Михайлов и Китов

И двамата още нямат трийсет, но носят пълна отговорност за тези прословути 767 кв. метра в бившата Телефонна палата до Четвърто районно, където космополитни, независими и дръзновени фрилансъри плюс малки стартиращи компании, технически погледнато, просто си наемат бюра. Освен пространството, интернета и принтера обаче въпросните дигитални номади си споделят преди всичко идеи, енергия и приятелства - и тук вече става интересно като под похлупака на врящ казан. Четири месеца след като първите 35 обитатели се нанесоха в betahaus, а седмичният график забълбука от събития (отворени на общо основание), се отбихме да проверим как е хавата и да измъкнем от господата Михайлов (със светлите очи) и Китов (с тъмните) някоя и друга по-затънтена подробност от биографиите им на видни млади предприемачи.

Кога си кликнахте така добре вие двамата?
Михайлов: Когато заговорихме за betahaus | Sofia. Някак си часовникът затиктака на една фреквенция. Дотогава само се бяхме засичали в общи компании.
Китов: И по денонощните заведения в Берлин се харесахме (смеят се).
Михайлов: Но никога не си бяхме говорили за сериозни работи, докато не отидохме на Алпите за една седмица - това беше най-дългото време, което бяхме прекарвали заедно, и тогава решихме за betahaus. Съвсем спонтанно стана - звънях наред на приятелите си, защото ми беше скъпо да ида сам до Австрия, стигнах до него и той каза: „Аз също исках да ходя, ама пропадна. Сега тъкмо мога да си взема отпуска, айде, супер!"

Защо се получиха нещата между вас?
Китов: Обща идея.
Михайлов: И защото сме коренно различни.
Китов: Да, аз съм повече такъв човек, дето си следва някакво планче, пише си, поставя си цели. По-систематичен съм...
Михайлов: ...по-организиран, прагматичен. Аз съм хаотичен. Обичам да си цикля горе в облаците и той ме сваля на земята често. Ключово според мен е и че никога не сме били дупе и гащи, стриктно си разделяме нещата, не се врем по личния живот на другия.
Китов: Е, сега вече е по-различно, като сме минали през всякакви глупости заедно.

Едно нещо, което винаги сте искали да знаете за другия, но никога не сте го питали?
Михайлов: (след дълъг размисъл) А! Аз искам да знам ти ли си създателят на тая рецепта за пастата?
Китов: Не.
Михайлов: Щото така брутално зариби...
Каква по-точно е тази паста?
Михайлов: Пълна порнография и извращение за италианската кухня, обаче е толкова вкусна, че сигурно половината ми студентство мина с нея и още си я готвя. И сега, като бях в Италия, и там я сготвих на студентите, при които бях, и те...
Китов: ...полудяха, а? А?
Михайлов: Избухнаха! (към Китов) Ама аз искам да знам историята.

И рецептата, и рецептата дайте.
Китов: Значи, в Германия се бях зарибил да ям храни, от които не напълняваш, а на всичко отгоре бях започнал и да спортувам. И понеже нямах време да готвя, прочетох три-четири прости, но вкусни и полезни рецепти. Тази специално беше от някакъв американец в някакъв блог - вземи една паста, изсипи вътре риба тон, сложи малко песто...
Михайлов: ...и той като ми беше на гости в Берлин, сварихме пене и хвърлихме в тенджерата цяло бурканче песто и две консерви риба. Четворна доза!
Китов: И я ядохме, мисля, 24 часа. Аз и като си идвах в България - а майките, нали, ще ти наготвят двайсет неща - обаче на втория ден на мене слюнката ми има вкуса на пестото и на рибата тон и не мога да повярвам, че само за тая паста мисля.
Михайлов: Ооо, и аз съм я готвил на майка ми!

