Мартина Попова

Откарахме поне час с тази кротка (но само на пръв поглед) бунтарка и веднага щом се разделихме, си казахме „значи, има надежда". Мартина е на 28, но много добре знае какво иска и няма да се правим на луди, а ще ти кажем направо - сетихме се за нея покрай протестите срещу Закона за горите. Всичко започва през декември миналата година, когато с приятели разбира за предстоящите промени в него и че сезонът на Витоша няма да го бъде. С още няколко сноубордисти и скиори се качват горе и карат по необработените писти въпреки всичко, тоест „протестират позитивно, без да викат срещу някой". Така създават организацията Ride 4 Vitosha, която вече се нарича ЗаВитоша - главният мотор на вълната от недоволство, зад която твърдо стои и коалицията За да остане природа в България.

Къде е проблемът, все още питат някои. С две думи - по време на миналите коледни и новогодишни празници, когато всички почиват, законът с промените скорострелно минава на първо и второ четене за около седмица, при положение че срокът между двете разглеждания трябва да е 21 дни. Нашите хора реагират навреме и спретват серия от протести, като след последните президентът Плевнелиев наложи вето, а премиерът, справедлив, както винаги, отсече, че всички трябва да са доволни и така започнаха преговорите между законодателните органи и недоволните. За безумните промени, които щяха да минат под носа ни, няма да изпадаме в подробности - повече за тях има тук и тук. Все пак въпросните срещи не бяха напразни - успяха да се разберат по три много важни точки в полза на частните гори до 20 декара, крайречните и всички останали, от които можем да пипаме до 80%, за да остане природа в България, все пак.

Днес (5 юли) внасят закона с поправките на първо четене, но само с онези, по които е постигнат консенсус, и са обещали да направят всичко възможно да го приемат до месец, защото после всички си взимат шапките и излизат в отпуск. По най-спорната точка (чл. 54) обаче споровете продължават - тоест, още можеш да минеш от девет планини в десетата с резачка в ръцете и пари в джоба, а Цеко Минев се закани, че ако не клекнем, съоръженията на Витоша и догодина няма да работят.

Довечера от 18:30 се заформя нов легален протест, който тръгва от езерото Ариана. Вероятно вече си взел решение, затова минаваме направо към разговора с Мартина, която не се вълнува само от съдбата на горите.

Като малка исках да стана археолог, а после и моряк. Миналия месец взех книжка за капитан, така че вече мога да управлявам съдове до 40 тона бруто (усмихва се доволно). По-късно започнах да се интересувам от политология и затова записах Европеистика в Маастрихт - исках да уча навън, за да взема неща, които след това ще са ми полезни тук.

Приятелите ми ме наричат „активистката". (повдига рамене) Ами такава съм, но в извънработно време.
Заобиколена съм от грижливо семейство, с което задължително ходя всяко лято на Арапя, където имаме каравана. Също и с приятели - с тях пък много пътувам и карам сдноуборд. Покрай ЗаВитоша се запознах с още бордисти и скиори, които искат да опазят планината в най-добрия й вид и в същото време са „за" развитието на ски туризма.

В Екообщност ме смятат за добър колега, но знаят, че при прогноза за хубаво време, веднага ще отида на планина или море.
Работата е като вълните - има начало, кулминация и срив.
От моята научих как да се държа еднакво добре с всякакви хора - от граждани като 75-годишен дядо, който стои по цял ден на пейката пред блока и е против всякакви промени, до най-големите експерти по биоразнообразие на рибите, да речем.

Напоследък много се занимавам с градската среда. Даже миналата година бях един месец на стаж в Ню Йорк в неправителствената организация Project for Public Spaces, много са добри (усмихва се и лицето й грейва). Там научих, че с малко усилия и средства можеш да постигнеш голям ефект.
Най-добрият пример за това е обновеният от тях нюйоркски парк Брайънт, който преди наричали „Нийдъл", понеже в него се събирали наркомани. От PPS направили следното - стояли в него с часове, за да видят какво се случва, как се движат хората и от какво биха имали нужда, даже заснели клипче с тайм-лапс.

Така разбрали, че стените, с които бил заобиколен паркът, предразполагат да се криеш в него, затова ги съборили. Посадили нови растения и сложили подвижни пейки, защото се предполага, че в парка не ходиш сам, а да се видиш с някой и да си поприказвате, тоест хубаво би било да седнете един срещу друг.
Днес Брайънт се поддържа от общината и от фирмите и организациите, които имат офиси в района.

Иначе в Ню Йорк е събран целият свят. Част от стажа ми беше анкетно проучване и всички бяха отворени да се срещнат с мен и да споделят опита си. Градът е много вдъхновяващ, но не бих живяла в него, защото вече си мисля за семейство. Лудницата е голяма и не забелязваш малките неща, затова и нюйоркчаните щом си вземат почивка, заминават нанякъде.
Направи ми впечатление движението по тротоарите и в метрото. Всеки си има цел, но като погледнеш отстрани, цялата тази маса се носи като река в една посока.

