Ники Стоичков от NO BLINK

Здравей, Ники как си?
Здравей Злати, ами много съм добре! :)

Правя това което съм искал най-силно цял живот и го правя с най-правилните хора. Какво повече му трябва на човек.

 

Кажи ни с какво се занимаваш и къде те намираме?
Ще се опитам да обобщя отговора. Занимавам се развитието на NO BLINK заедно с целия екип (предстои ни 3-тото издание на КИНОlove, стартираме on-line vlog/предаване за кино, работим в посока да обогатяваме кино каталога ни с още и още нови и различни филми и още две три неща, които за момента ще запазя в тайна), финализиране на първия сезон на сериала „При Щангистите“ (където съм Режисьор), работи се по пост-продуцкията на пълнометражния филм „Доза Щастие“ - пълнометражния дебют на Яна Титова (чийто продуцент съм заедно с Алек Алексиев).

Абе има и още ама стига толкова ...

А как дойде идеята за NO BLINK! ?
Сграбчихме ситуацията в правилния момент. Ние бяхме изключително задружен клас в магистърскаат програма на НБУ, огромната заслуга за което има нашия професор и пътеводител в света на кино режисурата, големия режисьор Георги Дюлгеров. В края на първата ни година той беше направил от нас задружна група, която в рамките на 2 месеца засне 7 къси филма. В този момент всички си говорехме как правим тези филми сега, но не знаехме как и къде ще стигнат до своите зрители. Два месеца по-късно събрах групата и им предложих да продължим да работим заедно, да си правим филмите, но да надградим, като създадем платформа в интернет, която да показва на широката аудитория качествените български къси филми.

Толкова бяхме нахъсани, че нямаше кой да ни спре...

Знаем и че ти режисираш кратки филми. Кажи за процеса, винаги сме искали да нандикнем от тази страна на краткото кино?
Няма значение дали правиш кратки или дълги филми процесът минава през едни и същи стъпки, разликата е в дължината на стъпките и парите.

Нашият професор ни научи, че за да направим добър филм незвисимо дали е 10 или 90 минути трябва да подходим по отговорен, задълбочен и прецизен начин.

Като режисьор имам един късометражен филм „За какво служи хлябът“ и сега подготвям късометражен сериал „При Щангистите“.

Ще ни кажеш ли малко от (и под малко имам предвид повече :) ) за сериала “При щангистите”?
Един много личен проект.

Това са петима съвсем ясни съвременни типажи – сигурен съм, че ще ги разпознаете. Чрез техните истории, с хумор, закачки и лекота ще предоставим нашето виждане за това, какви са пътищата за успех в България пред младите хора. Има такива!

И всичко това прекарано през призмата на един спорт с огромни традиции в България, но с безславно настояще – вдигане на тежести.

Този спорт е много важен за мен и цялото ми семейство. Чрез проектът (и още няколко планирани) искам да направя опит да възродя интереса и любовта на българите към вдигането на тежести.

www.прищангистите.com

 

Какво е нужно, за да се прави качествено българското кино?
Най-важното нещо е да имаш правилния екип във всеки един етап от създаването на един филм. Това не значи най-опитните или най-скъпите специалисти. Идеята е да се получи спойка между екипа, само тогава се прави изкуство.

 

Разкажи ни турнето. Къде да ви гледаме?
Очаквайте КИНОlove 2018 през есента. Това мога да кажа за сега!

 

Имаш ли любим кратък филм?
Не, но имам любим режисьор – Куентин Тарантино и любим сериал - Приятели.

А любим твой велик гаф?
Преди около 5 години бях водещ на менторските срещи с успешни български предприемачи на организацията Start It Smart. Имам огромен проблем със запомнянето на имена. На една от тези срещи пред над 300 човека тръгвам да представям създателите на Телерик - Светозар Георгиев, Васил Терзиев. Не си бях взел листа с имената на сцената и гордо казвам "Аплодисменти за Васил Терзиев и Светозар ..." и млъквам. Все повече започвам да се притеснявам и решавам да ги повторя "Васил Терзиев и Светозар ..." публиката започва да се смее и в този момент Светозар си включва микрофона и си казва името и излязоха на сцената. Голям срам. Дано не го помнят. От тогава не съм се срещал с тях :)

 

Пожелай нещо на SofiaLive?
Пожелавам на София още повече кино и изкуство, за да може вие да го отразявате все така различно и младежко.

 

Интервю: Злати Стоянова

А тук има идеи за това, какво да правиш с 15-те минути, дето спечели, карайки с 200.

