Родена и отгледана в столицата, от 20 години живея в джунгла, чийто ритъм трябва да схванеш много бързо, ако не искаш да те погълне цял.
Още със събуждането градът напомня за себе си. Клаксони на автомобили, следвани от нецензурни думи, разговори на хора, минаващи покрай блока, музиката на съседа или сирена на линейка са най-обичайната аларма, която ти казва "Ставай, денят започна, време е и ти да се включиш в лудницата". Ако това не ти допада, сложи си дебела дограма, но не гарантирам, че ще си напълно изолиран. Ето го и първият ми съвет -
зареди се с търпение и много силно кафе. Най-голямата подкрепа идва от магазина за алкохол и цигари в близост до блока, който лекува всички зависимости. По-скоро ги подхранва де, особено като излезеш от там с кутия цигари и дълга Lavazza с мляко. Няма по-хубав начин да започнеш деня.
И следва ново изпитание. Ако не си шофьор, което само по себе си е тема в две части, тогава градският транспорт е най-чаканото нещо в живота ти. Буквално. Всички превозни средства на земята доста си приличат, но метрото е отделна история. В момента, в който слезеш на спирката, атмосферата е различна. Нещо като български Ню Йорк, само че под земята. Докато пътуваш от Вардар към Бизнес парка, можеш да се нагледаш на сериозни хора с костюми, студенти, довършващи курсови работи и дори пенсионери, които слизат на Лъвов мост, за да пазаруват на Женския пазар. Общото между всички е, че това е най-дългото време, което имат сами със себе си през деня. Всеки е вглъбен, гледа към смартфона си (най-вероятно чете някоя книга) или слуша музика, защото знае, че после няма да има шанса. Чуват се единствено групата ученици, които се смеят прекалено силно на някое лафче или девойки, обсъждащи поредната си любовна тийн драма. Не ти се слушат историите им, нито пък как ускорява метрото? Пусни си някой нахъсващ плейлист и се наслади на най-спокойните 20 минути от деня, които ще получиш.
Вторият ми съвет е да се сдобиеш със слушалки, ако вече не си разбрал.
След като оцелееш работния ден, използвайки фразата "Искам да напусна/да се самоубия" само три пъти, честито - време е наистина да се насладиш на свободното си време в града. За предпочитане в добрата компания на няколко приятели и чаша или две вино. Обикновено срещата е в центъра, а за теб имам два съвета в едно. Софиянците имаме странния навик да казваме, че не ни пука как сме облечени, но докато се възхищаваме на стила на някои от минаващите покрай нас и осъждаме други с "Тая как може да излезе така от тях", се мотивираме да се доближим до първото и да избягаме от второто. Затова,
облечи се както искаш и както на теб ти харесва, защото така или иначе ще бъдеш о(б)съден. Поне да се чувстваш добре. И не се притеснявай много, столичаните сме резки и гадни до първата чаша алкохол, след това се смеем силно и изобщо не обръщаме внимание кой се намира около нас.
Един колега от Швеция ми сподели колко е изненадан, че пием след работа, още повече през седмицата, най-вече навън. Толкова му допада, че започна с бирата от следобед, така де, ракиено време. Последвай примера и пробвай в умерени количества. Помага.
Последното предложение, което имам, а може би трябваше да започна с него, е да
усъвършенстваш чувството си за хумор. Самоиронията ни е непозната, както и сарказмът. Всичко се приема насериозно, особено като е написано. Понякога ще трябва да поясняваш, че се шегуваш, ако не искаш да бъдеш нападнат, но бързо ще разбереш кое е чувствително за хората от лекцията, която ще получиш на тема, примерно, защо Лозенец е най-добрият квартал. И все пак ще има някой да се обади, че в Манастирски ливади е по-добре.
Сигурна съм, че има хора, които могат да напишат книга със съвети за живота в София, но независимо дали живееш тук от 20 години, или 2 месеца, ти си част от столицата и тя е част от теб. Вярно, трудно се свиква, но каквото и да правиш, както и да го правиш, стига да си пил едно кафе сутринта, да си чул любимата си песен поне веднъж и да си се изсмял в лицето на сивото ежедневие, то ти ще оцелееш. Повярвай ми.