Китов, ти си на ред да питаш.
Китов: (към Михайлов) Аз, честно казано, се чудех как успяваше да живееш в Германия от работата ти в Politikfabrik? Понеже знам, че там няма заплати?
Михайлов: (авторитетно) С финансова дисциплина, господин Китов! (смеят се) Това НПО все пак беше утвърдено и имахме по-лесен достъп до финансиране. И при бюджетирането на даден проект, се заделя сума за неговото управление. Но тъй като повечето спонсори не дават кой знае колко за мениджмънт, си разхвърляхме парите по различните пера, за да можем и ние да живеем и да ги правим тия прекрасни неща.
Китов: Тоест, успявал е да жонглира много добре. Супер.

А с какви рискове жонглирахте, когато се хванахте с betahaus?
Китов: Първо, дали съществува развита общност от фрилансъри, които имат възможност да си позволят такова място. Вторият риск беше дали ще намерим наемодател в България, който да ни влезе в положението и да ни предостави дългосрочно сграда с такъв мащаб. Трето, дали има сезонност...
Михайлов: Абе, ние си знаем, че в България лятото е умряло, зимата също е едно такова летаргично - по-скоро обсъждахме дали това няма да ни пречи. Четвъртият и основен проблем беше дали ще успеем да намерим пари. Нямахме никаква представа от средата тук, защото малко си бяхме вече в друг филм, друг свят.

Оправдаха ли се, или се опровергаха тези опасения?
Михайлов: Опровергахме доста от рисковете, макар че имаше критични моменти.
Китов: Още е рано да се каже, но със сигурност не сме пропуснали мишената тотално.

Как върви животът в къщата? Оформи ли се компанията?
Китов: Тотално.
Михайлов: Ние се притеснявахме дали изобщо ще се получи, а всъщност тази общност е най-ценното на цялото нещо. Иначе ставаш един посредствен риъл истейт брокер.
Китов: В началото ни засипваха с критични въпроси: „Добре, как ще накарате софиянци да заговорят заедно?" Пък тайни, пък дискретност... Всичко това се опровергава, всичко. Всеки обитател гледа на другия като на човека, който може да му помогне, да му отговори на въпроси и всички търсят контакт.

По какво софийският betahaus се различава най-ярко от берлинския?
Михайлов: Тук неформалното общуване е много по-силно и всички са далеч по-задружни. Даже излизат заедно, стават приятели. В Берлин е анонимно. Хората се виждат в betahaus, могат да свършат някаква работа, но всеки си има живота. Но то е типично за нас, де - на Балканите сме си по-социални.
Китов: Но всички казват, че това е най-тихият офис, в който са работили.

Кой от обитателите е душата на компанията?
Михайлов: Имаме няколко човека, определено, които дърпат конците и на другите, карат ги да излязат от черупките си. Абе, всеки си е супер - различен, готин, уникалeн. Един остава до късно с нас да затворим, друг всеки ден пита искаме ли да ходим да обядваме, той ли да донесе...
Китов: ...с трети аз играя тенис, с четвърти се смеем...

A каква слава ви се носи на вас по етажите?
Китов: Аз съм този, който винаги пита кога ще станат нещата. И защо не стават по-бързо.
Михайлов: Дааа! Да, да, дааа. Аз май съм детето, което непрекъснато се чупи (по причини от скейт, сноуборд, уейкборд и велосипеден характер - б.а.). Ели (която върти кафето - б.а.) направо ми е станала като майка. Наскоро точно си мислих колко съм се чупил и колко още ще се чупя. Леко ме изплаши тази мисъл.
Китов: И аз съм си го мислил това за тебе, между другото.

Приятелите ви като какви ви уважават?
Михайлов: Долна отрепка.
Китов: Дърт пияница.
Михайлов: Супер. Добре, че не ме изложи.
Китов: Намерихме се.

А по душа какви сте?
Китов: Принципен човек. Вярно куче.
Михайлов: Романтик. Обичам всичко и всички, почти никога няма да ме видите бесен или ядосан...
Това все още не те прави романтик.
Китов: Кажи си го. Айде: „Обичам свещи и червено вино."
Михайлов: Еее, не, не. Не в този смисъл.

