Дискусиите за новия национален празник на България изтощиха политиците и активистите в социалните мрежи. Затова депутатите взеха решение денят да бъде определен чрез жребий.
На 1 януари, веднага след концерта на Виенската филхармония, по БНТ ще бъде излъчено на живо определянето на националния ни празник. Идеята е да се използва ведрото и позитивно настроение, което музиката на Щраус носи.
Разбира се, това предложение срещна яростна съпротива от „Възраждане“, които обвиниха ПП-ДБ в сляпо преклонение към западната култура и соросоизъм. Те искаха тегленето на жребия да е след Дунавското хоро в полунощ, но това не бе прието, защото тогава в държавата няма трезви хора и всичко ще се обърка.
Имаше предложение датата да бъде избрана до пилона в Рожен, но патриотите се сетиха, че тогава там е студено, трябва да се рине сняг, а и няма чевермета.
Определянето на празника чрез жребий носи адреналин и тръпка от неизвестното, но крие в себе си и много опасности.
„Какво правим, ако бъде изтеглен 3 март или, не дай боже, 9 септември. Това си е направо руска рулетка, ще се простреляме сами“ – попитаха мъдри депутати. Това накара мнозинството да извади тези две дати от урната.
Тук Корнелия Нинова и „Възраждане“ скочиха, че трябва да се извади и 2 февруари. Деликатната дата бе дискутирана дълго и в крайна сметка депутатите решиха да я зачеркнат. Чуха се гласове, че и 14 февруари трябва да отпадне, но парламентът реши, че по тази логика много дати са неудобни, например Спасовден, и реши да спре с игнорирането.
„Тегленето на 1 януари ще е един експеримент. Да видим как ще мине 2024 година и, ако се наложи, на 1 януари 2025-а ще изберем нова дата. Всяка година ще имаме различен празник“ – коментираха народни представители.
Автор: Дон Базилио
Дискусиите за новия национален празник на България изтощиха политиците и активистите в социалните мрежи. Затова депутатите взеха решение денят да бъде определен чрез жребий.
На 1 януари, веднага след концерта на Виенската филхармония, по БНТ ще бъде излъчено на живо определянето на националния ни празник. Идеята е да се използва ведрото и позитивно настроение, което музиката на Щраус носи.
Разбира се, това предложение срещна яростна съпротива от „Възраждане“, които обвиниха ПП-ДБ в сляпо преклонение към западната култура и соросоизъм. Те искаха тегленето на жребия да е след Дунавското хоро в полунощ, но това не бе прието, защото тогава в държавата няма трезви хора и всичко ще се обърка.
Имаше предложение датата да бъде избрана до пилона в Рожен, но патриотите се сетиха, че тогава там е студено, трябва да се рине сняг, а и няма чевермета.
Определянето на празника чрез жребий носи адреналин и тръпка от неизвестното, но крие в себе си и много опасности.
„Какво правим, ако бъде изтеглен 3 март или, не дай боже, 9 септември. Това си е направо руска рулетка, ще се простреляме сами“ – попитаха мъдри депутати. Това накара мнозинството да извади тези две дати от урната.
Тук Корнелия Нинова и „Възраждане“ скочиха, че трябва да се извади и 2 февруари. Деликатната дата бе дискутирана дълго и в крайна сметка депутатите решиха да я зачеркнат. Чуха се гласове, че и 14 февруари трябва да отпадне, но парламентът реши, че по тази логика много дати са неудобни, например Спасовден, и реши да спре с игнорирането.
„Тегленето на 1 януари ще е един експеримент. Да видим как ще мине 2024 година и, ако се наложи, на 1 януари 2025-а ще изберем нова дата. Всяка година ще имаме различен празник“ – коментираха народни представители.
Автор: Дон Базилио
Гласували общо: 1 потребители