☰
✕

Радослав Мирчев

14845 Категория: Нещо ново
Радослав Мирчев. Почти 25-годишен. Не познава почивен ден. Сънува адски много, но никога кошмари. Слуша по-възрастните от него. Не прави работи, от които да се срамува. И сред всички поводи за гордост, за които може да се сети, фигурират едни кабели, които са много, много са хубави и се използват на макс само за яка музика. Намират се в Mixtape 5, или малкият голям брат на бар Петък, който на днешния ден (4 февруари) преди две години се пусна безстрашно в нощния живот. Честит рожден ден!

Върнеш ли лентата само двайсет дни назад от тази светла дата, ще завариш пищно чалга заведение със 114 метра сепарета и под, застлан със салфетки. Мястото, което знаеш днес, е направено буквално с ей тия четири ръце на Радо и Киро (добре де, хвърли още три ремонта отгоре и добави верни приятели). Кръстено е от Петя, която се появява като барманка в Петък, а после става една от тройката, на чиито визитки няма длъжности, защото всички правят всичко заедно ето така:

Събуждам се с компютъра и телефона.
Вкъщи се задържам по половин час преди и след спане. Между другото, миналата седмица успях да прекарам цял ден на бюрото у дома. Беше доста гадно.

Ако ми дойдете на гости, има ракия, има бира, има вино. А, и табла! Табла ще играем със сигурност.
Зимата съм на ски, от малък. От две години съм и председател на БАССЕС. То на ски, на ски... ама, ето, сега не съм. Бях три дни на Боровец и на Мальовица и почти си починах. В смисъл - караш ски, говориш по телефона, отговаряш на мейлите, пак караш...

Лятото съм по ремонти. Тогава ти се избистря концепцията в главата и правиш мястото такова, какво искаш да бъде. Иначе - колела, сърф.
Най-дългата ми почивка беше това лято на Созопол. Една седмица издържах. Като знаеш, че имаш да вършиш работа, и ти е гузно да отлагаш. Не казвам, че е правилно, даже обратното. Това ми е голяма борба.

Не мога да бездействам дълго време. Онзи ден на Боровец си пуснахме филм и ей, два часа направо полудях. То не беше ставане, разтъпкване, дай да свършим нещо, нали... Даже един от барманите се шегуваше, че така съм му подействал и на него. Преди не е бил работлив, а в момента му е тъпо, като не работи.

Всичко при нас идва отвътре. В много големи клубове шефовете са хора, които имат пари, чудят се какво да ги правят и, айде, ще направят заведение.
Ние започваме от другия край - искаме да имаме наше място, да си пускаме хубава музика, хората да се забавляват. Дайте да намерим пари, да го направим, както си го представяме, и ще видим какво ще стане. Буташ си мечтата на мускули, не спиш, на нищо не приличаш, става готино, от време на време става кофти...

След първата година в бара бяхме стигнали до момент, в който не искахме да правим неща, защото знаем, че ще ги счупят или откраднат. Но с годините се превъзмогва.
Неведнъж ни е идвало да се отказваме тотално и да ходим в манастир. После се наспиваш и ти минава. Обаче хора, които не могат да оценят какво си направил, защото никога не са имали нещо свое, понякога успяват да ни обидят доста стабилно. Но пък вече имаме достатъчно самочувствие и такива работи трудно могат да ни обърнат.

Влизам в огъня заради каузата. Общото добро. Това, да се случват нещата, независимо какво ще ти коства. Както пеят Лого5, „правим рапа да изглежда лесно". Важно е посланието.
Най-ценният урок, който съм научил, е, че не трябва да се отказваш - дори да боксуваш, дори да тръгваш назад. И да вярваш в себе си. Банално, обаче е така.

Майка ми често ми казва, че се гордее с мен. И тя, и баба ми са суперфенове. На откриването на Mixtape 5 излязох да държа реч и започнах с баналните думи: „Искам първо да благодаря на майка ми и на баба ми, които са тук..." Те се разреваха двете, беше много мило. Дядо ми - и той идва „на барче" в Петък.

Идеалната вечер е, когато всички се забавляват, пеят и танцуват. По-скоро когато всички пеят.
Много обичам думата купон. На Ugly Duckling, които ми бяха мечта, имаше 300 души, обаче 290 знаеха защо са тук. Всички бяха долу, скачаха и пееха текстовете. Това е купон. А може да имаш хиляда, от които 600 са дошли, защото „има парти".
Преди тази вечер мен не ме бяха виждали да скачам и да танцувам. Ако всичко е наред, обикновено просто стоя с една блажена усмивка и наблюдавам.

