Не е честа
практика нито в България, нито където и да е в Европа, да се откриват едновременно
няколко нови театъра, и то в рамките на един театрален сезон или една календарна
година. Затова считаме 2015 за изключителна - за отрицателно време в София се
откриват 3 различни нови сцени, които ще приютят част от най-интересните нови
проекти. Особено внимание заслужава театър "Крикор Азарян" в НДК. Ударното му
откриване е с Чайка - спектакъл на Явор Гърдев, който ще покаже различен поглед
към Чехов. Броени дни преди това си спомняме с носталгия за професор Крикор
Азарян прекрасен
педагог и режисьор с невероятно висок дух.
Какво
е общото между Мариус Куркински, Камен Донев, Касиел Ноа Ашер, Галин Стоев,
Стефка Янорова,
Стефан Вълдобрев, Лилия Маравиля и други? Техният Учител в
потайностите на театралното изкуство - професор Крикор Азарян. На първа
репетиция слепецът води слепци, казва Питър Брук. При Азарян това състояние го
нямаше. Той отиваше винаги готов, с акуратно подвързан свой екземпляр на
избраната пиеса, в чиито полета беше написал ремарки към всяка сцена. По време
на репетиции - винаги с неизменна цигара, главата и тялото му бяха обвити в дим
като в магия. Наричаха го "Коко". И в този артистичен псевдоним се беше
концентрирала цялата нежност и внимание, което му дължаха. Защото ги
заслужаваше. Защото слагаше щипка арменски хумор, дори докато репетира драматичен
спектакъл. И вярваше в хората. Дори повече, отколкото им се полагаше.
Вярваше
в летенето, във всички измерения и светове. Неслучайно името му се свързва с
легендарните
Опит за летене в пернишкия
театър и
Януари в Пазарджик - високи
сценични полети през 70-те. Времето, когато в провинцията се правеше
по-интересен и провокативен (насочен срещу политическия режим) театър, отколкото
в столицата, където дебнеше дългата ръка на партийната цензура. Радичков, Чехов
и Шекспир са авторите, към които най-често се връщаше. (Правил е
Опит за летене три пъти,
Дванайсета нощ четири пъти и така
нататък.)
Ужасно
обичаше младите. И те бяха щастливи да се нарекат негови ученици. Това е факт. Няколко
поколения актьори в българския театър бяха горди, че са завършили "класа на
Азарян" в НАТФИЗ. Марка за качество и сигнатура за солидарност. Беше строг като
патриарх и чувствителен като дете. Това всички го знаеха. Не беше трудно да се
нарани Учителя и точно затова неговите ученици, на които той всичко прощаваше, защото
ги обичаше, го тачеха и пазеха. Като баща.
Несломимият
му дух се дължеше и на арменския му произход, и на нелеката му съдба - преди да
стане режисьор, той е бил работник в тухларна, обущар, блъскал е с кирка по
обекти на Трудови войски, а междувременно е изключен от гимназията за "вражески
прояви".
"Аз
съм дете на Чехов", каза веднъж той и това действително беше така. В първото
десетилетие на милениума Азарян живееше с единствената мечта, преди да си отиде
- да направи триптих по три знакови
Чехови пиеси:
Чайка,
Три сестри и
Вишнева градина. И го направи! Защото той дишаше театър. Живееше
театър. Правеше театър до последния си дъх - лебедовата му песен е
Вишнева градина в Народния с Наум Шопов
като Фирс (последната му роля). И всички тези куфари, струпани на сцената... и
актьорите, които посядат за малко, по стар руски обичай, преди да си кажат "сбогом", преди да се разделят. Спектакъл, който те стиска за гърлото и не те
оставя да си поемеш дъх. До края. Затова сега началото на Театър "Крикор Азарян"
е истински празник на духа.
Текст
Патриция Николова / Фотография ТБА Архив
Живот като на книга
Не е честа
практика нито в България, нито където и да е в Европа, да се откриват едновременно
няколко нови театъра, и то в рамките на един театрален сезон или една календарна
година. Затова считаме 2015 за изключителна - за отрицателно време в София се
откриват 3 различни нови сцени, които ще приютят част от най-интересните нови
проекти. Особено внимание заслужава театър "Крикор Азарян" в НДК. Ударното му
откриване е с Чайка - спектакъл на Явор Гърдев, който ще покаже различен поглед
към Чехов. Броени дни преди това си спомняме с носталгия за професор Крикор
Азарян прекрасен
педагог и режисьор с невероятно висок дух.
Какво
е общото между Мариус Куркински, Камен Донев, Касиел Ноа Ашер, Галин Стоев, Стефка Янорова, Стефан Вълдобрев, Лилия Маравиля и други? Техният Учител в
потайностите на театралното изкуство - професор Крикор Азарян. На първа
репетиция слепецът води слепци, казва Питър Брук. При Азарян това състояние го
нямаше. Той отиваше винаги готов, с акуратно подвързан свой екземпляр на
избраната пиеса, в чиито полета беше написал ремарки към всяка сцена. По време
на репетиции - винаги с неизменна цигара, главата и тялото му бяха обвити в дим
като в магия. Наричаха го "Коко". И в този артистичен псевдоним се беше
концентрирала цялата нежност и внимание, което му дължаха. Защото ги
заслужаваше. Защото слагаше щипка арменски хумор, дори докато репетира драматичен
спектакъл. И вярваше в хората. Дори повече, отколкото им се полагаше.
Вярваше
в летенето, във всички измерения и светове. Неслучайно името му се свързва с
легендарните Опит за летене в пернишкия
театър и Януари в Пазарджик - високи
сценични полети през 70-те. Времето, когато в провинцията се правеше
по-интересен и провокативен (насочен срещу политическия режим) театър, отколкото
в столицата, където дебнеше дългата ръка на партийната цензура. Радичков, Чехов
и Шекспир са авторите, към които най-често се връщаше. (Правил е Опит за летене три пъти, Дванайсета нощ четири пъти и така
нататък.)
Ужасно
обичаше младите. И те бяха щастливи да се нарекат негови ученици. Това е факт. Няколко
поколения актьори в българския театър бяха горди, че са завършили "класа на
Азарян" в НАТФИЗ. Марка за качество и сигнатура за солидарност. Беше строг като
патриарх и чувствителен като дете. Това всички го знаеха. Не беше трудно да се
нарани Учителя и точно затова неговите ученици, на които той всичко прощаваше, защото
ги обичаше, го тачеха и пазеха. Като баща.
Несломимият
му дух се дължеше и на арменския му произход, и на нелеката му съдба - преди да
стане режисьор, той е бил работник в тухларна, обущар, блъскал е с кирка по
обекти на Трудови войски, а междувременно е изключен от гимназията за "вражески
прояви".
"Аз
съм дете на Чехов", каза веднъж той и това действително беше така. В първото
десетилетие на милениума Азарян живееше с единствената мечта, преди да си отиде
- да направи триптих по три знакови
Чехови пиеси: Чайка, Три сестри и Вишнева градина. И го направи! Защото той дишаше театър. Живееше
театър. Правеше театър до последния си дъх - лебедовата му песен е Вишнева градина в Народния с Наум Шопов
като Фирс (последната му роля). И всички тези куфари, струпани на сцената... и
актьорите, които посядат за малко, по стар руски обичай, преди да си кажат "сбогом", преди да се разделят. Спектакъл, който те стиска за гърлото и не те
оставя да си поемеш дъх. До края. Затова сега началото на Театър "Крикор Азарян"
е истински празник на духа.
Текст
Патриция Николова / Фотография ТБА Архив
Живот като на книга
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители