☰
✕

Павел Митренга

7271 Категория: Нещо ново
Доста вероятно е след двайсетина години Павел Митренга да се занимава с клинични изследвания и да търси нови маркери в кръвта, които да издават навреме наличието на ракови клетки, докато в кабинета му виси дипломата по биотехнологии от Университета в Копенхаген. В момента някак успява да лавира между рампи и състезания по цял свят, стаж в Българската академия на науките и скейтпарка в Монтана, където организира петия екстремен фест Montana Spring Sessions заедно с крюто на асоциация Disaster. Обаче ако се наложи да избира кънки или биология, нямай никакви съмнения кое ще задраска.

От Митренга научихме две много важни неща - че по рейловете и рампите си никой без приятелите (да не се чудиш защо всеки път казва „ние", вместо „аз"); и че онзи сладък страх, когато за първи път се изправиш на ръба на рампата, никога, ама никога не си отива напълно. Дори да си се търкалял на кънки повече от половината си живот.

Научихме също, че е напълно безполезно да се правят опити за изграждане на скейтпаркове, ако строителният инженер не е карач или няма карач до себе си. И всъщност рампата в Монтана единствена до момента се е получила по международен стандарт, само защото момчетата от Disaster случайно се пързаляли там, когато ръководителят на проекта дошъл да извърши замерванията. И защото човекът се оказал толкова свестен, че им позволил да го преработят. (Надявахме се да можем да ти съобщим добри новини и за евентуалния бетонен скейтпарк, за който Disaster от години се борят, падат и стават, но май няма да е този път.)

Откакто се помня съм на ски или на колело. Бях на 11, когато видях хората, които караха кънки пред НДК и на Съветската армия. И просто много ми се прииска да пробвам. Оттогава кънките са ми фаворит.
Карам също сноуборд и уиндсърф, за друго не остава време. И въпреки че когато караме сърф, сме на море, когато караме борд, сме на планина, а с кънките - най-често в някое хале, емоцията на рампата компенсира и за мен е номер едно за момента.

Най-доброто чувство от карането е да лепнеш нов трик. Сега имаме възможност да пътуваме и да се срещаме по състезания, където виждаш, че някой прави нещо, и пробваш и ти - суперотворен процес на обмяна на опит. Преди, единственият ни досег с чуждата сцена бяха видеокасети и записи от екстремния канал. Гледаш, имаш някаква идея как би станал трикът и започваш да пробваш. Приятелите са с теб, коригират те, дават напътствия. И в един момент, след много, много, много блъскане - някой път години - трикът става. Това е може би моментът, заради който караме.

Две години бях блъскал McTwist 900, докато го кацна. (Трик, за който се излита като за салто, обаче в момента, в който си надолу с главата, се завърташ около собствената си ос; числото отзад показва колко градуса е това въртене - б. а.) Оттогава са минали почти десет години и пак се случва да не стане. С някои трикове е така - блъскаш ги, докато ги лепнеш, и след това ги блъскаш още повече, за да ги запазиш.

Мечта ни е да направим двойно задно салто на рампа. Малко хора в света го правят. Но за да се научим, трябва да отидем в Woodward - едни специални скейт паркове в Щатите и Китай, където до рампата са разположени дунапренови трапове. Не се сещам за някой, който да прави двойно, и да не го е тренирал там. Ние гледаме поне веднъж в годината да ходим за няколко дни.

Всичките си трикове сме научили буквално пред Съветската армия. Или поне 90%. Само че малките рампи тук са със съвсем различна симетрия и, когато за първи път отидохме на състезание навън, всички летяха нагоре, а ние - навътре. (смее се). Когато построиха рампата в Монтана - която е голяма и е правилна, има отвес - пренесохме тренировките там. Оттогава, разбира се, нонстоп се учат нови трикове, но едни от най-големите съм ги лепнал на Паметника. Всичко е въпрос на желание според мен.

Може да стигнеш доста добро ниво като просто отиваш, караш и се забавляваш с приятелите. Всъщност те са другият най-важен фактор. Познавам момче, което се премести да живее в Woodward, но там е сам и не прогресира. В момента, в който имаш своето крю, с което да караш, дърпаш най-много.

