След 10 години си се представям като автомонтьор - по цял ден под колата. Или като катерач, дето изкачва скали, върхове и небостъргачи. Третият ми вариант е екскурзовод за екстремни условия - ще водя всякакви авантюристи на труднопроходими места. Например изкачване на връх Еверест или на К2. Може и в джунглата, ама без джипове - само с по едно мачете.
Обичам да ходя на училище. А най-обичам рисуването и физическото, но съм добър и в другите предмети. В Човек и общество обаче никак не ме бива. Веднъж страшно осрах един тест и изкарах тройка, а после четворка. Това ми бяха най-ниските оценки.
Най-голямото ми постижение до момента е, че се научих да чета на 5. Първата книга, дето прочетох, беше една детска библия. Понякога много бързо ги чета книгите.
Но хем вярвам, хем не вярвам в Господ. И от двете съм - и от научната теза, и от религиозната.
Вярвам например, че има чудовища. Толкова много книги чета, в които има чудовища, че чак ме е страх от тъмното. (предлагаме му да чете други книги) Кефят ме чудовищата, беее!
Най-добрият ми приятел е Киро, той ми е съученик. Но имам и възрастни приятели - Видка на първо място (майка му - б.р.), баща ми също (Мимо от Джанго Зе - б.р.) и Жорката (нямаме представа кой е Жорката - б.р.).
Извънземни със сигурност има, даже безкрайни родове - нали космосът е безкраен. Само че те не са в нашия обхват, а са примерно на някоя планета, която в бъдеще ще я открием и ще се казва Ве8. И трябва да има вода - където има вода, има и живот. Сигурен съм, че извънземните ще говорят на развален български. А може и въобще да не говорят на човешки език. Имаше една книга на Джани Родари, дето един марсиански агент открадва от Земята вестниче с комикси. На Марс решават, че хората си говорят с балончета и там се научават да говорят с балончета. И като дошли на земята, хората много се чудели защо извънземните не издават никакъв звук. Накрая и хората се научили да говорят с балончета.
В София не знам какво харесвам. Много е мръсно. (мисли) Предпочитам Варна, защото там има море. И е много хубав град за живеене.
Не обичам да се съревновавам, но бих участвал в състезание по колоездене. (гордо) Карал съм колело и без каска. Първия път, като отидох на рампата, нямах, и ми се струваше много страшно. Обаче като се засилих и минах бабуните, ми стана супер лесно.
Скачам на бой, ако страшно много ме обиждат и ми се подиграват. Случвало ми се е, но това вече е личен въпрос.
Бих искал да съм като Маугли. Той не е като другите, не се възползва от разните му там глезотийки като готвено месо, колиби и тям подобни, а тъкмо обратното - спи под открито небе и яде сурово месо, мед и орехи. И знае животински език... човешкия после го е научил.
Понякога си се представям в малка ловна хижичка, далеч от цивилизацията и градския шум. Ще съм горски рейнджър, ще си имам сноумобил за зимата и едно АТВ за лятото.
Не ща да изкарвам много пари. По-скоро искам да съм беден. Богатият човек по цели нощи не може да заспи, върти се в леглото, чуди се как да забогатее повече и бере страхове да не го ограбят. Искам да съм си най-обикновен човек! (тропа по пейката с ръка решително) Като сега! Не съм нито богат, нито беден.
Баща ми ми е разказвал, че единият ми дядо, дето вече е умрял, бил изобретил една копачка за земя. И аз искам някой ден да изобретя някаква такава машинка. Ама мога и сега да изобретя нещо. (обмисля внимателно) Само първо трябва да намеря по-подробно устройство на двигателя.
Някога
исках да ставам
архитект, но сега не ща. (провиква
се към майка си, която подмята, че ще го
прави архитект) Ти
да мълчиш, няма да ставам архитект!
След 10 години си
се представям като автомонтьор - по
цял ден под колата. Или като катерач,
дето изкачва скали, върхове и небостъргачи.
Третият ми вариант е екскурзовод за
екстремни условия - ще водя всякакви
авантюристи на труднопроходими места.
Например изкачване на връх Еверест или
на К2. Може и в джунглата, ама без джипове
- само с по едно мачете.
