Не мърдам от вкъщи без голямата чанта, почти колкото мен е.
Никога не закъснявам да помогна, само и само нещата да се случват.
Умирам от срам, когато ми говорят хубави неща.
Все си повтарям, че всичко е само в моята сложна глава.
Идеалната вечер е, когато тъмнината ме усмихва и ми дава пълно спокойствие.
Обикновено съм в собствената си каша.
Падам си по всичко старо.
Беше велико, когато си седяхме по тротоарите и всичко беше просто и интересно.
Влизам в огъня заради идея, закотвила се в главата ми.
Дойде ми до гуша от българския манталитет.
Не казвам на никого, че нещо е невъзможно.
Под леглото ми има цялата история на едни 24 години. Тоест - пълен хаос е.
Страшно се изложих, когато си забравих репликите на едно училищно тържество - бях на сцената, пред пълна зала, не искам да си спомням.
Майка ми често ми казва: „ВНИМАВАЙ!"
Правя се на луда, когато си имам работа с луди.
Скачам на бой, ако някой ми каже: „Това няма как да се случи".
И бих се сбила със системата.
Убивам за некоректност.
Не си позволявам да лъжа.
Заспивам на всичко, стига да ми се спи.
Последно гледах Вероника Герин.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Тарантино и Бенини.
Много се смях на The Party от 1968-а, Алф и Клиника на третия етаж.
Планирам да видя The Sound of Music от 1965-а. МУЗИКАТА
Никога няма да ми омръзнат Луис Армстронг и Строубъри Летър 23.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Баба Зула.
В София искам да дойдат Роксет! Две касетки въртях като малка - тяхната и Мечо Пух.
Книгата на книгите е Малкият принц.
Сега чета автобиографията на Достоевски.
Много ми говорят за това как хората вече не четат.
Най-добре пише този, който ти влиза под кожата и те кара да мислиш през него.
Ходя на театър, защото няма друго място, на което сцената, предметите и хората да се трансформират по такъв уникален начин. А и обичам сценографията.
Пиесата, която много ме впечатли, е Самолетът беглец.
Още от Петя и Ко.:
3D изложба с работи на немския
фотограф Себастиан Денз –
от 9 до 19 декември в /+/Склада на „Бенковски” 11;
подробности за нея – по-нататък
Фотография Васил Танев
Събуждам се с мисълта за кафе, цигара и всичките си
големи мечти.
Не мърдам от вкъщи без голямата чанта, почти колкото мен е.
Никога не закъснявам да помогна, само и само нещата да се случват.
Умирам от срам,
когато ми говорят хубави неща.
Все си повтарям, че всичко е само в моята сложна глава.
Идеалната вечер е, когато тъмнината ме усмихва и ми дава пълно
спокойствие.
Обикновено съм в собствената си каша.
Падам си по всичко старо.
Беше велико, когато си седяхме по тротоарите и всичко беше просто и интересно.
Влизам в огъня заради идея, закотвила се в
главата ми.
Дойде ми до гуша от българския манталитет.
Не казвам на никого,
че нещо е невъзможно.
Под леглото ми има цялата история на едни 24 години. Тоест - пълен хаос е.
Страшно се изложих,
когато си забравих репликите на едно училищно тържество - бях на сцената,
пред пълна зала, не искам да си спомням.
Майка ми често ми
казва: „ВНИМАВАЙ!"
Правя се на луда,
когато си имам работа с луди.
Скачам на бой, ако някой
ми каже: „Това няма как да се случи".
И бих се сбила със системата.
Убивам за некоректност.
Не си позволявам да лъжа.
Заспивам на всичко,
стига да ми се спи.
ФИЛМИТЕ
Последно гледах Вероника Герин.
Най-големият актьор за мен е Чарли Чаплин.
Харесвам режисьори като Скорсезе, Тарантино и Бенини.
Много се смях на The Party от 1968-а, Алф и Клиника на третия етаж.
Планирам да видя The Sound of Music от 1965-а.
МУЗИКАТА
Никога няма да ми омръзнат Луис Армстронг и Строубъри Летър 23.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Баба Зула.
В София искам да дойдат Роксет! Две касетки въртях като малка - тяхната и Мечо Пух.
КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Малкият принц.
Сега чета автобиографията на Достоевски.
Много ми говорят за това как хората вече не четат.
Най-добре пише този, който ти влиза под кожата и те кара да мислиш през него.
ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото няма друго място, на което сцената, предметите и хората да се трансформират по такъв уникален начин. А и обичам сценографията.
Пиесата, която много ме впечатли, е Самолетът беглец.
Още от Петя и Ко.:
3D изложба с работи на немския
фотограф Себастиан Денз –
от 9 до 19 декември в /+/Склада на „Бенковски” 11;
подробности за нея – по-нататък
Фотография Васил Танев