Големи.
Как започна всичко с рапа?
От скука.
Какви ги вършите в свободното си време?
Срам ни е да кажем.
Кога ви хваща срам?
Когато имаме свободно време.
Кога се правите на луди?
Когато ни писне да се правим на нормални. Какъв е адресът на Клиниката?
В студиото, където и да е то.
Какви са (не)редовните й пациенти?
Редовните са тези, които ни слушат, нередовните са тези, които са нормални. Кого купувате на нулеви цени?
Всички, които се мислят за скъпи.
На кого слагате тапа на устата?
На посредствените рападжии.
Ние самите.
Къде раздават на конете капаците?
По телевизора. На кого робуваме (не)съзнателно?
На това, което искаме.
Колко струва свободата?
Безплатна е. Толеранс към кого?
Към онеправданите.
А за кого - правосъдие?
За онеправданите.
Нищо.
Къде зимуват римите?
В зимите.
А как ги тренирате за зимите?
С римите.
На много по-добро място, отколкото беше, само ние липсвахме.
Кой запази стила в реденето от тогава досега?
Повечето, с които имаме нещо общо. Какъв е прогреса на прехода - оня, дето е в ръцете ви?
Надяваме се, бърз и безболезнен.
Колко слепи прогледнаха от вашите рими?
Буквално нито един.
Кой ви беше най-тежкият случай?
Тежък е живота, лек. Какво ни чака, ако Logo5 ни сгащят?
Купон!
Каква е мълвата за партито на първи април?
Че ще е много маниашко.
Къде се пресичат Изтока и Запада?
В Пловдив. Трета вежда или трета бира?
И трите.
От какво ви дойде до гуша?
От алкохол.
Какво подскача в главите от гума?
Нищо. Какво им готвите на всички тарикати?
Зверско изпълнение и безкомпромисен лирицизъм.
Каква е идеалната вечер?
Тази, която е по-мъдра от сутринта. Текст Деяна Узунова/ Фотография Томислав Рашков, Румен Дойчинов и Валентин Даневски
Сами определят стила си като „пост-модернистичен манифест с елементи на неосведоменост, докато критиците го определят като класически нестандартен хип-хоп". А ние ги определяме като големи пичове. Животът ги среща в столичен квартал преди 14 години, за които създават Лого5, а с него две компилации We care about hip-hop, една Петилетка, куп сингли и много колаборации. Делили са сцена с Psycho Realm, Red Man & Method Man, Foreign Beggars, Chester P, Dr. Syntax, Stig of the Dump, Talib Kweli и други маниаци, а в петък вечер (1 април) съвсем не на шега ще ти отвъртят главата с маниашките си рими по случай специалния трибют на Гумени глави. От друго въведение сме сигурни, че не се нуждаеш.
Какви искахте да
станете като малки?
Големи.
Как започна
всичко с рапа?
От скука.
Какви ги вършите
в свободното си време?
Срам ни е да
кажем.
Кога ви хваща
срам?
Когато имаме
свободно време.
Кога се правите
на луди?
Когато ни писне
да се правим на нормални.
Какъв е адресът
на Клиниката?
В студиото,
където и да е то.
Какви са
(не)редовните й пациенти?
Редовните са
тези, които ни слушат, нередовните са тези, които са нормални.
Кого купувате на
нулеви цени?
Всички, които се
мислят за скъпи.
На кого слагате
тапа на устата?
На
посредствените рападжии.
Кой упражнява
контрол на радостта?
Ние самите.
Къде раздават на
конете капаците?
По телевизора.
На кого робуваме
(не)съзнателно?
На това, което
искаме.
Колко струва
свободата?
Безплатна е.
Толеранс към
кого?
Към
онеправданите.
А за кого -
правосъдие?
За
онеправданите.
Какво се вижда
НРБ като застанеш?
Нищо.
Къде зимуват
римите?
В зимите.
А как ги
тренирате за зимите?
С римите.
Къде отиде беге
хип-хопа през последните петилетки?
На много
по-добро място, отколкото беше, само ние липсвахме.
Кой запази стила
в реденето от тогава досега?
Повечето, с
които имаме нещо общо.
Какъв е прогреса
на прехода - оня, дето е в ръцете ви?
Надяваме се,
бърз и безболезнен.
Колко слепи
прогледнаха от вашите рими?
Буквално нито
един.
Кой ви беше
най-тежкият случай?
Тежък е живота,
лек.
Какво ни чака,
ако Logo5 ни сгащят?
Купон!
Каква е мълвата
за партито на първи април?
Че ще е много
маниашко.
Къде се пресичат
Изтока и Запада?
В Пловдив.
Трета вежда или
трета бира?
И трите.
От какво ви
дойде до гуша?
От алкохол.
Какво подскача в
главите от гума?
Нищо.
Какво им готвите
на всички тарикати?
Зверско
изпълнение и безкомпромисен лирицизъм.
Каква е
идеалната вечер?
Тази, която е
по-мъдра от сутринта.
Текст Деяна Узунова/ Фотография Томислав Рашков, Румен Дойчинов и Валентин Даневски