Олег Затвори Очички

Олег Дурягин се ражда през 1983-та в Москва и покрай майка си, която е художничка, от малък се върти из артистичната столична бохема. Не на този щастлив факт обаче дължи и таланта си, и успеха си, и всичко. По собствените му думи цялата работа започва заради вечната борба с неговия брат, който минавал за по-надарения в семейството. Буквално на инат Олег заляга повечко върху четките и рисуването и по един или друг начин успява да бие батко си, който пък става музикант. Най-напред Дурягин се заема професионално с графичния дизайн, а после и с фотографията, която се оказва голямата му, че и споделена любов.

Приема артистичния псевдоним Олег Доу и започва да щрака портрети, които не щади откъм компютърна обработка. Резултатите са странни и леко плашещи галерии от фантастични образи, в които линията между невинното и зловещото често е размита. Публиката и критиците лапват ексцентричния му стил като ментов бонбон и не след дълго Олег нарежда няколко самостоятелни изложби в Париж, Лос Анджелис, Барселона и Сеул - все люпилни за млади таланти. А само година след като дава старт на кариерата си, два пъти става фотограф на 2007-а - веднъж на International Photography Awards и веднъж на International Color Awards.

Олег обаче е категоричен, че не прави футуристично изкуство и сериозно се напряга, когато опростяват работите му до портрети на извънземни. Целта на допълнителната обработка е максимално да изчисти образа и, така да се каже, до кръв да излющи кожата му, за да се покаже истинското му лице. А най-смешното е, че характерната му техника се появява не след жестоки напъни тип какво-по-така-да-измисля-сега, а съвсем случайно. Момчето седнало да си играе със снимката на своя приятелка, но толкова се увлякло, че от нея останали само едни очи, които му се видели напълно достатъчни, и така.

Твърди, че го вдъхновява ранният Ренесанс, откъдето и идва вниманието му към детайла, както и японското изкуство, което пък си личи от минимализма в портретите му. Какво слуша, докато работи - „Електронно, разбира се". Какво казва за колегите си - че няма нищо против бунта да се прави изкуство, което не прилича на такова, но той иска да прави точно обратното. Молодец, Оля, молодец.

Още зашеметяващи портрети - на официалния му сайт

Олег Дурягин се ражда през 1983-та в Москва и покрай майка си, която е художничка, от малък се върти из артистичната столична бохема. Не на този щастлив факт обаче дължи и таланта си, и успеха си, и всичко. По собствените му думи цялата работа започва заради вечната борба с неговия брат, който минавал за по-надарения в семейството. Буквално на инат Олег заляга повечко върху четките и рисуването и по един или друг начин успява да бие батко си, който пък става музикант. Най-напред Дурягин се заема професионално с графичния дизайн, а после и с фотографията, която се оказва голямата му, че и споделена любов.

Приема артистичния псевдоним Олег Доу и започва да щрака портрети, които не щади откъм компютърна обработка. Резултатите са странни и леко плашещи галерии от фантастични образи, в които линията между невинното и зловещото често е размита. Публиката и критиците лапват ексцентричния му стил като ментов бонбон и не след дълго Олег нарежда няколко самостоятелни изложби в Париж, Лос Анджелис, Барселона и Сеул - все люпилни за млади таланти. А само година след като дава старт на кариерата си, два пъти става фотограф на 2007-а - веднъж на International Photography Awards и веднъж на International Color Awards.

Олег обаче е категоричен, че не прави футуристично изкуство и сериозно се напряга, когато опростяват работите му до портрети на извънземни. Целта на допълнителната обработка е максимално да изчисти образа и, така да се каже, до кръв да излющи кожата му, за да се покаже истинското му лице. А най-смешното е, че характерната му техника се появява не след жестоки напъни тип какво-по-така-да-измисля-сега, а съвсем случайно. Момчето седнало да си играе със снимката на своя приятелка, но толкова се увлякло, че от нея останали само едни очи, които му се видели напълно достатъчни, и така.

Твърди, че го вдъхновява ранният Ренесанс, откъдето и идва вниманието му към детайла, както и японското изкуство, което пък си личи от минимализма в портретите му. Какво слуша, докато работи - „Електронно, разбира се". Какво казва за колегите си - че няма нищо против бунта да се прави изкуство, което не прилича на такова, но той иска да прави точно обратното. Молодец, Оля, молодец.

Още зашеметяващи портрети - на официалния му сайт

Гласували общо: 1 потребители