Руслан: А, това съвсем не е началото (смее се).
Николай: Фестивалът тръгна от идеята в бара да се свири. Когато стана ясно, че няма как да стане, взехме да правим събития на други места, като началото беше направо Wrong Fest през 2013. А как изобщо се захванахте с бар и събития?
Николай: Имаше един доста продължителен момент, в който изобщо не ме интересуваше какво се случва на музикалната сцена. Почти 5 години не бях стъпвал на концерт. Но пък съм имал адски дълги периоди, в които всяка вечер съм на някакъв лайв. Тогава се срещнах и запознах с много наши групи. Това, че сме нямали групи или те нямат някакво смислено творчество, са пълни глупости. Има толкова много български банди! Затова много ни се искаше да дадем още една сцена, място, където тези групи, които харесваме, да могат да свирят.
Руслан: А якото е, че има млади, ама наистина млади банди днес, които са си отгледали собствена публика и пълнят концертите си. Ето и на такива артисти искаме да ударим рамо и да дадем сцена. Защо Wrong - и фест, и бар?
Николай: Първо искахме да кръстим бара на някаква песен. Бяхме се сетили за "Wrong" на Depeche Mode. Но и гледахме други барове и фестивали в България - ако тук е правилно да имаш етикет "фестивал" пред самостоятелен концерт на голям хедлайнър с петима подгряващи, значи ние го правим по грешния начин. Ако е правилно да продаваш българска светла бира за пет лева, значи отново работим по грешния начин. Така името самό започна да се пълни със смисъл. А и с него винаги имаш извинение - например като спря тока миналата година, си казваш - "ами, грешният фест, какво да се прави."
Николай И затова от бара - фестивал?
Николай: Веднъж, докато бяхме на Jack Daniel's сцената на Spirit of Burgas, където обикновено беше най-интересно, седяхме, дразнехме се на скъпата бира и кофти храната и си казахме "Абе, що не си направим наш си фестивал?". Да бъде с банди, които ни кефят, да има читава бира, всичко на сцената да е интересно, не само да чакаш да свършат еди кои си, за да видиш хедлайнъра. Повечето хора правят първо концерти, трупат опит и оттам минават към организиране на фестивали. Вие сте наобратно - направихте две издания на Wrong Fest и след това започнахте да организирате самостоятелни концерти.
И двамата: It's wrong (смеят се).
Николай: Виж, аз винаги съм искал да имам хостел, бар, клуб, фестивал и бар на морето. Никога не съм си мечтал да правя концерти. С Руслан понякога имаме различни идеи, но все става така, че в един момент те се допълват и развиват взаимно. И ето, че си имаме бар и фестивал, както и поредица от клубни концерти през годината.
Николай: С бара никой не се занимава (смее се). По-скоро си разделяме различните концерти. За един лайв работи предимно единият, за друг - другият. Например Руслан се кефи много повече на психеделичния рок и стоунъра. Аз съм по алтернативната и парти музиката. Ето и тук е пресечната точка в Wrogn Fest - това е фестивал, в който има и двете неща. Защото така откриваш интересни банди в стилове, които иначе рядко си пускаш. Затова и мисля, че когато се правят концерти, подгряващата банда не е нужно да е в стила на хедлайнъра.
Руслан Как решавате кои банди да извикате?
Николай: Първата година лайн-ъпът беше подреден на принципа "Аз познавам тия пичове, ще ги викна да свирят". Все наши познати и приятели. Втората година се пробвахме да нагазим в по-неизвестното. Третата - още повече. А тази година лайн-ъпът е показателен за това, което ще се стремим да правим и занапред.
Руслан: За да поканим някоя група обаче, поне единият от нас двамата трябва да й се кефи. След три години стигнахте и до втора сцена.
Николай: Ами да, в търсене на стилово разнообразие, тази година за пръв път излизаме и на две сцени. Да можеш да избираш между балкански пънк или сайкъделик рок - ако не те кефи едното, отиваш да слушаш другото. Как се разбирате с хората във Войнеговци?
Николай: Тъпото е, че въпреки че на местно ниво се развиват някакъв туризъм и търговия покрай фестивала, не усещаме абсолютно никаква подкрепа от кмета или общината. По-скоро гледат на нас като на начин да се върже някаква далавера. Имало ли е година, в която фестивалът е на печалба?
И двамата: Не! (смеят се) Не, но концертите вървят, което е важно.
Руслан: Реално, инвестицията за фестивала в момента се изплаща чрез връзките, които създаваме и концертите, които покриват разходите си и носят някакви минимални приходи. Иначе парите за фестивала идват основно от бара.
Николай: Така обаче, след десет години, дори да няма вече Wrong Fest, ще можем да се обърнем назад и да си кажем, че сме направили нещо и то без никаква помощ. Защо тогава продължавате да го правите?
