Любовниците от Полярния кръг Първите си късометражки прави със Super 8 камерата на баща си още като свенлив тийнейджър, после идва тая история с комшийката, а след това става лекоатлет - дори гледат на него като на олимпийска надежда за Монреал `76. На 19 записва вече споменатата медицина и между другото се изявява като филмов критик в местния вестник. Когато най-накрая взима диплома, окончателно бие шута на професията и се заема с киното. Един ден се вдига до Мадрид със сценария на дебютния си Крави (Vacas, 1992) под мишница, но всички продуценти, по чиито врати хлопа, се цупят, че историята била странна. От компанията Sogetel обаче захапват офертата и резултатът е награда Гоя за млад режисьор плюс още седем международни приза. После същите тези продуценти почват да разправят как Медем е новият Бунюел, Кешловски и Бергман, взети заедно, но той не им обръща никакво внимание и дава смело нататък.
Сцена от снимките на Caotica Ana
Медем с Елена Аная и Наташа Яровенко на снимките на Стая в Рим После идва Сексът и Лусия, който прави от Медем световна звезда и дава летящ старт на актрисата Пас Вега. „Финалът на Любовниците от Полярния кръг беше много тъжен - главната героиня Ана умира, затова исках да й дам още един шанс в следващия си филм - това на практика е Лусия", обяснява баскът. Но Ана на практика е родната му сестра - художничка, която загива едва 22-годишна в автомобилна катастрофа, докато той снима Сексът... - датата е 28 април 2001-ва. Хулио потъва в мрачна депресия, две години по-късно критиците злобно го разнищват за La Pelota Vasca, а през 2007-а прави поредната си пълнометражка - Caotica Ana - мрачна, та мрачна история, посветена - да, на сестра му.
а Сексът и Лусия е на 29 август (понеделник) само в Euro Cinema
Щастливец е той, щастливец - роден е в Сан Себастиан, на една плюнка от фестивала. Баск значи, ще си кажеш, но не и ако гледаш филмите му - трудно ще свържеш тяхната лиричност с избухливия нрав на местните, които, като чуят испанска реч, свиват нервно устни. Хулио обаче не се крие от проблема със сепаратистите - неговият документален La Pelota Vasca е крайно открит поглед върху нещата, с десетки интервюта и гледни точки към търканията между баски и испанци. Жалко само, че тъпите националисти така и не го разбраха - след като лентата излезе през 2003-та, бушоните им тотално избиха.
Хулио Медем Лафонт винаги е копаел като багер в своите филми - въпросите му „защо" и „как" никога не спират, в името на това да ни вкара максимално близо до подхванатата тема. „Не е никак случайно - исках да стана психиатър, но като видях, че в психиатричните клиники липсва романтиката, която си представях, веднага се отказах", разказва той в разни свои интервюта. Специализира хирургия, но гледката на кръв хич не му понася и така почва да прави филми: „Те са едно дълго пътешествие, с което бягам от всичко наоколо ми и от което никога не се връщам същия". На един такъв трип тръгва още на 14, когато хлътва до уши по своя съседка и цели четири години пише сценарий за разбитото си сърце; филмът и до днес не е завършен, което означава само, че лесно няма.
Любовниците
от Полярния кръг
Първите си късометражки прави със Super 8 камерата на баща си още като свенлив тийнейджър, после идва тая история с комшийката, а след това става лекоатлет - дори гледат на него като на олимпийска надежда за Монреал `76. На 19 записва вече споменатата медицина и между другото се изявява като филмов критик в местния вестник. Когато най-накрая взима диплома, окончателно бие шута на професията и се заема с киното. Един ден се вдига до Мадрид със сценария на дебютния си Крави (Vacas, 1992) под мишница, но всички продуценти, по чиито врати хлопа, се цупят, че историята била странна. От компанията Sogetel обаче захапват офертата и резултатът е награда Гоя за млад режисьор плюс още седем международни приза. После същите тези продуценти почват да разправят как Медем е новият Бунюел, Кешловски и Бергман, взети заедно, но той не им обръща никакво внимание и дава смело нататък.
Сцена от снимките на Caotica Ana
Вторият му филм - Червената катерица (La ardilla roja) от 1993-та, спира дъха на самия Кубрик, а Спилбърг счупва телефоните с предложение да режисира Маската на Зоро с Катрин Зита-Джоунс и Антонио Бандерас. Медем отказва и се хваща с може би най-добрата си лента до момента - Любовниците от Полярния кръг, която е толкова красива и тъжна любовна история, че докато пишем този текст, жално подсмърчаме (ама тихичко, за да не се излагаме много). Отново заваляват награди и дори замалко да прибере един Златен лъв, но Cosi ridevano на крадливия италианец Джани Амелио (скуза, ама нищо не ни говори) му отмъква статуетката.
Медем с Елена Аная и Наташа Яровенко на снимките на Стая в Рим
После идва Сексът и Лусия, който прави от Медем световна звезда и дава летящ старт на актрисата Пас Вега. „Финалът на Любовниците от Полярния кръг беше много тъжен - главната героиня Ана умира, затова исках да й дам още един шанс в следващия си филм - това на практика е Лусия", обяснява баскът. Но Ана на практика е родната му сестра - художничка, която загива едва 22-годишна в автомобилна катастрофа, докато той снима Сексът... - датата е 28 април 2001-ва. Хулио потъва в мрачна депресия, две години по-късно критиците злобно го разнищват за La Pelota Vasca, а през 2007-а прави поредната си пълнометражка - Caotica Ana - мрачна, та мрачна история, посветена - да, на сестра му.
Следва отворено писмо до испанския вестник El Pais, където Медем си излива душата, и с подкрепата на фенове, приятели и непознати някак се измъква от дупката. Така стигаме до последния му, осми филм - Стая в Рим, който, по собствените му думи, е най-семплият (снимките продължават едва месец) и най-лекият му: „Няма дълбоки послания в него - това, което виждате, е всичко, което имам да ви кажа".
Стая в Рим е всеки ден в Euro Cinema и
Дом на киното,
а Сексът и Лусия е на 29 август (понеделник) само в Euro Cinema