☰
✕

Петър Станимиров

6907 Категория: Нещо ново
Когато преди две години чухме за предстоящата изложба Вдъхновен от Стивън Кинг на Петър Станимиров, леко потръпнахме, защото моментално ни изплуваха спомени за ококорените ни детски очи, замръзнали върху ярко червен нос над редица остри зъби, кървави цепки наместо очи, озверяла кучешка паст и още куп демонични образи. Те, освен че ни открехнаха вратата към свят, за който дотогава не знаехме много, ни вкараха и в дълги дискусии на тема защо ни е толкова важно лампите да не се гасят през нощта.

Същата талантлива ръка, ударила здраво рамо на въображението ни в пътешествията през ужас и мрак, стои и зад редица други въздействащи образи от всякакви жанрове. Петър Станимиров е един от художниците, които през 80-те пълнят с картинни разкази списание Дъга (негови са Бубачко, Карамела Му, Пуки и галактическите пирати, Крепостта на безсмъртните, Островът на съкровищата, Янтар и други) и бетонират високия статут на комикса в съзнанието на всеки, разгръщал списанието. През 90-те минава от другата страна на барикадата и стъпва решително в книгоиздаването, като  заедно с Димитър Стоянов създава Плеяда - издателството, наложило Стивън Кинг у нас, не просто публикувайки произведенията му, но и оформяйки ги по непоколебимо разпознаваем и визуално разтърсващ начин.

В някакъв момент вероятно си бил увлечен и по книгите игри - да знаеш, че и в тях пръст има Станимиров. Той помага за събирането на млад екип от български автори, които, под чуждестранно звучащи псевдоними, щурмуват жанра. А след това отново се хвърля в непознатото и става водещ художник (впоследствие и арт директор) в студио за компютърни игри. Единайсет години по-късно Петър осъзнава, че достатъчно дълго се е откъснал от рисуването, такова, каквото иска да бъде, и със свежи сили и ентусиазъм се завръща към илюстрациите.

По това време започват и редовните срещи на старите приятели и колеги от списание Дъга, на които винаги плахо се прокрадвала репликата „Какво ще стане, ако направим нещо сега?". От дума на дума се стигнало до изложбата и албума Над дъгата, които миналата есен ни събраха очите, а печатното издание се разграби като последния топъл хляб на света. „В деня на откриването почти всички бяха скептичо настроени, че ще дойдат десетина-петнайсет човека, между които и ние. Но не беше така."

Сега сме в очакване на втори албум в края на тази година, а дотогава може да се наслаждаваме на Първа национална изложба на българския комикс 2013, организирана от сдружение Проектът Дъга. В нея освен познатите ни автори, ще срещнем и цял куп нови имена, за които със сигурност ще чуваме все по-често.

Моята професия е и моето хоби - от тези щастливи хора съм.
Като малък винаги съм знаел, че ще бъда художник. Никога не съм си представял, че ще стана пожарникар или космонавт.

Рисувам от дете. Майка ми дори пазеше неща, които съм рисувал на четири-пет - като вълк със седем крака например.
Първият си комикс нарисувах в шести-седми клас, силно впечатлен от филма за Поразяващата ръка и Винету. Помня, че стана много популярен сред съучениците ми.

Трябваше да стана на 60, за да правя само това, което искам, що се отнася до литературата - в момента илюстрирам любими книги. Издателството, с което работя - Изток-Запад, ми има доверие и дори се случва да реализира заглавия по мои предложения. Например другия месец предстои да излезе богато илюстрирано издание на Приключенията на Симплицисимус на Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен. За мен това е немският Сервантес.

Винаги гледам да допълня текста с илюстрициите, не просто да представя определен пасаж. Дори едно детайлче извън написаното да вкараш, обогатяваш читателя. Държа да го правя, особено когато книгите са за деца. Разбира се, предпочитам, когато авторът е жив и здрав, да контактувам лично с него - тогава резултатът е интересен.
Вълнението е най-голямо, когато още обмислям задачата, маниера и стила на рисуване. Следва период на безумно отегчение и омраза и, когато завършва, идва страхотно облекчение.

Компютърът е просто инструмент. Като го овладееш добре, ти върши работа. На един художник клечка да му дадеш, трябва да може да ти нарисува на пясъка това, което иска. От време на време си правя експерименти с хартия, но тогава пък често се стряскам, че не съм save-нал или тръгвам да търся къде е undo.