Инцидентите са до късмет, от една страна. От друга - на рампа нещата стават стъпка по стъпка и се изгражда двигателна култура, в която на всеки етап знаеш как да паднеш. Естествено, винаги има поне по едно падане на година, което те изважда за месец или два. А някой път годината е щастлива.

Да чукам на дърво, досега не съм се чупил сериозно, нито имам проблем със ставите -въпреки че като цяло се смята, че ни се разхлопват колената на нас (смее се). Реално всеки спорт, който практикуваш една идея по-често от просто хоби, носи съответните травми. Ти и само да тичаш десет години, пак ще имаш проблем със ставите. Е, някой път се получават удари на главата, но се надявам да не получим изкривявания (смее се).

Кънките са като живота - един малък свят. С каквото и да се сблъскам, винаги го пречупвам през ситуация, която ми се е случила по време на каране.
На рампата научих, че не е важно дали ще паднеш. Важно е да станеш и да продължиш. Да преодолееш страха и да се кефиш.

В крюто ми се носи слава на забавен, не само в хубавия смисъл на думата. Ако някой ще си забрави кънките точно преди финала, това най-вероятно ще съм аз...
Приятелите ме смятат за отзивчив.
По душа съм оптимист.

Проблемът ми е, че се захващам с прекалено много неща наведнъж.
Скачам в дълбокото, когато нямам друг избор. (смее се)
Опасността е доооста привлекателна.

Най-страшно е, когато е най-забавно.
Най-голямото състезание винаги е със самия себе си, с твоите 100%.
Успехът е мотивация. И дрога, донякъде.

Щастлив съм, когато карам.
Последно плаках, когато се разделих с много добър приятел. 

Вечерта преди състезание просто се опитвам да се наспя.

Montana Spring Sessions 5 е от 26 до 28 април в Слънчевата градина в Монтана

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Доста вероятно е след двайсетина години Павел Митренга да се занимава с клинични изследвания и да търси нови маркери в кръвта, които да издават навреме наличието на ракови клетки, докато в кабинета му виси дипломата по биотехнологии от Университета в Копенхаген. В момента някак успява да лавира между рампи и състезания по цял свят, стаж в Българската академия на науките и скейтпарка в Монтана, където организира петия екстремен фест Montana Spring Sessions заедно с крюто на асоциация Disaster. Обаче ако се наложи да избира кънки или биология, нямай никакви съмнения кое ще задраска.

От Митренга научихме две много важни неща - че по рейловете и рампите си никой без приятелите (да не се чудиш защо всеки път казва „ние", вместо „аз"); и че онзи сладък страх, когато за първи път се изправиш на ръба на рампата, никога, ама никога не си отива напълно. Дори да си се търкалял на кънки повече от половината си живот.

Научихме също, че е напълно безполезно да се правят опити за изграждане на скейтпаркове, ако строителният инженер не е карач или няма карач до себе си. И всъщност рампата в Монтана единствена до момента се е получила по международен стандарт, само защото момчетата от Disaster случайно се пързаляли там, когато ръководителят на проекта дошъл да извърши замерванията. И защото човекът се оказал толкова свестен, че им позволил да го преработят. (Надявахме се да можем да ти съобщим добри новини и за евентуалния бетонен скейтпарк, за който Disaster от години се борят, падат и стават, но май няма да е този път.)

Откакто се помня съм на ски или на колело. Бях на 11, когато видях хората, които караха кънки пред НДК и на Съветската армия. И просто много ми се прииска да пробвам. Оттогава кънките са ми фаворит.
Карам също сноуборд и уиндсърф, за друго не остава време. И въпреки че когато караме сърф, сме на море, когато караме борд, сме на планина, а с кънките - най-често в някое хале, емоцията на рампата компенсира и за мен е номер едно за момента.

Най-доброто чувство от карането е да лепнеш нов трик. Сега имаме възможност да пътуваме и да се срещаме по състезания, където виждаш, че някой прави нещо, и пробваш и ти - суперотворен процес на обмяна на опит. Преди, единственият ни досег с чуждата сцена бяха видеокасети и записи от екстремния канал. Гледаш, имаш някаква идея как би станал трикът и започваш да пробваш. Приятелите са с теб, коригират те, дават напътствия. И в един момент, след много, много, много блъскане - някой път години - трикът става. Това е може би моментът, заради който караме.

