Още: 14 цитата за успеха от Илон Мъск
"Днес Времето не е бог. Времето е пари."Още: 10 велики цитата от творчеството на Елин Пелин. Запомнящи се!
Още: Завладяващи цитати на Емилиян Станев. Ще те накарат да се влюбиш!
Освен любов, друга слабост не трябва да се допуска. Нали? Нали?!Още: 13 безсмъртни цитата на Виктор Юго. Шестият е велик!
Из „Слабост” ***Още: Пет най-велики цитати на Любен Каравелов. Доказват неговата гениалност!
Обичам нощното небе, защото само то е голо. А тази дневна светлина ми пречи да гледам голотата на ВселенатаОще: 10 безсмъртни цитата на Васил Левски. Петият е велик!
Из „Appassionato” *** Най-ценен дар е този, който не принася полза. Човешки жест без поза. Само знак и толкоз. Из „Седмата смърт“ *** Без сълзи Колко е лесно да бъдеш влюбен На двадесет години.. И колко е лесно да бъдеш разлюбен… Прегръщах ветрища. Целувах дъждове Търкалях се в ливадите от влажна нежност. А когато пък ме блъсваха в бездънното "сбогом", мислех си, че умирам. Но ме спасяваха онези мрежи от млади слънчеви лъчи. Подскачах върху тях, тъй както децата скачат по пружинени легла. И смееше се моето лице, студено от изсъхнали сълзи. Момичета като магии се виеха около мен. И свободата съм я чувствал най-добре след болка от раздяла. А колко е страшно да бъдеш влюбен на четирсет години. И колко е страшно да бъдеш разлюбен. Без „сбогом”. Без магии. Без сълзи, Раздялата не носи свобода… И мисля си че не умирам. *** Нeдопустимост Да те жадувам аз, да те жадувам! А ти все повече да се отдалечаваш. И аз все повече да съм виновен… Това е толкова недопустимо! Защото все пак ти ще ме помилваш, Главата ми ще падне на гърдите ти - отсечена от меча на въздишките. Ще се стопят китарите, додето остане само оня звук, наподобяващ звънтежа на пружинено легло… Това е толкова недопустимо! Защото аз не съм готов да те загубя като ключе от пощенска кутия и като календарче с телефони. Не съм готов! Не съм готов! Затуй минавам всяка вечер под фосфорната тайна на прозореца и под влудяващия стон на гълъби ревниви… Минавам аз. Минавам сам. Недопустим като тъга."Всеки талант е вид смелост. Но не всяка смелост е талант. Затова бездарието, посредствеността, простащината непрекъснато се крият зад пристъпи на „безумна смелост”. За жалост нашата култура е пълна с такива отровни двойници на таланта. И вие ще трябва цял живот талантливо да се разграничавате от тяхната наглост. Това става естествено. Но живеем в епоха на заместителите и естествените неща са все по-редки и недостъпно скъпи. "
***
Още: 14 цитата за успеха от Илон Мъск
"Днес Времето не е бог. Времето е пари."
***
"Поглеждайте понякога децата на какво играят. Защото те играят винаги на бъдеще."
Още: 10 велики цитата от творчеството на Елин Пелин. Запомнящи се!
Из "Ръцете на света"
***
Още: Завладяващи цитати на Емилиян Станев. Ще те накарат да се влюбиш!
Освен любов,
друга слабост не трябва да се допуска.
Нали?
Нали?!
Още: 13 безсмъртни цитата на Виктор Юго. Шестият е велик!
Из „Слабост”
***
Още: Пет най-велики цитати на Любен Каравелов. Доказват неговата гениалност!
Обичам нощното небе,
защото само то е голо.
А тази дневна светлина ми пречи
да гледам голотата на Вселената
Още: 10 безсмъртни цитата на Васил Левски. Петият е велик!
Из „Appassionato”
***
Най-ценен дар е този, който не принася полза. Човешки жест без поза. Само знак и толкоз.
Из „Седмата смърт“
***
Без сълзи
Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…
Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното "сбогом",
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.
А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.
Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си че не умирам.
***
Нeдопустимост
Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен…
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш,
Главата ми ще падне на гърдите ти -
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
додето остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло…
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви…
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.