Рицарят на печалния образ

Влюбихме се в него от пръв поглед, когато го видяхме във видеото към „A Sorta Fairytale" на Тори Еймъс. Тъжният му зелен поглед толкова пасваше на червената й коса, че нямаше как да не пуснем някоя и друга сълза, докато се чудим кой е този сега. Научихме няколко месеца по-късно през същата 2002-ра, при това с гръм и трясък - Ейдриън Броуди стана най-младият актьор (на 29), спечелил Оскар за главна мъжка роля. Взе я с онази покъртителна история на Роман Полански - Пианистът, а ние нямаше как да отречем, че си я заслужи отвякъде. (И вече съвсем откровено си поревахме, докато гледахме филма.)

Броуди нямаше как и да не прегърне ролята на пианиста Владислав Шпилман здраво - баща му е от полско-еврейски произход, а баба му по майчина линия е чешка еврейка. Явно ужасът на Холокоста е запечатан някъде дълбоко в клетките му, щом жертва буквално всичко, за да я изиграе като хората - 13 кг от теглото си, колата и апартамента си, гаджето си (което го зарязва в следствие на предните неща) и съня си, за да се научи да свири Шопен. „Дадох си много ясна сметка какво всъщност може да загуби човек, колко сам може да бъде и какви гигантски трагедии преживяват толкова много хора по света."

 

Доста години след това Броуди ни фрасва като с мокър парцал и със следното заключение: „За мен да играя е болезнен процес - красив, но изключително болезнен. Колкото повече трябва да се боря за истината, толкова повече ме боли, ако не го направя. Защото филмът остава и ми е важно да подбера добре нещата, в които участвам, да им имам доверие. Иначе ролята ти се превръща в постоянно напомняне за това, че си сбъркал." Няма какво повече да кажем, освен да ти напомним някои от изключително драматичните му персонажи - Лятото на Сам, Любов по трудния начин, Усмиряване.


кадър от Усмиряване, където Ейдриън е непоносимо красив

Но внимавай в картинката - Броуди не е някакъв тотален сдуханяк. Като малък бил известен като Невероятния Ейдриън, защото бил толкова добър във фокусите, че постоянно го канели по де що детски рождени дни имало. Когато получава статуетката си на церемонията за Оскарите пък, залепи такава целувка на Хали Бери, че после със сигурност е имала болки във врата, милата. Нашият човек обаче признава, че се вдъхновил за нея от стара фотография на родителите си, което говори и за особено романтична душа. Броуди е и страшен фен на хип-хопа (бил е френд с покойния Тупак Шакур) и е твърдо решен да учи продуценство под вещото ръководство на Риза от Уу-Танг Клан.

Да не пропускаме нещо? А, да - единственият американец с награда Сезар за най-добър актьор и човек, който си е чупил носа цели три пъти - последното страшно си личи, но ние си падаме по него и заради това. Пословичната му елегантност е излишно да споменаваме, а ето тук направо ще го схрускаме. Край.


кадър от
Полунощ в Париж на Уди Алън, където се вихри в ролята на Салвадор Дали

Влюбихме се в него от пръв поглед, когато го видяхме във видеото към „A Sorta Fairytale" на Тори Еймъс. Тъжният му зелен поглед толкова пасваше на червената й коса, че нямаше как да не пуснем някоя и друга сълза, докато се чудим кой е този сега. Научихме няколко месеца по-късно през същата 2002-ра, при това с гръм и трясък - Ейдриън Броуди стана най-младият актьор (на 29), спечелил Оскар за главна мъжка роля. Взе я с онази покъртителна история на Роман Полански - Пианистът, а ние нямаше как да отречем, че си я заслужи отвякъде. (И вече съвсем откровено си поревахме, докато гледахме филма.)

Броуди нямаше как и да не прегърне ролята на пианиста Владислав Шпилман здраво - баща му е от полско-еврейски произход, а баба му по майчина линия е чешка еврейка. Явно ужасът на Холокоста е запечатан някъде дълбоко в клетките му, щом жертва буквално всичко, за да я изиграе като хората - 13 кг от теглото си, колата и апартамента си, гаджето си (което го зарязва в следствие на предните неща) и съня си, за да се научи да свири Шопен. „Дадох си много ясна сметка какво всъщност може да загуби човек, колко сам може да бъде и какви гигантски трагедии преживяват толкова много хора по света."

 

Доста години след това Броуди ни фрасва като с мокър парцал и със следното заключение: „За мен да играя е болезнен процес - красив, но изключително болезнен. Колкото повече трябва да се боря за истината, толкова повече ме боли, ако не го направя. Защото филмът остава и ми е важно да подбера добре нещата, в които участвам, да им имам доверие. Иначе ролята ти се превръща в постоянно напомняне за това, че си сбъркал." Няма какво повече да кажем, освен да ти напомним някои от изключително драматичните му персонажи - Лятото на Сам, Любов по трудния начин, Усмиряване.


кадър от Усмиряване, където Ейдриън е непоносимо красив

Но внимавай в картинката - Броуди не е някакъв тотален сдуханяк. Като малък бил известен като Невероятния Ейдриън, защото бил толкова добър във фокусите, че постоянно го канели по де що детски рождени дни имало. Когато получава статуетката си на церемонията за Оскарите пък, залепи такава целувка на Хали Бери, че после със сигурност е имала болки във врата, милата. Нашият човек обаче признава, че се вдъхновил за нея от стара фотография на родителите си, което говори и за особено романтична душа. Броуди е и страшен фен на хип-хопа (бил е френд с покойния Тупак Шакур) и е твърдо решен да учи продуценство под вещото ръководство на Риза от Уу-Танг Клан.

Да не пропускаме нещо? А, да - единственият американец с награда Сезар за най-добър актьор и човек, който си е чупил носа цели три пъти - последното страшно си личи, но ние си падаме по него и заради това. Пословичната му елегантност е излишно да споменаваме, а ето тук направо ще го схрускаме. Край.


кадър от
Полунощ в Париж на Уди Алън, където се вихри в ролята на Салвадор Дали

Гласували общо: 1 потребители