Обикновено тези жени могат да бъдат разпознати на мига - облечени натруфено и често безвкусно с надеждата да изглеждат шик, с два тона грим, който изобщо не им отива (в повечето случаи закупен от Алиекспрес), задълнително с по един златист, розов или леопардов аксесоар и прическа офермена със солидно количество пяна и лак, декорирана с екстеншъни.
Още от най-ранна възраст, златотърсачката е мечтаела за великолепни замъци, розови понита, красиви принцове и приказен живот. Когато са я питали каква иска да стане като порасне, без да замисля е казвала, че ще стане Барби или Принцеса. А и как иначе? Нали само така Принца ще може да се ожени за нея?
В ученическите си години, не се е впечатлявала особено от момчетата на нейната възраст от скромни семейства, защото те по нищо не са приличали на нейния идеал за мъж - успял (без значение как и с какво) и много богат. В съзнанието ѝ отдавна е било втълпено, че без лукс и пари любовта не може да съществува за това тя предвидливо е започнала да се оглежда за "подходящия".
Понякога това е било момче от горните класове с богати родители, а друг път отдавна завършил младеж със съмнителен бизнез и скъпа кола.
Но както добре можем да се сетим, тези персонажи не са примирали от възхищение по нашата героиня и отношенията им най-често били за една нощ, като разбира се, винаги тя е правила първата крачка. Крачката, която в нейните очи е била от изключителна важност и с нейна помощ е трябвало да стигне по-бързо до красивия замък.
Накрая обаче, си оставала само с плановете, докато не се появи някоя нова плячка.
С напредването на времето, златотърсачката започнала да има повече изисквания към своя бъдещ мъж и скъпите подаръци и почивките на екзотични места, били неин основен приоритет.
В момента, тя отново е на лов за някой идеален и достатъчно заможен. Любимите ѝ места са клубовете, където уж случайно да се запознае с "новата си любов", с още по-голяма банкова сметка. Опитва се да изглежда непринудена, интересна и загадъчна, но остава все така прозрачна.
Вече отдавна не я интересуват външния вид и годините на перфектния, стига да може да ѝ даде всичкия лукс и блясък на Земята, защото тя е принцесата, все пак. Имало е кратки моменти, в които се е питала дали да не стане независима и да си намери работа като другите, но после веднага е отхрърляла тази ужасна мисъл.
Работата, учените и изобщо труда и усилията са за простолюдието. За какво да се мъчи с такива неща, като накрая ще се ожени за някой галантен чичко паричко, който ще я изненадва с диамантени бижута, ще ѝ подарява мерцедеси, ще ѝ резервира хотели в най-скъпите курорти и ще я обича безусловно?
Само че до момента такъв, който да е поискал с нея нещо по-сериозно не се е появил. Но тя не се отказва и продължава да търси. Защото е убедена, че короната и замъкът ѝ принадлежат по право. А и нали трябва да целунеш много жаби (грозни богаташи) за да се появи Принцът (красивият милионер, който няма да те зареже никога)?
От известно време насам въпроса за това коя е най-древната професия в света има и един нов отговор - Златотърсачка.
Обикновено тези жени могат да бъдат разпознати на мига - облечени натруфено и често безвкусно с надеждата да изглеждат шик, с два тона грим, който изобщо не им отива (в повечето случаи закупен от Алиекспрес), задълнително с по един златист, розов или леопардов аксесоар и прическа офермена със солидно количество пяна и лак, декорирана с екстеншъни.
Още от най-ранна възраст, златотърсачката е мечтаела за великолепни замъци, розови понита, красиви принцове и приказен живот. Когато са я питали каква иска да стане като порасне, без да замисля е казвала, че ще стане Барби или Принцеса. А и как иначе? Нали само така Принца ще може да се ожени за нея?
В ученическите си години, не се е впечатлявала особено от момчетата на нейната възраст от скромни семейства, защото те по нищо не са приличали на нейния идеал за мъж - успял (без значение как и с какво) и много богат. В съзнанието ѝ отдавна е било втълпено, че без лукс и пари любовта не може да съществува за това тя предвидливо е започнала да се оглежда за "подходящия".
Понякога това е било момче от горните класове с богати родители, а друг път отдавна завършил младеж със съмнителен бизнез и скъпа кола.
Но както добре можем да се сетим, тези персонажи не са примирали от възхищение по нашата героиня и отношенията им най-често били за една нощ, като разбира се, винаги тя е правила първата крачка. Крачката, която в нейните очи е била от изключителна важност и с нейна помощ е трябвало да стигне по-бързо до красивия замък.
Накрая обаче, си оставала само с плановете, докато не се появи някоя нова плячка.
С напредването на времето, златотърсачката започнала да има повече изисквания към своя бъдещ мъж и скъпите подаръци и почивките на екзотични места, били неин основен приоритет.
В момента, тя отново е на лов за някой идеален и достатъчно заможен. Любимите ѝ места са клубовете, където уж случайно да се запознае с "новата си любов", с още по-голяма банкова сметка. Опитва се да изглежда непринудена, интересна и загадъчна, но остава все така прозрачна.
Вече отдавна не я интересуват външния вид и годините на перфектния, стига да може да ѝ даде всичкия лукс и блясък на Земята, защото тя е принцесата, все пак. Имало е кратки моменти, в които се е питала дали да не стане независима и да си намери работа като другите, но после веднага е отхрърляла тази ужасна мисъл.
Работата, учените и изобщо труда и усилията са за простолюдието. За какво да се мъчи с такива неща, като накрая ще се ожени за някой галантен чичко паричко, който ще я изненадва с диамантени бижута, ще ѝ подарява мерцедеси, ще ѝ резервира хотели в най-скъпите курорти и ще я обича безусловно?
Само че до момента такъв, който да е поискал с нея нещо по-сериозно не се е появил. Но тя не се отказва и продължава да търси. Защото е убедена, че короната и замъкът ѝ принадлежат по право. А и нали трябва да целунеш много жаби (грозни богаташи) за да се появи Принцът (красивият милионер, който няма да те зареже никога)?
Ако жените са Март, то мъжете са Април.