Голямата ти награда е като виждаш хората колко се забавляват. И, както казва Васил Върбанов, всеки един момент, в който правиш нещо, за да бъде животът в тая тъпа държава по-добър, е причина да се чувстваш много по-добре. Ако младите хора го осъзнаят това, ще е суперготино.
Въпросът е, че не ги виждам да са активни, мотивирани и работещи. Това е кофти, защото се чувстваш... как беше? „И сам воинът е... сам."

Дойде ми до гуша от държавата.
Ходя по протести винаги, когато мога. Бях и на последните два-три за Иракли. Преди бях голям активист, скачах, виках. Сега просто присъствам, което пак е окей.

Покрай първите протести за Странджа преди пет-шест години ме бяха поканили в радиопредаване заедно с един еколог. Той трябва да е бил на 30 тогава и си спомням как каза, че не е бил на протестите, и аз скочих да го обвинявам едва ли не. А той: „Като пораснеш малко, ще разбереш защо се държа по този начин." В момента го разбирам.
Единственото хубаво, което може да стане, е целият народ да се вдигне, да има палежи, побоища. Ако не стане като в Гърция, по-скоро е хабене.

Скачам на бой, когато трябва да разтърва някого, когато съм пил Йегермайстер и нося риза (смее се). Миналата Коледа ми скъсаха ръкавите, тази Коледа пак - беше българско парти, голям купон и към сутринта някакви хора се сбиват, ама много, тръгваме да ги разтърваваме...
И оттогава ме ебават, че Йегермайстера ми действа като отварата на галите. (смее се) Между другото, аз страшно обичам ризи, имам сигурно 50.

Следващата ми мечта е да направя хубаво семейство.

 

МУЗИКАТА
Моята музика е българската. На нея хората се забавляват най-искрено и става най-големият купон.
Никога няма да ми омръзнат Ugly Duckling, Gentleman, The Prodigy, Fatboy Slim.
Обикновено слушам в колата, само от оригинални дискове, купени оттук - от почти всички групи, които са идвали.
Слушам също радио Хоризонт и Христо Ботев. Това е единственият начин да се информирам горе-долу какво се случва в държавата. А пък по Христо Ботев в неделя има готини приказки. Толкова са смешни, все едно си на театър. На дълъг път спокойно може да се забавляваш с тях.
За оправяне на настроението бих си пуснал някое готино българско реге, което може да си пееш. Много е важно да може да си пееш.
Най-добрият лайв, на който съм бил, е Macka B на Big Big Summer Reggae в 4 км през 2008-а. Цял ден на работа в Асеновград, шофиране, къпане, един сникърс, един ред бул и айде... Аз обичах да ходя сам, защото няма с кого да се съобразяваш. И това е може би партито, на което най-много съм танцувал в последните пет години. Тогава раздаваха чорапи, брандирани с Big Big Summer Reggae. Още си ги нося.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Дивото зове. Доста е краен. Може би видях малко и себе си в него.
Любимият ми филм е Боен клуб. Когато излезе, съм бил на 10-12 и тогава не го гледах, обаче приятелите ми много говореха за него - аз почти винаги съм движил с по-големи от мен. Гледах го за първи път преди две години и... абе, просто е много добър. Идеята и всичко.
Когато ходя на кино, искам да си почина и да не трябва да вниквам много. Тип Умирай трудно - има забавна част да се посмееш, има ефекти да видиш... Aз се впечатлявам от такива грандиозни неща. (смее се)

