Още от Нещо ново
-
Лак ъф Афро
Идва от музикално семейство и свири на пет инструмента - на пиано от седемгодишен, но лично разбрахме, че саксофонът му е най. Стилът му е микс от фънк с джаз и соул елементи; има три албума и куп отлични парчета, но пробива през 2005-а с „Wait A Minute". Акулите от BBC Radio 1 го харесват и започват усилено да го въртят в ефира, а покрай
-
Андрей Паунов
Първо попаднахме на безобразните му стихотворения в алманаха Ах, Мария... (Ходжата Ахмет Арджа/ космонавт бе по душа... и т.н.) някъде през 90-те, после се смяхме безподобно на Георги и пеперудите, а сега едвам се откриваме на пазара Ситняково. Минаваме от едната страна, а той ни пресреща от другата. Дава ни 20 стотинки за цигари, щото
-
Г-жа Тодорова, г-н Кадийски и г-жа Панева
На сцената на средното ни образование отдавна се разиграва следният забележителен в мащаба и скръбта си сюжет: Всяка година около 15 000 ученици зарязват класната стая, преди да са завършили, преподавателите им са на средна възраст 50 години и мнозинството от тях залагат на пасивни методи на обучение, а „квартално училище" си
-
През призмата на времето
Бела Тар Бела Тар е гигантът на унгарското кино. Лентите му са пълни със свистене на вятър и меланхолия, а голямата Сюзан Зонтаг ги слага сред шедьоврите на последните двайсет години. Той пък мъдро определя философията за човешкия живот като „космически лайна", въпреки че иска да стане философ още когато е на 16. После снима 8-милиметрови
-
-
Апостол Дянков
В джоба му винаги ще намериш една специална флашка, на която в момента са записани 1.55 гигабайта с PDF доклади, готови да влязат в употреба по всевъзможни проекти. От стартъпа Зелените рицари, които той и съдружниците му съвсем наскоро повериха в ръцете на голяма спедиторска компания, през анализ и решение на проблема какво да правим
-
Ованес Торосян
При него е сложно - баба му по бащина линия е половин българка, родена е тук, но има немски и чешки корени, а на всичкото отгоре се жени за арменец. Сега превърти лентата напред и стигни до 1993-та, когато родителите на Ованес идват в София, щото в родния му Ереван вече не се трае. Записват го в арменското 76 СОУ на „Ботев" и „Тодор Александров",
-
Бистра Иванова
От опит знаем, че става по-светло, когато тя е наблизо - Бистра е един от най-усмихнатите и деликатни хора, които познаваме. Но нека това не те подвежда - макар и на крехките 24, тя е твърда като стомана по отношение на каузите и идеите, които защитава, и разполага с нещо като радар кои от всички останали да пусне край ушите си. Години наред следяхме снимките
-
Мартичка Божилова
Започна с: „Животът ми е разделен на две - единият свърши в края на 90-те и от него почти нищо не помня. Страхотни години - бях на двайсет и нещо, криза, купони, бедност, веселие". Още на 21 отваря първата си фирма и се пробва като предприемач, но рекетите и изнудванията бързо я отказват. През това време има нощен клуб до Пасарел, после нелегален
-
Светлана Мирчева
Довечера в Wonder Bar Светлана Мирчева представя символично първата си самостоятелна изложба в Ню Йорк - Possible Exhibitions. Тя приключи на 10 февруари и включваше макети на самата галерия с проектирани в тях „сценарии", които никога не са се случили, но биха могли, ако фантазията ни пожелае. Символично, защото днес ще видим
-
Ивайло, Мария и Петър от работилница Пункт
Мария, Иво и Петър, известни още като Мария, Призрáки и Облака, се събират в IX клас в колеж по изкуствата и оттогава, с малки технически прекъсвания, са неразделни вече 15 години. Естетическото им оформление като артисти се дължи в най-голяма степен на кръга XXL, които им се падат преподаватели - Свилен Стефанов, Иван Кюранов,
-
Владимир Ампов-Графа: Аз съм граф Дракула
Ама ти не си мръднал, бе. Как се поддържаш? (смее се) С музика.Я кажи нещо на румънски? Нищо не знам, въпреки че напоследък ни заливат с тяхната музика. Това, което се върти тук, е малко шитня, но, от друга страна, уважавам румънските изпълнители, че успяха да пробият по света. Преди месец бях в Куба и по един от каналите нонстоп въртяха техни
-
Венци Диков
Трудно ни е да кажем с една дума кой точно е той. Не е метъл, нито е от Левски, а още по-малко - от ЦСКА. Затова ще опитаме с три - много наш човек. Преди всичко обаче Венци Диков е човек на изкуството - млад мъж, който с елеганс пресича границите му и редовно провокира аудиторията си. Загрижен е за планетата и опитва да живее в хармония с нея и със себе си.
