Пианист, автор на документални филми (като съвсем пресния Да разкриеш Саломе, предстоящ дебют на Аполония), пиар на Иван Костов, в продължение на пет години след като слезе от власт. Възпитаник на Консерваторията, обаче и на University of Southern California, като фактът, че през последния е минал и Джордж Лукас, не е случайно съвпадение. Син на художник, баща на две дъщери и съпруг на момичето, с което се запознава в първи клас. Преди всичко това обаче Найо Тицин е хлапе от прословутия блок в квартал Изток, където, с Димитър Коцев-Шошо и братя Чучкови, заформят бандата на невръстните киноманиаци. Ключов момент в повествованието, който ни води до продуцентска къща Spotlight, създадена преди десет години със, сещаш се, Шошо.
Задължително минавам през компютъра първо, да видя мейлите и всичко.
В главата ми е пълно с добро настроение. Аз съм източник на добро настроение, което освен че раздавам, понякога и на себе си давам.
Никога не ми остава време да си разчистя бюрото обаче.
Умирам от срам, когато виждам глупостта и простотията да взимат връх. Думата за това, което се случи в петък (контрапротестът на 16 август - б. а.) около Парламента, е позор. Стана ми мъчно за всички хора, с чиято неграмотност беше злоупотребено, които бяха вдигнати в четири сутринта, за да изразят „спонтанно" своята подкрепа за това те и техните деца да изплащат 1 милиард дълг. Чудих им се... Имах чувството, че някаква машина на времето се е завъртяла и нищо не се е променило в тази държава. Винаги съм се старал да отстоявам позицията си, но да съм честен в професията си. Не съм се притеснявал да ме сочат като „синя каска", защото като репортер не съм го изразявал. Даже много пъти колеги, с които сме били заедно на компрометиращо за СДС събитие, са любопитствали дали аз ще скрия неудобния факт. Не съм го крил. Каквото виждам, това показвам.
Все си повтарям, че тепърва предстои по-добро.
Идеалната вечер е с жена ми (Александрина Пендачанска - б. а.) и децата да гледаме сериал. Ей сега, на морето, си пуснахме Абатство Даунтън и беше чудесно. Беше велико много пъти, но последно след случката с Волен, когато бях с децата и за първи път видях пламък в очите на голямата ми дъщеря. Тя по принцип не се интересува от политики и обществени дела, но сега нещо истинско се беше случило пред нея, баща й беше главен герой и тя беше суперентусиазирана, снимаше... Въодушеви ме това, че успях да им подаря и на тях едно такова преживяване, което не може да се разкаже. Те цял живот ще го помнят. Не съм си и помислял, че акцията ще има такъв резонанс и ефект в крайна сметка. Без да й придавам по-голямо значение, отколкото има, мисля, че Волен беше в известна степен неутрализиран. Те наистина след този акт го скриха - пратиха го в Созопол една седмица, да не се върти тук. Оттогава почти не се появява. Целта беше постигната случайно, наистина, някои неща стават така. Цялото това вменяване от страна на подкрепящите правителството медии, че има тежка организация и центрове на световната конспирация, които дърпат конците на протеста, е просто защото тези хора не могат да функционират в друга координатна система. Те си мислят, че както те манипулират и както те се събират да измислят какво да направят, така и спонтанното гражданско общество. Но не, то не прави така. Искам да науча дъщерите си на толерантност, търпение и постоянство.
Време е да изхвърля разпиляността си.
Мога да похарча всичките си пари за подаръци на жената и децата. Никой не подозира за мен, че плача.
На сън да ме бутнеш, мога да кажа кого обичам.
Мечтая си да направя игрален филм, като режисьор. ФИЛМИТЕ
Последно гледах рок операта Jesus Christ Superstar за пореден път. С тази мелодия си свиркахме в нашия блок с Шошо и Чучкови - айде бе, слизай. И когато видях, че е излязла на Blu-ray, си я купих веднага, да я пусна на децата. Мисля, че едно от задълженията на родителите е да им показват неща, които те самите може би няма да видят.
Любимите ми режисьори са Джордж Лукас и Стивън Спилбърг.
Любимите ми актьори са Мерил Стрийп, Барбара Стрейзънд, Шер и Глен Клоуз. Извинявам се, ама мъжете са по-скучни. Айде, да кажем на Ал Пачино много неща ми харесват. И Дъстин Хофман също.