Вярваш във вечната любов?
Михайлов: Абе, и в това не.
Китов: Абе, май не си романтичен.
Михайлов: Не ми се ще да разказвам всички неща, които съм правил заради жени. (голяяяма пауза) Например, готов съм (пауза) да отида навсякъде и да направя всичко, наистина всичко, срещна ли жена, която ми харесва. Правил съм го неведнъж.
Китов: Миналата седмица.
Михайлов: И един път преди шест години, когато тотално без да познавам човек, заминах за Москва и бяхме в една петгодишна страхотна връзка.

Кога идват най-яките идеи?
Китов: На слънце сред природата.
Михайлов: Когато си отърся съзнанието от всекидневието. Най-често, когато съм в директен допир с природата - морета, планини. Много пъти съм се качвал на Черни връх, само за да си изчистя мисленето...

Кога блокирате?
Михайлов: Когато имам страшно количество несвършена работа и продължава да се трупа.
Китов: Когато имам много възможности, а трябва да направя един избор.
Как се разблокирате?
Михайлов: Когато той ми каже какво да правя и ми подреди първо, второ, трето...
Китов: Когато си затворя очите и реша.

Една умна мисъл, която ви се ще да бе излязла от вашите усти?
Михайлов: Сентенцията „Бизнес плановете са като кренвирши. Ако знаеше какво има вътре, нямаше да ги ядеш."
Китов: На мен ми се ще да бях казал, че ще го направя след две седмици. (голям смях, явно „две седмици" е извънредно дълъг период - б.а.) Все гоним срокове, които знаем, че ще са доста трудни, но въпреки това си ги поставяме.

Кога сте доволни от себе си?
Михайлов: Когато се развивам и съм в хармония.
Китов: Аз най-обичам другите да са доволни от мен. И нонстоп се съревновавам за това.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

И двамата още нямат трийсет, но носят пълна отговорност за тези прословути 767 кв. метра в бившата Телефонна палата до Четвърто районно, където космополитни, независими и дръзновени фрилансъри плюс малки стартиращи компании, технически погледнато, просто си наемат бюра. Освен пространството, интернета и принтера обаче въпросните дигитални номади си споделят преди всичко идеи, енергия и приятелства - и тук вече става интересно като под похлупака на врящ казан. Четири месеца след като първите 35 обитатели се нанесоха в betahaus, а седмичният график забълбука от събития (отворени на общо основание), се отбихме да проверим как е хавата и да измъкнем от господата Михайлов (със светлите очи) и Китов (с тъмните) някоя и друга по-затънтена подробност от биографиите им на видни млади предприемачи.

Кога си кликнахте така добре вие двамата?
Михайлов: Когато заговорихме за betahaus | Sofia. Някак си часовникът затиктака на една фреквенция. Дотогава само се бяхме засичали в общи компании.
Китов: И по денонощните заведения в Берлин се харесахме (смеят се).
Михайлов: Но никога не си бяхме говорили за сериозни работи, докато не отидохме на Алпите за една седмица - това беше най-дългото време, което бяхме прекарвали заедно, и тогава решихме за betahaus. Съвсем спонтанно стана - звънях наред на приятелите си, защото ми беше скъпо да ида сам до Австрия, стигнах до него и той каза: „Аз също исках да ходя, ама пропадна. Сега тъкмо мога да си взема отпуска, айде, супер!"

Защо се получиха нещата между вас?
Китов: Обща идея.
Михайлов: И защото сме коренно различни.
Китов: Да, аз съм повече такъв човек, дето си следва някакво планче, пише си, поставя си цели. По-систематичен съм...
Михайлов: ...по-организиран, прагматичен. Аз съм хаотичен. Обичам да си цикля горе в облаците и той ме сваля на земята често. Ключово според мен е и че никога не сме били дупе и гащи, стриктно си разделяме нещата, не се врем по личния живот на другия.
Китов: Е, сега вече е по-различно, като сме минали през всякакви глупости заедно.

