И станах политик и банкер. Всъщност станах банкер чрез политическа позиция - тази в регулаторен орган, какъвто е БНБ.
Бих предпочел да съм учен, но не знам дали тогава бих бил по-щастлив.
Много пъти съм съжалявал, че съм се върнал в България. Но това не е постоянно чувство.
Най-голямото ми разочарование е изостаналостта на българското общество.
Заобиколен съм от относително близки хора.
В работата си имам истински приятелства. Работил съм прекалено много различни неща, но почти навсякъде съм създавал такива. Държа на доверието и автономността на всеки член в групата, която умишлено не наричам „екип", защото не харесвам екипността в смисъла на англосаксонската корпоративна традиция.
Приятелите ми ме смятат в най-добрия случай за странен и трудно издържим. Предполагам, че в мен има нещо, което го компенсира достатъчно, за да ми бъдат близки все пак. Знам със сигурност, че тежа на хората, защото тежа и на себе си.
Въпросът, който задавам най-често, е „защо".
Неприятно съм изненадан от българската политика. За пореден път.
Политическата власт не ме привлича заради намаляващата й способност да променя околния свят.
Парадоксално е, че популяризирането на медиите с помощта на технологиите не подобрява нивото им. Има добри медии, но те са с ограничено влияние, защото изискват усилие - както от тях самите, така и от публиката им.
Проблемът е, че в днешния свят се шири една култура на неусилие - нещо много лошо. А в България нещата винаги са пропорционално малко по-лоши.
Любимото ми нещо, когато съм в София, е да карам колело на Витоша. Затова пък ми е неприятно да се движа с кола из града ни.
Чувствам се като у дома си на средиземноморските острови и в Алпите.
Грешките са моментите, в които научавам най-много. Не съм научавал толкова, когато съм бил прилежен и с добре научен урок, колкото когато съм грешал.
Ненавиждам компромисите, но няма как без тях.
Съревновавам се със себе си. (замълчава) Невъзможно състезание.
Градът е най-сложното нещо, създадено от човека. Голямата задача пред града на бъдещето е помиряването му с околната среда.
Друг важен въпрос, който трябва да се реши в София, е намирането на компромис между публична и частна среда. Говоря основно за автомобилите.
София трябва да се промени в две посоки. Да стане щедра към извънграда и по-малките населени места около нея - данъците на софиянци не трябва да остават само в София. И да се спре с това строене, (възмутено) изобщо не е нужно да се строи.
Бих променил и девиза на столицата ни. Ще е добре градът да спре да расте. Освен това не е вярно, че не старее - не само старее, но и погрознява. По дяволите - всяко живо нещо старее!
Няма да се откажа от това да защитавам свободата и от абсолютната ми нетърпимост към злоупотребата с власт.
Все по-трудно е да се намери нещо, което е добро за всички. Тази е една от философските причини за кризата в световната политика. Политиката такава, каквато е в момента, е построена за едно друго време - по-бавно, по-еднопластово и по-бедно на знание.
Ако сега тегля чертата, равносметката ми ще е: „Толкова можа, толкова направи." В личен план обаче бих искал да съм направил повече.
Сигурен съм, че ако бях учил сериозно, а не непрекъснато да бягам от едно нещо на друго, щях да съм намерил място, където да съм в хармония със себе си и със заобикалящия ме свят. Това място е свързано с едно удовлетворение, което обикновено нараства с работата.
Най-интересното, което научих наскоро, е от книгата на Малкълм Гладуел Изключителните. Там той описва кои са условията за успех в САЩ, но вероятно същите са валидни и за целия свят. Един от много важните критерии е, че за да бъдеш успешен в каквото и да било, трябва да акумулираш 10 000 часа работа върху него. Постоянно се сещам за това и ми е нещо като мантра.
Ще ми се да измисля телепортацията или пък начин за комуникация, който ти позволява да прочиташ мислите си по по-различен от лингвистичния начин.
Като малък исках да
стана професор или поне някакъв учен.
Но това не е точно детска, а по-скоро
юношеска мечта.
И станах политик и
банкер. Всъщност станах банкер чрез
политическа позиция - тази в регулаторен
орган, какъвто е БНБ.
Бих предпочел да съм учен, но не знам дали тогава бих бил
по-щастлив.
Много пъти съм
съжалявал, че съм се върнал в България.