Приятно ме развесели Мисия Лондон.
Искам да гледам новия филм на Мерил Стрийп, който е режисиран от Томи Лий Джоунс - The Homesman. И сега има някакъв Елизиум с Джоди Фостър. Казаха ми, че е зле, ама аз си падам по фантастика и обичам да си пълня очите с образи от бъдещето. МУЗИКАТА
Обикновено слушам Моцарт.
Никога няма да ми омръзне Моцарт. Аз не вярвам в прераждания, но ако речем, че има такива работи, със сигурност съм се познавал с този човек. Не смея да кажа, че съм бил аз, но има нещо, тип кармично, което жестоко ме влече към него.
Последното ми откритие е операта Саломе от Щраус.
Концертът, който никога няма да забравя, е Концерт за пиано и оркестър от Морис Равел.
В София искам да дойде Барбара Стрейзънд, но няма да стане, защото вече е много възрастна и не пее. КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен не знам коя е, но сега си взех от старата къща, където са нашите, Стихове на Гьоте. Чел съм ги към 20-годишен, в момента ги препрочитам и виждам, че са прекрасни.
Взел съм си да чета и Четиримата конници на Апокалипсиса на един испански автор - Висенте Бласко Ибанес, който силно бил повлиял творчеството на Димитър Димов -затова ми стана интересно.
Най-добре пишат Хемингуей, Булгаков, Гьоте.
Бих искал да пия със Сервантес и с Гьоте. ТЕАТЪРЪТ
Последно ходих на Хамлет на Явор. Тъй като аз гледам много театър и опера и в чужбина, виждам как се развива модерното поставяне. И трябва да кажа, че Хамлет е безкрайно адекватен театър - такъв спектакъл може да се види в Германия, във Франция, и ще бъде високо оценен и там.
Постановката, която ми се е запечатала най-силно, е Амадеус в Младежкия театър преди 25 години с Николай Бинев. И то съм я гледал преди филма.
Следя работата на Явор Гърдев, Стоян Радев, Теди Москов, Сашо Морфов, Галин Стоев.
Любимите ми актьори са Владо Пенев и Снежина Петрова.
Често отивам на театър спонтанно, без да се обаждам на никого. Така обичам да ходя и на концерти, и на кино - да съм сам, но да е пълен салонът, ако може. ИЗЛОЖБИТЕ
Последно попаднах на прекрасна фотографска изложба на Стенли Кубрик в Генуа. Наистина страхотно впечатление ми остави. В по-голямата си част беше репортажна фотография, но много експресивна, от 50-те и 60-те. И виждаш, дори в обяснителните бележки, че тези типажи той после ги повтаря във филмите.
Най-големите художници за мен са... почваме от Леонардо, може и да свършим там, но все пак трябва да продължим. Импресионизмът през XIX век е страхотно отваряне на духа и мисленето. Нарушаваш табутата, академизма, всичко - което обаче не може да стане качествено, без да познаваш табутата и академизма. Ей така да се изфляскаш на стената, не означава веднага изкуство. Изфляскването ти трябва да е осмислено като алтернативен изказ, чак след като знаеш какви са стандартните.
Тук и сега страхотно се възхищавам на Ясен Гюзелев и Павел Червенков.
На стените вкъщи имам много картини на баща ми (Атанас Нейков - б. а.) и на Дечко Узунов, както и един прекрасен Дон Кихот от Тодор Динов, бащата на българската анимация.
Бих искал да видя Дамата с хермелина на Леонардо да Винчи в Краков. Май само това негово произведение не съм виждал на живо. Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев Sofia Live благодари на Lavanda за предоставеното пространство
Към списъка от
твърде тясното каре по-горе следва да бъде добавено още:
Пианист, автор на документални филми (като съвсем пресния Да разкриеш Саломе, предстоящ дебют на Аполония), пиар на Иван
Костов, в продължение на пет години след като слезе от власт. Възпитаник на
Консерваторията, обаче и на University of Southern California, като фактът, че през последния е минал и Джордж Лукас, не е
случайно съвпадение. Син на художник, баща на две дъщери и съпруг на момичето, с което се запознава в първи клас.