Обичам да ходя на
училище. А най-обичам рисуването и
физическото, но съм добър и в другите
предмети. В Човек и общество обаче никак
не ме бива. Веднъж страшно осрах един
тест и изкарах тройка, а после четворка.
Това ми бяха най-ниските оценки.
Най-голямото ми
постижение до момента е, че се научих
да чета на 5. Първата книга, дето прочетох,
беше една детска библия. Понякога много
бързо ги чета книгите.
Но хем вярвам, хем не
вярвам в Господ. И от двете съм - и от
научната теза, и от религиозната.
Вярвам например,
че има чудовища. Толкова много книги
чета, в които има чудовища, че чак ме е
страх от тъмното. (предлагаме му да
чете други книги) Кефят ме чудовищата,
беее!
Най-добрият ми приятел е Киро, той ми е съученик. Но имам и
възрастни приятели - Видка на първо
място (майка му - б.р.), баща ми също
(Мимо от Джанго Зе - б.р.) и Жорката
(нямаме представа кой е Жорката - б.р.).
Извънземни със
сигурност има, даже безкрайни родове
- нали космосът е безкраен. Само че те
не са в нашия обхват, а са примерно на
някоя планета, която в бъдеще ще я открием
и ще се казва Ве8. И трябва да има вода -
където има вода, има и живот.
Сигурен съм, че извънземните ще говорят на развален български. А може и въобще да не говорят на човешки език. Имаше една книга на Джани Родари, дето един марсиански агент открадва от Земята вестниче с комикси. На Марс решават, че хората си говорят с балончета и там се научават да говорят с балончета. И като дошли на земята, хората много се чудели защо извънземните не издават никакъв звук. Накрая и хората се научили да говорят с балончета.
Най-големият ни проблем е замърсяването и глобалното затопляне. В бъдеще трябва някак си да се опитаме да направим някакво парче и да го сложим на мястото на озоновата дупка над Антарктида. Щото тя сега знаете ли колко е голяма? (ръкомаха превъзбудено) По-голяма от Северна Америка! Унищожаваме си планетата, няма да оцелеем още дълго.
Някои хора и в момента
се опитват да открият някоя друга
планета, където е възможно да има живот.
И когато на Земята е невъзможно да се
живее, да отидат там. Или както е в Уол-и - да направят голям кораб и да оставят
роботчета на Земята, дето да почистват
и да намерят поне едно растение.
В София не
знам какво харесвам. Много е мръсно.
(мисли) Предпочитам Варна, защото
там има море. И е много хубав град за
живеене.
Не обичам да се съревновавам,
но бих участвал в състезание по
колоездене. (гордо) Карал съм колело
и без каска. Първия път, като отидох на
рампата, нямах, и ми се струваше много
страшно. Обаче като се засилих и минах
бабуните, ми стана супер лесно.
Скачам на бой, ако страшно много ме обиждат и ми се
подиграват. Случвало ми се е, но това
вече е личен въпрос.
Бих искал да съм като Маугли. Той не е като другите, не се
възползва от разните му там глезотийки
като готвено месо, колиби и тям подобни,
а тъкмо обратното - спи под открито небе
и яде сурово месо, мед и орехи. И знае
животински език... човешкия после го е
научил.
Понякога си се
представям в малка ловна хижичка,
далеч от цивилизацията и градския шум.
Ще съм горски рейнджър, ще си имам
сноумобил за зимата и едно АТВ за лятото.
Не ща да изкарвам
много пари. По-скоро искам да съм беден.
Богатият човек по цели нощи не може да
заспи, върти се в леглото, чуди се как
да забогатее повече и бере страхове да
не го ограбят. Искам да съм си най-обикновен
човек! (тропа по пейката с ръка решително) Като сега! Не съм нито богат, нито беден.
Баща ми ми е разказвал, че единият ми дядо, дето вече е умрял,
бил изобретил една копачка за земя. И
аз искам някой ден да изобретя някаква
такава машинка. Ама мога и сега да
изобретя нещо. (обмисля внимателно) Само първо трябва да намеря по-подробно
устройство на двигателя.
А сега виж какви ни ги наговориха Теа и Нона преди време
Фотография Васил Танев