Две години бях блъскал McTwist 900, докато го кацна. (Трик, за който се излита като за салто, обаче в момента, в който си надолу с главата, се завърташ около собствената си ос; числото отзад показва колко градуса е това въртене - б. а.) Оттогава са минали почти десет години и пак се случва да не стане. С някои трикове е така - блъскаш ги, докато ги лепнеш, и след това ги блъскаш още повече, за да ги запазиш.

Мечта ни е да направим двойно задно салто на рампа. Малко хора в света го правят. Но за да се научим, трябва да отидем в Woodward - едни специални скейт паркове в Щатите и Китай, където до рампата са разположени дунапренови трапове. Не се сещам за някой, който да прави двойно, и да не го е тренирал там. Ние гледаме поне веднъж в годината да ходим за няколко дни.

Всичките си трикове сме научили буквално пред Съветската армия. Или поне 90%. Само че малките рампи тук са със съвсем различна симетрия и, когато за първи път отидохме на състезание навън, всички летяха нагоре, а ние - навътре. (смее се). Когато построиха рампата в Монтана - която е голяма и е правилна, има отвес - пренесохме тренировките там. Оттогава, разбира се, нонстоп се учат нови трикове, но едни от най-големите съм ги лепнал на Паметника. Всичко е въпрос на желание според мен.

Може да стигнеш доста добро ниво като просто отиваш, караш и се забавляваш с приятелите. Всъщност те са другият най-важен фактор. Познавам момче, което се премести да живее в Woodward, но там е сам и не прогресира. В момента, в който имаш своето крю, с което да караш, дърпаш най-много.

Инцидентите са до късмет, от една страна. От друга - на рампа нещата стават стъпка по стъпка и се изгражда двигателна култура, в която на всеки етап знаеш как да паднеш. Естествено, винаги има поне по едно падане на година, което те изважда за месец или два. А някой път годината е щастлива.

Да чукам на дърво, досега не съм се чупил сериозно, нито имам проблем със ставите -въпреки че като цяло се смята, че ни се разхлопват колената на нас (смее се). Реално всеки спорт, който практикуваш една идея по-често от просто хоби, носи съответните травми. Ти и само да тичаш десет години, пак ще имаш проблем със ставите. Е, някой път се получават удари на главата, но се надявам да не получим изкривявания (смее се).

Кънките са като живота - един малък свят. С каквото и да се сблъскам, винаги го пречупвам през ситуация, която ми се е случила по време на каране.
На рампата научих, че не е важно дали ще паднеш. Важно е да станеш и да продължиш. Да преодолееш страха и да се кефиш.

В крюто ми се носи слава на забавен, не само в хубавия смисъл на думата. Ако някой ще си забрави кънките точно преди финала, това най-вероятно ще съм аз...
Приятелите ме смятат за отзивчив.
По душа съм оптимист.

Проблемът ми е, че се захващам с прекалено много неща наведнъж.
Скачам в дълбокото, когато нямам друг избор. (смее се)
Опасността е доооста привлекателна.

Най-страшно е, когато е най-забавно.
Най-голямото състезание винаги е със самия себе си, с твоите 100%.
Успехът е мотивация. И дрога, донякъде.

Щастлив съм, когато карам.
Последно плаках, когато се разделих с много добър приятел. 

Вечерта преди състезание просто се опитвам да се наспя.

Montana Spring Sessions 5 е от 26 до 28 април в Слънчевата градина в Монтана

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • 20 бързи въпроса към... Спенс

    Спенснята е и ще си остане сред най-искрените и автентични олд скуул рапъри по нашите земи. Зададохме му 20-те ни бързи въпроса и ето какво ни отговори г-н Найденов в неговия си директен и несвенлив стил: Как би обяснил работата си на първокласник? Понеже другия септември ще изпратя трети първолак, не е като да не съм обяснявал, но по-лесно е просто да му покажеш

