да изградя щастлив живот във всяка една. С времето разбрах че нашата родна страна ми допада повече като място за почивка. Това е така също защото имам няколко добри приятели, с които обичам да прекарвам времето си в България. Най-нетърпелив съм да видя семейството си, и най-вече малкия ми брат който скоро ще навърши 6 години.
Трудно ли се пробива в чужбина и мислил ли си да се връщаш в родината си?
Много добър въпрос. Интересното е, че може би един или два пъти месечно си задавам същия въпрос с цел ретроспекция. Обичам да анализирам прогреса си, и съм се чудил колко по-различни щяха да са нещата, ако не бях заминал. Това, само че, не трябва да звучи негативно – вярвам че срещнах хората, с най-доброто влияние в моя живот след като заминах.
Смятам че следващите 5-10 години ще бъдат критични в развитието на България – процес в който културата ни ще се промени до голяма степен. Тъй като съм страстен на тема развитие и прогрес, от сега планирам бизнеса който ще изградя там. В същото време обаче не смятам че някога ще живея в България за дълъг период. Какво за теб е успеха и на какво трябва да е готов един човек, за да го постигне?
Моята дефиниция за успех е здраве, щастие и свобода. За да постигне човек каквото и да било, общо казано, най-важното качество е фокусът. Ако трябва да съм по-специфичен, всяка една сфера има 5-7 фактора, които всеки трябва да овладее до голяма степен, за да постигне успех. Тези специфични фактори в комбинация от мотивация и желание да поемеш риск ще гарантират успеха ти.
Ще продължаваш ли да правиш това, което и сега или си си поставил за цел нещо ново?
Целта ми е в следващата половин година да променя много неща. Имам добра работа която предоставя голяма възможност за развитие, но аз винаги съм искал да съм независим. Планирал съм няколко бизнеса според интересите си върху които работя в свободното си време. Един от тях е дори ексклузивно насочен към България. Смятам, че това ще ми донесе щастие защото ще ми позволи да съм свободен. Това не значи че ще работя по-малко - поне не на първи етап, а че в един такъв момент когато знам че моята финансова свобода зависи 100% от моите собствени действия.
Проблема идва само от времето – за момента целия ми фокус е насочен към платформата върху която работим, така че ще трябва да почакам още няколко месеца. Според теб, има ли реализация в България и можем ли да успеем и у нас?
Абсолютно! Но нека отбележа че за да успее някой, той или тя трябва да има добра идея какво означава успех за него - тук няма правилен или грешен отговор. Проблема е, че много виждат на успеха като крайна мярка която се „постига“. От опит виждам, че това не е така, и че успеха (и живота) е приключение на което трябва да се насладиш. За мен, това е път по който трябва да се изградим като личности.
Съжаляваш ли за нещо и ако можеше да постигнеш същите резултати и в собствената си родина, би ли заминал?
Не, не съжалявам за нищо. Дори съм благодарен че животът ми се разви по този начин. Смятам че всичко може да се приеме за урок – някой неща ти показват какво да правиш, а други точно обратното. А примери от двете има навсякъде. Целя се да оползотворя живота си а не да гледам на него като квота която трябва да изпълня. Съветвам всеки, който може да разшири светогледа си, да замине някъде – било то и за седмица.
И двете. Смятам че всеки трябва да забогатее на преживявания. В момента, в който дадеш багажа си и се качиш в самолета, започваш да се учиш и да добиваш опит, за това не бих спрял никого. В същото време, професионалното развитието България става все по-добро с времето и родната ни се обосновава като място на интерес за чуждестранни инвестиции.
Пожелай нещо на Sofia Live?
Желая ви да сте все така полезни за хората. Радвам се че има хора като вас които говорят директно с читателите си. На вашите читатели, желая да не спират да търсят правилните отговори, да правят добро и да поемат рискове. Автор: Евгения Тошева Виж какво каза Ники Шопов за успеха в Америка.
Как би се описал за хората, които не те познават?
Това което ме кара да стана от леглото всяка сутрин е желанието ми за реализация. С други думи, правя всичко възможно да създам успех и щастие – първо за себе си, и след това за всеки, който има нужда. Не се смятам за специален, по-скоро съм фокусиран. Целя се да изградя живот, на който мога да се насладя, което предполагам е вярно за всеки, който чете това. Смятам че съм амбициозен и рационален човек. Обожавам бизнес и маркетинга, науката, технологиите и космоса. Винаги се стремя да предвидя следващия ход, но също така обичам да поемам рискове.