Сега се занимавам с проекта Място в махалата - ние, фондация Екообщност, и сдружение Трансформатори трябва да изберем две от три междублокови пространства в различни софийски квартали, които да се преобразят. Едното е в Белите брези - зад блок 63, а другите са в Хиподрума - до Billa и зад блок 139Б на улица „Нишава". Срещаме се с местните, за да разберем от какво имат нужда.
Винаги работя с музика и обикновено е джаз. Ако правя нещо по-сериозно, си пускам инструментали от рода на Ричард Галиано, един от най-добрите акордеонисти. Напоследък слушам и много инди рок от сорта на Метрономи, Ноа енд дъ Уейл или Ангъс енд Джулия Стоун.

По душа съм приключенец и съм доста разсеяна, но в същото време се старая да ми е подредено.
Дразни ме негативното отношение на възрастните към промяната, за което обаче си има историческа причина. Както и липсата на постоянство - всеки си мисли, че с еднократно усилие ще направи голямото нещо и после - край.

Идеите идват, докато ходя.
Блокирам, когато настъпи промяна в последния момент.

Грешките не са фатални, но аз не ги обичам много (смее се).
Компромисите са необходими.  

Скачам в дълбокото, когато ме предизвикат. За мен то е непознатото. Примерът със ЗаВитоша ми е най-пресен - покрай протестите ми се наложи да изчета Закона за горите и даже да сравнявам алинеи.
Успехът е да си постигнеш целите, но не на всяка цена. Трябва да има баланс между това, което даваш, и това, което получаваш - не е задължително да изчезнеш съвсем в името на нещо.

Най-обичам да карам сърф и сноуборд, особено фрийрайд. И двете съм пробвала навън, като у нас имаме хубави писти, но най-доброто място за сърф е португалското селце Сагреш. Мястото е много красиво, с един фар на скалите, готини плажчета и лесно се кара. Тук е супа и ако не си много техничен, не става. Един месец бях в Португалия - останаха ми пари от стипендията и реших да си пиша дипломната работа в Лисабон, вместо да стоя в библиотеката в Маастрихт, където всеки ден валеше.  
Прави ми впечатление самоорганизацията сред хората напоследък. Трите протеста на Орлов мост - на 14, 15 и 16 юни, бяха чисто граждански и всички се събраха чрез Фейсбук.

Никога не знам дали ще закъснея за среща и въпреки че се старая, рядко съм навреме (смее се).
Току-що разбрах, че ме провокирате и явно се поддавам (пак се смее).

Ще ми се да бях измислила машина на времето.
Или поне да бях казала: „Въображението е по-важно от знанието" - друго откритие на Айнщайн.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев

Откарахме поне час с тази кротка (но само на пръв поглед) бунтарка и веднага щом се разделихме, си казахме „значи, има надежда". Мартина е на 28, но много добре знае какво иска и няма да се правим на луди, а ще ти кажем направо - сетихме се за нея покрай протестите срещу Закона за горите. Всичко започва през декември миналата година, когато с приятели разбира за предстоящите промени в него и че сезонът на Витоша няма да го бъде. С още няколко сноубордисти и скиори се качват горе и карат по необработените писти въпреки всичко, тоест „протестират позитивно, без да викат срещу някой". Така създават организацията Ride 4 Vitosha, която вече се нарича ЗаВитоша - главният мотор на вълната от недоволство, зад която твърдо стои и коалицията За да остане природа в България.

Къде е проблемът, все още питат някои. С две думи - по време на миналите коледни и новогодишни празници, когато всички почиват, законът с промените скорострелно минава на първо и второ четене за около седмица, при положение че срокът между двете разглеждания трябва да е 21 дни. Нашите хора реагират навреме и спретват серия от протести, като след последните президентът Плевнелиев наложи вето, а премиерът, справедлив, както винаги, отсече, че всички трябва да са доволни и така започнаха преговорите между законодателните органи и недоволните. За безумните промени, които щяха да минат под носа ни, няма да изпадаме в подробности - повече за тях има тук и тук. Все пак въпросните срещи не бяха напразни - успяха да се разберат по три много важни точки в полза на частните гори до 20 декара, крайречните и всички останали, от които можем да пипаме до 80%, за да остане природа в България, все пак.

Днес (5 юли) внасят закона с поправките на първо четене, но само с онези, по които е постигнат консенсус, и са обещали да направят всичко възможно да го приемат до месец, защото после всички си взимат шапките и излизат в отпуск. По най-спорната точка (чл. 54) обаче споровете продължават - тоест, още можеш да минеш от девет планини в десетата с резачка в ръцете и пари в джоба, а Цеко Минев се закани, че ако не клекнем, съоръженията на Витоша и догодина няма да работят.

Довечера от 18:30 се заформя нов легален протест, който тръгва от езерото Ариана. Вероятно вече си взел решение, затова минаваме направо към разговора с Мартина, която не се вълнува само от съдбата на горите.

Като малка исках да стана археолог, а после и моряк. Миналия месец взех книжка за капитан, така че вече мога да управлявам съдове до 40 тона бруто (усмихва се доволно). По-късно започнах да се интересувам от политология и затова записах Европеистика в Маастрихт - исках да уча навън, за да взема неща, които след това ще са ми полезни тук.