ТЕАТЪРЪТ
Снощи бях на Дон Жуан в Народния. Случайно отидох, но доста ми хареса. Играха супердобре. Аз не знаех кой е Деян Донков - понеже не робувам на имена, нямам идоли - и даже питах кой е тоя актьор. Много добре беше. Накрая залата беше на крака, викаха, супер се изкефиха всички.
Ярък спомен ми е оставило Сън в лятна нощ. С майка ми и баба ми ходихме - смятайте, когато съм бил на 15. Сега не ходя много на театър. За последната година съм бил три пъти.
Гледам да е нещо, което да не ме ангажира, да не трябва да го мисля - както с филмите и с всичко, което не е свързано с работа. Някой просто казва: „Айде на театър", и отиваме за билети - обикновено в Сатирата или в Народния.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Радослав Мирчев. Почти 25-годишен. Не познава почивен ден. Сънува адски много, но никога кошмари. Слуша по-възрастните от него. Не прави работи, от които да се срамува. И сред всички поводи за гордост, за които може да се сети, фигурират едни кабели, които са много, много са хубави и се използват на макс само за яка музика. Намират се в Mixtape 5, или малкият голям брат на бар Петък, който на днешния ден (4 февруари) преди две години се пусна безстрашно в нощния живот. Честит рожден ден!

Върнеш ли лентата само двайсет дни назад от тази светла дата, ще завариш пищно чалга заведение със 114 метра сепарета и под, застлан със салфетки. Мястото, което знаеш днес, е направено буквално с ей тия четири ръце на Радо и Киро (добре де, хвърли още три ремонта отгоре и добави верни приятели). Кръстено е от Петя, която се появява като барманка в Петък, а после става една от тройката, на чиито визитки няма длъжности, защото всички правят всичко заедно ето така:

Събуждам се с компютъра и телефона.
Вкъщи се задържам по половин час преди и след спане. Между другото, миналата седмица успях да прекарам цял ден на бюрото у дома. Беше доста гадно.

Ако ми дойдете на гости, има ракия, има бира, има вино. А, и табла! Табла ще играем със сигурност.
Зимата съм на ски, от малък. От две години съм и председател на БАССЕС. То на ски, на ски... ама, ето, сега не съм. Бях три дни на Боровец и на Мальовица и почти си починах. В смисъл - караш ски, говориш по телефона, отговаряш на мейлите, пак караш...

Лятото съм по ремонти. Тогава ти се избистря концепцията в главата и правиш мястото такова, какво искаш да бъде. Иначе - колела, сърф.
Най-дългата ми почивка беше това лято на Созопол. Една седмица издържах. Като знаеш, че имаш да вършиш работа, и ти е гузно да отлагаш. Не казвам, че е правилно, даже обратното. Това ми е голяма борба.

Не мога да бездействам дълго време. Онзи ден на Боровец си пуснахме филм и ей, два часа направо полудях. То не беше ставане, разтъпкване, дай да свършим нещо, нали... Даже един от барманите се шегуваше, че така съм му подействал и на него. Преди не е бил работлив, а в момента му е тъпо, като не работи.

Всичко при нас идва отвътре. В много големи клубове шефовете са хора, които имат пари, чудят се какво да ги правят и, айде, ще направят заведение.
Ние започваме от другия край - искаме да имаме наше място, да си пускаме хубава музика, хората да се забавляват. Дайте да намерим пари, да го направим, както си го представяме, и ще видим какво ще стане. Буташ си мечтата на мускули, не спиш, на нищо не приличаш, става готино, от време на време става кофти...

След първата година в бара бяхме стигнали до момент, в който не искахме да правим неща, защото знаем, че ще ги счупят или откраднат. Но с годините се превъзмогва.
Неведнъж ни е идвало да се отказваме тотално и да ходим в манастир. После се наспиваш и ти минава. Обаче хора, които не могат да оценят какво си направил, защото никога не са имали нещо свое, понякога успяват да ни обидят доста стабилно. Но пък вече имаме достатъчно самочувствие и такива работи трудно могат да ни обърнат.

Влизам в огъня заради каузата. Общото добро. Това, да се случват нещата, независимо какво ще ти коства. Както пеят Лого5, „правим рапа да изглежда лесно". Важно е посланието.
Най-ценният урок, който съм научил, е, че не трябва да се отказваш - дори да боксуваш, дори да тръгваш назад. И да вярваш в себе си. Банално, обаче е така.

Майка ми често ми казва, че се гордее с мен. И тя, и баба ми са суперфенове. На откриването на Mixtape 5 излязох да държа реч и започнах с баналните думи: „Искам първо да благодаря на майка ми и на баба ми, които са тук..." Те се разреваха двете, беше много мило. Дядо ми - и той идва „на барче" в Петък.