Тръгваш от един трийсетхиляден южен български град и стигаш до Оденсе, Дания. Трудно ли се извървява такъв път и защо реши да напуснеш България?
До колкото си спомням наистина нямаше голям „Аха“ момент, в който да взема решението. Всъщност, като че ли винаги съм имал чувството че ще замина, при това точно за Дания. Може да се каже че рационализирам до някаква степен, но реших да напусна България защото търсех по-широко професионално развитие. Допълнително, исках да науча още един език. Интересното е, че колкото повече наближаваше, толкова повече не можех да дочакам заминаването и планирах „новия“ си живот. И в действителност, всяко кътче в света днес е достъпно и затова знаех че тези за които ме е грижа са винаги на няколко часа полет.
Ти се занимаваш с маркетинг мениджмънт, нали така? Разкажи ни малко повече за това.
Това е така. Всъщност, дойдох в Дания с целта да изучавам електроника и компютърно инженерство, но скоро разбрах че колкото и да харесвам специалността, тя не е това което се опитвам да постигна в живота. От средата с която бях обграден и информацията която намирах, скоро разбрах, че усилията ми ще бъдат по-оползотворени ако се насоча към бизнес, маркетинг и продажби. Случи се така, че имах няколко месеца преди да започна новата учебна програма, и тогава започнах по-сериозно да изучавам продажби. И в един такъв момент на кръстопът усетих че е време да тествам уменията си. Реших че ще е най-полезно за мен, ако намеря компания в която да се развивам и да се запозная с нови хора. Но тъй като нямах реален опит, сметнах за най-добре да работя като доброволец – и бях готов да приема която и да е оферта свързана с маркетинг и продажби. След няколко неуспешни опита се намери една компания, която реши да отвори врати и от доброволец, скоро станах консултант. По това време започнах и училище и намерих голям клиент, маркетингът към чийто онлайн магазин беше моя отговорност. Имах честта да се запозная с много талантливи хора, и още повече, да си намеря ментор, който ми помогна изключително много в професионалното ми развитие. От тогава се запалих по онлайн маркетинг и продажби и целия ми свят започна да се изгражда около тях. Тъй като винаги съм имал предприемачески дух скоро след това отворих своя агенция, където работих с няколко малки клиента. Планирам да развия онлайн бюрото си, но за сега имам още няколко неща за които трябва да се погрижа – и университетът е едно от тях. Отдавна исках да се преместя в по-голям град и наскоро имах възможността да започна работа в една от най-големите онлайн агенции в Дания, именно в Оденсе. Точно тук в момента провеждам и практиката, която е задължителна част от учебния процес, където произвеждаме и разпространяваме една нова платформа за дигитален маркетинг.
В България също на много места има тази специалност. С какво е по-различна тя в чужбина и кога реши, че искаш да учиш именно там?
Да знаеш и разбираш теорията в маркетинга (както и в много други професии) е полезно, но докато не видиш резултат от действията си и какво можеш да научиш от грешките си, не си научил достатъчно.
До колкото съм запознат, чуждестранното образование предоставя повече практически опит. Това прави обучението много по-лесно и интуитивно, защото все пак, крайната цел е да прилагаме всички тези знания в реалния свят. Допълнително, от приятели съм чувал, че дори най-големите университети в България не предлагат обучение с онлайн фокус и според мен това е голям проблем. За радост, виждал съм, че има по-специализирани академии които предлагат дипломи за програмиране и онлайн маркетинг.
И все пак, вземете моя коментар с щипка сол, след като аз съм голям адвокат за промяна в учебната система и преписвам по-голямата част от моите знания и успехи на собствен интерес от колкото на училището.
Затова, като заключение, смятам че с желание човек може да се реализира на което и да е място.
С какво са по-различни хората в Дания с тези от България?
Хората в Дания са много по-обединени от тези в България. Има едно чувство за национална самоличност, за патриотизъм, който в същото време не трябва да бъде бъркан за национализъм. От това което виждам, датчаните са по-срамежливи и дори затворени и един проблем, който дори те признават, е че да споделяш своята радост и щастие с други е трудно. Доста добри и усмихнати хора са, освен факта че живеят в тесни социални кръгове, което често може да е лимитиращо.
