После стана инцидента и осъзнах, че няма нищо перманентно и животът може да ти поднесе и чувал с лимони. Сега пия лимонада всеки ден.
И след него станах може би най-отговорното и най-осъзнатото момче на 14.
Накара ме да се изправя подкрепата на семейството и приятелите ми, чието отношение и за миг не се промени от преди и след инцидента.
Вярата и волята са важни, защото без тях нямаше да съм тук и това, което съм днес.
Намирам сили в утрешния ден и изненадите, които ми носи, усмивката на любимия ми човек и волята, която усещам в себе си. Направих онова клипче с обръщението към депутатите, защото разбрах, че за страшно много хора моето мнение е важно и мога да променя и много, и малко.
След него се промени отношението на много хора към мен. Вече не бях само атлет, а и човек, който не се страхува да каже мнението си. Чувствам се различен понякога, когато чуя връстниците си и нещата, които ги вълнуват.
Заобиколен съм от хора, които много обичам и дълго търсих.
Вкъщи ме смятат за Супермен.
Сред приятели минавам за пехотна мина.
По душа съм скромен, тих и мълчалив (ама друг път).
Блокирам, когато ме ядосат.
Грешките са пътят към съвършенството.
Компромисите са нужни, когато искаш да спестиш болката на някого. Победите идват с много загуби и лишения.
Шампион се става с много пот и постоянство.
Спортът е като гранит - или се превръщаш в съвършена статуя, или от теб остава просто парче камък.
От моят опит научих, че няма невъзможни неща и само времето ни дели от тях.
Съревновавам се със себе си, а преди време с кола и мотор. Тях ги победих, но със себе си се боря всеки ден.
Скачам в дълбокото, когато ми е прекалено плитко.
А надалеч за още един златен медал и победа.
Успехът е въпрос на избор, но не и на възможности.
Забелязал съм, че сутрин съм особено кисел и не съм добър човек.
Никога не знам къде са ми чорапите.
Току-що разбрах, че съм си забравил ръкавиците с автограф от Кобрата в колата.
Всички най-после трябва да осъзнаем, че злобата и завистта разяждат.
Последно бях щастлив, когато заспивах снощи. Ще ми се аз да съм измислил автомобила - бих го направил летящ.
Или поне да бях казал: "Продължаваме напред!" Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея Йорданова
За него знаем отдавна. Първо се запознахме с драматичната му история по телевизията, след това започнахме да следим интервютата и спортните му успехи, а накрая направо ни срази с онова видео обръщение от 2014 към следващите 240, които ще влязат в 43-тото Народно събрание, а те могат да се учат от Мишо на едно - достойнство. Освен че в момента е в отлична спортна форма, преди време ни скри шапките, като победи на къса дистанция спортния автомобил на Крум Дончев и мотора на Ангел Караньотов в състезание, в което честно казано според нас машините нямаха никакъв шанс. В момента „нашето момче", както гордо го наричаме, се готви усилено за Европейско първенство в Италия, за което заминава на 5-ти юни, след това му предстои Олимпиадата в Рио, а отделно не спира да тренира. Завършва Право и има още куп планове, включващи магистратури и какво ли още не. Заварваме го чаровно влюбен и готов за нови успехи и решаваме да си поговорим, защото вярваме, че е хубаво в началото на най-смисления сезон да ви показваме смислени хора. Ей такива, които са паднали и са се изправили, ама толкова са се изправили, че скачат буквално като за световно. А ние си мечтаем някой ден просто да ги стигнем. Отвъд предела.
Мислех си
да стана голям човек и към това се стремя.
После стана
инцидента и осъзнах, че няма нищо перманентно и животът може да ти поднесе и чувал с
лимони. Сега пия лимонада всеки ден.
И след него
станах може
би най-отговорното и най-осъзнатото момче на 14.
Накара ме
да се изправя подкрепата на семейството и приятелите ми, чието отношение и за миг не се
промени от преди и след инцидента.
Вярата и
волята са важни, защото без тях нямаше да съм тук и това, което съм днес.
Намирам
сили в утрешния
ден и изненадите, които ми носи, усмивката на любимия ми човек и волята, която
усещам в себе си.
Направих
онова клипче с обръщението към депутатите, защото разбрах, че за страшно много хора
моето мнение е важно и мога да променя и много, и малко.
След него
се промени отношението на много хора към мен. Вече не бях само атлет, а и човек, който
не се страхува да каже мнението си.
Чувствам се
различен понякога, когато чуя връстниците си и нещата, които ги вълнуват.
Заобиколен
съм от хора, които много обичам и дълго търсих.
Вкъщи ме
смятат за Супермен.
Сред
приятели минавам за пехотна мина.
По душа съм скромен, тих и мълчалив (ама
друг път).
Проблемът
ми е, че избухвам лесно.
Блокирам,
когато ме
ядосат.
Грешките са пътят към съвършенството.
Компромисите
са нужни,
когато искаш да спестиш болката на някого.
Победите
идват с много загуби и лишения.
Шампион се
става с много пот и постоянство.
Спортът е
като гранит - или се превръщаш в съвършена статуя, или от теб остава просто парче
камък.
От моят
опит научих, че няма невъзможни неща и само времето ни дели от тях.
Съревновавам
се със себе си, а преди време с кола и мотор. Тях ги победих, но със себе си се боря
всеки ден.
Скачам в
дълбокото, когато ми е прекалено плитко.
А надалеч
за още
един златен медал и победа.
Успехът е въпрос на избор, но не и
на възможности.
Най-обичам А.А.
Забелязал
съм, че сутрин
съм особено кисел и не съм добър човек.
Никога не
знам къде
са ми чорапите.
Току-що
разбрах, че съм си забравил ръкавиците с автограф от Кобрата в колата.
Всички най-после
трябва да осъзнаем, че злобата и завистта разяждат.
Последно
бях щастлив, когато заспивах снощи.
Ще ми се аз
да съм измислил автомобила - бих го направил летящ.
Или поне да
бях казал: "Продължаваме напред!"
Текст Михаела Самарджиева / Фотография Славея
Йорданова