Достатъчно е да ми станат интересни, да им усетя присъствието.
С фейсбук също работя, намирала съм лица, без изобщо да сме се виждали на живо.
Много от тях са просто в главата ми и изведнъж сякаш изплуват.
Първо исках да стана оператор, защото обичам да снимам - да хващам хората и техните емоции с камерата.
Винаги съм знаела, че ще имам досег с театъра - заради баща ми. Като млад той е бил актьор, а покрай него и аз исках да правя театър. По-късно ми се оформи идеята за режисура.
Първият ми кастинг беше за рекламата на Пиреос Банк - онази с принца и жабата. Но режисьорът не хареса никой, който предложих.
И вече в есктремни условия отидох в НАТФИЗ, седнах на една маса и започнах да гледам как едни потенциални принцове минават ли, минават (смее се). Появи се един приятел (Димо Алексиев - б.а.) и като го видях, директно направихме кастинга в задния двор. Това беше - веднага го избраха.
В тази професия помага да имаш въображение и памет за лица. В момента, в който ти кажат какво се търси, или ти кликва веднага, или се ровиш с часове и пак не нацелваш.
Най-големият ми кошмар е да намирам средностатистически майки и бащи.
Малко прекалявам с режисурата на кастинга. Има хора, които правят само представяне - как се казваш, на колко си години, профил, анфас, айде, чао.
Аз правя обратното - първо им обяснявам много подробно случката, после им давам конкретна задача и снимам няколко дубъла, за да извадя максималното от човека.
Справям се най-добре, ако ме форсират и нещата трябва да станат на момента. В това съм по-добра, отколкото ако ми дадат две седмици. Имаше една индийска реклама, за която трябваше стрийт артист. Бяха търсили паралелно в Лондон и в Индия, но така и не бяха намерили. Обадиха ми се вечерта преди кастинга. Аз се сетих за едно момиче, което нямаше нищо общо с описанието, но като излъчване усещах, че е техният човек. Клиентите я видяха и на следващия ден замина за Прага на снимки.
Няма да забравя и как трябваше да намеря „нормален гей" и „нормална попфолк певица" за Островът. Отне ми месеци наред и много ми се смяха, че точно най-лесното - което го има навсякъде, - не съм могла да го хвана.
В компанията минавам за „Нина, ти си луда!" Но това за мен е комплимент (смее се). Постоянно ми го казват, и аз не знам защо. Мисля, че правя странни асоциации и ги изказвам на глас.
Никога не работя, без да има тръпка. Откривам си я и в реклами, за които не се изисква особено въображение, защото хората все още са ми интересни.
По душа съм любопитна, така ми се струва.
Проблемът ми е, че много анализирам. И прекалено мисля, преди да действам.
По-добре е каквото ти дойде на момента.
Не мога да мина по улицата незабелязано, защото сто човека ще ми кажат „Здравей, Нина, има ли работа, може ли да ми се плати по-бързо..." (смее се)
Редовно заговарям непознати с фразата „Красив(а) си. Извинявай, че така те гледам, но се занимавам с кастинг". Всеки си носи своята красота и когато я видя, спонтанно ми идва да го кажа.
Блокирам, когато някой проявява агресия спрямо мен. В такива случаи трудно реагирам. Обаче ако е насочена към друг... много лоши неща мога да направя.
Скачам в дълбокото, за да изследвам нещо непознато или нещо мое, от което ми се струва, че искам да избягам. Опитвам се да преодолея себе си, като отивам директно в това, от което се страхувам.
Успехът е мимолетен. Бързо губи стойност.
Радвам се, щом видя в някого потенциал, който другите не забелязват. Получи се така с единия от актьорите в пиесата ми Първа любов - Павлин Димитров. На репетициите му казвах - моля те, не бъди само актьор, бъди и себе си през цялото време. Направихме представлението, а той взе Икар и Аскеер за дебют.
Грешките са повод да продължиш нататък и да осъзнаеш кое е правилно за теб.
Обичам да си фантазирам.
Никога не знам (супер тихо) какво искам.
Ще ми се аз да бях измислила морето.
Или поне да бях казала... (мисли дълго) Не се сещам. На всички, които обичам, вече съм го казвала. Освен Островът в кастинг портфолиото си Нина Боянова би сложила повечето реклами, снимала с MVM. Последните й попадения в десятката са Дядо Коледа за Coca Cola, диригентът и дубльорът на детето за McDonald's и целият каст на нов български сериал за „живота на модерния тийнейджър", чието излъчване е обект на преговори в момента. Виж също късометражния й Selfmade (заедно с Армандо Константино), отличен с първа награда на Cinemasports 2006. Работи и по нов театрален проект - разказ на Чехов
В
началото снимах
хора по улиците.
Достатъчно
е да ми станат интересни, да им усетя
присъствието.
С
фейсбук също работя, намирала
съм
лица, без изобщо да сме се виждали на
живо.