Приятелите ми ме наричат „активистката". (повдига рамене) Ами такава съм, но в извънработно време.
Заобиколена съм от грижливо семейство, с което задължително ходя всяко лято на Арапя, където имаме каравана. Също и с приятели - с тях пък много пътувам и карам сдноуборд. Покрай ЗаВитоша се запознах с още бордисти и скиори, които искат да опазят планината в най-добрия й вид и в същото време са „за" развитието на ски туризма.

В Екообщност ме смятат за добър колега, но знаят, че при прогноза за хубаво време, веднага ще отида на планина или море.
Работата е като вълните - има начало, кулминация и срив.
От моята научих как да се държа еднакво добре с всякакви хора - от граждани като 75-годишен дядо, който стои по цял ден на пейката пред блока и е против всякакви промени, до най-големите експерти по биоразнообразие на рибите, да речем.

Напоследък много се занимавам с градската среда. Даже миналата година бях един месец на стаж в Ню Йорк в неправителствената организация Project for Public Spaces, много са добри (усмихва се и лицето й грейва). Там научих, че с малко усилия и средства можеш да постигнеш голям ефект.
Най-добрият пример за това е обновеният от тях нюйоркски парк Брайънт, който преди наричали „Нийдъл", понеже в него се събирали наркомани. От PPS направили следното - стояли в него с часове, за да видят какво се случва, как се движат хората и от какво биха имали нужда, даже заснели клипче с тайм-лапс.

Така разбрали, че стените, с които бил заобиколен паркът, предразполагат да се криеш в него, затова ги съборили. Посадили нови растения и сложили подвижни пейки, защото се предполага, че в парка не ходиш сам, а да се видиш с някой и да си поприказвате, тоест хубаво би било да седнете един срещу друг.
Днес Брайънт се поддържа от общината и от фирмите и организациите, които имат офиси в района.

Иначе в Ню Йорк е събран целият свят. Част от стажа ми беше анкетно проучване и всички бяха отворени да се срещнат с мен и да споделят опита си. Градът е много вдъхновяващ, но не бих живяла в него, защото вече си мисля за семейство. Лудницата е голяма и не забелязваш малките неща, затова и нюйоркчаните щом си вземат почивка, заминават нанякъде.
Направи ми впечатление движението по тротоарите и в метрото. Всеки си има цел, но като погледнеш отстрани, цялата тази маса се носи като река в една посока.

Сега се занимавам с проекта Място в махалата - ние, фондация Екообщност, и сдружение Трансформатори трябва да изберем две от три междублокови пространства в различни софийски квартали, които да се преобразят. Едното е в Белите брези - зад блок 63, а другите са в Хиподрума - до Billa и зад блок 139Б на улица „Нишава". Срещаме се с местните, за да разберем от какво имат нужда.
Винаги работя с музика и обикновено е джаз. Ако правя нещо по-сериозно, си пускам инструментали от рода на Ричард Галиано, един от най-добрите акордеонисти. Напоследък слушам и много инди рок от сорта на Метрономи, Ноа енд дъ Уейл или Ангъс енд Джулия Стоун.

По душа съм приключенец и съм доста разсеяна, но в същото време се старая да ми е подредено.
Дразни ме негативното отношение на възрастните към промяната, за което обаче си има историческа причина. Както и липсата на постоянство - всеки си мисли, че с еднократно усилие ще направи голямото нещо и после - край.

Идеите идват, докато ходя.
Блокирам, когато настъпи промяна в последния момент.

Грешките не са фатални, но аз не ги обичам много (смее се).
Компромисите са необходими.  

Скачам в дълбокото, когато ме предизвикат. За мен то е непознатото. Примерът със ЗаВитоша ми е най-пресен - покрай протестите ми се наложи да изчета Закона за горите и даже да сравнявам алинеи.
Успехът е да си постигнеш целите, но не на всяка цена. Трябва да има баланс между това, което даваш, и това, което получаваш - не е задължително да изчезнеш съвсем в името на нещо.

Най-обичам да карам сърф и сноуборд, особено фрийрайд. И двете съм пробвала навън, като у нас имаме хубави писти, но най-доброто място за сърф е португалското селце Сагреш. Мястото е много красиво, с един фар на скалите, готини плажчета и лесно се кара. Тук е супа и ако не си много техничен, не става. Един месец бях в Португалия - останаха ми пари от стипендията и реших да си пиша дипломната работа в Лисабон, вместо да стоя в библиотеката в Маастрихт, където всеки ден валеше.  
Прави ми впечатление самоорганизацията сред хората напоследък. Трите протеста на Орлов мост - на 14, 15 и 16 юни, бяха чисто граждански и всички се събраха чрез Фейсбук.

Никога не знам дали ще закъснея за среща и въпреки че се старая, рядко съм навреме (смее се).
Току-що разбрах, че ме провокирате и явно се поддавам (пак се смее).

Ще ми се да бях измислила машина на времето.
Или поне да бях казала: „Въображението е по-важно от знанието" - друго откритие на Айнщайн.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