Казват, че човек умира
два пъти. Първият път, когато действително напусне живота и вторият - когато за
последно някой си спомни името му. Тази максима, надяваме се, обрича Бредбъри
на вечен живот. 95 години от рождението му и три - след кончината му, Рей
Бредбъри остава все така жив и пълнокръвен, тотално надхитрил смъртта. Самият
той неведнъж е споменавал, че навикът му да пише по всяко време на денонощието
е именно неговият собствен начин да подлъже смъртта. Финтиращата му тактика
включва романи, разкази, сценарии и пиеси в сферата на фантастиката, научната
фантастика, хоръра и детективските сюжети - всички до един подчинени на идеята
да променят света.
„Научната фантастика е всяка идея, която се зароди в
главите на хората, все още не съществува на практика, но много скоро би могла
да пробъде, да промени всичко за всекиго и нищо вече да не е същото. Хрумне ли
ви идея, която би могла да промени някоя мъничка част от света, значи ето че
вече пишете научна фантастика."
Писането всякога е било
занимание самотно, но и всякога - вълнуващо. Преди сам да се заеме с него,
Бредбъри често разпалвал въображението си докрай, изучавайки необичайното.
Всеки път, когато в малкото му скучно родно градче се е случвало да пристигне някой
интересен посетител, Бредбъри се оказвал наоколо. Посещението на водевилния
магьосник Хари Блекстоун през 1920, например, е оставило трайна диря в ума му. Същото
са сторили и шарените карнавали, пътуващият цирк, ловът на автографи върху
ролкови кънки в Холивуд, ранните Дракула и Фантомът на операта и идеите на Едгар
Алан По и Едгар Бъроуз.
„Започнах с По. Имитирах го откакто бях на 12, докато
станах на 18. Влюбих се в бижутата на По. Той е същински бижутер, наистина!
Същото стана и с Едгар Бъроуз и с Джон Картър... Обичам представата за себе като
пътник на среднощен влак, обикалящ Америка. А аз седя и разговарям с любимите
си писатели. Бърнард Шоу също е във влака. И той като мен е бил запленен от
идеите. Ще си стои в среднощната тъма и ще казва: Е, добре, ако това е истина
за жените през 1900, то как ли ще стоят нещата през 2050?"
Как действително ще
стоят нещата през 2050 - върху това и ние умуваме. Абсолютната истина за жените
през 40-те години на миналия век обаче е ясна всекиму. Дамите от онези времена
са били домакини, а съпрузите им - работещата за прехрана част от семейството. Но
госпожа Маргарит Бредбъри е била изключение от това правило - тя често работела
на пълни обороти, докато Рей Бредбъри бил у дома си, за да пише. Работила е (в
една книжарничка) още по времето, когато Бредбъри се влюбил в нея. На 22-годишна
възраст той за пръв път събрал кураж да покани момиче на среща. И макар Маргарит
първоначално да го взела за крадец на книги - заради голямата чанта и дългия му
тъмен шлифер в ясния калифорнийски ден, тя все пак се съгласила да изпият
заедно по едно кафе. Кафето обаче се превърнало в коктейли, коктейлите - във
вечеря, вечерята - в сватба, а сватбата - в 56 години задружен живот и четирима
наследници.
„Когато обявихме, че ще се венчаем, всички приятели на
съпругата ми й казваха: не се омъжвай за него, той няма да стигне до никъде.
Тогава аз й казах - имам намерение да стигна до Луната и до Марс и те каня да се
присъединиш!"
Бредбъри така и не
стигна до Марс, поне не в буквалния смисъл на думата. През 2012 обаче, само
няколко месеца след смъртта му, НАСА нарече онова място от червената планета, на което кацна космическият апарат Curiosity, на негово име - Bradbury Landing. Приживе пък, Бредбъри често се забавлявал със съставянето
на план, според който, след като веднъж напусне света на живите, прахът му да
бъде поставен в консервена кутия от доматена супа, а сетне - разпръснат на
Марс. След време обаче размислил. Решил, че ще е добре да даде шанс на страстните
си любители да го навестяват. Така, в представите си, Бредбъри градил голям и
красив надгробен паметник, върху който виждал изписани заглавията на всичките си
произведения, а финалният щрих гласял: моля, положете глухарчетата си тук!
„Като специална почит към Вино от глухарчета - понеже толкова
много хора обожават този роман."
Както, впрочем, и
ние.
В крайна сметка,
макар и надхитрил смъртта, Рей Бредбъри лежи за вечни времена под съвсем
простичка сива надгробна плоча, на която е изписано името му, наред с
пояснението: автор на 451 градуса по Фаренхайт. Вечният дом на безсмъртния
писател се намира във Westwood Memorial Park - в случай че те интригува
или пък имаш път към LA посред сезона на глухарчетата.