  • 20 бързи въпроса към... Петар Шварц, китарист на ALI

    Е, най-после ALI издаде албума си Introverse и направи музикалната ни есен по-вълнуваща и възторжена. Петар е китарист на групата, един от авторите на песните, но и, както го наричат останалите от ALI, човекът с екселските таблици. Помолихме го да ни отговори на нашите бързи въпроси и той го направи само с думи, без никакви таблици, вижте:   Как би обяснил

  • The RITZ Specialty Coffee: Перфектната симбиоза между дневно кафе и вечерен аперитив

    Никой не познава кафето по-добре от италианците. За тях то е ритуал, традиция, момент на спокойствие и разбира се, възможност за среща с любими хора. И макар че самото кафе е от огромно значение, важно е също и така мястото, където го пием. Заведение с уютна обстановка, в което да потънем в разговор с приятел, да забравим за грижите и да си откраднем малко заслужено

  • 5 места за кафе и чай в София, които ще ви очароват

    "Душата не иска само чай или кафе. Душата иска разговор. Кафето е само повод", казали са хората. А ние допълваме: един от най-приятните поводи. Пиенето на ароматните топли напитки е любим навик, който ни събира заедно за създаване на щастливи спомени и незабравими емоции. В сърцето на София се крият специални места с впечатляващи истории, които превръщат

  • Кажи ни кой е твоят приятел и ще ти кажем какво да му подариш

    Коледа е онова време от годината, което прекарваме в мисли за най-близките ни хора. Спомняме си любими истории, оценяваме моментите заедно и въпреки това, едвам успяваме да измислим какъв подарък да им вземем. Списъкът сякаш е безкраен: родители, приятели, колеги… и тъкмо когато си мислиш, че си приключил с всички, винаги се появява още някой, когото пак

  • 20 бързи въпроса към... Мартин Михайлов

    Мозъкът и енергията на „Строежа“ и „Терминал 1“, Марто е с огромен опит в клубния живот като промоутър, съдружник и управител в заведения, музикален селектор и барман. И с важни отговори на нашите 20 бързи въпроса: Как би обяснил работата си на първокласник? Правя концерти и организирам празненства за хората.  Още: 20 бързи въпроса към... актрисата

  • Перфектната среща: 6 ресторанта в София с романтична атмосфера

    Има срещи, които не се забравят. Когато всичко се нарежда по сценарий, а съдбата сякаш е на наша страна и дори самата тя тръпне в очакване да разбере как ще завърши вечерта. Когато нямаме нужда от думи, за да говорим, и на света сякаш няма други, освен нас. Тогава всеки миг е специален. Но магията на перфектната среща не се крие само в дългите погледи и красивите чувства,

  • Spa Hotel Santé: В сърцето на Велинград, в прегръдките на природата

    Понякога всичко, от което имаме нужда е да поспрем за миг и да се отдадем на заслужена почивка. В този ред на мисли хотел Spa Hotel Santé е дестинацията, за която така силно мечтаем. Представяме ви златна среда между два свята - обгърнат от гъсти иглолистни гори, комплексът е само на крачки разстояние от центъра на Велинград. 140 стилно обзаведени помещения посрещат

  • Dalina: удоволствието да подаряваш

    Има едни подаръци, които са толкова специални, че се превръщат в топъл спомен за цял живот. Красиви, старателно обмислени и създадени сякаш само за нас, за да ни усмихнат и зарадват искрено по време на празниците. Те са жестове, които говорят повече от думи: с тях изразяваме любов и благодарност към любимия човек. Точно това откриваме в магазин Dalina – кошници

  • Зимни бягства: 4 убежища в подножието на планините

    Нежна топлина от камината озарява вечерта, докато снежинките навън създават собствен ритъм. Тази фантазия се сбъдва в зимните курорти и техните впечатляващи хотели. Луксозният интериор и спиращите дъха гледки се преплитат в перфектен синхрон. А уютът ви обгръща като топло одеяло. СПА и релакс зоните са само част от вълненията, които ще ви подарят заслужена

  • Ново вкусово измерение: Umami и тяхното Никей меню

    Съвременната кулинария се обогати с една от най-вълнуващите фюжън кухни – Никей. Тази гастрономическа магия се ражда в края на 19-ти век, когато японски имигранти намират нов дом в Перу. Съчетавайки японската прецизност и естетика с перуански продукти като лютивата аджи чушка и цитрусови плодове, те създават изцяло ново вкусово измерение. А резултатът?