Идеалната вечер е, когато всички се забавляват, пеят и танцуват. По-скоро когато всички пеят.
Много обичам думата купон. На Ugly Duckling, които ми бяха мечта, имаше 300 души, обаче 290 знаеха защо са тук. Всички бяха долу, скачаха и пееха текстовете. Това е купон. А може да имаш хиляда, от които 600 са дошли, защото „има парти".
Преди тази вечер мен не ме бяха виждали да скачам и да танцувам. Ако всичко е наред, обикновено просто стоя с една блажена усмивка и наблюдавам.

Голямата ти награда е като виждаш хората колко се забавляват. И, както казва Васил Върбанов, всеки един момент, в който правиш нещо, за да бъде животът в тая тъпа държава по-добър, е причина да се чувстваш много по-добре. Ако младите хора го осъзнаят това, ще е суперготино.
Въпросът е, че не ги виждам да са активни, мотивирани и работещи. Това е кофти, защото се чувстваш... как беше? „И сам воинът е... сам."

Дойде ми до гуша от държавата.
Ходя по протести винаги, когато мога. Бях и на последните два-три за Иракли. Преди бях голям активист, скачах, виках. Сега просто присъствам, което пак е окей.

Покрай първите протести за Странджа преди пет-шест години ме бяха поканили в радиопредаване заедно с един еколог. Той трябва да е бил на 30 тогава и си спомням как каза, че не е бил на протестите, и аз скочих да го обвинявам едва ли не. А той: „Като пораснеш малко, ще разбереш защо се държа по този начин." В момента го разбирам.
Единственото хубаво, което може да стане, е целият народ да се вдигне, да има палежи, побоища. Ако не стане като в Гърция, по-скоро е хабене.

Скачам на бой, когато трябва да разтърва някого, когато съм пил Йегермайстер и нося риза (смее се). Миналата Коледа ми скъсаха ръкавите, тази Коледа пак - беше българско парти, голям купон и към сутринта някакви хора се сбиват, ама много, тръгваме да ги разтърваваме...
И оттогава ме ебават, че Йегермайстера ми действа като отварата на галите. (смее се) Между другото, аз страшно обичам ризи, имам сигурно 50.

Следващата ми мечта е да направя хубаво семейство.

 

МУЗИКАТА
Моята музика е българската. На нея хората се забавляват най-искрено и става най-големият купон.
Никога няма да ми омръзнат Ugly Duckling, Gentleman, The Prodigy, Fatboy Slim.
Обикновено слушам в колата, само от оригинални дискове, купени оттук - от почти всички групи, които са идвали.
Слушам също радио Хоризонт и Христо Ботев. Това е единственият начин да се информирам горе-долу какво се случва в държавата. А пък по Христо Ботев в неделя има готини приказки. Толкова са смешни, все едно си на театър. На дълъг път спокойно може да се забавляваш с тях.
За оправяне на настроението бих си пуснал някое готино българско реге, което може да си пееш. Много е важно да може да си пееш.
Най-добрият лайв, на който съм бил, е Macka B на Big Big Summer Reggae в 4 км през 2008-а. Цял ден на работа в Асеновград, шофиране, къпане, един сникърс, един ред бул и айде... Аз обичах да ходя сам, защото няма с кого да се съобразяваш. И това е може би партито, на което най-много съм танцувал в последните пет години. Тогава раздаваха чорапи, брандирани с Big Big Summer Reggae. Още си ги нося.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Дивото зове. Доста е краен. Може би видях малко и себе си в него.
Любимият ми филм е Боен клуб. Когато излезе, съм бил на 10-12 и тогава не го гледах, обаче приятелите ми много говореха за него - аз почти винаги съм движил с по-големи от мен. Гледах го за първи път преди две години и... абе, просто е много добър. Идеята и всичко.
Когато ходя на кино, искам да си почина и да не трябва да вниквам много. Тип Умирай трудно - има забавна част да се посмееш, има ефекти да видиш... Aз се впечатлявам от такива грандиозни неща. (смее се)

ТЕАТЪРЪТ
Снощи бях на Дон Жуан в Народния. Случайно отидох, но доста ми хареса. Играха супердобре. Аз не знаех кой е Деян Донков - понеже не робувам на имена, нямам идоли - и даже питах кой е тоя актьор. Много добре беше. Накрая залата беше на крака, викаха, супер се изкефиха всички.
Ярък спомен ми е оставило Сън в лятна нощ. С майка ми и баба ми ходихме - смятайте, когато съм бил на 15. Сега не ходя много на театър. За последната година съм бил три пъти.
Гледам да е нещо, което да не ме ангажира, да не трябва да го мисля - както с филмите и с всичко, което не е свързано с работа. Някой просто казва: „Айде на театър", и отиваме за билети - обикновено в Сатирата или в Народния.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев

