Не мисля, че съм способна да убия нещо друго, освен времето. Чий скелет криеш в гардероба?
Неувереността, която трака със зъби преди всяко ново начинание. Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Много спомени с жълти уши и розови лапи.
След 50 години с чаша бяло вино в ръката. Къде прокарваш острието на бръснача?
Обикновено по ушите на най-близките ми. Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
На палатки под небето, където и да e.
От себе си най-вече. Твоят лек против спокойствие?
Въображение в повече. Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Чаша дъждовна вода и аромат на есен. Как се справяш с пяната на дните?
Понякога по-трудно, отколкото с пяната на бирата. За кого би надула вечерния тромпет?
За всички, които обичат късни серенади. Какво пише в записките на психопата?
„Абе, то аз не съм психопат!“ Кой е героят на нашето време?
Малкият човек с големи мечти.
Палачинки! Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Абсолютно никой. Тя фалира преди 25 години. Какво напипва лявата ръка на мрака?
Нощна лампа, лист и химикали. Къде изчезна повелителят на мухите?
Кой каза, че е изчезнал!? Докато има мухи - има и повелител. Какво чете Кафка на плажа?
Съвременни български автори. Кой хърка в котешката люлка?
Спаска и Риджо. А понякога и няколко двуноги. Какво пият на улица „Консервна”?
Коктейлите на Ерофеев. Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Надявам се точно такива, каквито си представяха, че ще пораснат, когато бяха малки. Какво вижда конникът без глава?
Твърде много телевизия. С кого е нежна нощта?
С мисълта за любим човек. Какво има на юг от никъде?
Бар Безвремие с няколко айляка в него, малко джаз и мента в саксии. Какво си купи от панаира на суетата?
Един двор под тепето с много котки... и чифт червени обувки. Дяволът носи Прада, а ти?
Аз пък не. Не робувам на марките. Къде беше през 1984?
В детската градина до гарата, а привечер по главната на Стара Загора с детското влакче и сладолед, ако слушам. Какво расте в тайната ти градина?
Тайна. Какво ловуваш в норвежката гора?
Ох, любима книга и любима песен! Мисля, че там водя разговори със себе си и понякога ловувам неопитомени мисли.
Който има власт, но няма ум. Някой, с когото се шляеш?
Момче с очила, куп търговци на какво ли не, дегустаторка на шоколад, дузина коткофили, философ с BMW и много хора, които говорят на „и“. Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще рисувам със сигурност. За останалото - ще импровизирам. Текст Ивайло Александров / Фотография Евелина Петкова (водещата снимка)
Петя е слънчев човек, който обича лятото, обича Пловдив, обича котки и кучета и обича да рисува. Не е спирала от дете, като краси гърбовете на тетрадките в училище, а след това и в университетите (бакалавър Българска филология и магистър Връзки с обществеността). След като започва работа, първоначално краде от работното време, за да твори, но в последните две години обръща модела, като започва основно да рисува, а за другото - все се намира време. Приказните и пъстри картини, които нахвърля с химикал или молив, носят романтичен дух, с аромат на дъжд и привкус на череши. Сред тях се търкалят мързеливи котки и щастливи кучета. И много влюбени хора. В момента нейна изложба е подредена в любимия ни бар Kanaal, като можеш да я разгледаш до края на юни и дори да си купиш неин оригинал или картичка. А ние ти предлагаме да се запознаеш с Петя.
Кого би убил, присмехулнико?
Не мисля, че съм способна да убия нещо друго, освен времето.
Чий скелет криеш в гардероба?
Неувереността, която трака със зъби преди всяко ново начинание.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци?
Много спомени с жълти уши и розови лапи.
Как би умряла във Венеция?
След 50 години с чаша бяло вино в ръката.
Къде прокарваш острието на бръснача?
Обикновено по ушите на най-близките ми.
Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
На палатки под небето, където и да e.
От кого се криеш в червената трева?
От себе си най-вече.
Твоят лек против спокойствие?
Въображение в повече.
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Чаша дъждовна вода и аромат на есен.
Как се справяш с пяната на дните?
Понякога по-трудно, отколкото с пяната на бирата.
За кого би надула вечерния тромпет?
За всички, които обичат късни серенади.
Какво пише в записките на психопата?
„Абе, то аз не съм психопат!“
Кой е героят на нашето време?
Малкият човек с големи мечти.
Какво закусват шампионите?
Палачинки!
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Абсолютно никой. Тя фалира преди 25 години.
Какво напипва лявата ръка на мрака?
Нощна лампа, лист и химикали.
Къде изчезна повелителят на мухите?
Кой каза, че е изчезнал!? Докато има мухи - има и повелител.
Какво чете Кафка на плажа?
Съвременни български автори.
Кой хърка в котешката люлка?
Спаска и Риджо. А понякога и няколко двуноги.
Какво пият на улица „Консервна”?
Коктейлите на Ерофеев.
Какви пораснаха синовете на великата мечка?
Надявам се точно такива, каквито си представяха, че ще пораснат, когато бяха малки.
Какво вижда конникът без глава?
Твърде много телевизия.
С кого е нежна нощта?
С мисълта за любим човек.
Какво има на юг от никъде?
Бар Безвремие с няколко айляка в него, малко джаз и мента в саксии.
Какво си купи от панаира на суетата?
Един двор под тепето с много котки... и чифт червени обувки.
Дяволът носи Прада, а ти?
Аз пък не. Не робувам на марките.
Къде беше през 1984?
В детската градина до гарата, а привечер по главната на Стара Загора с детското влакче и сладолед, ако слушам.
Какво расте в тайната ти градина?
Тайна.
Какво ловуваш в норвежката гора?
Ох, любима книга и любима песен! Мисля, че там водя разговори със себе си и понякога ловувам неопитомени мисли.
Кой изсече дивите палми?
Който има власт, но няма ум.
Някой, с когото се шляеш?
Момче с очила, куп търговци на какво ли не, дегустаторка на шоколад, дузина коткофили, философ с BMW и много хора, които говорят на „и“.
Какво ще правиш в остатъка от деня?
Ще рисувам със сигурност. За останалото - ще импровизирам.
Текст Ивайло Александров / Фотография Евелина Петкова (водещата снимка)