Но това не е постоянно чувство.
Най-голямото ми
разочарование е изостаналостта на
българското общество.
Заобиколен съм от относително близки хора.
В работата си имам
истински приятелства. Работил съм
прекалено много различни неща, но почти
навсякъде съм създавал такива. Държа
на доверието и автономността на всеки
член в групата, която умишлено не наричам
„екип", защото не харесвам екипността
в смисъла на англосаксонската корпоративна
традиция.
Смятам се за (мисли
дълго) относително възрастен или може
би зрял, ако това ще звучи по-симпатично.
С максималната степен на ментална
сложност, на която мога да издържа.
Приятелите ми ме
смятат в най-добрия случай за
странен и трудно издържим. Предполагам,
че в мен има нещо, което го компенсира
достатъчно, за да ми бъдат близки все
пак. Знам със сигурност, че тежа на
хората, защото тежа и на себе си.
Въпросът, който задавам
най-често, е „защо".
Неприятно съм изненадан от българската политика. За пореден
път.
Политическата власт не ме привлича заради намаляващата й способност да
променя околния свят.
Парадоксално е, че популяризирането на медиите с помощта
на технологиите не подобрява нивото
им. Има добри медии, но те са с ограничено
влияние, защото изискват усилие - както
от тях самите, така и от публиката им.
Проблемът е, че в
днешния свят се шири една култура на
неусилие - нещо много лошо. А в България
нещата винаги са пропорционално малко
по-лоши.
Любимото ми нещо,
когато съм в София, е да карам колело
на Витоша. Затова пък ми е неприятно да
се движа с кола из града ни.
Чувствам се като у
дома си на средиземноморските острови
и в Алпите.
Грешките са моментите,
в които научавам най-много. Не съм
научавал толкова, когато съм бил прилежен
и с добре научен урок, колкото когато
съм грешал.
Ненавиждам компромисите, но няма как без тях.
Съревновавам се със себе си. (замълчава) Невъзможно
състезание.
Скачам в огъня за хора, които обичам.
Градът е най-сложното
нещо, създадено от човека. Голямата
задача пред града на бъдещето е
помиряването му с околната среда.
Друг важен въпрос,
който трябва да се реши в София, е намирането на компромис между публична
и частна среда. Говоря основно за
автомобилите.
София трябва да се
промени в две посоки. Да стане щедра
към извънграда и по-малките населени
места около нея - данъците на софиянци
не трябва да остават само в София. И да
се спре с това строене, (възмутено) изобщо не е нужно да се строи.
Бих променил и девиза на столицата ни. Ще е добре градът
да спре да расте. Освен това не е вярно,
че не старее - не само старее, но и
погрознява. По дяволите - всяко живо
нещо старее!
Няма да се откажа от това да защитавам свободата и от
абсолютната ми нетърпимост към злоупотребата
с власт.
Все по-трудно е да
се намери нещо, което е добро за всички.
Тази е една от философските причини за
кризата в световната политика. Политиката
такава, каквато е в момента, е построена
за едно друго време - по-бавно,
по-еднопластово и по-бедно на знание.
Последното нещо, което открих, е един изключителен американски автор - Луис Мъмфорд. Социолог, писал за градската среда. Сетих се за него покрай разправиите за разните паметници в София.
Тук бих направил
паметник на Константин Велики.
Ако сега тегля чертата, равносметката ми ще е: „Толкова можа,
толкова направи." В личен план обаче
бих искал да съм направил повече.
Сигурен съм, че ако
бях учил сериозно, а не непрекъснато да
бягам от едно нещо на друго, щях да съм
намерил място, където да съм в хармония
със себе си и със заобикалящия ме свят.
Това място е свързано с едно удовлетворение,
което обикновено нараства с работата.
Най-интересното, което
научих наскоро, е от книгата на Малкълм
Гладуел Изключителните. Там той
описва кои са условията за успех в САЩ,
но вероятно същите са валидни и за целия
свят. Един от много важните критерии е,
че за да бъдеш успешен в каквото и да
било, трябва да акумулираш 10 000 часа
работа върху него. Постоянно се сещам
за това и ми е нещо като мантра.
Ще ми се да измисля телепортацията или пък начин за
комуникация, който ти позволява да
прочиташ мислите си по по-различен от
лингвистичния начин.
Фотография Васил Танев