Преди всичко това обаче Найо Тицин е хлапе от прословутия блок в квартал Изток, където, с Димитър Коцев-Шошо и братя Чучкови, заформят бандата на невръстните киноманиаци. Ключов момент в повествованието, който ни води до продуцентска къща Spotlight, създадена преди десет години със, сещаш се, Шошо.
Тази есен БНТ ще пусне най-голямото им предизвикателство до момента - сериала Четвъртата власт, чиято премиера се отложи заради предсрочните избори през май. „Ако се беше излъчил през пролетта, щеше да звучи пророчески. Сега като че ли влиза още по-силно, защото много ачик се случиха безобразията и показването на задкулисието им ще бъде може би още по-добре разбрано." Завесата се вдига в края на септември.
Събуждам се с очакване нещо добро да ми се
случи.
Задължително минавам през компютъра
първо, да видя мейлите и всичко.
В главата ми е пълно с добро
настроение. Аз съм източник на добро настроение, което освен че раздавам,
понякога и на себе си давам.
Маниак съм на тема чистота, лична хигиена. Не съм като Майкъл Джексън, но
обичам да ми е подредено всичко.
Никога не ми остава време да си
разчистя бюрото обаче.
Умирам от срам, когато виждам глупостта и простотията да взимат връх.
Думата за това, което се случи в петък (контрапротестът на 16 август - б. а.) около Парламента, е позор. Стана ми мъчно за всички хора, с чиято неграмотност беше злоупотребено, които бяха вдигнати в четири сутринта, за да изразят „спонтанно" своята подкрепа за това те и техните деца да изплащат 1 милиард дълг. Чудих им се... Имах чувството, че някаква машина на времето се е завъртяла и нищо не се е променило в тази държава.
Винаги съм се старал да отстоявам позицията си, но да съм честен в професията си. Не съм се притеснявал да ме сочат като „синя каска", защото като репортер не съм го изразявал. Даже много пъти колеги, с които сме били заедно на компрометиращо за СДС събитие, са любопитствали дали аз ще скрия неудобния факт. Не съм го крил. Каквото виждам, това показвам.
Имам непримиримост към публичното безобразие. И в този смисъл протестът свърши нещо адски важно - промени начина на общуване и отношение към политиката у активното общество. Вече не може нещата да минават безнаказано и без проявление на гражданска позиция.
Никога не скачам на бой. Битките ми
са през главата и през устата.
Все си повтарям, че тепърва предстои
по-добро.
Идеалната вечер е с жена ми (Александрина Пендачанска - б. а.) и
децата да гледаме сериал. Ей сега, на морето, си пуснахме Абатство Даунтън и беше чудесно.
Беше велико много пъти, но последно след случката с Волен, когато бях с децата и за първи път видях пламък в очите на голямата ми дъщеря. Тя по принцип не се интересува от политики и обществени дела, но сега нещо истинско се беше случило пред нея, баща й беше главен герой и тя беше суперентусиазирана, снимаше... Въодушеви ме това, че успях да им подаря и на тях едно такова преживяване, което не може да се разкаже. Те цял живот ще го помнят.
Не съм си и помислял, че акцията ще има такъв резонанс и ефект в крайна сметка. Без да й придавам по-голямо значение, отколкото има, мисля, че Волен беше в известна степен неутрализиран. Те наистина след този акт го скриха - пратиха го в Созопол една седмица, да не се върти тук. Оттогава почти не се появява.
Целта беше постигната случайно, наистина, някои неща стават така. Цялото това вменяване от страна на подкрепящите правителството медии, че има тежка организация и центрове на световната конспирация, които дърпат конците на протеста, е просто защото тези хора не могат да функционират в друга координатна система. Те си мислят, че както те манипулират и както те се събират да измислят какво да направят, така и спонтанното гражданско общество. Но не, то не прави така.
Искам да науча дъщерите си на толерантност, търпение
и постоянство.
Време е да изхвърля разпиляността си.
Мога да похарча всичките си пари за подаръци на жената и децата.
Никой не подозира за мен, че плача.
На сън да ме бутнеш, мога да кажа
кого обичам.