Николай: Много голяма краста е.
Руслан: Страшен кеф е, когато някоя любима и яка банда ти потвърди, че участва.
Николай: Виждаме го на място, където се чувстваме комфортно и разпродаваме 5 хиляди билета преди да сме обявили и една група. И 5001-ия човек не може да си купи билет, защото това би се отразило на комфорта на публиката.
Руслан: Не трябва да има масовка, трябва да се придържаме към правилните хора и публиката ни да е от такива фенове. Да си бъдем концептуален фестивал. Не бутиков, но с ясна посока. Имате ли любими банди, които искате да докарате на феста, но още не сте успели?
Николай: Мина ми. Сега вече си мисля кое би излязло на сметка и кое не. Иначе си имаме любими групи, няма начин. Какви компромиси (не) бихте направили?
Николай: То рядко правим каквито и да е компромиси. Но със стила и посоката на фестивала - никога.
Руслан: Wrong Fest е може би единственият малък фестивал на открито у нас с тази концепция, който се провежда вече за четвърта година. И то близо до София. Има посока, не се прави, просто защото ни е изпаднало еди кое си място и еди коя си група. Wrong Fest е резултат на целенасочени усилия. Грешна ли е идеята Wrong?
Николай: Тук да. Иначе е изключително правилна. Wrong Fest e на 25 и 26 юни в село Войнеговци
Групите: Juno Reactor, Therapy?, Graveyard, Контрол,
Остава, Nightstalker, Brond, TDK, Comasummer и др.
Билети по 40 лева еднодневни и 55 двудневни от Ticketlogic Текст Ивайло Александров/ Фотография София Зашева
Приятели от малки, когато Руслан току що е влязъл в тийн-годините, а батко му Николай, вече първокурсник, прави купони в отсъствието на родителите си, събира приятели и откриват различни банди от втората половина на 90-те и първите глътки бира. Години по-късно Николай работи в голяма фирма, Руслан учи и работи във Финландия, а пътят им отново се пресича на ул. Шейново 18, където преди 3 години отвориха техния си The Wrong Bar - място за пийване и хапване, но и за музика, каквато и както харесват. Оказва се, че за свирене на живо не става и още същата година се опъват на теферич над село Войнеговци, където Марека притежава няколко декара. Оттам насетне фестивалът расте осезаемо всяка година, до 2016, когато на 25 и 26 юни за пръв път ще се простре на 2 сцени и 19 банди. Наред с къмпинг, зоните за хапване, пийване, игри, детския кът и всякакви забавления. И то съвсем DIY. Срещаме се на техен терен в The Wrong Bar, докато хапваме страхотни пържени картофки, пием бира и говорим за Wrong Fest. Основно с Николай, защото Руслан също говори, ама предимно по телефона. Няма как, фестивалът наближава.
Дайте отначало. Как решихте да правите фестивал?
Руслан: А, това съвсем не е началото (смее се).
Николай: Фестивалът тръгна от идеята в бара да се свири. Когато стана ясно, че няма как да стане, взехме да правим събития на други места, като началото беше направо Wrong Fest през 2013.
А как изобщо се захванахте с бар и събития?
Николай: Имаше един доста продължителен момент, в който изобщо не ме интересуваше какво се случва на музикалната сцена. Почти 5 години не бях стъпвал на концерт. Но пък съм имал адски дълги периоди, в които всяка вечер съм на някакъв лайв. Тогава се срещнах и запознах с много наши групи. Това, че сме нямали групи или те нямат някакво смислено творчество, са пълни глупости. Има толкова много български банди! Затова много ни се искаше да дадем още една сцена, място, където тези групи, които харесваме, да могат да свирят.
Руслан: А якото е, че има млади, ама наистина млади банди днес, които са си отгледали собствена публика и пълнят концертите си. Ето и на такива артисти искаме да ударим рамо и да дадем сцена.
Защо Wrong - и фест, и бар?
Николай: Първо искахме да кръстим бара на някаква песен. Бяхме се сетили за "Wrong" на Depeche Mode. Но и гледахме други барове и фестивали в България - ако тук е правилно да имаш етикет "фестивал" пред самостоятелен концерт на голям хедлайнър с петима подгряващи, значи ние го правим по грешния начин. Ако е правилно да продаваш българска светла бира за пет лева, значи отново работим по грешния начин. Така името самό започна да се пълни със смисъл. А и с него винаги имаш извинение - например като спря тока миналата година, си казваш - "ами, грешният фест, какво да се прави."
Николай
И затова от бара - фестивал?