Етикети:
Гласували общо: 1 потребители

Още от Нещо ново

  • Гледайте музикалния дуел между "Акага" и "Обичайните заподозрени" на "Аз съм София"

    В деня на дуелите (21 септември) на фестивала "Аз съм София", който ще е с вход свободен за всички столичани и гости в дните от 19 до 23 септември пред НДК, очаквайте най-големия музикален дуел между рицарите на китарите, барабаните, гласовете и духовите инструменти. Онази битка която ще ви накара да се усмихнете, да пеете, да танцувате и да скачате от настроение

  • Не, не подарявай на ТОЗИ човек точно ТАЗИ книга

    Няма по-хубав подарък от книгата. Тя е най-скъпият жест, когато измерваме стойността в смисъла, който даряваме на близките.  Но като всяко благородно действие и това крие изненади. И е въпрос на тънко умение да изберем нещо подходящо, ако не искаме да се провалим зрелищно. Подарявали ли сте четиво на човек, с което само да му докажете, че въобще не го познавате?

  • Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

    Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите

  • В София има нова сцена: Театър Artvent отваря врати на 17 септември

    Театър Artvent ще отвори врати за публиката в София през септември. Новото място за култура ще бъде в Аула "Максима" в сградата на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Първото представление ще бъде на 17 септември – "Заклеваш ли се в децата?". До края на месеца на сцената ще могат да се гледат още "Неделя сутрин" – 19.09, "Петък вечер"

  • От 13 до 15 септември сме в КвАРТал Фестивал: Духът на стара София

    В петък 13-и септември започва деветото издание на любимия градски КвАРТал Фестивал с тема "Духът на стара София" в арт карето "КвАРТал", и като част от Културния календар на Столична община за 2024 г. Фестивалът ще се проведе традиционно уикенда преди Деня на София, като алтернативно празненство в столицата от петък до неделя - 13, 14 и 15 септември. Фокус

  • 100-те най-добри книги на XXI век според "Ню Йорк таймс"

    "Ню Йорк таймс" определи кои са 100-те най-влиятелни книги за първата четвърт на XXI век. Класацията е създадена на база на мнението на автори, редактори, библиотекари и известни личности, които са изброили кои са техните десет най-любими книги. Имало е само едно условие - книги да са публикувани в САЩ след януари 2000-та година. Предлагаме ви целия списък

  • AVARTON MUSIC: Музикално обучително студио, което развива таланти във всички възрасти

    Заниманията с музика в ученическа възраст са не само чудесен начин едно дете да изяви таланта си, но и да развие своя ум, характер и чувствителност, като през това време се социализира с връстниците си. Защото музиката е най-универсалният език за общуване. Уроци по Пиано, Пеене, Китара - това са малка част от увлекателните музикални програми, които Avarton

  • Броени дни до концерта на Андреа Бочели в София: Вижте кои ще са звездните му гости

    Световноизвестният тенор Андреа Бочели - един от най-обичаните и уважавани изпълнители на класическа музика, ще отпразнува 30 години блестяща кариера с изключителен концерт на 14 септември 2024 г. в София. Събитието, организирано от Fest Team и Charm Music, ще се състои на стадион "Васил Левски" и обещава да се превърне в незабравима вечер, изпълнена

  • 20 бързи въпроса към... режисьора Иван Москов

    Не че е невъзможно, но когато си син на Теди Москов и Мая Новоселска, е малко вероятно да решиш да станеш футболист например. Макар и по-различен от родителите в работата, Иван е талантлив режисьор на някои от най-забележимите рекламни и музикални клипове и късометражни филми. А като привърженик на кратките формати, ни отговори супер бързо на нашите бързи

  • Световноизвестен модел гостува на Sofia Fashion Week 2024 (СНИМКИ)

    На 18, 19 и 20 септември 2024 г. София ще стане епицентър на модата с 14-ото издание на Sofia Fashion Week, което ще се проведе в Хотел Маринела София. Най-престижното модно събития в страната ще събере под един покрив най-добрите български и международни дизайнери, както и водещи модни марки, за да представят своите колекции. Повече за събитието Първата