Автор: Ралица КотопановаРодена и отгледана в столицата, от 20 години живея в джунгла, чийто ритъм трябва да схванеш много бързо, ако не искаш да те погълне цял.
Още със събуждането градът напомня за себе си. Клаксони на автомобили, следвани от нецензурни думи, разговори на хора, минаващи покрай блока, музиката на съседа или сирена на линейка са най-обичайната аларма, която ти казва "Ставай, денят започна, време е и ти да се включиш в лудницата". Ако това не ти допада, сложи си дебела дограма, но не гарантирам, че ще си напълно изолиран. Ето го и първият ми съвет - зареди се с търпение и много силно кафе. Най-голямата подкрепа идва от магазина за алкохол и цигари в близост до блока, който лекува всички зависимости. По-скоро ги подхранва де, особено като излезеш от там с кутия цигари и дълга Lavazza с мляко. Няма по-хубав начин да започнеш деня.
И следва ново изпитание. Ако не си шофьор, което само по себе си е тема в две части, тогава градският транспорт е най-чаканото нещо в живота ти. Буквално. Всички превозни средства на земята доста си приличат, но метрото е отделна история. В момента, в който слезеш на спирката, атмосферата е различна. Нещо като български Ню Йорк, само че под земята. Докато пътуваш от Вардар към Бизнес парка, можеш да се нагледаш на сериозни хора с костюми, студенти, довършващи курсови работи и дори пенсионери, които слизат на Лъвов мост, за да пазаруват на Женския пазар. Общото между всички е, че това е най-дългото време, което имат сами със себе си през деня. Всеки е вглъбен, гледа към смартфона си (най-вероятно чете някоя книга) или слуша музика, защото знае, че после няма да има шанса. Чуват се единствено групата ученици, които се смеят прекалено силно на някое лафче или девойки, обсъждащи поредната си любовна тийн драма. Не ти се слушат историите им, нито пък как ускорява метрото? Пусни си някой нахъсващ плейлист и се наслади на най-спокойните 20 минути от деня, които ще получиш. Вторият ми съвет е да се сдобиеш със слушалки, ако вече не си разбрал.
След като оцелееш работния ден, използвайки фразата "Искам да напусна/да се самоубия" само три пъти, честито - време е наистина да се насладиш на свободното си време в града. За предпочитане в добрата компания на няколко приятели и чаша или две вино. Обикновено срещата е в центъра, а за теб имам два съвета в едно. Софиянците имаме странния навик да казваме, че не ни пука как сме облечени, но докато се възхищаваме на стила на някои от минаващите покрай нас и осъждаме други с "Тая как може да излезе така от тях", се мотивираме да се доближим до първото и да избягаме от второто. Затова, облечи се както искаш и както на теб ти харесва, защото така или иначе ще бъдеш о(б)съден. Поне да се чувстваш добре. И не се притеснявай много, столичаните сме резки и гадни до първата чаша алкохол, след това се смеем силно и изобщо не обръщаме внимание кой се намира около нас.
Един колега от Швеция ми сподели колко е изненадан, че пием след работа, още повече през седмицата, най-вече навън. Толкова му допада, че започна с бирата от следобед, така де, ракиено време. Последвай примера и пробвай в умерени количества. Помага.
Последното предложение, което имам, а може би трябваше да започна с него, е да усъвършенстваш чувството си за хумор. Самоиронията ни е непозната, както и сарказмът. Всичко се приема насериозно, особено като е написано. Понякога ще трябва да поясняваш, че се шегуваш, ако не искаш да бъдеш нападнат, но бързо ще разбереш кое е чувствително за хората от лекцията, която ще получиш на тема, примерно, защо Лозенец е най-добрият квартал. И все пак ще има някой да се обади, че в Манастирски ливади е по-добре.
Сигурна съм, че има хора, които могат да напишат книга със съвети за живота в София, но независимо дали живееш тук от 20 години, или 2 месеца, ти си част от столицата и тя е част от теб. Вярно, трудно се свиква, но каквото и да правиш, както и да го правиш, стига да си пил едно кафе сутринта, да си чул любимата си песен поне веднъж и да си се изсмял в лицето на сивото ежедневие, то ти ще оцелееш. Повярвай ми.
Автор: Ралица Котопанова
Гласували общо: 1 потребители