Мечтая си да направя игрален филм,
като режисьор.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах рок операта Jesus Christ Superstar за пореден път. С
тази мелодия си свиркахме в нашия блок с Шошо и Чучкови - айде бе, слизай. И когато видях, че е излязла на Blu-ray, си я купих веднага, да я пусна
на децата. Мисля, че едно от задълженията на родителите е да им показват неща,
които те самите може би няма да видят.
Любимите ми режисьори са Джордж
Лукас и Стивън Спилбърг.
Любимите ми актьори са Мерил Стрийп,
Барбара Стрейзънд, Шер и Глен Клоуз. Извинявам се, ама мъжете са по-скучни.
Айде, да кажем на Ал Пачино много неща ми харесват. И Дъстин Хофман също.
Приятно ме развесели Мисия Лондон.
Искам да гледам новия филм на Мерил
Стрийп, който е режисиран от Томи Лий Джоунс - The Homesman. И сега има някакъв Елизиум с Джоди Фостър. Казаха ми, че е зле, ама аз си падам по фантастика и
обичам да си пълня очите с образи от бъдещето.
МУЗИКАТА
Обикновено слушам Моцарт.
Никога няма да ми омръзне Моцарт. Аз
не вярвам в прераждания, но ако речем, че има такива работи, със сигурност съм
се познавал с този човек. Не смея да кажа, че съм бил аз, но има нещо, тип
кармично, което жестоко ме влече към него.
Последното ми откритие е операта Саломе от Щраус.
Концертът, който никога няма да забравя,
е Концерт за пиано и оркестър от
Морис Равел.
В София искам да дойде Барбара
Стрейзънд, но няма да стане, защото вече е много възрастна и не пее.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен не знам коя е, но сега си взех
от старата къща, където са нашите, Стихове на Гьоте. Чел съм ги към 20-годишен, в момента ги препрочитам и виждам, че са
прекрасни.
Взел съм си да чета и Четиримата конници на Апокалипсиса на
един испански автор - Висенте Бласко Ибанес, който силно бил повлиял
творчеството на Димитър Димов -затова ми стана интересно.
Най-добре пишат Хемингуей, Булгаков,
Гьоте.
Бих искал да пия със Сервантес и с
Гьоте.
ТЕАТЪРЪТ
Последно ходих на Хамлет на Явор. Тъй като аз гледам много театър и опера и в чужбина, виждам как се
развива модерното поставяне. И трябва да кажа, че Хамлет е безкрайно адекватен театър - такъв спектакъл може да се
види в Германия, във Франция, и ще бъде високо оценен и там.
Постановката, която ми се е запечатала
най-силно, е Амадеус в Младежкия
театър преди 25 години с Николай Бинев. И то съм я гледал преди филма.
Следя работата на Явор Гърдев, Стоян
Радев, Теди Москов, Сашо Морфов, Галин Стоев.
Любимите ми актьори са Владо Пенев и
Снежина
Петрова.
Често отивам на театър спонтанно,
без да се обаждам на никого. Така обичам да ходя и на концерти, и на кино - да
съм сам, но да е пълен салонът, ако може.
ИЗЛОЖБИТЕ
Последно попаднах на прекрасна фотографска изложба на Стенли Кубрик в Генуа. Наистина страхотно
впечатление ми остави. В по-голямата си част беше репортажна фотография, но
много експресивна, от 50-те и 60-те. И виждаш, дори в обяснителните бележки, че
тези типажи той после ги повтаря във филмите.
Най-големите художници за мен са... почваме от Леонардо, може и да свършим там, но все пак трябва да продължим.
Импресионизмът през XIX
век е страхотно отваряне
на духа и мисленето. Нарушаваш табутата, академизма, всичко - което обаче не
може да стане качествено, без да познаваш табутата и академизма. Ей така да се
изфляскаш на стената, не означава веднага изкуство. Изфляскването ти трябва да
е осмислено като алтернативен изказ, чак след като знаеш какви са стандартните.
Тук и сега страхотно се възхищавам на Ясен Гюзелев и Павел Червенков.
На стените вкъщи имам много картини
на баща ми (Атанас Нейков - б. а.) и
на Дечко Узунов, както и един прекрасен Дон
Кихот от Тодор Динов, бащата на българската анимация.
Бих искал да видя Дамата с хермелина на Леонардо да Винчи
в Краков. Май само това негово произведение не съм виждал на живо.
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
Sofia Live благодари на Lavanda за предоставеното пространство