Не съм подозирал какво влияние е имало списание Дъга или кориците на Стивън Кинг. За секунда не ми е минавало през ума, че правим нещо, което ще се окаже значимо. Потресох се, когато видях, че страницата на Дъга има 15 000 фена - списание, което двайсет години не е излизало.

Има огромна публика, която иска български комикси и автори, но този добър бизнес беше унищожен и трябва тепърва да доказваме, че има такова животно. Изложбата е огромно събитие в тази посока. Толкова млади, кадъдърни и талантливи хора участват. Издателствата могат на място да си харесат автори - реални, съществуващи и готови да работят.

Харесвам Стивън Кинг не като автор на книги на ужасите, а като страхотен и сладкодумен разказвач.
Винаги ме е било страх да не ми се лепне някое клише. Затова, докато съм работил по него, съм правил и детски приказки - и двете с удоволствие.
Много хора са ми разправяли, че не са могли да спят, особено заради Пениуайз. Един ми е казвал, че вечерно време обръщал книгата с корицата надолу.

По душа се определям за добър и благ. Може би, ако някой силно ми наруши хармонията, бих го сложил на мястото му.

Никога не работя без музика - имам богата фонотека и избирам от нея в зависимост от това, което рисувам. Напоследък слушам повече класика, но пак подбирам по-лежерна или по-динамична според задачата.

Идеите идват още докато чета текста.
Почивам си, когато не съм в София и най-вече - извън България. Най-любимо ми е да пътувам и да ми е лято. Но когато работя, предпочитам да е дъждовно и мрачно.

Работата ме е научила на прецизност, любопитство, съзнателност. В началото, когато правех детски илюстрации и комикси, държах да съм наясно с конкретиката и затова имам доста богата колекция от енциклопедии. Всъщност не познавам художник на комикси от едно време, който да не разполага с такава. Възпитала ме е и на спазване на срокове. Обичам да съм коректен. Това е въпрос на възпитание.

Грешки не бива да се допускат, специално от художниците, защото ще разочароват хората, заради които работят.
Успех е всяка една нова издадена книга или реализирана изложба.

Скачам в дълбокото често. Забелязал съм, че задържа ли се десетина години в едно нещо, то започва толкова да ми писва, че непремено търся друго. Зарязвам всичко и започвам отначало.
Съревновавал съм се като по-млад. Сега съм си го забранил.

Първа национална изложба на българския комикс 2013
е в СБХ Шипка 6 до 25 септември

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Когато преди две години чухме за предстоящата изложба Вдъхновен от Стивън Кинг на Петър Станимиров, леко потръпнахме, защото моментално ни изплуваха спомени за ококорените ни детски очи, замръзнали върху ярко червен нос над редица остри зъби, кървави цепки наместо очи, озверяла кучешка паст и още куп демонични образи. Те, освен че ни открехнаха вратата към свят, за който дотогава не знаехме много, ни вкараха и в дълги дискусии на тема защо ни е толкова важно лампите да не се гасят през нощта.

Същата талантлива ръка, ударила здраво рамо на въображението ни в пътешествията през ужас и мрак, стои и зад редица други въздействащи образи от всякакви жанрове. Петър Станимиров е един от художниците, които през 80-те пълнят с картинни разкази списание Дъга (негови са Бубачко, Карамела Му, Пуки и галактическите пирати, Крепостта на безсмъртните, Островът на съкровищата, Янтар и други) и бетонират високия статут на комикса в съзнанието на всеки, разгръщал списанието. През 90-те минава от другата страна на барикадата и стъпва решително в книгоиздаването, като  заедно с Димитър Стоянов създава Плеяда - издателството, наложило Стивън Кинг у нас, не просто публикувайки произведенията му, но и оформяйки ги по непоколебимо разпознаваем и визуално разтърсващ начин.

В някакъв момент вероятно си бил увлечен и по книгите игри - да знаеш, че и в тях пръст има Станимиров. Той помага за събирането на млад екип от български автори, които, под чуждестранно звучащи псевдоними, щурмуват жанра. А след това отново се хвърля в непознатото и става водещ художник (впоследствие и арт директор) в студио за компютърни игри. Единайсет години по-късно Петър осъзнава, че достатъчно дълго се е откъснал от рисуването, такова, каквото иска да бъде, и със свежи сили и ентусиазъм се завръща към илюстрациите.

