От моята научих как да съм постоянна, да не се отказавам, да съм бърза, да търся, да искам...
Мила Атева се занимава с дизайн на дрехи от 9 години. Завършила е НБУ, а от тогава, подобно на всички нас, търси своето място под слънцето. И го намира, защото понякога тя самата блести, дори и не винаги да го съзнава. Sassa Bjorg пък е дама, родила се преди почти 4 лета, и от тогава я засичаме да прегръща ефирно най-различни жени за специалните им - и не толкова, но винаги техни - моменти.
В самото начало Bjorg, което означава помощ и закрила, вика за своята кауза много хора, които чистосърдечно подават ръце и сърца, а Мила им е благодарна. Сега вече мацката Sassy продължава своя път и е все по-самостоятелна. Дрехите Sassa Bjorg са винаги различни, но общото помежду им е женствеността - дали ще са вдъхновени от конкретна дама, дали ще се превъплъщават в асиметрични палта, плисирани поли или рокли - те винаги подчертават предимството на това да си красива. И жена.
Мила не крие, че все още има демони, с които иска да се пребори, но пък е доволна от плановете, които се реализират с темпо по поръчка. Има моден блог и чудесно ателие, които ти препоръчваме да посетиш. Най-малкото, за да се запознаеш с манекена Кара - високата и стройна пластмасова хубавица, на която всяка дреха й стои добре и оборва концепцията за красотата, дето била симетрия. Иначе Мила обожава детайлите и това се вижда не само в дрехите й, но и във всичко, което я заобикаля - от обърнатите столове, превърнати в полилеи, до татусите по ръцете й. В момента обаче е във фаза реализъм и казва, че се чувства много добре. Независимо от състоянието й, най-много от всичко иска нейните хора да са щастливи и си пожелава чести пътувания.
Каква мислеше да станеш като малка? Не мога да кажа. Не са ме занимавали такива мисли. Фантазирах си за принцеси, певици, феи, когато бях много, много малка, но никога не съм се замисляла сериозно.
И станах себе си. Занаятчия. Мисля, че все повече ставам себе си, но е бавно.
Заобиколена съм от хора, които са много разнообразни - повечето са жени. Има и един по-специален мъж.
Добрият екип е важен, защото без такъв нищо качествено не излиза. Клише.
За каква те смятат вкъщи? Нямам идея.
А приятелите? И това не знам. Някои казват едно, други точно обратното, но това се отнася по-скоро до по-далечни за мен хора. Истинските ми приятели и хората, които аз избирам да са до мен, не знам как ме виждат.
По душа съм романтична, меланхолична и на моменти много холерична.
Никога не работя със затворени очи.
Проблемът ми е, че много се обяснявам.
Идеите идват с работа.
Блокирам, когато съм на изпит.
Грешките не са ми чужди.
Компромисите са необходимост за всяка кооперация. Ако си си сам навсякъде, няма нужда от тях.
Работата
е като храната.
Нужна, зареждаща, понякога предизвиква
запек, понякога е много лека и те
развеселява. Трябва да я има винаги!
От
моята научих как да съм постоянна, да не се отказавам,
да съм бърза, да търся, да искам...
Съревновавам се със себе си, само и единствено. Много е трудно!
Скачам в дълбокото, когато съм решила, независимо от обстоятелствата.
Успехът е хубава награда.
Най-обичам котки, хубава храна, миризмите във въздуха - по-вдъхновяващите, разбира се. Обичам промените, новото във всичко и навсякъде. Обичам също и историята, шоколада, по-забързаното темпо, но и да спирам, обичам циклите в живота. Обичам и да готвя. Не мога, но това не ме спира (смее се). Импровизирам по цветове - събирам храни с еднакъв или близък цвят и става много вкусно. Обичам да си лягам - самият ритуал ми носи голямо удоволствие, също и музиката, гледам много сериали. Ох, това прозвуча все едно гледам турски (смее се). Истината обаче е, че нямам никакво лично време и съм силно профилирана. Ето, може би мечтая за повече време, в което да обърна внимание и на света отвъд работата ми.
Забелязала съм, че суетата пречи много.
Никога не знам как да кажа не.
Току-що разбрах, че „Банките са стабилни" - В. Каролев.
Ще ми се аз да съм измислила нещо революционно в медицината.
Или поне да бях казалa: „Всяко небесно тяло, което загуби гравитационното си привличане, е обречено на тъмнина и студ."
Текст Диана Георгиева / Фотография Томислав Рашков