Умея още да плета, да правя оригами. И да слушам хората. Да чувам какво казват и какво не казват. Мисля, че това ми е най-голямото богатство. Може би затова и се роди план билион. Идеите идват, когато съм тиха. Много е важно да си чуеш душата.
Никога не е късно. Човек си следва някакви пътеки и винаги стига до това, което му е заложено в живота.
Когато вървиш в правилната посока, всичко само се подрежда. И на план билион така му се случват нещата - синият помпон сам си намира синия влак, жълтата рокля - жълтите дървета и пощенските кутии, лампата - турския вестник и момчето, което чете на нея... план билион иска да носи радост. Иска хората да се почувстват по-близки, непосредствени и радостни. Като деца.
план билион получава страшно мили писма и красиви истории. Любимият ми момент е когато хората толкова се вдъхновят, че започнат един през друг да споделят, и се натрупа наистина критична маса от положителна енергия.
Обикновено съм в облаците. Когато влизам в железарския магазин, момчетата ми се смеят, защото всеки път имам ужасно конкретни желания, но не знам какво точно търся. Само като почна: „Трябва ми нееещо, което да не е повече от 4 см в диаметър..." И те избухват. Като малка си играех със строители и всякакви неща, които си намирах, примерно цветенца. Можех да прекарвам часове с тях, като сама си говоря. Иначе много си играех и пред блока, по цели вечери не се прибирахме... Абе, супербезгрижното детство от соца. Вдъхновението е с мен постоянно, поне в последните години. Може би откакто осъзнах, че трябва винаги да даваш всичко от себе си за приятелите. Та като се случи да ги загубиш, да не съжаляваш за нищо.
Съревновавам се със страховете си. Животът ме е срещнал с прекрасни хора. Аз съм малко като балон - всички покрай мен са хубави и някак въобще не се сблъсквам с неприятната част на България. Може би затова не съм загубила вярата в доброто.
Ако нещо не ми се получи, значи просто не трябва да стане сега. Оставям го да престои, докато узрее. За последния ми рожден ден реших, че вместо да организирам парти, искам да се моткам без цел и посока. А Истанбул винаги е най-доброто място. Взех със себе си и лампата, защото просто трябваше да я снимаме там. А тя дори не беше довършена, хартията все се късаше, мачкаше. Обаче взех кабел, струпахме инструменти, тръгнахме с Михалис (фотографа на Project III - б. а.) и ей така бях сигурна, че нещо ще се измисли. И турският вестник се появи от нищото. Любимите ми пътешествия са тези, които изобщо не съм планирала. Така тръгнахме и за Сицилия трима души - купихме си билети и десет дни обикаляхме, без да знаем къде ще спим на другия ден. Супер импровизация беше. И Сицилия много добре ми отговаряше. Или, сега се сещам, най-обичам да пътувам с цел концерт. И покрай него да видя града или държавата. За спомен обичам да си взимам обици, но това беше преди. Последните няколко пъти нямах нужда нищо да си отнеса и бях много горда. Накупил си картички, подаръци за близки хора, но за себе си - нищо. Някак си взел всичко с очи. Казвам се Биляна Панчева, току-що станах на 32, занимавам се с езикови пътувания и доброволчески проекти.
По душа съм зелено дърво! (смее се) Дърветата ги усещам много близки до мен. От план билион научих, че си струва да се живее.
Адресът е тук Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев
План билион ще го намери само този, който има нужда от него. Преди да се представи на света, план билион си мислел, че хората ще му се мръщят, ще го подозират в какво ли не и въобще няма да го разберат. Обаче се оказало, че доста се е объркал.
План билион мрази да прави планове. За сметка на това има проекти. Всички проекти на план билион са предмети, но имат душа и богата биография - една жълта филмова рокля, един плетен шал с две лица, който обаче става и на шапка със син помпон, и една лампа, която свети през акордеон от турски вестник. Следващите проекти още не ги знае никой. Дори и план билион. Няма друг начин да получиш проект на план билион, освен той да ти бъде подарен. В замяна план билион иска ти да му подариш една твоя история, изречение или спомен.
План билион всъщност е в женски род. Сама си е правила тези обици с платноходки и полата. Обича да пътешества, да среща хора, да ги слуша и да ги чува. Обича да пипне всичко с ръка. Плетенето й действа като медитация. Radiohead й изчистват всичко. Никой, освен приятелите й, не знае кой е план билион.