Николай: Веднъж, докато бяхме на Jack Daniel's сцената на Spirit of Burgas, където обикновено беше най-интересно, седяхме, дразнехме се на скъпата бира и кофти храната и си казахме "Абе, що не си направим наш си фестивал?". Да бъде с банди, които ни кефят, да има читава бира, всичко на сцената да е интересно, не само да чакаш да свършат еди кои си, за да видиш хедлайнъра.
Повечето хора правят първо концерти, трупат опит и оттам минават към организиране на фестивали. Вие сте наобратно - направихте две издания на Wrong Fest и след това започнахте да организирате самостоятелни концерти.
И двамата: It's wrong (смеят се).
Николай: Виж, аз винаги съм искал да имам хостел, бар, клуб, фестивал и бар на морето. Никога не съм си мечтал да правя концерти. С Руслан понякога имаме различни идеи, но все става така, че в един момент те се допълват и развиват взаимно. И ето, че си имаме бар и фестивал, както и поредица от клубни концерти през годината.
А как си разпределяте задачите? Единият се занимава с феста, другият с бара ли?
Николай: С бара никой не се занимава (смее се). По-скоро си разделяме различните концерти. За един лайв работи предимно единият, за друг - другият. Например Руслан се кефи много повече на психеделичния рок и стоунъра. Аз съм по алтернативната и парти музиката. Ето и тук е пресечната точка в Wrogn Fest - това е фестивал, в който има и двете неща. Защото така откриваш интересни банди в стилове, които иначе рядко си пускаш. Затова и мисля, че когато се правят концерти, подгряващата банда не е нужно да е в стила на хедлайнъра.
Руслан
Как решавате кои банди да извикате?
Николай: Първата година лайн-ъпът беше подреден на принципа "Аз познавам тия пичове, ще ги викна да свирят". Все наши познати и приятели. Втората година се пробвахме да нагазим в по-неизвестното. Третата - още повече. А тази година лайн-ъпът е показателен за това, което ще се стремим да правим и занапред.
Руслан: За да поканим някоя група обаче, поне единият от нас двамата трябва да й се кефи.
След три години стигнахте и до втора сцена.
Николай: Ами да, в търсене на стилово разнообразие, тази година за пръв път излизаме и на две сцени. Да можеш да избираш между балкански пънк или сайкъделик рок - ако не те кефи едното, отиваш да слушаш другото.
Как се разбирате с хората във Войнеговци?
Николай: Тъпото е, че въпреки че на местно ниво се развиват някакъв туризъм и търговия покрай фестивала, не усещаме абсолютно никаква подкрепа от кмета или общината. По-скоро гледат на нас като на начин да се върже някаква далавера.
Имало ли е година, в която фестивалът е на печалба?
И двамата: Не! (смеят се) Не, но концертите вървят, което е важно.
Руслан: Реално, инвестицията за фестивала в момента се изплаща чрез връзките, които създаваме и концертите, които покриват разходите си и носят някакви минимални приходи. Иначе парите за фестивала идват основно от бара.
Николай: Така обаче, след десет години, дори да няма вече Wrong Fest, ще можем да се обърнем назад и да си кажем, че сме направили нещо и то без никаква помощ.
Защо тогава продължавате да го правите?
Николай: Много голяма краста е.
Руслан: Страшен кеф е, когато някоя любима и яка банда ти потвърди, че участва.
Къде виждате Wrong Fest след още 4 години?
Николай: Виждаме го на място, където се чувстваме комфортно и разпродаваме 5 хиляди билета преди да сме обявили и една група. И 5001-ия човек не може да си купи билет, защото това би се отразило на комфорта на публиката.
Руслан: Не трябва да има масовка, трябва да се придържаме към правилните хора и публиката ни да е от такива фенове. Да си бъдем концептуален фестивал. Не бутиков, но с ясна посока.
Имате ли любими банди, които искате да докарате на феста, но още не сте успели?
Николай: Мина ми. Сега вече си мисля кое би излязло на сметка и кое не. Иначе си имаме любими групи, няма начин.
Какви компромиси (не) бихте направили?
Николай: То рядко правим каквито и да е компромиси. Но със стила и посоката на фестивала - никога.
Руслан: Wrong Fest е може би единственият малък фестивал на открито у нас с тази концепция, който се провежда вече за четвърта година. И то близо до София. Има посока, не се прави, просто защото ни е изпаднало еди кое си място и еди коя си група. Wrong Fest е резултат на целенасочени усилия.
Грешна ли е идеята Wrong?
Николай: Тук да. Иначе е изключително правилна.
Wrong Fest e на 25 и 26 юни в село Войнеговци
Групите: Juno Reactor, Therapy?, Graveyard, Контрол,
Остава, Nightstalker, Brond, TDK, Comasummer и др.
Билети по 40 лева еднодневни и 55 двудневни от Ticketlogic
Текст Ивайло Александров/ Фотография София Зашева