Едно нещо, което винаги сте искали да знаете за другия, но никога не сте го питали?
Михайлов: (след дълъг размисъл) А! Аз искам да знам ти ли си създателят на тая рецепта за пастата?
Китов: Не.
Михайлов: Щото така брутално зариби...
Каква по-точно е тази паста?
Михайлов: Пълна порнография и извращение за италианската кухня, обаче е толкова вкусна, че сигурно половината ми студентство мина с нея и още си я готвя. И сега, като бях в Италия, и там я сготвих на студентите, при които бях, и те...
Китов: ...полудяха, а? А?
Михайлов: Избухнаха! (към Китов) Ама аз искам да знам историята.

И рецептата, и рецептата дайте.
Китов: Значи, в Германия се бях зарибил да ям храни, от които не напълняваш, а на всичко отгоре бях започнал и да спортувам. И понеже нямах време да готвя, прочетох три-четири прости, но вкусни и полезни рецепти. Тази специално беше от някакъв американец в някакъв блог - вземи една паста, изсипи вътре риба тон, сложи малко песто...
Михайлов: ...и той като ми беше на гости в Берлин, сварихме пене и хвърлихме в тенджерата цяло бурканче песто и две консерви риба. Четворна доза!
Китов: И я ядохме, мисля, 24 часа. Аз и като си идвах в България - а майките, нали, ще ти наготвят двайсет неща - обаче на втория ден на мене слюнката ми има вкуса на пестото и на рибата тон и не мога да повярвам, че само за тая паста мисля.
Михайлов: Ооо, и аз съм я готвил на майка ми!

Китов, ти си на ред да питаш.
Китов: (към Михайлов) Аз, честно казано, се чудех как успяваше да живееш в Германия от работата ти в Politikfabrik? Понеже знам, че там няма заплати?
Михайлов: (авторитетно) С финансова дисциплина, господин Китов! (смеят се) Това НПО все пак беше утвърдено и имахме по-лесен достъп до финансиране. И при бюджетирането на даден проект, се заделя сума за неговото управление. Но тъй като повечето спонсори не дават кой знае колко за мениджмънт, си разхвърляхме парите по различните пера, за да можем и ние да живеем и да ги правим тия прекрасни неща.
Китов: Тоест, успявал е да жонглира много добре. Супер.

А с какви рискове жонглирахте, когато се хванахте с betahaus?
Китов: Първо, дали съществува развита общност от фрилансъри, които имат възможност да си позволят такова място. Вторият риск беше дали ще намерим наемодател в България, който да ни влезе в положението и да ни предостави дългосрочно сграда с такъв мащаб. Трето, дали има сезонност...
Михайлов: Абе, ние си знаем, че в България лятото е умряло, зимата също е едно такова летаргично - по-скоро обсъждахме дали това няма да ни пречи. Четвъртият и основен проблем беше дали ще успеем да намерим пари. Нямахме никаква представа от средата тук, защото малко си бяхме вече в друг филм, друг свят.

Оправдаха ли се, или се опровергаха тези опасения?
Михайлов: Опровергахме доста от рисковете, макар че имаше критични моменти.
Китов: Още е рано да се каже, но със сигурност не сме пропуснали мишената тотално.

Как върви животът в къщата? Оформи ли се компанията?
Китов: Тотално.
Михайлов: Ние се притеснявахме дали изобщо ще се получи, а всъщност тази общност е най-ценното на цялото нещо. Иначе ставаш един посредствен риъл истейт брокер.
Китов: В началото ни засипваха с критични въпроси: „Добре, как ще накарате софиянци да заговорят заедно?" Пък тайни, пък дискретност... Всичко това се опровергава, всичко. Всеки обитател гледа на другия като на човека, който може да му помогне, да му отговори на въпроси и всички търсят контакт.