По това време започват и редовните срещи на старите приятели и колеги от списание Дъга, на които винаги плахо се прокрадвала репликата „Какво ще стане, ако направим нещо сега?". От дума на дума се стигнало до изложбата и албума Над дъгата, които миналата есен ни събраха очите, а печатното издание се разграби като последния топъл хляб на света. „В деня на откриването почти всички бяха скептичо настроени, че ще дойдат десетина-петнайсет човека, между които и ние. Но не беше така."

Сега сме в очакване на втори албум в края на тази година, а дотогава може да се наслаждаваме на Първа национална изложба на българския комикс 2013, организирана от сдружение Проектът Дъга. В нея освен познатите ни автори, ще срещнем и цял куп нови имена, за които със сигурност ще чуваме все по-често.

Моята професия е и моето хоби - от тези щастливи хора съм.
Като малък винаги съм знаел, че ще бъда художник. Никога не съм си представял, че ще стана пожарникар или космонавт.

Рисувам от дете. Майка ми дори пазеше неща, които съм рисувал на четири-пет - като вълк със седем крака например.
Първият си комикс нарисувах в шести-седми клас, силно впечатлен от филма за Поразяващата ръка и Винету. Помня, че стана много популярен сред съучениците ми.

Трябваше да стана на 60, за да правя само това, което искам, що се отнася до литературата - в момента илюстрирам любими книги. Издателството, с което работя - Изток-Запад, ми има доверие и дори се случва да реализира заглавия по мои предложения. Например другия месец предстои да излезе богато илюстрирано издание на Приключенията на Симплицисимус на Ханс Якоб Кристоф фон Гримелсхаузен. За мен това е немският Сервантес.

Винаги гледам да допълня текста с илюстрициите, не просто да представя определен пасаж. Дори едно детайлче извън написаното да вкараш, обогатяваш читателя. Държа да го правя, особено когато книгите са за деца. Разбира се, предпочитам, когато авторът е жив и здрав, да контактувам лично с него - тогава резултатът е интересен.
Вълнението е най-голямо, когато още обмислям задачата, маниера и стила на рисуване. Следва период на безумно отегчение и омраза и, когато завършва, идва страхотно облекчение.

Компютърът е просто инструмент. Като го овладееш добре, ти върши работа. На един художник клечка да му дадеш, трябва да може да ти нарисува на пясъка това, което иска. От време на време си правя експерименти с хартия, но тогава пък често се стряскам, че не съм save-нал или тръгвам да търся къде е undo.

Не съм подозирал какво влияние е имало списание Дъга или кориците на Стивън Кинг. За секунда не ми е минавало през ума, че правим нещо, което ще се окаже значимо. Потресох се, когато видях, че страницата на Дъга има 15 000 фена - списание, което двайсет години не е излизало.

Има огромна публика, която иска български комикси и автори, но този добър бизнес беше унищожен и трябва тепърва да доказваме, че има такова животно. Изложбата е огромно събитие в тази посока. Толкова млади, кадъдърни и талантливи хора участват. Издателствата могат на място да си харесат автори - реални, съществуващи и готови да работят.

Харесвам Стивън Кинг не като автор на книги на ужасите, а като страхотен и сладкодумен разказвач.
Винаги ме е било страх да не ми се лепне някое клише. Затова, докато съм работил по него, съм правил и детски приказки - и двете с удоволствие.
Много хора са ми разправяли, че не са могли да спят, особено заради Пениуайз. Един ми е казвал, че вечерно време обръщал книгата с корицата надолу.

По душа се определям за добър и благ. Може би, ако някой силно ми наруши хармонията, бих го сложил на мястото му.

Никога не работя без музика - имам богата фонотека и избирам от нея в зависимост от това, което рисувам. Напоследък слушам повече класика, но пак подбирам по-лежерна или по-динамична според задачата.

Идеите идват още докато чета текста.
Почивам си, когато не съм в София и най-вече - извън България. Най-любимо ми е да пътувам и да ми е лято. Но когато работя, предпочитам да е дъждовно и мрачно.

Работата ме е научила на прецизност, любопитство, съзнателност. В началото, когато правех детски илюстрации и комикси, държах да съм наясно с конкретиката и затова имам доста богата колекция от енциклопедии. Всъщност не познавам художник на комикси от едно време, който да не разполага с такава. Възпитала ме е и на спазване на срокове. Обичам да съм коректен. Това е въпрос на възпитание.

Грешки не бива да се допускат, специално от художниците, защото ще разочароват хората, заради които работят.
Успех е всяка една нова издадена книга или реализирана изложба.

Скачам в дълбокото често. Забелязал съм, че задържа ли се десетина години в едно нещо, то започва толкова да ми писва, че непремено търся друго. Зарязвам всичко и започвам отначало.
Съревновавал съм се като по-млад. Сега съм си го забранил.

