Билети от Eventim Текст Илиян Ружин
През 2011-та се пробвахме да го чуем в Берлин. Останахме си с пробата. Мястото беше препълнено от хора. Нормално. Джаар вече беше издал дебютния си албум Space is Only Noise и всички мазно, мазно обясняваха, колко е велик. Естествено беше да се избиват за лайфа му и да са на върха на вълната. По-важното за самия Нико - от празните приказки и неминуемите позьори - бяха 25-те хиляди продадени копия от този дебют. Защото, когато харесваме нещо, плащаме за него, нали.
Джаар е откритие на електронните продуценти Wolf and Lamb (видяхме ги тук през 2013-а след шоуто на Bonobo). Сам им изпраща свои неща. Младежът е 90-ти набор и прави парчета от седемнайсетгодишен, две години по-късно отваря и собствен лейбъл - Clown & Sunset. „Завършвам една песен днес, качвам я в Soundcloud и я споделям във facebook, където има 110 хиляди потенциални слушатели. Това е лудост", казва Джаар в едно старо интервю.
Днес феновете му в социалката на социалките са близо 400 хиляди, а той с Darkside - нов музикален проект в сътрудничество с китариста Дейв Харингтън и осем трака в пълнокръвен албум - ремиксира целият Random Access Memories на Daft Punk. И тефтерчето му с дати за лайфове съперничи на всяка мини енциклопедия.
Clown & Sunset обаче е в миналото, за да даде път на новия лейбъл Other People, платен за съжаление, или не. Намира се лесно през официалният му сайт, където Нико е споменат в трето лице и звучи леко претенциозно. Other People заподозряхме, че е взето от Мартин Еймис и романa му със същото име, където главната героиня има проблеми с понятийния си апарат и докато разбереш, че описва небе и облаци, отнема време.
Е, не го е взел от там. Името на лейбъла идва от друга книга, озаглавена Other People Think. Текстовете вътре са от Джон Кейдж, представени от Алфредо Джаар - бащата на Нико. Джаар старши е носител на награда от Фондация МакАртър, известна още като „субсидия за гении". Алфредо Джаар е художник, архитект и режисьор, и, най-общо казано, изкуството му е социално ангажирано. Негова е и снимката на албума Space is Only Noise.
Дали заради чилийската връзка, или по-скоро заради страстта си към електронната музика, 14-годишният Нико получава за Коледа от татко си албума Thé Au Harem D'Archimède на Рикардо Вилялобос. Хвърли едно ухо на последния трак „True to Myself" и ще ти стане ясно, колко много Джаар се е повлиял от Вилялобос.
Семейството му обаче си остава най-влиятелно по отношение на музикалната диета на детето Нико - с Кийт Джарет, Джон Кейдж, както и записите на португалски изпълнители и онова особено чувство в тази музика наричано saudade - копнеж по нещо несъществуващо, любов, човек, емоция. Евелин, майката на Нико, му обръща внимание върху това, че атоналната музика и звуци също могат да бъдат интересни.
Джаар ненавижда CD-то като формат. През 2012-та с първия лейбъл пускат на пазара алуминиев куб (може би вдъхновение от баща му, в чието творчество квадратът и кубът присъстват често), който съдържа чип с компилацията Don't Break My Lovе. Нестандартният плеър се управлява с четири бутона и има два изхода за слушалки. Изчерпан е още на предварителната продажба.
„Удивителни времена са това. В началото на някакъв музикален ренесанс сме", казва Нико, сочейки към изпълнители като Mount Kimbie, James Blake, котилото на лейбъла Brainfeeder. „Хлапета, правещи музика без студио, продуценти и музиканти. Никой не ни дава пари и не ни казва какво да правим, защото единственото, което искаме да правим, е откровена музика. Това е различното. Това не се е случвало преди." Изказването е от преди две години. Днес Нико се възприема като дърводелец, който помага и лекува с музика. Утилитарно и съвсем не бохемско.
В лайф изпълненията си Джаар обича да импровизира, да прави нещо различно. Преди участие намира звук в мрежата или песен, която му харесва, и тя попада в сета му. Чест трик е да сменя бас линията в дадена песен. „Искам да дам на хората точното нещо, за което съм пред тях, и това, което истински ме наранява, е звукът да не е на ниво. Опитваш да дадеш най-доброто от себе си, но звукът не е на ниво. Обикновено в такива ситуации използвам повече дисторшън, казвам на Дейв да свири по-грубо - все неща, които не са част от моята музика."
Казват, че Николас Джаар е променил клубната музика. Може би отговорът е в темпото. Често го сменя и понякога пада до 60bpm. Твърди, че за него това е музикален инструмент. Да видим.
Николас Джаар е на 27 февруари в Студио Орфей (ул.
„Самоков" 60).
Билети
от Eventim
Текст Илиян Ружин