-
Доктор Дас
Доктор Дас (или Анируда Дас, както е известен на официалните власти) започва да изследва класическата индийска музика още на 12, когато леля му му връчва една табла. После чува оригиналния дъб на Ямайка и открива, че бас линиите в него имат същата цикличност като при индийския инструмент и веднага се прехвърля на китара. Успоредно с това се
-
Антон Унай
Антон е странна птица - ще го видиш да мери улиците и да събира каквото му падне, да преобръща изоставени къщи и огромни сметища, където пък ловува своите съкровища. После ги мъкне вкъщи и от тях прави картини, инсталации и скулптори, но не се смята за уличен артист. „Вярно е, че съм като сврака - прибирам всичкия боклук, който ми е пред очите
-
Нина Боянова
В началото снимах хора по улиците. Достатъчно е да ми станат интересни, да им усетя присъствието.С фейсбук също работя, намирала съм лица, без изобщо да сме се виждали на живо.Много от тях са просто в главата ми и изведнъж сякаш изплуват.Първо исках да стана оператор, защото обичам да снимам - да хващам хората и техните емоции
-
Ива Гочева
Събуждам се след много сънища, които се опитвам да запомня. После пия чаша топла вода, защото е полезно за стомаха (смее се). Не мърдам от вкъщи без черното си тефтерче (вади го от чантата си) - то ми е за сънищата, а в това (вади и едно червено) записвам останалото.Напоследък ме друса лека меланхолия, но е хубаво да има и такива дни. Може би е от снега, а може
-
Оля Стоянова и Живко Джаков
Пътеводител на дивите места е първата им съвместна книга и шестата поред в биографията на Оля Стоянова, която неотдавна се разписа и при нас - в рубриката ни Други истории. Живко Джаков пък завършва География и Операторско майсторство в Софийския, след което дълго работи в разни телевизии, но му писва да търчи с камерата след журналисти, които не знаят какво
-
Калин Врачански: Аз съм хулиган
Къде ходиш бе, келеш? (сумти нещо) Абе, мани - заради тоя сняг си седя вкъщи, но поне си хулиганствам на спокойствие. По-голям ли си от Денис Белята? Как бе, той е най-великият! Аз съм така, от по-кротките. Като се издъня, гледам мило с ей тия сини очи (почва да мига на парцали).Твоят прякор какъв е? Викат ми Калински, Калата или „Ей, Калине, аз на тебе
-
Аз, моя милост и Доминик
Скромно, защото в интервюта все още се сконфузва: „Моля ви, не казвайте, че ще стана голям актьор, щото не е така" (пред Guardian) и „Не пишете, че обичам сандвичи с омари - яйце с пържени картофи също не е зле" (пред Evening Standard). И наистина - 33-годишния Дом хич не го тресе някаква грандомания, въпреки театралния му успех на Острова
-
Арканхел
Събуждам се със синовете ми. Не излизам от къщи, без да ударя едно кафе. Никога не закъснявам за футболен мач. Умирам от срам, когато говорят за мен в мое присъствие. Все си повтарям, че трябва да вървя напред и да ставам все по-добър. Падам си по спорта и вкусната храна. Беше велико, когато бях в Сан Франциско. Дойде ми до гуша от лицемери. Страшно