Първа национална изложба на българския комикс 2013
е в СБХ Шипка 6 до 25 септември

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Почти 1 милион са посещенията на eMAG платформата след първите 5 часа от старта на кампанията днес

    Общата стойност на направените поръчки за първите 5 часа от кампанията е над 33,5 млн. лв. 57,53% от поръчките са направени през мобилни устройства Клиентите добавят средно по 3,6 продукта, възползвайки се от голямото разнообразие от оферти в платформата След първите пет часа от началото на 12-ото издание на eMAG Black Friday в България клиентите

  • Papa Johns с грандиозно откриване в България – първият ресторант посрещна стотици фенове на пицата с празник през целия ден

    Papa Johns официално направи своя дебют в България с откриването на първия си ресторант на ул. Казбек 62. Още с отварянето, ресторантът посрещна стотици посетители през целия ден, които се включиха в празничната програма с множество активности, дегустации и изненади. Papa Johns стъпва на българския пазар с репутацията си на компания, която поставя изключително

  • Шопинг на четири лапи: Къде да пазарувате за своя домашен любимец

    Домашният любимец ангажира доста от времето ни и ако притежавате такъв, често сте изправени пред необходимостта бързо да решите какво и откъде да купите за него. Най-често, разбира се, става дума за храна. Залагате на любимата му марка или пък искате да пробвате нова - и в двата случая се нуждаете от добър зоомагазин. Същото важи и за специалните моменти, когато

  • Обичате ли своите четириноги приятели? Хранете ги природосъобразно: по метода BARF

    Не мода, не някаква приумица, а истинска грижа за здравето на вашия любимец - това е BARF. Абревиатурата идва от Biologically Appropriate Raw Food и означава Биологично подходяща сурова храна. Целта е на домашните любимци да се осигури режим, максимално близък до този, който са имали техните предци, които са живеели в дивата природа. Защото ако те живееха

  • 10 причини и още 10 % отгоре: Защо BILLA e подходяща за вашите. И вашите на вашите

    Навиците да пазаруваме се променят все по-категорично от поколение на поколение. До степен, в която с еднаква почуда едното пита другото защо гледа на телефона си като на тотална покупателна машина, а отсрещното с невинна усмивка недоумява какво му е толкова хубавото на плащането с банкноти и стотинки. Накратко: Ако думата "ресто" ти звучи като далечно ехо

  • 20 бързи въпроса към... актрисата Анелия Луцинова

    Напоследък сте я гледали в нашумялата постановка „Премахни от приятели“, а преди – на екрана в „Комиците и приятели“ и в сериала „Сутрешен блок“ с Тодор Колев, на сцена – също и в „Горката Франция“. Така че да, бихте добавили Ани към приятели. Добавете към прочетеното днес и нейните отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснила работата си на първокласник? Ако

  • Zundert Extreme и Responsible Rider: Заедно за по-безопасни приключения

    Екстремните машини ни дават свобода, вятър в косите и адреналин на макс. Но с голямата сила следва и голямата отговорност. Програмата Responsible Rider, подкрепена от Zundert Extreme – официален представител на BRP в България, кани всички ценители на приключенията да бъдат не само смели, но и разумни на пътя. А ти Responsible Rider ли си? Като основен

  • Ново място в София: Maestro Bar & Club

    Всеки, който живее в столицата, знае, че тук скуката трудно може да ни залови. Измежду пъстрите улици и оживени квартали постоянно изникват нови забавления, преживявания и места, които да разнообразяват дните ни винаги, когато имаме нужда. А от съвсем скоро София има още едно бижу, което да добави в колекцията си – Maestro Bar & Club – и ние вече бързаме да освободим

  • 4 любими места в Пловдив

    Пловдив е от онези любими колоритни места, които веднъж посетиш ли, те карат да се връщаш отново и отново. Градът те потапя в магията си още с първите стъпки по завладяващите калдъръмени улици. Заведения, кафенета, барове, хотели – във всяко място тук, между емблематичните тепета, живее духът на многовековната пловдивска история. В Стария град времето сякаш

  • Мария Сапунджиева: Нося смеха и тъгата в хармония

    Дали защото играта ѝ ви кара да се смеете през сълзи или защото ви стисва за гърлото – е трудно да не следите с пълно внимание всяка дума, движение и изражение на Мария Сапунджиева на сцената. А дали се нервира бързо и коя е последната постановка, на която е била като зрител, дали редовно пие калвадос, липсва ли ѝ Мама Божка и какво е купила с първия си хонорар – ще може