Какво няма в чужбина, което има у нас и какво ти липса най-много?
Като цяло аз не чувствам никоя една страна като „по-близка“ и знам че мога да изградя щастлив живот във всяка една. С времето разбрах че нашата родна страна ми допада повече като място за почивка. Това е така също защото имам няколко добри приятели, с които обичам да прекарвам времето си в България. Най-нетърпелив съм да видя семейството си, и най-вече малкия ми брат който скоро ще навърши 6 години.
Трудно ли се пробива в чужбина и мислил ли си да се връщаш в родината си?
Много добър въпрос. Интересното е, че може би един или два пъти месечно си задавам същия въпрос с цел ретроспекция. Обичам да анализирам прогреса си, и съм се чудил колко по-различни щяха да са нещата, ако не бях заминал. Това, само че, не трябва да звучи негативно – вярвам че срещнах хората, с най-доброто влияние в моя живот след като заминах.
Смятам че следващите 5-10 години ще бъдат критични в развитието на България – процес в който културата ни ще се промени до голяма степен. Тъй като съм страстен на тема развитие и прогрес, от сега планирам бизнеса който ще изградя там. В същото време обаче не смятам че някога ще живея в България за дълъг период.
Какво за теб е успеха и на какво трябва да е готов един човек, за да го постигне?
Моята дефиниция за успех е здраве, щастие и свобода. За да постигне човек каквото и да било, общо казано, най-важното качество е фокусът. Ако трябва да съм по-специфичен, всяка една сфера има 5-7 фактора, които всеки трябва да овладее до голяма степен, за да постигне успех. Тези специфични фактори в комбинация от мотивация и желание да поемеш риск ще гарантират успеха ти.
Ще продължаваш ли да правиш това, което и сега или си си поставил за цел нещо ново?
Целта ми е в следващата половин година да променя много неща. Имам добра работа която предоставя голяма възможност за развитие, но аз винаги съм искал да съм независим. Планирал съм няколко бизнеса според интересите си върху които работя в свободното си време. Един от тях е дори ексклузивно насочен към България. Смятам, че това ще ми донесе щастие защото ще ми позволи да съм свободен. Това не значи че ще работя по-малко - поне не на първи етап, а че в един такъв момент когато знам че моята финансова свобода зависи 100% от моите собствени действия.
Проблема идва само от времето – за момента целия ми фокус е насочен към платформата върху която работим, така че ще трябва да почакам още няколко месеца.
Според теб, има ли реализация в България и можем ли да успеем и у нас?
Абсолютно! Но нека отбележа че за да успее някой, той или тя трябва да има добра идея какво означава успех за него - тук няма правилен или грешен отговор. Проблема е, че много виждат на успеха като крайна мярка която се „постига“. От опит виждам, че това не е така, и че успеха (и живота) е приключение на което трябва да се насладиш. За мен, това е път по който трябва да се изградим като личности.
Съжаляваш ли за нещо и ако можеше да постигнеш същите резултати и в собствената си родина, би ли заминал?
Не, не съжалявам за нищо. Дори съм благодарен че животът ми се разви по този начин. Смятам че всичко може да се приеме за урок – някой неща ти показват какво да правиш, а други точно обратното. А примери от двете има навсякъде. Целя се да оползотворя живота си а не да гледам на него като квота която трябва да изпълня. Съветвам всеки, който може да разшири светогледа си, да замине някъде – било то и за седмица.
Какво би посъветвал всеки, който е решил да постигне мечтите си. Да остане ли тук или да се насочи към Терминал 2?
И двете. Смятам че всеки трябва да забогатее на преживявания. В момента, в който дадеш багажа си и се качиш в самолета, започваш да се учиш и да добиваш опит, за това не бих спрял никого. В същото време, професионалното развитието България става все по-добро с времето и родната ни се обосновава като място на интерес за чуждестранни инвестиции.
Пожелай нещо на Sofia Live?
Желая ви да сте все така полезни за хората. Радвам се че има хора като вас които говорят директно с читателите си. На вашите читатели, желая да не спират да търсят правилните отговори, да правят добро и да поемат рискове.
Автор: Евгения Тошева
Виж какво каза Ники Шопов за успеха в Америка.