Аз съм бавна. Една
седмица се прибирах вкъщи и шиех, шиех,
шиех роклята. Обаче тепърва се уча и
исках да започна с най-трудното.
Умея още да плета,
да правя оригами. И да слушам хората. Да
чувам какво казват и какво не казват.
Мисля, че това ми е най-голямото богатство.
Може би затова и се роди план билион.
Идеите идват, когато съм тиха. Много е важно да си чуеш
душата.
Никога не е късно.
Човек си следва някакви пътеки и винаги
стига до това, което му е заложено
в живота.
Вярвам, че сме дошли
тук, за да се учим. Всеки да следва
задачите, които сам си е поставил, да се
усъвършенства, да общува, да вдъхновява
другите да намират своята посока.
Когато вървиш в
правилната посока, всичко само се
подрежда. И на план билион така му се
случват нещата - синият помпон сам си
намира синия влак, жълтата рокля -
жълтите дървета и пощенските кутии,
лампата - турския вестник и момчето,
което чете на нея...
план билион иска да носи радост. Иска хората да се почувстват
по-близки, непосредствени и радостни.
Като деца.
план билион получава страшно мили писма и красиви истории.
Любимият ми момент е когато хората
толкова се вдъхновят, че започнат един
през друг да споделят, и се натрупа
наистина критична маса от положителна
енергия.
Ще ми се аз да съм
измислила прегръдките.
Обикновено съм в облаците.
Когато влизам в железарския магазин, момчетата ми се смеят, защото всеки път имам ужасно конкретни желания, но не знам какво точно търся. Само като почна: „Трябва ми нееещо, което да не е повече от 4 см в диаметър..." И те избухват.
Като малка си играех със строители и всякакви неща, които си намирах, примерно цветенца. Можех да прекарвам часове с тях, като сама си говоря. Иначе много си играех и пред блока, по цели вечери не се прибирахме... Абе, супербезгрижното детство от соца.
Вдъхновението е с
мен постоянно, поне в последните години.
Може би откакто осъзнах, че трябва винаги
да даваш всичко от себе си за приятелите.
Та като се случи да ги загубиш, да не
съжаляваш за нищо.
Съревновавам се със страховете си.
Животът ме е срещнал
с прекрасни хора. Аз съм малко като
балон - всички покрай мен са хубави и
някак въобще не се сблъсквам с неприятната
част на България. Може би затова не съм
загубила вярата в доброто.
Ако нещо не ми се
получи, значи просто не трябва да
стане сега. Оставям го да
престои, докато узрее.
За последния ми рожден ден реших, че вместо да организирам парти, искам да се моткам без цел и посока. А Истанбул винаги е най-доброто място. Взех със себе си и лампата, защото просто трябваше да я снимаме там. А тя дори не беше довършена, хартията все се късаше, мачкаше. Обаче взех кабел, струпахме инструменти, тръгнахме с Михалис (фотографа на Project III - б. а.) и ей така бях сигурна, че нещо ще се измисли. И турският вестник се появи от нищото.
Любимите ми пътешествия са тези, които изобщо не съм планирала. Така тръгнахме и за Сицилия трима души - купихме си билети и десет дни обикаляхме, без да знаем къде ще спим на другия ден. Супер импровизация беше. И Сицилия много добре ми отговаряше. Или, сега се сещам, най-обичам да пътувам с цел концерт. И покрай него да видя града или държавата.
За спомен обичам да си взимам обици, но това беше преди. Последните няколко пъти нямах нужда нищо да си отнеса и бях много горда. Накупил си картички, подаръци за близки хора, но за себе си - нищо. Някак си взел всичко с очи.
Казвам се Биляна
Панчева, току-що станах на 32, занимавам
се с езикови пътувания и доброволчески
проекти.
По душа съм зелено
дърво! (смее се) Дърветата ги усещам
много близки до мен.
От план билион научих, че си струва да се живее.
План билион ще
подари вълшебната лампа Project III: read me to sleep на един от тези, които до 9 февруари
споделят с нея „онези думи, които са
те накарали да сложиш пръст между
страниците и да прегърнеш книгата".
Адресът е тук
Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев