И станах. Преди смятах за такъв само онзи, който държи молив или четка в ръката, но всеки е артист в професията си - и занаятчията, и готвачът.
Добрият екип е важен, защото обогатява.
В Академията се уважаваме. Преподавам от поне десет години и досега не съм чул една лоша дума. Откровен съм и с колегите, и със студентите.
Гледам да съм максимално искрен, но умея и да премълчавам.
Заобиколен съм от най-различни хора. Повечето са от гилдията. Понякога ми е добре с тях, друг път имам нужда да сменя средата.
С приятелите взаимно се допълваме.
Проблемът ми е, че съм непостоянен. Понякога си представям някакъв аксесоар или пластика по определен начин, но не ги завършвам и се хващам с друго.
Идеите идват ненадейно. Но не и случайно - подсъзнателно ги търсим.
Блокирам, когато изпадна в безизходица. Тогава спирам и чак по-късно се връщам.
Грешките са досадни. Би трябвало да са градивни, но историята доказва, че не са.
Компромисите са неизбежни. Само в частните ми проекти съм безкомпромисен, защото там всичко зависи от мен.
Работата е като наркотик. Не мога без нея.
От моята научих, как да се отдавам на удоволствието.
Бижутата са пластики за тялото.
Металът е материал като всеки друг. Дали ще е злато, дърво, диамант, пластмаса или камъче от улицата, за мен няма значение. Разликата е само в себестойността им.
Бъдещето е в смелите идеи.
Съревновавам се със себе си. Ако не съм доволен, всякакви титли са без значение.
Успехът е относителен. За едни това е богатството, но за мен парите са само средство, не и цел. Добрите думи и хората, с които контактувам, са по-важни.
Скачам в дълбокото, когато си заслужава.
Най-обичам да пътувам. Бил съм на доста места и бих се върнал на повечето, за да ги усетя по друг начин и чрез тях да разбера как съм се променил с времето. България е прекрасна страна, но нямаше да я оценя, ако си стоях само тук.
Забелязал съм, че светът не е съвършен.
Ще ми се да измисля универсален лек против нещастието. У нас, като че ли, хората са по-мрачни. Потискащо е.
Или поне да бях казал: „Когато застанеш пред студентите, винаги трябва да имаш предвид, че поне един от тях е по-талантлив от теб". Това са думи на мой колега от миналото. Бих добавил, че ако поне един от тях не стане по-добър художник от мен, значи и аз не съм.
Току-що разбрах малко повече за себе си. Работи на проф. Димитър Делчев има в Tochka&Tocka, Склада и Теста.
Като малък, исках да стана художник.
И станах. Преди смятах за такъв само онзи, който
държи молив или четка в ръката, но всеки е артист в професията си - и занаятчията,
и готвачът.
Добрият екип е важен, защото обогатява.
В Академията се уважаваме. Преподавам от поне десет
години и досега не съм чул една лоша дума. Откровен съм и с колегите, и със
студентите.
Гледам да съм максимално искрен, но умея и да премълчавам.
Заобиколен съм от най-различни хора. Повечето са от
гилдията. Понякога ми е добре с тях, друг път имам нужда да сменя средата.
С приятелите взаимно се допълваме.
Проблемът ми е, че съм непостоянен. Понякога си
представям някакъв аксесоар или пластика по определен начин, но не ги завършвам
и се хващам с друго.
Идеите идват ненадейно. Но не и случайно - подсъзнателно
ги търсим.
Блокирам, когато изпадна в безизходица. Тогава спирам
и чак по-късно се връщам.
Грешките са досадни. Би трябвало да са градивни, но историята
доказва, че не са.
Компромисите са неизбежни. Само в частните ми проекти
съм безкомпромисен, защото там всичко зависи от мен.
Работата е като наркотик. Не мога без нея.
От моята научих, как да се отдавам на удоволствието.
Бижутата са пластики за тялото.
Металът е материал като всеки друг. Дали ще е злато,
дърво, диамант, пластмаса или камъче от улицата, за мен няма значение. Разликата
е само в себестойността им.
Бъдещето е в смелите идеи.
Съревновавам се със себе си. Ако не съм доволен, всякакви титли са без значение.
Успехът е относителен. За едни това е богатството, но
за мен парите са само средство, не и цел. Добрите думи и хората, с които
контактувам, са по-важни.
Скачам в дълбокото, когато си заслужава.
Най-обичам да пътувам. Бил съм на доста места и бих
се върнал на повечето, за да ги усетя по друг начин и чрез тях да разбера как
съм се променил с времето. България е прекрасна страна, но нямаше да я оценя,
ако си стоях само тук.
Забелязал съм, че светът не е съвършен.
Ще ми се да измисля универсален лек против нещастието.
У нас, като че ли, хората са по-мрачни. Потискащо е.
Или поне да бях казал: „Когато застанеш пред
студентите, винаги трябва да имаш предвид, че поне един от тях е по-талантлив от
теб". Това са думи на мой колега от миналото. Бих добавил, че ако поне един от
тях не стане по-добър художник от мен, значи и аз не съм.
Току-що разбрах малко повече за себе си.
Работи на проф. Димитър
Делчев има в Tochka&Tocka, Склада и Теста.
Фотография Васил Танев