Много
от тях са просто в главата ми и изведнъж сякаш
изплуват.
Първо
исках да стана оператор,
защото обичам да снимам - да хващам
хората и
техните емоции с камерата.
Винаги
съм знаела, че ще имам досег с театъра - заради баща
ми. Като млад той е бил актьор, а
покрай
него и аз исках да правя театър. По-късно
ми се оформи идеята за режисура.
Първият
ми кастинг беше за рекламата на Пиреос Банк - онази
с
принца и жабата. Но
режисьорът
не
хареса никой,
който предложих.
И
вече в есктремни условия отидох в НАТФИЗ, седнах на една маса и започнах
да гледам как
едни потенциални
принцове минават ли,
минават (смее
се).
Появи се един приятел (Димо
Алексиев - б.а.) и като го видях, директно направихме
кастинга в задния двор. Това
беше - веднага
го избраха.
В
тази професия помага да имаш въображение
и памет за лица. В момента, в който ти
кажат какво се търси, или ти кликва
веднага, или се ровиш с часове и пак не нацелваш.
Най-големият
ми кошмар е да намирам
средностатистически майки и бащи.
Малко
прекалявам с режисурата на кастинга. Има хора, които
правят само представяне - как се казваш,
на колко си години, профил, анфас, айде,
чао.
Аз
правя обратното - първо им обяснявам много подробно
случката, после им давам конкретна задача и снимам
няколко дубъла, за да извадя максималното
от човека.
Справям
се най-добре, ако ме
форсират и нещата трябва да станат на
момента. В това съм по-добра, отколкото
ако ми дадат две седмици. Имаше една
индийска реклама, за която трябваше
стрийт артист. Бяха търсили паралелно
в Лондон и в Индия, но
така и
не бяха намерили. Обадиха
ми се вечерта преди кастинга. Аз се сетих
за едно момиче, което нямаше нищо общо
с описанието, но като излъчване усещах,
че е техният човек. Клиентите я видяха
и на следващия ден замина за Прага на
снимки.
Няма
да забравя и как
трябваше да намеря „нормален гей" и
„нормална попфолк певица" за Островът.
Отне ми месеци наред и много ми се смяха,
че точно най-лесното - което го има навсякъде, - не съм могла да го
хвана.
В
компанията минавам за „Нина,
ти си луда!" Но
това
за мен е комплимент (смее
се). Постоянно
ми го казват, и аз не знам защо. Мисля,
че правя странни асоциации и ги изказвам
на глас.
Никога
не работя, без да има тръпка. Откривам си я и в
реклами, за които не се изисква особено
въображение, защото хората все още са ми
интересни.
По
душа съм любопитна,
така ми се струва.
Проблемът
ми е, че много
анализирам. И прекалено мисля,
преди
да действам.
По-добре е каквото
ти дойде на момента.
Не
мога да мина по улицата незабелязано,
защото сто човека ще ми кажат „Здравей,
Нина, има ли работа, може ли да ми се
плати по-бързо..." (смее
се)
Редовно
заговарям непознати с
фразата „Красив(а)
си.
Извинявай,
че така те гледам, но се занимавам с
кастинг". Всеки
си носи своята красота и когато я видя,
спонтанно ми идва да го кажа.
Блокирам,
когато някой
проявява агресия спрямо мен. В такива
случаи трудно реагирам. Обаче ако е
насочена към друг... много лоши неща мога
да направя.
Скачам
в дълбокото, за
да
изследвам
нещо непознато или
нещо мое, от което ми се струва, че искам
да избягам. Опитвам се да преодолея себе
си, като отивам директно в това, от което
се страхувам.
Успехът е
мимолетен. Бързо губи стойност.
Радвам
се, щом видя
в някого потенциал, който другите не
забелязват.
Получи се така с единия от
актьорите в пиесата ми Първа
любов -
Павлин Димитров. На репетициите му
казвах - моля те, не бъди само актьор,
бъди и себе си през цялото време.
Направихме представлението, а
той взе Икар и Аскеер за дебют.
Грешките
са повод
да продължиш нататък и да осъзнаеш кое
е правилно за теб.
Обичам
да си фантазирам.
Никога
не знам (супер
тихо) какво
искам.
Ще
ми се аз да бях измислила морето.
Или
поне да бях казала... (мисли
дълго) Не
се сещам. На всички, които обичам,
вече
съм го казвала.
Освен Островът в кастинг портфолиото си Нина Боянова би сложила повечето реклами, снимала с MVM. Последните й попадения в десятката са Дядо Коледа за Coca Cola, диригентът и дубльорът на детето за McDonald's и целият каст на нов български сериал за „живота на модерния тийнейджър", чието излъчване е обект на преговори в момента. Виж също късометражния й Selfmade (заедно с Армандо Константино), отличен с първа награда на Cinemasports 2006. Работи и по нов театрален проект - разказ на Чехов
Фотография Васил Танев