  • Дядо Коледа пристига в Lumina Park в София (ВИДЕО)

    Готови ли сте за коледно чудо, което ще ви накара да се усмихвате чак до следващата Коледа? Lumina Park в София ще ви зареди с много празнично настроение и ще се потопите в приказния свят на светлините, усмивките и незабравимите приключения! Дядо Коледа, светлинни инсталации, търсене на съкровища и още куп изненади ще направят декември вашия най-любим месец

  • Най-сладкият подарък: 3 места за съвършен шоколад

    Коледните празници са онези най-сладки дни в годината, когато искаме да зарадваме любимите хора с нещо наистина специално. Нещо, което не само носи усмивки и щастие, ами направо ще разтопи сърцата… а и небцата им. И колкото и да мислим, не се сещаме за по-подходяща идея от ръчно направен, качествен и божествено вкусен шоколад. С кутия гурме бонбони сме сигурни,

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Адриана Димова

    Ади е от 11 години в България (родена и израсла e в Мароко), а от 8 е част от Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“, веднага след завършването на театрален колеж „Любен Гройс“ в класа на проф. Елена Баева. Най-скоро може да я гледате в София на 3 декември в „Трудни за обичане“, театър Българска армия, а съвсем веднага бихте могли да прочетете отговорите ѝ

  • Кулинарните вълшебства на MIAM

    Мини бургери с ярки цветове и изобилие от вкусове? Да, това е само началото от вълшебния свят на MIAM. Тук храната е истинско преживяване – красиво, апетитно и запомнящо се. Тяхната философия е проста: всичко се приготвя ръчно, с най-добрите сезонни продукти и без полуфабрикати. От хляба, който сами замесват, до свежите зеленчуци и изкусно съчетаните подправки.

  • Искаш да подариш смартфон за Коледа? Имаш го с промокод за отстъпка само до 12.12

    Знаеш ли кой е най-хубавият коледен подарък? Ние ще ти кажем - този, който е полезен, практичен и... изгоден. И понеже не е добре да се пазарува в последния момент (въпреки че всички така правим), сега ще ти дадем няколко идеи за перфектен подарък за Коледа от HMD. Кои са HMD (Human Mobile Devices)? Това е финландска компания, която е най-големият производител

  • INTERSPORT и McKINLEY - топ екипировка за планински приключения

    Планината винаги е била източник на вдъхновение, предизвикателство и свобода. За тези, които се осмеляват да се докоснат до нейната красота, INTERSPORT осигурява надеждно оборудване за всяко приключение. Магазините разполагат с богат асортимент от продукти за разнообразни активности – от тенис и плуване до катерене и туризъм. А сред множеството марки,

  • 20 бързи въпроса към Жлъч

    Матю Стоянов – по-добре познат като Жлъч и част от So Called Crew (заедно с Григовор и Гена), организацията с най-смисления, искрен и близък до публиката рап в България – нахвърля бързо своите мисли и факти по нашите 20 въпроса:   Как би обяснил работата си на първокласник? Крещя на хора за пари.  Най-сладката част от работата ти? Пак е същото – крещя

  • Ново място в София: Италианският La Passione

    Страст. Колко кратка дума, а какво желание се крие зад нея. Именно това е движещата сила на новия италиански ресторант - La Passione. Заведението разкрива любовта към Италия и ни посвещава в нея. Тук тя е разказана умело във всяка чиния, с всяка усмивка и дори с малките изтънчени детайли. Уютното място отваря врати след 20 години опит в ресторантьорството на

  • Подарък от AI: Какво избра изкуственият интелект за любимите ни герои от книгите?

    С наближаването на коледните празници, идва и онова нелеко изпитание, пред което се изправяме всяка година – купуването на подаръци. Винаги искаме да зарадваме близките си, като намерим нещо оригинално и избрано сякаш специално за тях. Но процесът не е никак лесен. Само ако имаше как някой да го направи вместо нас… или поне да ни съдейства в избора. Тук се