Текст Дани Николова
Казват, че човек умира
два пъти. Първият път, когато действително напусне живота и вторият - когато за
последно някой си спомни името му. Тази максима, надяваме се, обрича Бредбъри
на вечен живот. 95 години от рождението му и три - след кончината му, Рей
Бредбъри остава все така жив и пълнокръвен, тотално надхитрил смъртта. Самият
той неведнъж е споменавал, че навикът му да пише по всяко време на денонощието
е именно неговият собствен начин да подлъже смъртта. Финтиращата му тактика
включва романи, разкази, сценарии и пиеси в сферата на фантастиката, научната
фантастика, хоръра и детективските сюжети - всички до един подчинени на идеята
да променят света.
„Научната фантастика е всяка идея, която се зароди в
главите на хората, все още не съществува на практика, но много скоро би могла
да пробъде, да промени всичко за всекиго и нищо вече да не е същото. Хрумне ли
ви идея, която би могла да промени някоя мъничка част от света, значи ето че
вече пишете научна фантастика."
Писането всякога е било
занимание самотно, но и всякога - вълнуващо. Преди сам да се заеме с него,
Бредбъри често разпалвал въображението си докрай, изучавайки необичайното.
Всеки път, когато в малкото му скучно родно градче се е случвало да пристигне някой
интересен посетител, Бредбъри се оказвал наоколо. Посещението на водевилния
магьосник Хари Блекстоун през 1920, например, е оставило трайна диря в ума му. Същото
са сторили и шарените карнавали, пътуващият цирк, ловът на автографи върху
ролкови кънки в Холивуд, ранните Дракула и Фантомът на операта и идеите на Едгар
Алан По и Едгар Бъроуз.
„Започнах с По. Имитирах го откакто бях на 12, докато
станах на 18. Влюбих се в бижутата на По. Той е същински бижутер, наистина!
Същото стана и с Едгар Бъроуз и с Джон Картър... Обичам представата за себе като
пътник на среднощен влак, обикалящ Америка. А аз седя и разговарям с любимите
си писатели. Бърнард Шоу също е във влака. И той като мен е бил запленен от
идеите. Ще си стои в среднощната тъма и ще казва: Е, добре, ако това е истина
за жените през 1900, то как ли ще стоят нещата през 2050?"
Как действително ще
стоят нещата през 2050 - върху това и ние умуваме. Абсолютната истина за жените
през 40-те години на миналия век обаче е ясна всекиму. Дамите от онези времена
са били домакини, а съпрузите им - работещата за прехрана част от семейството. Но
госпожа Маргарит Бредбъри е била изключение от това правило - тя често работела
на пълни обороти, докато Рей Бредбъри бил у дома си, за да пише. Работила е (в
една книжарничка) още по времето, когато Бредбъри се влюбил в нея. На 22-годишна
възраст той за пръв път събрал кураж да покани момиче на среща. И макар Маргарит
първоначално да го взела за крадец на книги - заради голямата чанта и дългия му
тъмен шлифер в ясния калифорнийски ден, тя все пак се съгласила да изпият
заедно по едно кафе. Кафето обаче се превърнало в коктейли, коктейлите - във
вечеря, вечерята - в сватба, а сватбата - в 56 години задружен живот и четирима
наследници.
„Когато обявихме, че ще се венчаем, всички приятели на
съпругата ми й казваха: не се омъжвай за него, той няма да стигне до никъде.
Тогава аз й казах - имам намерение да стигна до Луната и до Марс и те каня да се
присъединиш!"
Бредбъри така и не
стигна до Марс, поне не в буквалния смисъл на думата. През 2012 обаче, само
няколко месеца след смъртта му, НАСА нарече онова място от червената планета, на което кацна космическият апарат Curiosity, на негово име - Bradbury Landing. Приживе пък, Бредбъри често се забавлявал със съставянето
на план, според който, след като веднъж напусне света на живите, прахът му да
бъде поставен в консервена кутия от доматена супа, а сетне - разпръснат на
Марс. След време обаче размислил. Решил, че ще е добре да даде шанс на страстните
си любители да го навестяват. Така, в представите си, Бредбъри градил голям и
красив надгробен паметник, върху който виждал изписани заглавията на всичките си
произведения, а финалният щрих гласял: моля, положете глухарчетата си тук!
„Като специална почит към Вино от глухарчета - понеже толкова
много хора обожават този роман."
Както, впрочем, и
ние.
В крайна сметка,
макар и надхитрил смъртта, Рей Бредбъри лежи за вечни времена под съвсем
простичка сива надгробна плоча, на която е изписано името му, наред с
пояснението: автор на 451 градуса по Фаренхайт. Вечният дом на безсмъртния
писател се намира във Westwood Memorial Park - в случай че те интригува
или пък имаш път към LA посред сезона на глухарчетата.
Текст Дани Николова
Етикети:
Гласували общо: 1 потребители