  • Цецо Елвиса: В живота ми върви като на майтап

    Цветелин Атанасов, по-известен като Цецо Елвиса, умее да стои в „обувките“ на една гигантска фигура в музиката, но и някак си едновременно с това да бъде винаги напълно себе си, искрен и свободен. Един от онези цветни персонажи, които заслужават радост и уважение, защото разнообразяват българската сцена и наистина знаят как се прави шоу. А в това последното

  • Магия в чиния: 7 места за невероятен брънч

    София е кулинарният рай за любителите на брънча. Този съвременен микс от късна закуска и обяд предоставя не само разнообразие от вкусове, но и създава специална обстановка за релакс и срещи с любими хора. Все повече заведения в столицата предлагат креативни менюта, вдъхновени както от традиционната българска кухня, така и от известни международни рецепти.

  • 20 бързи въпроса към... Къци Вапцаров

    Къци няма нужда от специално представяне – зад неговите четири букви стои голяма част от „азбуката“ на българския шоубизнес. Така че бързаме направо да ви представим неговите отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Да си първокласник, то не е шега... Работата на първокласника е много отговорна. Трябва да положи

  • Очна клиника „Ден“: Иновации и професионализъм в грижата за вашите очи

    Очна клиника „Ден” e един от първите частни очни центрове в страната, предлагащ операция на катаракта и лазерна корекция на зрението. Започнал от малък частен кабинет в центъра на София, основателят на клиниката доц. Андрей Андреев днес приема и лекува болните, заобиколен от едни от най-добрите български офталмолози. Клиниката е оборудвана с най-съвременна

  • 3,999 причини и другия път да не гласуваш

    Първо да поясня – това не са 3999 причини – това са, словом, три цяло и 999 хилядни причини да не гласуваш и на следващите избори. Които, както вероятно ще стане, ще бъдат догодина, ама да видим.  1. Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят. Марк Твен го е казал, значи е мъдро. Като го цитираш и напишеш отдолу "Марк Твен", показваш, че си чел един вагон книги

  • 5 начина да бойкотираш Хелоуин

    Представи си, че си дете и има празник, на който можеш да се облечеш като любим герой, да покажеш креативност в костюма си и да получаваш безплатни лакомства. Звучи като нормална детска мечта и точно това се случва веднъж в годината на Хелоуин.  НО ТИ ЗНАЕШ ИСТИНАТА! Знаеш, че лукавия посяга с дългите си кокалести пръсти към душите на децата, като ги изкушава

  • Jazz Evolution - едно пътешествие в историята на танца на 31 октомври в "Азарян"

    "Jazz Evolution" представлява вълнуващо танцово пътешествие, което преплита и обединява различни улични танцови стилове с автентичния джаз танц. Осмелявайки се да вникнат по-дълбоко в историята, артистите в "Jazz Evolution" се питат какво би се случило, ако джазът бъде възприет като съвременен уличен танц, наред с хип-хопа и хаус танца. Спектакълът е

  • Изкуство в бутилка: 3 марки за крафт бира с характер

    Има ли напитка, създадена с повече внимание, творчество и отдаденост от крафт бирата? Ние лично не вярваме. В света на занаятчийското пиво всяка рецепта е стремеж към съвършенство, всеки вкус е по-смел и необикновен от предишния, а всяка глътка е ново приключение. Точно това откриваме в трите марки, за които разказваме по-надолу. Така че ако сте любител или

  • Салиев Дентал Кеър: Иновативна грижа за вашата усмивка с помощта на изкуствен интелект

    Усмивката е един от най-важните елементи на вашето излъчване. Тя е това, което може да ни направи по-уверени, да създаде положително първо впечатление и да подобри начина, по който ни възприемат околните. В Салиев Дентал Кеър разбират това повече от всеки друг и предлагат не просто дентално лечение, а цялостна отборна грижа за вашата усмивка. Клиниката

  • Study in France – Work in Bulgaria: Всичко за обучението на френски език, което трябва да знаете

    Франция – страната на любовта, музеите и виното. Сърцето на европейската цивилизация, дом на Лувъра, Версай, Френската ривиера, Дисниленд… почти всеки от нас си е мечтал да я посети поне веднъж. Но освен с невероятна култура, архитектура и кухня, Франция може да се похвали и с изключително престижно образование, което я прави една от най-предпочитаните