  • "Аз съм София" от 17 до 23 септември: Новият градски фестивал на изкуствата и емоциите (ВИДЕО)

    Фондация "Аз съм София" с подкрепата на Столична община - Календар на културните събития и многобройни съмишленици, организират най-новия и най-голям градски столичен фестивал "Аз съм София", част от програмата "София празнува 17-ти септември" с вход свободен. Събитието се обединява около ценностите мъдрост (името на столицата), вяра, надежда и

  • Барбекю на почит: Места за вкусен грил, които препоръчваме

    Има ли нещо по-апетитно от аромата на свежо и сочно месо, приготвено на скара? Едва ли. В София могат да се открият немалко места, перфектни за истинските любители на барбекюто. Независимо дали търсите уютен ресторант с неповторими вкусове или пък месарница с първокласно месо, нека ви разкажем за две чудесни и много апетитни кътчета. Разгледайте ги - със сигурност

  • 5 вида велосипедисти, които дават лошо име на другите

    Някой ще каже, че пиша тая статия, защото съм смотан и не карам колело. И вероятно ще е прав. Това обаче не значи, че не уважавам този начин на придвижване. Той е екосъобразен, не заема място по платното, промотира движението и здравословния начин на живот, не смърди на изгорели газове (освен ако велосипедистът не е ял боб) и като цяло е супер еко.  Познавам много

  • Владислав Христов: Живеем в нелюбов

    Владислав Христов е роден през 1976 г. в гр. Шумен. От 2018 година живее в Пловдив и работи като журналист и фотограф. Той е един от българските писатели получил с творбите си широка международна известност. Негова поезия е публикувана в литературни издания като "Granta", "Cider Press Review", "Drunken Boat" и др. Носител е на отличия в националните конкурси:

  • Армин ван Бюрен: Легендата, която отново е в София (ВИДЕО)

    Армин ван Бюрен е единственият диджей, избиран от сп. "DJ Mag" за номер 1 в света пет пъти, четири от които в поредни години - през 2007, 2008, 2009, 2010 и 2012 г. Тази вечер Ван Бюрен, наричан също Крал на транс музиката, гостува за пореден път в България. Организатор на шоуто в зала "Арена София" е Fest Team. Събитието е част от поредицата Sofia Solid. Гостуването

  • Gen Z за: Другите поколения

    Денят е вторник, 27.08.2024 г. Само за последната седмица съм прочела около 4 статии, в които надълго и нашироко се говори за прословутото поколение Z. В тях присъстват таблици, схеми, любопитни факти, съмнителна информация за това какво харесваме, какво не харесваме, как не искаме да работим и какъв маркетинг предпочитаме. И въпреки че определено е приятно

  • 20 бързи въпроса към... Иво Димчев

    Интересен и талантлив, Иво радва със своя собствен стил и в музиката, и в изкуството и живота изобщо. Нямаше как да не ни е интересно какво ще отговори на нашите бързи въпроси:  Как би обяснил работата си на първокласник? Правя спектакли и музика за възрастни. Какво не би работил никога, дори и да трябва да живееш под мост? Бих работил всичко, което ми

  • Майсторите на джелато: Сладко пътешествие до Италия в една софийска разходка

    Едва ли има нещо по-разхлаждащо от любимото джелато в хрупкава вафлена фунийка. Това кремообразно изкушение, известно с наситения си вкус и кадифена текстура, гарантирано освежава в горещите дни. В различните кътчета на София се крият малки джелатерии, които ви посрещат с автентични вкусове и ви изпращат с добро настроение. Тези места са вашата търсена

  • Урок по отклоняване на общественото внимание

    Забелязвате ли как всеки път, когато има някаква политическа криза и се води борба за овладяване на държавата, все изниква някаква пишман-патриотична партия и почва да ни занимава с някакви имагинерни проблеми? Дали Волен ще нахлува някъде, дали Валери Симеонов ще ходи на дискотека, дали Костадинов ще ни спасява от гейовете, дали Диона ще направи нещо възмутително?

  • Над 20 събития на "Дни на японската култура в България" 2024

    За 35-и път се провеждат традиционните "Дни на японската култура в България", като тази есен в програмата предстоят 23 събития в 7 големи града на страната – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Плевен, Стара Загора, Казанлък и др. Юбилейните Дни на японската култура в България тържествено отбелязват 3 важни годишнини в двустранните отношения между