По какво софийският betahaus се различава най-ярко от берлинския?
Михайлов: Тук неформалното общуване е много по-силно и всички са далеч по-задружни. Даже излизат заедно, стават приятели. В Берлин е анонимно. Хората се виждат в betahaus, могат да свършат някаква работа, но всеки си има живота. Но то е типично за нас, де - на Балканите сме си по-социални.
Китов: Но всички казват, че това е най-тихият офис, в който са работили.

Кой от обитателите е душата на компанията?
Михайлов: Имаме няколко човека, определено, които дърпат конците и на другите, карат ги да излязат от черупките си. Абе, всеки си е супер - различен, готин, уникалeн. Един остава до късно с нас да затворим, друг всеки ден пита искаме ли да ходим да обядваме, той ли да донесе...
Китов: ...с трети аз играя тенис, с четвърти се смеем...

A каква слава ви се носи на вас по етажите?
Китов: Аз съм този, който винаги пита кога ще станат нещата. И защо не стават по-бързо.
Михайлов: Дааа! Да, да, дааа. Аз май съм детето, което непрекъснато се чупи (по причини от скейт, сноуборд, уейкборд и велосипеден характер - б.а.). Ели (която върти кафето - б.а.) направо ми е станала като майка. Наскоро точно си мислих колко съм се чупил и колко още ще се чупя. Леко ме изплаши тази мисъл.
Китов: И аз съм си го мислил това за тебе, между другото.

Приятелите ви като какви ви уважават?
Михайлов: Долна отрепка.
Китов: Дърт пияница.
Михайлов: Супер. Добре, че не ме изложи.
Китов: Намерихме се.

А по душа какви сте?
Китов: Принципен човек. Вярно куче.
Михайлов: Романтик. Обичам всичко и всички, почти никога няма да ме видите бесен или ядосан...
Това все още не те прави романтик.
Китов: Кажи си го. Айде: „Обичам свещи и червено вино."
Михайлов: Еее, не, не. Не в този смисъл.

Вярваш във вечната любов?
Михайлов: Абе, и в това не.
Китов: Абе, май не си романтичен.
Михайлов: Не ми се ще да разказвам всички неща, които съм правил заради жени. (голяяяма пауза) Например, готов съм (пауза) да отида навсякъде и да направя всичко, наистина всичко, срещна ли жена, която ми харесва. Правил съм го неведнъж.
Китов: Миналата седмица.
Михайлов: И един път преди шест години, когато тотално без да познавам човек, заминах за Москва и бяхме в една петгодишна страхотна връзка.

Кога идват най-яките идеи?
Китов: На слънце сред природата.
Михайлов: Когато си отърся съзнанието от всекидневието. Най-често, когато съм в директен допир с природата - морета, планини. Много пъти съм се качвал на Черни връх, само за да си изчистя мисленето...

Кога блокирате?
Михайлов: Когато имам страшно количество несвършена работа и продължава да се трупа.
Китов: Когато имам много възможности, а трябва да направя един избор.
Как се разблокирате?
Михайлов: Когато той ми каже какво да правя и ми подреди първо, второ, трето...
Китов: Когато си затворя очите и реша.

Една умна мисъл, която ви се ще да бе излязла от вашите усти?
Михайлов: Сентенцията „Бизнес плановете са като кренвирши. Ако знаеше какво има вътре, нямаше да ги ядеш."
Китов: На мен ми се ще да бях казал, че ще го направя след две седмици. (голям смях, явно „две седмици" е извънредно дълъг период - б.а.) Все гоним срокове, които знаем, че ще са доста трудни, но въпреки това си ги поставяме.

Кога сте доволни от себе си?
Михайлов: Когато се развивам и съм в хармония.
Китов: Аз най-обичам другите да са доволни от мен. И нонстоп се съревновавам за това.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Гласували общо: 1 потребители

☆ ☆ ☆ ☆ ☆