Здравей, Ники как си?
Здравей Злати, ами много съм добре! :)

Правя това което съм искал най-силно цял живот и го правя с най-правилните хора. Какво повече му трябва на човек.

 

Кажи ни с какво се занимаваш и къде те намираме?
Ще се опитам да обобщя отговора. Занимавам се развитието на NO BLINK заедно с целия екип (предстои ни 3-тото издание на КИНОlove, стартираме on-line vlog/предаване за кино, работим в посока да обогатяваме кино каталога ни с още и още нови и различни филми и още две три неща, които за момента ще запазя в тайна), финализиране на първия сезон на сериала „При Щангистите“ (където съм Режисьор), работи се по пост-продуцкията на пълнометражния филм „Доза Щастие“ - пълнометражния дебют на Яна Титова (чийто продуцент съм заедно с Алек Алексиев).

Абе има и още ама стига толкова ...

А как дойде идеята за NO BLINK! ?
Сграбчихме ситуацията в правилния момент. Ние бяхме изключително задружен клас в магистърскаат програма на НБУ, огромната заслуга за което има нашия професор и пътеводител в света на кино режисурата, големия режисьор Георги Дюлгеров. В края на първата ни година той беше направил от нас задружна група, която в рамките на 2 месеца засне 7 къси филма. В този момент всички си говорехме как правим тези филми сега, но не знаехме как и къде ще стигнат до своите зрители. Два месеца по-късно събрах групата и им предложих да продължим да работим заедно, да си правим филмите, но да надградим, като създадем платформа в интернет, която да показва на широката аудитория качествените български къси филми.

Толкова бяхме нахъсани, че нямаше кой да ни спре...

Знаем и че ти режисираш кратки филми. Кажи за процеса, винаги сме искали да нандикнем от тази страна на краткото кино?
Няма значение дали правиш кратки или дълги филми процесът минава през едни и същи стъпки, разликата е в дължината на стъпките и парите.

Нашият професор ни научи, че за да направим добър филм незвисимо дали е 10 или 90 минути трябва да подходим по отговорен, задълбочен и прецизен начин.

Като режисьор имам един късометражен филм „За какво служи хлябът“ и сега подготвям късометражен сериал „При Щангистите“.

Ще ни кажеш ли малко от (и под малко имам предвид повече :) ) за сериала “При щангистите”?
Един много личен проект.

Това са петима съвсем ясни съвременни типажи – сигурен съм, че ще ги разпознаете. Чрез техните истории, с хумор, закачки и лекота ще предоставим нашето виждане за това, какви са пътищата за успех в България пред младите хора. Има такива!

И всичко това прекарано през призмата на един спорт с огромни традиции в България, но с безславно настояще – вдигане на тежести.

Този спорт е много важен за мен и цялото ми семейство. Чрез проектът (и още няколко планирани) искам да направя опит да възродя интереса и любовта на българите към вдигането на тежести.

www.прищангистите.com

 

Какво е нужно, за да се прави качествено българското кино?
Най-важното нещо е да имаш правилния екип във всеки един етап от създаването на един филм. Това не значи най-опитните или най-скъпите специалисти. Идеята е да се получи спойка между екипа, само тогава се прави изкуство.

 

Разкажи ни турнето. Къде да ви гледаме?
Очаквайте КИНОlove 2018 през есента. Това мога да кажа за сега!

 

Имаш ли любим кратък филм?
Не, но имам любим режисьор – Куентин Тарантино и любим сериал - Приятели.

А любим твой велик гаф?
Преди около 5 години бях водещ на менторските срещи с успешни български предприемачи на организацията Start It Smart. Имам огромен проблем със запомнянето на имена. На една от тези срещи пред над 300 човека тръгвам да представям създателите на Телерик - Светозар Георгиев, Васил Терзиев. Не си бях взел листа с имената на сцената и гордо казвам "Аплодисменти за Васил Терзиев и Светозар ..." и млъквам. Все повече започвам да се притеснявам и решавам да ги повторя "Васил Терзиев и Светозар ..." публиката започва да се смее и в този момент Светозар си включва микрофона и си казва името и излязоха на сцената. Голям срам. Дано не го помнят. От тогава не съм се срещал с тях :)

 

Пожелай нещо на SofiaLive?
Пожелавам на София още повече кино и изкуство, за да може вие да го отразявате все така различно и младежко.

 

Интервю: Злати Стоянова

А тук има идеи за това, какво да правиш с 15-те минути, дето спечели, карайки с 200.

Гласували общо: 1 потребители